Р Е Ш Е Н И Е
№ 2371
Гр. Пловдив,20.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, І отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К. Рангелова, като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 2301 по описа за 2019 год. и,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1 във връзка с чл.225 ал.1 във връзка ал.2 , т.2 от ЗУТ.
Образувано е по
жалба на К.И.С.,ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.Х. с адрес: *** против
Заповед № РД - 09 - 1051/16.07.2019 год., издадена от Кмета на Община „Марица“,
с която е наредено да бъде премахнат
незаконен строеж „Масивна сграда“, находяща се в ПИ № 38950.501.337 по КК на с.
Костиево, общ. „Марица“, област Пловдив, пета категория ,с извършител К.И.С. -
наследник на И.К.Ш.. Посочено е, че извършеното строителство е без одобрени
проекти и разрешение за строеж.
По подробно
изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав да бъде отменена
изцяло процесната заповед, като незаконосъобразна и неправилна.
Релевират се
доводи, че оспорената заповед е издадена
при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,а именно –не
е посочено къде е разположена разпоредената за премахване сграда,какво точно представлява,липсва
индивидуализация на същата.
Поддържа се още,че административният орган не е
изяснил всички обстоятелства във връзка със случая и не е събрал необходимите
доказателства, като не е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК,липсват
и доказателства относно извършителя на
строежа.
Ответният орган
– кмет на Община „Марица“, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли.
Административен
съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, посочен като извършител на
процесния незаконен строеж и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването,
извършено с препоръчано писмо с обратна разписка (л.21 от делото).
С оглед горното
жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията
в тази насока са следните .
От фактическа
страна се установява следното.
Началото на
административното производство е поставено по жалби на М.И.Й.чрез пълномощника
й Г.Р.Й.,адресирани до кмета на община Марица, в които се твърди наличието на
незаконно строителство в имот с административен адрес: с.Костиево,община
Марица,ул.“10-та“№1.
В жалбите се поддържа,че
К.С. е извършила СМР в наследствена къща,находяща се на посочения
административен адрес,съсобствена между нея и подателката -М.Й..СМР се
изразявали в събаряне и построяване на нова стена,промяна на конструкцията на
покрива,същият е с по-голяма височина ,като изграденото е без одобрени проекти ,без
издадено разрешително.
В жалбите е
посочено,че М.Й.е разбрала за това незаконно строителство от отговор на искова
молба ,депозиран от К.С. по гр.д.№4118/2019г.,XIV гр.с.,ПРС.В
така коментирания отговор настоящата жалбоподателка е признала ,че е извършила
описаното строителство през 2017г.
Последвала е проверка от служители при „КС“ в Община
„Марица“ и за извършената проверка е съставен Констативен акт /КА/ №40/14.06.2019г
,като е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ-масивна
сграда с тухлени стени,бетонова покривна плоча,стоманобетонова основа;размери:дължиа-6,40
м.,ширина-север-3,20 м.,юг-2,04 м.,височина-север-2,50 м.,юг.-2,20 м., изграден
без одобрени проекти и разрешение за строеж,който следва да бъде премахнат.Към
констативния протокол е приложена окомерна скица/л.5/ ,в която са онагледени размерите
на сградата и разположението на строежа в имота .КА е подписан без възражения
от жалбоподателката К.И.С..
Последвало
е издаването на оспорената Заповед № РД - 09 - 1051/16.07.2019 год. на Кмета на
Община „Марица“, с която е наредено да бъде
премахнат незаконен строеж- „масивна сграда“, находяща се в ПИ №
38950.501.337 по КК на с. Костиево, общ. „Марица“, област Пловдив, пета
категория с извършител К.И.С. - наследник на И.К.Ш..
В хода на
съдебното производство от страна на ответника е представена пълната
административна преписка,в която се съдържат и следните доказателства:скица на
ПИ 38950.501.337 по КК на с.Костиево,община „Марица“,извадка от действащия КРП
на с.Костиево,одобрен със Заповед № ИК-1238/30.07.1987г. на ОбНС-Пловдив,НА
№ 2,том 12,дело № 6556/1986г. и НА № 106,том 4,дело № 613/2019г. към Агенция по
вписванията.Представено е и удостоверение за наследници,от което се
установява,че наследници на И.К.Ш. са двете му дъщери М.И.Й.и К.И.С..
При така
установеното от фактическа страна,съдът достига до следните правни изводи.
При извършената
проверка за законосъобразност на обжалваната заповед, настоящият съдебен състав
констатира, че същата е произнесена от компетентен орган в обема на
правомощията му, в изискуемата от закона писмена форма.
Съгласно нормата
на чл.225а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория,незаконни по смисъла на чл.225,ал.2 или на части от тях.
Няма спор между
страните
относно обстоятелството, а това се потвърждава и от доказателствата по делото,
че разпоредената за премахване “масивна сграда“ представлява строеж по смисъла
на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и строежът е резултат от изпълнени на място
“строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Освен това,
разпореденият за премахване строеж е от V категория по смисъла на чл.137, ал.1,
т.5 от ЗУТ .
Съдът намира
оспорената заповед за постановена в съответствие с изискванията за форма на
административния акт, предвид направеното посочване на фактическите и правните
основания, послужили за нейното издаване, както и реда за нейното оспорване.
При издаването на
оспорената заповед не са допуснати нарушения на специалните
административно-производствени правила, регламентирани в чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
Началото на процедурата е поставено със съставяне на констативен акт, изготвен
от компетентни длъжностни лица. Макар да е допустимо изготвянето на самия
констативен акт в отсъствието на заинтересованите лица, винаги е съществено процесуално
нарушение обстоятелството по невръчването му за становище и възражение на
посочените като извършители на строежа субекти. В настоящия случай КА е връчен на
жалбоподателката,като последната не е
възразила по констатациите.
Съдът намира ,
че заповедта не е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила,в нарушение на разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК, като административният орган е
изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е събрал относимите
доказателства.В тази връзка неоснователни са доводите ,изложени в жалбата,че в
оспорената заповед липсва описание и индивидуализация на строежа и това е така ,защото
административния орган при издаването на заповедта се е позовал на КА №40/14.06.2019г.
,в който се съдържа окомерна скица,в която са онагледени размерите на сградата
и разположението на строежа в имота. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от
31.III.1975 г., ОСГК мотивите към административния акт могат да бъдат изложени
и отделно от самия акт,което в настоящия случай е налице. Ето защо настоящият
състав на съда намира строежът в достатъчна степен индивидуализиран,
включително с изричното му описание като местоположение, размери в КА№40/14.06.2019г.
Видно от
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от
четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2
от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в
несъответствие с предвижданията на действащия ПУП; без одобрени инвестиционни
проекти и/или без разрешение за строеж; при съществени отклонения от одобрения
инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.1, 2, 3 и 4 от закона; със строителни
продукти, несъответстващи на съществените изисквания към строежите, или в нарушение
на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
или без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на
чл.125, ал.5 от закона за недвижими културни ценности и за строежи в техните
граници и охранителните им зони; при наличие на влязъл в сила отказ за издаване
на акт по чл.142, ал.5, т.8; в нарушение на изискванията за строителство в
територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна
устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
За да е
незаконен строежът или част от него по
смисъла на закона, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от
алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Съгласно
чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на
закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона – чл.148,
ал.1 от ЗУТ. Задължително условия за правилната преценка за съответствието на
строежа с изискванията на закона е времето на построяването му.
Разбира се,
законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите,
изчерпателно изброени в чл. 147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на
инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж /измежду които
безспорно и процесния такъв/, а разрешение за строеж не се изисква при
изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл. 151, ал.1 от закона
/какъвто не е разглеждания строеж/.
Съгласно нормата на чл.142 ал.1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
При преценка за
правилното приложение на материалния закон,съдът съобрази следното.
По делото от НА
№2,том 12,нот.дело № 6556/98 на Нотариус при ПРС е видно,че жалбоподателката
като наследник на своя баща И.К.Ш. е собственик на ПИ № 38950.501.337 по КК на
с. Костиево, общ. „Марица“, област Пловдив.
Установява се от
отговор на искова молба ,депозирана от К.И.С. по гр.д.№4118/2019г. XIV гр.с.,ПРС,че същата през 2017г. е започнала ремонт на бащината си къща
и е осъществила процесния строеж.В този отговор се съдържа признание на
жалбоподателката ,че е извършител на строежа и горното обстоятелство не е
оспорено.Нещо повече,видно от отговора на исковата молба К.С. има претенция към
сестра си М.И.Й.да й бъде заплатена припадащата й се част от извършените
разходи за ремонта и построеното. Ето защо изцяло неоснователни са доводите на
жалбоподателката,че административният орган не е положил усилия за изясняване
на всички релевантни факти и обстоятелства
по конкретния случай ,както и че не е събрал докаазателства досежно това кой е
изършител на строежа
Съгласно § 3,
ал. 1 от ДР от Наредбата № 13/2001 г. "Адресат/адресати на заповедта"
са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължение за премахване на незаконния строеж със заповедта по
чл. 225, ал. 1 или 2 ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение. Това
задължава административният орган да посочи в заповедта за премахване на
незаконния строеж конкретното лице/лица, което ще е адресат на заповедта и ще
бъде задължено да премахне строежа. В случая като адресат на заповедта е
посочена К.С. ,определена като извършител на строежа, като същата е и собственик/съсобственик/ на имота, в който
е изграден незаконния строеж.
Ето защо
правилно като адресат на заповедта е посочена К.И.С..
Съдът намира,че
по делото безспорно е установено,че процесният строеж е изграден без одобрени
проекти и разрешение за строеж,като такива
безспорно се изискват,поради което строежът следва да бъде квалифициран като
незаконен.
Доказателства
за законността на строежа, които да опровергаят констатациите в съставения акт,
въз основа на който е издадена обжалваната заповед, не са представени от страна
на жалбоподателката. Липсват дори и твърдения за наличието на такива. А
строежи, осъществени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за
строеж, са незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
С оглед горното
процесният строеж не отговаря на
правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или съгласно
ЗУТ.
В
съдебното производство жалбоподателката не обори констатациите на административния
орган при гарантирано участие в съдебното производство и изрично дадени
указания от съда при разпределение на доказателствената тежест.
С оглед
годината на построяването му – 2017г. при признание на горното обстоятелство от
жалбоподателката в отговора на искова моба по гр.д.№4118/2019г.,XIV
гр.с.,ПРС/л.28 и сл./, строежът не може да попадне в която и да от хипотезите
на закона за търпим строеж, отделно от това такова възражение не се и поддържа
от жалбоподателката.
Ето защо, процесният строеж е незаконен по смисъла на ЗУТ и като е постановил премахването му, административният орган е приложил материалния закон правилно.
При тези доказателства и по така
изложените мотиви съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган
в
границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалните разпоредби.Оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
От ответната
страна не е направено искане за присъждане на разноски,поради което такива не
са дължими.
С оглед
горното, Административен съд – Пловдив, І отделение,І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на К.И.С.,ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Е.Х. с адрес: *** против
Заповед № РД - 09 - 1051/16.07.2019 год., издадена от Кмета на Община „Марица“.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: