Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../………………2021 година,
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, Първи
касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Ангелина Георгиева и
прокурора Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдия Чолакова КНАХД № 388/2021 година по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Л.Н.Н., ЕГН **********,
против Решение № 260074/22.01.2021 г. постановено по НАХД № 2796/2020 г. по
описа на Районен съд –Варна, с което е потвърдено наказателно постановление № 481742-
F522225/03.12.2019
г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване „ в ТД на НАП-Варна, с което
на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност / ЗДДС/,
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение на
чл.125,ал.5 от ЗДДС. С касационната жалба се релевират основанията на чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от
НПК. Сочи се, че на 18.06.2019 г. едноличният търговец бил заличен от
Търговския регистър, като за този отчетен период била подадена справка-декларация.
Посочва, че не е налице умисъл за неизпълнение на задължението за подаване на
заявление за дерегистрация в ТД на НАП Варна. Навежда доводи, че не е
съзнавала, че е регистрирано по ЗДДС физическо лице, от което нейно качество
произтича и задължението й за ежемесечно
подаване на справка-декларация по ЗДДС. Твърди, че са налице множество
смекчаващи отговорността обстоятелства – била е заличена от ТР през м.06.2019
г., нарушението е отстранено с подаване на справка-декларация, през м.08.2019
г. не е извършвала дейност, поради което са налице предпоставки за приложението
на чл.28 от ЗАНН. Изложени са доводи, че в резултат на нарушението не са
настъпили вредни последици. Счита, че случаят
отговаря на критериите за „маловажен случай“, поради което следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което НП да се отмени. В съдебно заседание касаторът не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ТД на НАП-Варна, чрез
депозирани писмени бележки от гл.юрисконсулт Х.А., оспорва жалбата. Посочва, че
законът не прави разграничение за наличие или липса на положителен финансов
резултат, осъществявана стопанска дейност. Навежда доводи, че с бездействието
си лицето е извършило нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, като причините за
неизпълнението на вмененото му задължение са ирелевантни. Твърди, че при
индивидуализиране на наложеното наказание, административно-наказващия орган е
взел предвид обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път. Посочва,
че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Представителят на ВОП изразява становище за
основателност на жалбата. Пледира, че изводите на въззивния съд не почиват на
установени по делото факти, като липсват доказателства за виновно поведение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становището на
страните намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в срок и е от надлежна
страна, поради което се явява допустима за разглеждане. Наведените аргументи
представляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, приложим по
препращане от чл.84 от ЗАНН.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Л.Н. е санкционирана заради това, че не е изпълнила
задължението да подаде СД по ЗДДС за отчетен период месец юли 2019 г. до 14.08.2019
г. Нарушението е установено при проверка в информационната система на ТД на
НАП-Варна на 15.08.2019 г.
За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е
събрал необходимите доказателства при
спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на последната, Районен съд-Варна е
достигнал до извода, че въззивникът е
извършил нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, тъй като не е подал
справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м.07.2019 в законоустановения
срок. Приел е, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Решението на
Районен съд-Варна е неправилно.
При изяснена фактическа обстановка, която се споделя и
от настоящия състав правилно съдът е приел, че констатациите установени в акта
и преповторени в НП са верни, както и, че е осъществен състав на нарушение по
чл.125,ал.5 от ЗДДС.
Не се установяват процесуални нарушения допуснати в
хода на въззивното производство, но същото е постановено в нарушение на
материалния закон.
Неправилни са изводите на въззивния съд, относно
липсата на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение, ще му бъде наложено административно наказание. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за наличието на "маловажен
случай" е обвързана със субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и по-конкретно с дефинирането на
понятието, съгласно чл. 93, т. 9 от НК. "Маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От установените по делото обстоятелства може да се направи
извода, че нарушението попада в категорията на малозначителни и незначителни
адм. нарушения, т.к. неговата обществена опасност е незначителна. Тези изводи
се основават на факта, че нарушението е било отстранено с подаване на
справка-декларация по ЗДДС след констатирането му , обстоятелството, че лицето
не е санкционирано за други нарушения, тежкото здравословно състояние, което е
удостоверено с медицински документи. В случая се касае за нарушение, което се отличава с явна
незначителност на обществената опасност спрямо останалите от този вид, касае се
за изолиран случай. Административно-наказващият орган е следвало , като
установи гореизложените обстоятелства, да не налага административно наказание
„глоба“ на касаторката, а да я предупреди устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение, ще й бъде наложено административно наказание.
В заключение на гореизложеното, при постановяване на
обжалваното си решение като е потвърдил наказателното постановление въззивният
съдебен състав е приложил неправилно материалния закон. Съдът е установил правилно фактическата
обстановка, но е направил неправилни правни изводи. Посоченото налага да се
отмени решението на Районен съд-Варна и да се отмени наказателното
постановление.
При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, за което
касационната инстанция е задължена, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, съдът намира,
че решението не страда от пороци, които да са основания за обезсилване или
обявяване на нищожност на решението.
Воден от изложеното и на основание чл.221 ал.1,
предл.2 от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН, Административният съд, І – ви
касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260074/22.01.2021 г. постановено по НАХД № 2796/2020 г. по
описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 481742-
F522225/03.12.2019 г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Варна, с което на Л.Н.Н. на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност / ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лв. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 481742-
F522225/03.12.2019 г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване„ в ТД на
НАП-Варна, с което на Л.Н.Н. на основание чл.179, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност / ЗДДС/, е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лв. за нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.