Р Е Ш Е Н И Е
Номер IV – 38 15.05.2018 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На шестнадесети април,
две хиляди и шестнадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА
УЗУНОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар ВАНЯ ДИМИТРОВА
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 298 по описа за 2018 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С.Г.М. ***,
ответник в първоинстанционното производство, срещу Решение №2054/14.12.17г.,
постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3519 по описа за 2017г., досежно квотите, при които е допуснато
извършването на делба между въззивника М. (2/3 ид.ч.) и ищеца А.Г.К. (1/3
ид.ч.), на недвижим имот, представляващ апартамент – самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.501.55.1.107, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на
изпълнителния директор на АГКК, разположен в сграда 1, построена в поземлен
имот с идентификатор 07079.501.55, с площ 60 кв.м., ведно с прилежащото му
избено помещение №32, със съответните 0.72% ид.ч. от общите части на сградата и
от правото на строеж върху терена, с административен адрес гр.Бургас,
ж.к.“Изгрев“, бл.55, вх.5, ет.5, ап. 13. Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение. Претендира неговата отмяна в обжалваната част и
постановяване на въззивно решение, с което делбата да бъде допусната при квоти
1/6 за въззиваемата К.и 5/6 ид.ч. за въззивницата М..
Спорът по делото
касае въпроса за момента на придобиване на правото на собственост върху
делбения имот.
Основните
оплаквания на въззивната страна касаят извода на първоинстанционния съд по
въпроса за момента на влизане в сила на Заповед №505/07.09.1978г. на ГНС –
Бургас, издадена на осн. чл.100 ЗТСУ. С позоваване на съдебна практика и
съобразно нормите на чл.100, 138, ал.1, т.1 и чл.140 ЗТСУ, подробно са
изследвани предпоставките за влизане в сила на административни актове –
съобщаване на заинтересованите страни; изтичане на срока за обжалване. Направен
е извод, че доколкото по делото няма данни кога е връчена посочената заповед,
не може да се приеме, че е влязла в сила в дена на постановяването й – преди
брака, сключен между родителите на въззивника.
Оспорва се извода на съда, че към 08.11.78г.
жилището е било изградено в груб строеж, след като са налице доказателства че
семейството на наследодателя се е нанесло в него през 1979г. Според въззивника,
доколкото в обяснителна записка от 06.09.78г. е посочено че собствениците ще
бъдат обезщетени с участие в строеж, към датата на заповед №505 същото не е
било изградено; от свидетелските показания се установява, че същото е изградено
през следващата календарна година, след сключване на брака на родителите на
въззивника. В подкрепа на този извод страната се позовава и на писмо
№100-07/9825/12.12.78г. на ДСК – клон Бургас до нотариуса при БРС, досежно
изплащане на разликата в стойностите на имотите през време на брака.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК, ответникът А.Г.К., е подала писмен отговор,
чрез процесуален представител адв.Н.. В него са изложени съображения за
потвърждаване на решението. Въззиваемата страна излага подробни съображения за
обосноваване на твърдението, респ. – извод, че правото на собственост върху
процесния имот е придобито от наследодателя на страните преди брака му с
първата му съпруга – майка на въззивницата. В тази връзка е направен анализ на
характера на нотариален акт №157, том IV, нот.д.№1525/79г., извършен на осн. чл.134 ЗТСУ. Според
въззиваемата, същият е констативен – удостоверява стоящия извън него факт на
придобита вече собственост по силата на заповед №505807.09.78г. Обстоятелството
дали е било извършено доплащане през време на брака с лични средства и отпуснат
заем от ДСК е ирелевантно и не води до възникване на СИО.
С позоваване на съдебна практика подробни съображения са изложени за
обосноваване на извод, че вещно – прехвърлителното действие на заповедта по
чл.100 ЗТСУ настъпва от момента на издаването й, ако предоставяния като
обезщетение имот е индивидуализиран в достатъчна степен, независимо дали е
изграден в груб строеж или изграждането му е станало през време на брака. На последно място се акцентира и на обстоятелството,
че процесният имот е предоставен на наследодателя на страните, но като
обезщетение за отчужден от неговия баща имот и по избор на последния, съгл.
заповед за отчуждаване №239/1978г.), следователно изборът предхожда заповедта. Според
въззиваемата, съображенията относно изграждане на жилището пред време на брака
на наследодателя с първата му съпруга са преклудирани, т.к. са заявени за пръв
път с въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните
жалби са подадени в законния срок, от лица, за които съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260
и чл.261, поради което са допустими.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно качеството на
страните на наследници (деца) на Георги Стоянов Каридов, поч. на 15.05.2014г. и
придобит от наследодателя по реда на чл.100, вр. чл.95 ЗТСУ недвижим имот,
предмет на иска за делба, поради което и на осн. чл.272 ГПК, въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл.272 ГПК.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция
споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение към извода на първоинстанционния
съд и по изложените във въззивната жалба оплаквания следва да се каже: в
практиката си съдилищата са последователни в извода, че правото на собственост
на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение за отчужден имот, се придобива по
силата на самата заповед на органа по чл. 95 ЗТСУ
(отм.), която е стабилен административен акт. Същата има вещно – прехвърлително
действие, а нотариалният акт е с констативен характер – същият има удостоверително,
но не и конститутивно значение. (Решение № 1176/08.12.1986 г. по гр. д. №
743/86 г. на II г. о.). Нещо повече, с Решение
№196 от 20.III.1997 г. по гр. д. № 1428/96 г., II г. о., е направен нарочен и
категоричен извод, че меродавен за възникване правото на собственост по реда на
чл.100, вр. чл.95 ЗУТ (отм.) е момента на издаване на заповедта. Според
касационната инстанция, „апартаментът,
отстъпен срещу отчужден имот, не е общ на двамата съпрузи, щом заповедта за
определяне на конкретния имот като обезщетение е издадена преди сключване на
брака, независимо че остатъкът от цената на жилището е заплатен със заем,
сключен и погасен по време на брака. Без значение е и издаването на нотариален
акт по време на брака“.
По изложените съображения, процесният
недвижим имот е придобит от наследодателя на страните по делото към момента на
издаване на заповед №505/07.09.1078г. – след развода му с майката на ищцата и
преди сключване на брака му с майката на ответницата – 08.11.1078г. Така към
датата на смъртта му – 15.05.2014г., негови наследници са ищцата, ответницата и
съпругата му Вилиана К.. С договора за покупко – продажба, сключен с нот.акт
№134/22.06.16г., Вилиана К. е могла да се разпореди само със своята част от
наследството (1/3 ид.ч.), т.к. имотът не е имал характер на СИО. Следователно
само за такава част договорът е породил действие и ответницата, на осн.
наследяване и покупко – продажба е придобила правото на собственост върху 2/3
ид.ч. Останалата 1/3 ид.ч. е придобита от ищцата по реда на наследяването. При
тези квоти следва да се допусне делбата.
Решението на първоинстанционния съд,
постановено в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Макар въззиваемата да претендира присъждане на
разноски, не представя доказателства за направени такива. Поради което и не
следва да й се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2054/14.12.17г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№3519 по описа за 2017г.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.