О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 12.10.2016
Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети октомври Година 2016
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер
2499 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
След изтичане на срока по чл. 131, ал.
1 ГПК, в който ответниците са подали писмен отговор, съгласно нормата на чл.
140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея
иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК -
допустими.
За изясняване на делото от фактическа
страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени
доказателства, представените от страните писмени документи.
Доколкото все за едни и същи
обстоятелства ответниците искат да им се предостави възможност да водят в
съдебно заседание трима свидетели, съдът следва да им даде възможност да водят
в съдебно заседание две лица, които да допусне и разпита в същото заседание в
качеството на свидетели, за установяване на обстоятелствата, посочени отговора
им, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му
решаване и могат да се установяват с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК,
а другият посочен от тях свидетел ще бъде допуснат, ако допуснатите не установят
тези спорни факти (чл. 159, ал. 2 ГПК).
Следва на ответниците да се даде
възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание
да направят искането си за задължаване на третото неучастващо в делото лице
нотариус П. И. да представи заверен препис от негово н.д. № 55/01.02.2013 г., в
изискуемата се от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето
лице, в което да са посочени точно документите, които се намират у него и се
иска от съда за го задължи да представи, едва след което в същото заседание
съдът ще се произнесе по това им искане (чл. 192 ГПК).
Доколкото страните нямат искания за
събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито
съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото
определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищеца
следва да се изпрати и препис от отговора на ответниците с приложенията към
него. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като
им се разяснят преимуществата й.
Воден от горните мотиви и на основание
чл. 140 ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПРИКАНВА страните към постигане на
спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора
би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да
постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като
освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството
държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на
страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към
съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за
доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираното от ищеца
право, са посочени в поправената му искова молба и уточняващата я молба от
26.07.2016 г. и се изразяват по същество в това, че с ответника А.Т. били
наследници на общия им наследодател С.И. Т.,***, който починал на --- г. След
смъртта си оставил като негови законни наследници, съпругата си Н. Т. и деветте
техни деца - Д.М., И. Т., А.С., А. Т., А.Т., Д.А., М.С., М. Т. и А. Т.. Към
момента на смъртта си същият наследодател притежавал 9/20 идеални части от
сграда, построена с отстъпено право на строеж върху държавно място, на
основание протоколно решение № 71/16.11.1961 г., представляваща сграда с
идентификатор --- по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № --- г. на изп.д. на АГКК, с адрес на сградата: ---, която сграда била
разположена в поземлен имот с идентификатор ---, със застроена площ от 115
кв.м, с брой етажи - 1. След смъртта на наследодателя им С. Т., преживялата го
съпруга Н. Т. прехвърлила срещу издръжка и гледане на сина си А.Т., своите
идеални части от този имот. На 01.02.2013 г. ответникът А.С.Т. се сдобил с нотариален
акт за собственост по наследство и давностно владение за точно тези 9/20
идеални части, за което бил изготвен н.а. за собственост на недвижим имот №
91/2013 г. от 01.02.2013 г. на нотариус П. И.. Към дата на изготвянето му, А.Т.
бил в брак с ответницата М.З.Т.. Към момента не само А.С. и семейството му живеели
в тази къща, а и ищецът. В случая, с извършената обстоятелствена проверка от
наследствения недвижим имот от страна на ответника А.Т., било недействително
спрямо ищеца по отношение на неговите идеални части, които били негова
собственост. На 18.02.2013 г. с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№ 172/2013 г. на Нотариус П. И., ответниците А.Т. и съпругата му М.Т. прехвърлили
на сина си З.А. С. 1/2 идеална част от този недвижим имот. Наследодателят С.И. А.
бил сменил имената си въз основа на молба от - г. на С.И. Т., като същият бил
имал сключен граждански брак с Н.А. Т., преди - г., а ответниците сключили
граждански брак на - г.
Искането е да се признае за установено
по отношение на ответниците, че ищецът бил собственик на 1/20 идеална част от
сграда с идентификатор ---, с адрес: ---, разположена в поземлен имот с
идентификатор ---, със застроена площ от 115 кв.м, с брой етажи – 1 и се отмени
н.а. за собственост на недвижим имот № 91/2013 г. на Нотариус П. И..
Правна квалификация на предявения от
ищеца установителен иск за собственост – нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр.
с чл.108 ЗС, а на искането за отмяна на посочения н.а. – нормата на чл. 537,
ал. 2 ГПК.
С подадения в срок отговор ответниците
заемат становище, че предявените искове били допустими, предявени били от
правно легитимирана страна, но по съществото си били неоснователни и поради
това ги оспорвали. С н.а. № 58/1995 г. на Старозагорски нотариус за продажба на
недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, първият
ответник А.С.Т. придобил 11/20 ид.ч. от посочения имот, а с н.а. № 91/2013 г.
на нотариус П. И., същият ответник бил признат за собственик по наследство и
давностно владение и на останалите 9/20 ид.ч. от същия имот. В производството
по снабдяване с посочения н.а. били водени свидетелите Д. С. М., която понастоящем
била починала, А.С. С. и А. С.Т. - сестри и братя на ответника А.С.Т., които
заявили, че приживе баща им направил къща, в която всички били живели. По-късно
свидетелите се преместили да живеят на други места в други жилища, а само А.С.Т.
със семейството си живеел вече 27 години в процесния имот, откакто починал баща
им. Приживе майка им прехвърлила нейната ид.ч. на А.Т. и свидетелите били
съгласни с това. Заявяват, че никой от братята и сестрите му не бил смущавал и
пречил на А.Т. да живее само той със семейството си в къщата и не били водени
никакви дела за наследства. Поради тези причини в полза на А.С.Т. била изтекла
придобивна давност, считано от --- г., което била датата на смъртта на С.И. Т.
- баща на първия ответник, тъй като към датата на съставяне на констативния н.а.,
А.С.Т. владеел имота повече от десет години – в случая 27 години. Освен това
ответниците заплащали всички данъци на имота. На следващо място, съгласно чл.79
ЗС, правото на собственост по давност можело да се придобие при осъществяване
на владение. По-особена била хипотезата, при която само един, както било в случая
или някои от наследниците, след смъртта на общ наследодател, ползвали целия
имот. Прието било, че ползващият имота наследник, бил владелец само на
собствената си идеална част от имота и държател на идеалната част на другия
сънаследник, респективно другите сънаследници. В случая ответниците ползвали
имота изцяло след смъртта на С.И. Т. и демонстрирали намерение да владеят
идеалната част на ищеца с анимус за себе си. Това било така защото,
ответниците, в качеството на владелци на процесния имот, преди да придобият
собствеността спрямо имота по силата на давност, многократно довеждали до
знанието на другия съсобственик, в случая ищеца, намерението си да своят имота
изцяло и отказа им да признаят правата му, което било видно от извършените
строителни мероприятия в целия имот, предшествани от издадените документи в
тази връзка - разрешителни за строеж и прочие. В тази връзка следвало да се
посочи, че ищецът не бил живял в процесния имот, нито имал намерение да го владее
и ползва. При това положение, предявените искове били неоснователни и като
такива следвало да се отхвърлят, тъй като ответниците владеели имота
необезпокоявано повече от десет години, като началната дата на владението на
имота като собствен, била датата на смъртта на бащата на първия ответник С.И. Т.
- --- г., като владеели процесния имот и към настоящия момент. Поради изложеното
молят съда да отхвърли, като неоснователни и недоказани, предявените от ищеца
искове и им присъди разноските по делото.
Тежестта за доказване на твърдените от
страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както
следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени
в поправената му искова молба, тъй като на тях е основал предявените по делото
искове, а именно, че е собственик по наследство на 1/20 идеална част от
процесната сграда и владее същата част от нея, както и да докаже съгласно
постановките на ТР № 11/2012 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС - несъществуването
на признатото с н.а. № 91/2013 г. на Нотариус П. И. право на собственост на
ответника на 9/20 идеални части от същата сграда, а ответниците носят тежестта
да докажат по делото всички твърдени в отговора им обстоятелства, тъй като на
тях са основали възраженията си за неоснователност на предявените от ищеца
искове, включително и възражението си за придобИ.е на 9/20 идеални части от
процесната сграда по давност по време на брака си с посоченото й владение за
посочения в отговора им период.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът
указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от него и подлежащи на
доказаване от него спорни факти, че владее спорната 1/20 идеална част от
процесната сграда, на която претендира, че е собственик по наследство, както и доказателства
за доказване на несъществуването на признатото с н.а. № 91/2013 г. на Нотариус П.
И. право на собственост на ответника на 9/20 идеални части от същата сграда.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът
указва на ответниците, че не сочат доказателства за твърдяното в отговора им и
подлежащо на доказване от тях обстоятелство, че са съпрузи.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото следните заверени преписи от: договор за отстъпване право на строеж
върху урегулирано държавно място, предоставено на народния съвет С.; декларация
за идентичност на имена от 07.09.2015 г.; нотариален акт за продажба на
недвижим имот срещу поемане задължения за гледане и издръжка № 58/95г.;
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 91/2013 г.; удостоверение за
наследници изх. № 712/13.02.2014 г.; удостоверение за данъчна оценка изх. №
ДО006715БЦ/08.06.2016 г.; скица на сграда № 15-276805-09.06.2016 г.; нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 172/2013 г.; акт за граждански брак;
приходна квитанция № 251232/10.10.2016 г.; скица № 2264/11.09.2013 г.; скица на
сграда № 13540/10.12.2013 г.; приходна квитанция № 5089/11.01.2013 г. и
приходна квитанция № 5088/11.01.2013 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците,
най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да направят
искането си за задължаване на третото неучастващо в делото лице нотариус П. И.
да представи заверен препис от негово н.д. № 55/01.02.2013 г., в изискуемата се
от чл. 192 ГПК форма – с писмена молба, с препис за това трето лице, в което да
са посочени точно документите, които се намират у него и се иска от съда за го
задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе
по това им искане.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответниците,
най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да водят две
лица, които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за
установяване на обстоятелствата, посочени в отговора им, а другият посочен от тях
свидетел ще бъде допуснат, ако водените не установят тези спорни факти.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и го НАСРОЧВА за 09.11.2016 г. от 10.00 часа, за която дата и час да
се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответниците с приложенията към него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: