№ 51
гр. Кубрат, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100711 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1,
предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На
основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19,
ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника
ст. юрисконсулт А.М., съд. адрес в *** като твърди, че в изпълнение на Договор за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за
кредитиране на студенти и докторанти от 29.02.2012 г. и анекс към него от 08.02.2019 г. по
описа на банката, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една страна като
кредитор, и С. Ю.. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, от друга страна като
кредитополучател, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1
980.00 лева, за плащане на такси за обучението му; договорили срок за погасяване – 12
месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период и с падежна дата за издължаване
на месечните вноски, след изтичане на гратисния период – 15-то число на месеца, а
кредитополучателят се е задължил да върне предоставения му кредит, ведно с уговорените
лихви, в сроковете и при условията на сключения договор; при подписването на договора за
кредит са приети и подписани Общите условия на банката за вида кредит, действащи към
този момент и явяващи се неразделна част от договора; кредитът е осчетоводен, усвояван на
части и погасяван по кредитна сметка 11/20149748, съгласно клаузите на договора и ОУ към
него; отпуснатите и платени средства за дължимите от ответника като студент в
специалност „***“ – гр. Русе семестриални такси са в размер на 1 980.00 лева; гратисния
период по предоставения кредит е изтекъл на 28.02.2018 г.; длъжника не изпълнявал точно
1
задълженията си, въпреки предоставения му погасителен план, поради което към договора
за кредит страните са подписали Допълнително споразумение от 08.02.2019 г., с което са
постигнали договореност за изплащане от него на остатък от дълга в размер на 2 538.63
лева, като е удължен срока за издължаването на кредита с крайна падежна дата – 25.02.2022
г.; поради допуснати нередовности в плащанията на вноските по кредита, с приложена
покана, връчена на длъжника на 19.03.2021 г. – лично, дължимия остатък по кредита е
обявен за предсрочно изискуем, считано от 07.04.2021 г. и съгласно т. 17.2. от ОУ „Банка
ДСК“ – АД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен
ред - депозирала на 08.04.2021 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 215/ 2021 г.
по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 33/ 09.04.2021 г. и изпълнителен лист
в полза на кредитора – „Банка ДСК” АД за претендираните суми, а именно:
главница в размер на 1 093.59(хиляда деветдесет и три лева, петдесет и девет ст.) лева, ведно
с законната лихва от 08.04.2021 г. до изплащането на дълга; 27.41(двадесет и седем лева,
четиридесет и една ст.) лева – неплатена договорна лихва за периода 26.11.2020 г. –
06.04.2021 г.; 4.55 (четири лева, петдесет и пет ст.) лева – лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода 26.11.2020 г. до 06.04.2021 г., всички съставляващи
негови задължения като кредитополучател по Договор за за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 29.02.2012 г. и анекс – Допълнително споразумение към него от 08.02.2019 г.
по описа на банката, с настъпила предсрочна изискуемост на 07.04.2021 г.; въз основа на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен срещу ответника не е образувано
изпълнително дело, но осведомил се за издаването им срещу него ответника е депозирал
пред заповедния съд по ч.гр. дело № 215/ 2021 г. Възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 1384/
14.09.2021 г., поради което с разпореждане № 664/ 18.10.2021 г., връчено на заявителя на
25.10.2021 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на
29.11.2021 г. пред РС – Кубрат, изпратена чрез куриер на 24.11.2021 г., и моли съда да
приеме за установено по отношение на възразилия ответник, че той дължи на ищцовото
дружество претендираните срещу него с Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 33/ 09.04.2021 г. по ч.гр.дело № 215/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат суми,
както те са посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответникът - С. Ю.. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, редовно уведомен –
лично, на 01.12.2021 г., в дадения 1-месечен срок, изтекъл на 04.01.2022 г., изпраща писмен
отговор, постъпил в съда с вх. № 2281/ 29.12.2021 г., с който заявява възражения за: 1/
недопустимост на исковата претенция, тъй като е предявена след изтичане на дадения на
ищцовото дружество 1-месечен срок за предявяването й.
Възражението, видно от постановеното по делото определение № 7/ 07.01.2022 г., съдът
2
намира за неоснователно, тъй като видно от приложеното по настоящото ч.гр.дело № 215/
2021 г. на РС – Кубрат, на ищцовото дружество е връчен препис от постановеното по
цитираното Разпореждане № 664/ 18.10.2021 г., с което му се дават указания за предявяване
на иск за установяване на вземанията в 1-месечен срок, на 25.10.2021 г., а видно от
приложената към исковата молба разписка – л.30 от делото, тя е предадена на куриер на
24.11.2021 г., т.е. един ден преди изтичане на 1-месечния срок, в съответствие с
разпоредбите на чл. 60, ал. 3 и чл. 62, ал. 2 ГПК, а часът й на предаване няма твърдяното от
ответника правно значение.
2/ нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД – противоречие със
закона и добрите нрави, във вр. с нарушения по чл. 17, ал. 6 ЗКСД, чл. 18, ал. 3 ЗКСД, чл. 24,
ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗКСД, без да заявява становище относно основателността на исковите
претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235
ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа
страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 215/ 2021
г.по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия,
Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда
на закона за кредитиране на студенти и докторанти от 29.02.2012 г. – л. 14 от заповедното
производство, и анекс – Допълнително споразумение към него от 08.02.2019 г. – л. 9 от
заповедното производство, сключен между „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, от една
страна като кредитор, и С. Ю.. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, от друга
страна като кредитополучател, се установи по несъмнен начин, че по силата на същия
Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1 980.00 лева, за
осъществяване на договорената цел - плащане на такси за обучението му; договорили срок
за погасяване – 12 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период и с падежна
дата за издължаване на месечните вноски, след изтичане на гратисния период – 15-то число
на месеца, а кредитополучателят се е задължил да върне предоставения му кредит, ведно с
уговорените лихви, в сроковете и при условията на сключения договор. При подписването
на договора за кредит са приети и подписани Общите условия на банката за вида кредит,
действащи към този момент и явяващи се неразделна част от договора – л. 11-л. 13 от
заповедното производство; кредитът е осчетоводен, усвояван на части и погасяван по
кредитна сметка 11/20149748, съгласно клаузите на договора и ОУ към него; отпуснатите и
платени средства за дължимите от ответника като студент в специалност „***“ – гр. Русе
семестриални такси са в размер на 1 980.00 лева; гратисния период по предоставения
кредит е изтекъл на 28.02.2018 г.; длъжника не изпълнявал точно задълженията си, въпреки
предоставения му погасителен план, поради което към договора за кредит страните са
подписали Допълнително споразумение от 08.02.2019 г., с което са постигнали договореност
за изплащане от него на остатък от дълга в размер на 2 538.63 лева, като е удължен срока за
издължаването на кредита с крайна падежна дата – 25.02.2022 г.; поради допуснати
нередовности в плащанията на вноските по кредита, с приложена покана – л. 18 от
3
заповедното производство, връчена на длъжника на 19.03.2021 г., чрез лице от кръга на
домашните – брат му Касим С., с която ищцовото дружество е обявило дължимия остатък
по кредита в размер на 1 980 лева, за предсрочно изискуем, считано от 07.04.2021 г. и
съгласно т. 17.2. от ОУ „Банка ДСК“ – АД е предприела необходимите действия за събиране
на вземането си по съдебен ред - депозирала на 08.04.2021 г. заявление по чл.417 от ГПК за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е
образувано ЧГД № 215/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е
приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
33/ 09.04.2021 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора – „Банка ДСК” АД за
претендираните суми, а именно:
главница в размер на 1 093.59(хиляда деветдесет и три лева, петдесет и девет ст.) лева, ведно
с законната лихва от 08.04.2021 г. до изплащането на дълга; 27.41(двадесет и седем лева,
четиридесет и една ст.) лева – неплатена договорна лихва за периода 26.11.2020 г. –
06.04.2021 г.; 4.55 (четири лева, петдесет и пет ст.) лева – лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода 26.11.2020 г. до 06.04.2021 г., всички съставляващи
негови задължения като кредитополучател по Договор за за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 29.02.2012 г. и анекс към него от 08.02.2019 г. по описа на банката, с
настъпила предсрочна изискуемост на 07.04.2021 г.
Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, общият
размер на усвоените средства по Договор от 29.02.2012 година за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студенти и докторанти е 2538,63 лева, от които 1910,00 лева преведени с 8 вноски към
русенския университет, и 628,63 лева начислена и капитализирана лихва. Регистрирани са
просрочени задължения по Договор за кредит към 08.04.2021 година – датата на подаване на
заявлението за изпълнителен лист. Внесени са вноски за погасяване на задълженията по
Договор за кредит към тази дата в размер на 1445,04 лева - главница, 235,27 лева - договорна
лихва, и 3,30 лева - начислена санкционираща лихва. Считано от 26.11.2020 година година е
преустановено редовното погасяване на кредитните задължения. Допуснатата забава по
главница и/или лихва, съгласно погасителен план е както следва: главница - 15 вноски за
1093,59 лева, и лихва - също 15 вноски за 27,41 лева. Размерът на непогасените задължения
на С. Ю. С., към Банката по Договор от 29.02.2012 година за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и
докторанти и Допълнително споразумение към него от 07.02.2019 година, към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК (08.04.2021
година) е в общ размер на вземанията 1125,55 лева, като от тях непогасена главница –
1093,59 лв, начислена редовна лихва – 27,41 лева и начислена наказателна надбавка за
забава – 4,55 лева. Няма данни за извършени плащания от ответника след 07.04.2021 година,
и актуалния размер на дължимите суми към датата на подаване на исковата молба са както
следва: главница – 1093,59 лева; договорна лихва - 27,41 лева; и наказателна лихва - 4,55
4
лева.
С оглед заявеното от ответника възражение, относно недопустимо капитализиране на
дължимата за гратисния период възнаградителна лихва, видно от допълнителното
заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, вещото лице извършвайки допълнителна
проверка, дава заключение, че размерът на задължението за плащане на главница и
договорна лихва, без капитализиране на същата, и съобразено с всички извършени от
ответника – заемател, плащания по договоа за заем, както са отразени в справка 1 към
експертизата, е както следва: непогасена главница – 968.76 лева; договорна лихва - 36,04
лева; и наказателна лихва - 6,70 лева.
Договорът от 29.02.2012 г. и Допълнителното споразумение от 08.02.2019 г., не
оспорени от ответника, носят подписите на двете страни. Ведно с приложените към
договора и подписани от ответника „Общи условия по договор …“ от същата дата,
съставляващи частни диспозитивни документи, подписани и от двете страни, са годни
доказателствени средства, относно съдържащите се в тях изявления на посочените
договаряли лица. Съгласно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК тези документи, не
оспорени от ответника, имат обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз
основа на тях са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на
ответната страна е да установи фактите и обстоятелствата, съставляващи погасяване или
изчерпване на поетите задължения към дружеството заемодател.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Студентският кредит попада в предметния обхват на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД), уреждащ условията и реда за кредитиране на
студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа (чл. 1 ЗКСД). Този специфичен
отделен вид кредитиране се основава на принципа на сътрудничество между банката и
държавата (чл. 2, ал. 2, т. 4 от ЗКСД ). Качеството кредитополучател по този закон може да
притежава единствено лице, което отговаря на определени изисквания – чл. 3, ал. 1 от ЗКСД,
сред които е качеството "студент" и което е гражданин на страна – членка на ЕС или на
ЕИП. Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от банки,
които са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ правата и
задълженията на държавата и банките във връзка с участието в системата за кредитиране на
студентите и докторантите /чл. 6, ал. 1/. Този типов договор се утвърждава от министъра на
образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет
за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е
разписано неговото задължително минимално съдържание. По законов ред са уредени
въпросите за: максималния размер на кредита, недължимост на главница и лихви през време
на гратисния период, който е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на
дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-
квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на
докторантурата; начин на формиране на общия размер на задължението на
5
кредитополучателя след изтичане на гратисния период - главница в размер на сумата на
отпуснатите средства за такси и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за
срока на договора за кредит; началния момент на дължимост на вноските по кредита и срок
за цялостно погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от
7%, под страх за нищожност на клауза регламентираща по-висок такъв. Същевременно, чл.
17, ал. 5 ЗКСД изрично регламентира приложение за този договор и на нормите на чл.
143 - 148 ЗЗП, относно неравноправните клаузи в потребителски договори.
От описаните по-горе писмени доказателства - писмен договор при общи условия,
чиято автентичност не е оспорена, се установява по безпротиворечив начин, че между
банката – ищец и ответника е сключен процесният Договор за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 29.02.2012 г. Същият е
сключен между банка, включена в съответния публичен регистър и кредитополучател, имащ
качеството студент към момента на сключването му, което също е видно от издадената от
РУ „Ангел Кънчев“ – Русе документация, съдържаща се в кредитното досие на ответника.
Съдът констатира и, че всички изброени по-горе законови постановки са намерили
съответно отражение в договора и ОУ на банката по този тип договори.
Договорът за кредит и общите условия са съставени в писмени форма, на български
език и са подписани от ответника на всяка страница. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователно възражението на ответника, че не е разбрал изцяло съдържанието и смисъла
на договора, най – вече в частта относно предвидения гратисен период и момента на
дължимо от него изпълнение на задължението за връщане на дадените му в заем суми – с
изтичането на гратисния период – т. 3 от договора. Ответникът несъмнено владее активно и
пасивно български език, обучавал се е в специалност „***“, поради което съдът приема, че е
могъл да разбере подробно условията на подписания от него на всяка страница договор и
неразделната част от него общи условия. Същевременно, от поведението на ответника,
изразяващо се в продължително във времето приемане на изпълнение по договора, следва,
че не е оспорвал действителността на изявленията си, разбирал е съдържанието им и е
желаел настъпването на правните последици на договора.
Издадената от РУ – гр. Русе документация по категоричен начин установява
качеството "студент" на ответника през целия гратисен период, като обучението не е
прекъсвано и е завършено с успешно полагане на всички държавни изпити и издаването на
диплома. Установи се от неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, че
кредитът е изцяло усвоен чрез заплащане на всички изискуеми такси за обучение на
ответника по време на следването му. От документацията, издадена от университета, се
доказа и настъпване на условието по т. 3 от договора, възпроизвеждащо законовата норма
на чл. 23, ал. 2 ЗКСД, за приключване на гратисния период, а именно изтичането на една
година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит. Съобразно уверенията,
издадени от РУ – гр. Русе, срокът за полагане на последния държавен изпит е м. 03.2017 г.,
при което гратисният период по процесния кредит е изтекъл в края на м. 03.2018 г.
6
Основателни са доводите на ищеца, че ирелевантна се явява датата, на която ответника в
действителност е положил последния си държавен изпит – 19.10.2017 г., посочена в искова
молба за образуване на гр. дело № 296/ 2021 г., производството по което е водено между
същите страни по инициатива на С. С. и прекратено също по негова инициатива, поради
оттегляне на исковите претенции. Законът и договорът обвързват изтичането на гратисния
период с първата планирана дата за последния държавен изпит, а не с датата на реално
полагане от студента на последен държавен изпит, доколкото този момент зависи изцяло от
волята на кредитополучателя и не следва да обвързва кредитора неограничено.
Между страните не се спори, че ответника е извършвал погашения по договора за
кредит - за първи път на 15.03.2019 г., и последно плащане, регистрирано на 25.11.2020 г.,
т.е. всички след сключването между страните на Допълнителното споразумение от
08.02.2019 г., като от заключението на вещото лице се потвърди факта на забава на
кредитополучателя, продължаваща повече от 90 дни след края на м. 03.2018 г., при което е
налице предпоставката на чл. 17. 2 от Общите условия към процесния договор, пораждаща
***то на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем.
С подписването на Допълнителното споразумение от 08.02.2019 г. страните – вкл. и
ответника, са се съгласили, че: 1/ остатъка от дълга по кредита от 29.02.2012 г. е в размер на
2 538.63 лева; 2/ е удължен срока за издължаване на кредита с крайна падежна дата
25.02.2022 г.; 3/ определен е срока и размера на дължимите погасителни вноски в нов
погасителен план, който ответника е подписал и несъмнено получил.
Ответникът несъмнено е допуснал просрочия на задълженията си и по допълнителното
споразумение - повече от 90 дни, към 12.03.2021 г. , поради което и при наличието на
предпоставката на чл. 17. 2 от Общите условия към процесния договор, е породено и
надлежно упражнено ***то на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем с писмо
изх. № 0050-20-00995/ 12.03.2021 г., връчено на ответника на 19.03.2021 г., чрез лице от
кръга на домашните - брат му Касим С., поради което съдът приема, че по предявените в
настоящото производство установителни искове, преди образуването на заповедното
производство – ч. гр. дело № 215/ 08.04.2021 г. по описа на РС - Кубрат, е осъществено
надлежно уведомяването на кредитополучателя за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита на основание чл. 17. 2 от общите условия по договора и
допълнителното споразумение, при установено неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, както се твърди с извлечение от счетоводните книги – л. 8 от
цитираното.
По заявеното възражение относно капитализирането на възнаградителната лихва върху
непогасената главница: същото, само по себе си, не е забранено от закона, освен ако не води
анатоцизъм. В случая клаузата на чл. 10. 2 от Общите условия, предвиждаща, че
начислената през гратисния период лихва се капитализира годишно, е нищожна на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, тъй като е съчетана с олихвяване на вече изтеклите и
капитализирани лихви. Този начин на процедиране е в противоречие и с императивната
норма на чл. 24, ал. 1 ЗКСД. Визираната законова разпоредба единствено предвижда
7
главницата и лихвата да се изплащат като общ дълг след изтичане на гратисния период, но
не допуска капитализация на лихвите и то ежегодно, каквато уговорка е създадена в чл. 10.
2 от ОУ. В този смисъл, по силата на забраната за анотицизъм, е недопустимо последващото
олихвяване на капитализираната лихва.
Възнаградителната лихва за гратисния период обаче все пак се дължи по силата на чл.
23, ал. 3 ЗКСД, при това като компонент от главницата, тъй като такава е била изричната
воля на страните. След като страните са трансформирали лихвата в главница по изрично
съгласие, постигнато със сключването и подписването на Допълнителното споразумение от
08.02.2019 г., е недопустимо преквалифицирането й от съда, независимо от различния й
произход. В исковата молба ищецът изрично е заявил, че главната претенция се формира от
предоставените средства и капитализираната лихва, откъдето следва, че съдът е сезиран и с
вземане за инкорпорираната в главницата възнаградителна лихва за гратисния период.
Произнасянето по нея не е свръх петитум след като макар претендирана като част от
главницата, е изрично уточнено, че по съществото си съставлява възнаградителна лихва.
Следователно заплащането на натрупаната в гратисния период възнаградителна лихва не
следва да отпадне от присъждане. Това се налага и с оглед необходимостта от изпълнение на
договора в съдържанието му, уговорено от страните – чл. 20 и чл. 20а ЗЗД.
При горните изводи, безспорно дължим се явява консолидирания размер на главницата,
договорена от страните на 08.02.2019 г. в размер на 2 538.63 лева, както и предявения в
заповедното производство, неплатен остатък – 1 093.59 лева, поради което следва да се
приеме, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 240 ЗЗД в претендираните от
ищеца размери. В тази насока е и извършеното доказване на иска.
По заявените вземания за възнаградителна и наказателна лихва, претендирани за
установяване, както следва: 27.41(двадесет и седем лева, четиридесет и една ст.) лева –
неплатена договорна лихва за периода 26.11.2020 г. – 06.04.2021 г.; 4.55 (четири лева,
петдесет и пет ст.) лева – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за
периода 26.11.2020 г. до 06.04.2021 г., всички съставляващи задължения на ответника, като
кредитополучател по Договор за за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и докторанти от
29.02.2012 г. и анекс към него от 08.02.2019 г. по описа на банката, с настъпила предсрочна
изискуемост на 07.04.2021 г., исковите претенции са основателни и доказани в предявените
за плащане размери, изчислени преди образуването на заповедното производство в
съответствие с клаузите на договора и съответни на изчисленията на вещото лице по
приетата ССчЕ.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК е постъпило в съда на 08.04.2021 г., поради което основателна и доказана е
претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на
мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата - 08.04.2021 г.,
до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Ответникът е станал причина за образуване на заповедното производство, поради
8
което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 25.00 лева, на колкото
възлиза платена държавна такса.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство.
Същите са формирани от заплатени държавна такса от 75.00 лв. и 150.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, поради което в полза на ищеца срещу ответника за
разноски по делото следва да се присъди сумата 225.00 лева.
Неоснователно, с оглед изхода на делото, е заявеното от ответника искане за
присъждане на разноските му по делото в тежест на ищеца.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ю.. С., ЕГН **********, с
пост./наст. адрес в ***, вземането на „БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул.
„Московска” № 19, ЕИК *********, представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С.,
чрез пълномощника ст. юрисконсулт А.М., съд. адрес в *** по издадена в полза на
дружеството срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
33/ 09.04.2021 г., по ч.гр.дело № 215/ 2021 г. на РС – Кубрат, с която е разпоредено на
длъжника С. Ю.. С., ЕГН ********** да плати на на кредитора – „Банка ДСК” АД,
претендираните суми, а именно:
главница в размер на 1 093.59(хиляда деветдесет и три лева, петдесет и девет ст.) лева, ведно
с законната лихва от 08.04.2021 г. до изплащането на дълга; 27.41(двадесет и седем лева,
четиридесет и една ст.) лева – неплатена договорна лихва за периода 26.11.2020 г. –
06.04.2021 г.; 4.55 (четири лева, петдесет и пет ст.) лева – лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода 26.11.2020 г. до 06.04.2021 г., всички съставляващи
негови задължения като кредитополучател по Договор за за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на закона за кредитиране на студенти и
докторанти от 29.02.2012 г. и анекс – Допълнително споразумение към него от 08.02.2019 г.
по описа на банката, с настъпила предсрочна изискуемост на 07.04.2021 г.
ОСЪЖДА С. Ю.. С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес в ***, да плати на
„БАНКА ДСК” – ЕАД – гр. София, общ. Оборище, ул. „Московска” № 19, ЕИК *********,
представлявано от гл. изпълнителен директор В.М.С., чрез пълномощника ст. юрисконсулт
А.М., съд. адрес в *** на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 25.00
(двадесет и пет) лева, платена държавна такса, както и по настоящото сумата 225.00 (двеста
9
двадесет и пет) лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10