РЕШЕНИЕ
№211 28.12.2016
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Несебърският
районен съд граждански
състав на двадесети декември през две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова- Белчева
секретар Р.М.
като разгледа
докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 910
по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Л.С.Й., ЕГН **********,***, в
качеството й на майка и законен представител на А.Н.Р., ЕГН **********, против Н.П.Р.,
ЕГН **********,***. Твърди се, че страните са родители и бивши съпрузи, чийто
брак бил прекратен с Решение от 15.12.2009 год. по гр.дело № 3256/2009 год. по
описа на Великотърновски районен съд. С Решение от 07.11.2013 год. по гр.дело №
3044/2013 год. по описа на Великотърновски районен съд, ответникът бил осъден
да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 110 лева, считано от
11.09.2013 год. до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на
издръжката. Към момента на постановяване на решението дъщеря им А.Р. била на 10
години. Понастоящем вече била на 13 години и щяла да бъде ученичка в 7 клас. В
тази връзка нуждите на детето, свързани с неговото
отглеждане, нараснали значително. Всички разходи
необходими за издръжката й, които включват разходи за облекло, учебници,
тетрадки, учебни помагала, храна, извънкласни мероприятия, частни уроци и др.,
били много по- високи. С увеличаване на възрастта на децата, се увеличавали неговите нужди и средствата за покриването им. През
учебната 2016/2017 год., А. щяла да посещава всеки месец уроци по математика и
български език, които били на стойност 100 лева за
седмица- два часа математика на стойност 50 лева, и два часа български език на
стойност 50 лева. Общо за месец сумата, която трябвало да се плаща за уроци, била
400 лева. Уроците по математика вече започнали от август месец 2016 год., веднъж в седмицата по
два часа, щели да продължат през учебната година, заедно с уроците по български
език. Също така, преди започване на учебната година, било необходимо
закупуването на много необходими на един ученик неща- облекло, учебници,
тетрадки, учебни помагала и др., като това се случвало всяка година, а нуждите
ставали все по- големи и все по- скъпи. Детето всяко лято от 2014 год. насам,
ходело на лагер, както всички свои съученици. За 2014 год. стойността на лагера
била 480 лева, които били заплатени от ищцата, без помощ от страна на бащата. През 2015 год. стойността на лагера била 600 лева, като ищцата платила 300 лева, а останалите 300
лева, по настояване на баща й, дъщеря им платила сама от събраните от нея пари,
като получила обещание от негова страна, че ще й ги върне. До настоящия момент
не го бил сторил. Тази година лагерът също бил на стойност
600 лева, които отново били заплатени лично от
майката. По време на учебната година винаги се организирали екскурзии, които били един допълнителен разход. Всички, така изброени
разходи, плащала ищцата, като ответника по никакъв начин не се включвал в тях и
не се интересувал от това. Р. до момента не бил изплащал издръжката на детето
си от 110 лева, за вече 8 месеца. Срещу него имало заведено изпълнително дело в
тази връзка. Поради неплащането на издръжката ищцата поискала от ЧСИ да изготви
протокол с оглед изплащане на издръжката от страна на Община Несебър. Наред с
всичко ищцата изплащала и кредит, изтеглен по време на брака им, като
средствата от този кредит били изхарчени изцяло от
него. Предвид на това се моли да бъде изменена присъдената издръжка, която
следва да заплаща ответника, от 110 лв. на 400 лв., считано от датата на
образуване на делото, ведно със законната лихва за просрочие.
В месечният срок е постъпил писмен отговор от ответника,
с който се оспорва предявената претенция. Не се оспорва обстоятелствата, че
брака между страните бил прекратен, както и че е бил осъден да заплаща издръжка
за детето първоначално 70 лв., впоследствие увеличена на 110 лв., както и че
понастоящем е забавил изплащането на месечните суми. Оспорва се, че ответникът
бил отказвал да дава допълнително суми във връзка с непредвидени разходи,
свързани с детето, като се твърди, че е заплащал допълнителни суми извън
издръжката включително и за екскурзии, както и че ищцата изплащала кредити,
теглени по време на брака им. До декември 2015г.
ответникът работел и получавал заплата, която му позволявала да полагам необходимите за детето грижи. Независимо, че в
периода м.01.2016-м.08.2016 г. бил безработен успявал да закупува
допълнителни неща за детето, като дрехи, обувки и т.н., благодарение на помощта
от родителите му. Предвид на това, че детето
живеело в гр. Несебър контактите с него също налагали извършване на разходи. От месец 08.2016 г. до средата на 09.2016 г.
започнал работа на брутно трудово възнаграждение 500лв., но поради направеният запор на сметките на ответника по
изпълнителното дело за закъснялата издръжка, не можел да боравя със средствата по тях. От 26.09.2016г. се намирал във
Великобритания. Заявява се, че исканата сума не отговаряла на правилата на
чл.142, ал.1 от СК с оглед на обстоятелствата, че не притежавал нито
движима нито недвижима собственост със
съществена стойност, от които да получава допълнителни средства в повече от
трудовото му възнаграждение.
Дирекция “Социално подпомагане”- гр.Поморие депозира становище за
основателност на претенцията.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, представеният по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Производството е с правно основание чл.150 от СК.
Исковата молба е допустима- подадена е от лице, имащо право на това и
съдържа необходимите реквизити.
От представеното удостоверение за раждане се установява, че А.Н.Р., родена
на *** г., е дете на страните, родено по време на брака им. С решение по гр.д.
№ 3256/2009 г. по описа на РС- Велико Търново, бракът им е бил прекратен като е
било утвърдено споразумение, съгласно което родителските права върху детето са
били предоставени на майката /ищцата/, като бащата е бил осъден да заплаща
месечна издръжка за детето си в размер на 70 лв. месечно. Впоследствие, с
решение от 07.11.2013 г., постановено по гр.д. № 3044/2013 г., РС- Велико
Търново е увеличили присъдената издръжка за детето от 70 лв. на 110 лв.
месечно, считано от 11.09.2013 г.
Съгласно чл.143 от СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. За да се определи
в какъв размер следва да бъде същата е необходимо 1. да се преценят нуждите на
детето и 2. възможностите на родителя.
В настоящия случай е предявена претенция за увеличение на вече присъдена
издръжка. За да се прецени основателността на иска съдът трябва да изследва
въпроса какви доходи получава всеки от родителите на малолетната А.. По делото
е представено удостоверение, видно от което Л.Й. получава нетен месечен доход в
размер на 1015,15 лв. Ответникът представя служебна бележка, съгласно която от
09.03.2016 г. до 21.04.2016 г. и от 27.06.2016 г. до 10.08.2016 г. е бил
регистриран в „Бюро по труда”- Велико Търново като безработен. Понастоящем се
твърди, че се намира във Великобритания, където не реализира постоянен доход.
От момента на постановяване на решението, с което е увеличена издръжката,
т.е. 2013 г., до датата на подаване на исковата молба, са изминали около три
години, през които не се е изменило съществено икономическото положение в
страната. С нарастване на възрастта на детето, обаче, растат и нуждите му,
съответно необходими са по- големи средства за задоволяване на потребностите на
малолетната дъщеря на страните. По делото не се установи детето да има
специфични нужди, налагащи определяне на по- голяма издръжка. С разпоредбата на
чл. 142, ал.2 от СК се въведе минимален праг на дължимата за малолетните деца
издръжка, която към днешна дата възлиза на сумата от 115 лв. По делото не се
ангажираха доказателства нито една от страните да получава допълнителен доход.
С оглед на изложеното, като взе предвид икономическата обстановка в
страната, възрастта на детето /почти 14 години/, обстоятелството, че същото е
ученик, съдът намира, че необходимата месечна издръжка за А. следва да бъде
определена на 400 лв. месечно, от които 250 следва да се поемат от ответника.
Предвид възрастта на бащата и липсата на доказателства относно неговата
нетрудоспособност, настоящата инстанция счита, че същия е в състояние да
реализира доход, с който да покрива своята част от издръжката на дъщеря си в
сочения размер. По отношение на ищцата следва да се отчете факта, че тя се
грижи изцяло за детето, за което не се спори по делото. Обстоятелството, че
ответникът обслужва кредити към банкова институция, не е основание да се
пренебрегнат нуждите на детето. Не се установи по делото Р. да се грижи и
издържа други лица. Както бе изложено по- горе същият е в трудоспособна възраст
като няма данни по делото да не е в състояние да работи. Твърдението, че детето
посещава частни уроци не бе подкрепено с доказателства, от които да се извлече
извода в какъв размер са разходите за това. Показанията на св. Й. следва да се
кредитират с оглед останалия доказателствен материал по делото предвид близката
й родствена връзка с Л.Й., а именно нейна майка. Въпреки това обаче такива нужди
на детето следва да се преценяват с оглед финансовата възможност за заплащането
им, като същите не могат да бъдат възложени само в тежест на ответника. В този
смисъл съдът намира, че присъдената издръжка следва да бъде увеличена от 110
лв. на 250 лв., като за останалата част претенцията следва да бъде отхвърлена.
С оглед резултата ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
РС- Несебър сумата от 201,60 лв., съставляваща държавна такса върху присъденото
увеличение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищцата
сторените по делото съдебно- деловодни разноски съобразно уважената част,
възлизащи на сумата от 250 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ увеличената с решение от
07.11.2013 г., постановено по гр.д. № 3044/2013 г. по описа на РС- Велико
Търново, месечна издръжка, дължима от Н.П.Р., ЕГН **********,***, за детето А.Н.Р., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Л.С.Й., ЕГН **********,***, като УВЕЛИЧАВА размера на същата от 110 лв.
месечно на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, считано от 11.10.2016 г.,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 250 лв.
месечно до претендираната 400 лв. месечно.
ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН **********,***, да заплати
по сметка на РС- Несебър сумата от 201,60 лв. /двеста и един лев и шестдесет
стотинки/, представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА Н.П.Р., ЕГН **********,***, да заплати
на Л.С.Й.,
ЕГН **********,***, в качеството й на майка и законен представител на А.Н.Р., ЕГН **********, сумата от
250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляващи направени разноски съобразно
уважената част.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.Бургас в двуседмичен
срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: