Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 527/30.12.2022 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Александрина Александрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 475 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.2а,
буква „а“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба подадена от Б.Р.А. с ЕГН * *** със съдебен
адрес *** чрез адвокат М.М. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-0248-000221 от 23.09.2022год. издадена от Началник ПУ
при РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, упълномощен със Заповед
№369з-199/26.01.2022г.- на Директор ОДМВР – Враца, с която на жалбоподателката
е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП – прекратяване регистрацията
на ППС – товарен автомобил марка „И*** “, модел „Д*** “ с рег. №М*** за срок от
шест месеца във връзка със съставен АУАН бланков № 192013 от 23.09.2022г., за
извършено административно нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП от Е*** Й*** С*** ,
считано от 23.09.2022г. В
жалбата по същество се оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка,
като се твърди, че лицето управлявало товарния автомобил е правоспособен водач,
предвид факта, че свидетелството му за управление издадено от Великобритания е
признато в България съгласно изискванията на чл.161 от ЗДвП, тъй като
Великобритания е страна по Конвенцията за движението по пътищата подписана във
Виена на 08.11.1968г. и за издаденото му СУМПС няма предвидено ограничение в
срока за който е валидно на територията на РБългария. В тази връзка се сочи, че
към датата на издаване на оспорената заповед за прилагане на ПАМ – 23.09.2022г.
С*** е притежавал валидно СУМПС и не са налице материално – правните
предпоставки за издаване на оспорената ПАМ. Поради което се иска нейната
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно
призована, не се явява. Не се явява и надлежно упълномощения адвокат М.М. ***.
Ответникът - Началник ПУ при РУ – Бяла
Слатина към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се явява, не се представлява и
не взема становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в законоустановения
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като оспорената ЗППАМ е връчена на
жалбоподателката на 27.10.2022г., а жалбата е депозирана чрез административния
орган на 03.11.2022г. и е заведена с вх.№248000-12532, видно от л.4 по делото,
от надлежна страна и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени. Прието
е заверено копие на административната преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 22.09.2022год. около 10,45 часа на път
2-13км. 51+35 с посока на движение с.Б*** – гр.Бяла Слатина е установено, че
управляващия товарен автомобил марка „И*** “, модел „Д*** “ с рег. №М*** собственост на Б.Р. ***, Е***
Й*** С*** от гр.С*** не притежава СУМПС валидно за категорията към която спада
управляваното от него МПС. Установено е, че същият е български гражданин
управляващ с чуждестранно национално свидетелство издадено от Великобритания с
№ STOYA807268EY9UW20, без да е
подменено след пребиваване повече от три месеца в РБългария на основание
чл.162, ал.1 от ЗДвП.
При тези фактически данни на Е*** Й*** С*** от гр.С*** е съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков №192013/23.09.2022г. от мл. ПИ в РУ Бяла
Слатина в присъствието на свидетел по установяване на нарушението – П*** Х***
С*** , за извършено административно нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП.
Съставения АУАН е връчен лично на С*** на 23.09.2022г. без възражения, видно от
л.9 по делото. По делото липсват доказателства срещу АУАН в законноустановния
срок да са депозирани възражения.
По делото е приложена справка за пътуванията
в чужбина на П*** Х*** С*** на л.10 по делото, от която се установява, че на
16.12.2021г. същият е влязъл на територията на РБългария през Г*** К*** шосе.
От приложена справка за водач на л.12 по
делото е видно, че П*** Х*** С*** към датата на издаване на оспорената ЗППАМ –
23.09.2022г. няма издадено валидно СУ МПС, като такова е заявено на
26.09.2022г. и е издадено на 14.10.2022г.
Въз основа на така съставения АУАН, на
основание чл. 22 от ЗАНН и чл.171, т.2а,
буква „б“ от ЗДвП, за извършеното нарушение по чл.162, ал.1 от ЗДвП
от страна на П*** Х*** С*** , Началник „Полицейски участък” в РУ Бяла Слатина
към ОД на МВР – Враца, упълномощен със Заповед №369з-199/26.01.2022год. на
Директора на ОДМВР – Враца е издал по отношение на собственика на товарния
автомобил - Б.Р. *** оспорената в настоящото
производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0248-000221 от 23.09.2022год., с
която се прекратява регистрацията на ППС – товарен автомобил марка „И*** “,
модел „Д*** “ с рег. №М*** за срок от шест месеца.
По делото са приложени заповедите за
оправомощаване на длъжностни лица да издават ЗППАМ.
Приетите по делото писмени доказателства,
представляващи съдържание на административната преписка не са оспорени от жалбоподателката.
Обхватът на съдебната проверка е за
законосъобразност на оспорения ИАА, на всички основания по чл. 146 от АПК,
съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК. Преценката за съответствието на ИАА с материалния закон е към
момента на издаването му, съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК.
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.
Законосъобразно приложената ПАМ трябва да
е издадена от компетентен орган. В тази връзка, предвид указанията на съда, от
страна на ответника по делото са представени Заповед на министъра на МВР №
8121з-1524/09.12.2016 г., с която ОД на МВР са определени за служби за контрол
по ЗДвП на основание чл. 165 от ЗДвП
на л.32 по делото. Представена е и Заповед №369з-199/26.01.2022год. на Директора на
ОДМВР – Враца, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП началниците на „Полицейски участък“ в РУ Бяла Слатина са
оправомощени да налагат ПАМ по чл. 171 от ЗДвП,
видно от л.33 по делото. Тази делегация е предвидена в закон, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и определя териториалната компетентност на административния
орган.
Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ е
издадена от С*** К*** , който съгласно приложеното удостоверение от ОД МВР –
гр.Враца е назначен на длъжност Началник участък в РУ Бяла Слатина.
Въз основа на съвкупната преценка така
посочените писмени доказателства съдът приема, че оспорената понастоящем
заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен по материя, време и
територия административен орган, при условията на законова делегация.
Упражненото властническо правомощие е в хипотезата на чл. 172, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗДвП. Оспорената Заповед е валиден ИАА и не е налице
основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Изискването за форма на оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ, е регламентирано в чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Административният акт следва да съдържа фактическите и
правните основания за издаването му. Мотивите следва да сочат какви фактически
констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз
основа на какви доказателства. Съдът прие, че оспорената Заповед е постановена
в изискуемата писмена форма. В нея и в съпровождащата издаването й
административна преписка се съдържат данни за възприетото от органа и послужили
му като фактически основания за издаването й. Съгласно т. 3 от ТР № 16/1975 г.
на ОСГК на ВС /което не е изгубило действие/, мотиви за акта може да се
съдържат и в предхождащи издаването на акта документи по същата преписка. Видно
от съдържанието на процесната Заповед същата съдържа конкретно описание на
обстоятелствата, на които е издадена. Такива данни се съдържат и в АУАН. При
това същият изрично е посочен в самата Заповед като основание за издаване на
акта. АУАН е неразделна част от административната преписка и се счита за част от
съдържанието на индивидуалния административен акт. В него е описано извършеното
нарушение на ЗДвП, като е посочена и правната му квалификация. В този ред на
мисли, към Заповедта има мотиви, съдържащи описание на фактическите и правни
основания за издаването й, с което се изпълняват съществените изисквания за
форма и съдържание, произтичащи от общата разпоредба на чл.59, ал.1
и ал.2, т.4 АПК.
Изпълнено е изискването на специалната разпоредба на чл.172, ал.1 ЗДвП
и Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че след изтичането на 3 месечния
срок по чл.162,
ал.1 от ЗДвП водачът на МПС не е сменил СУМПС, издадено от
Великобритания с национално свидетелство. Оплакването в жалбата в този смисъл е
неоснователно.
Съдът не установи при постановяване на
процесната Заповед да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК
за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти, в т. ч. относно датата на влизането на
водача в страната. Съгласно чл.23 от ЗАНН,
случаите, когато могат да се налагат принудителни административни мерки,
техният вид, органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както
и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е
уреден в чл. 171
и чл. 172 от ЗДвП,
като съдът установи, че административно производствените правила при издаване
на процесната Заповед са спазени.
Относно съответствието на оспорената
заповед за прилагане на ПАМ с материалния закон съдът прие следното:
Оспорената заповед е законосъобразна и
съответства на материалния закон и неговите цели. Съгласно разпоредбата на чл.171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП - за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от неправоспособно лице, непритежаващо свидетелство за управление
моторно превозно средство..
В посочената разпоредба изрично е
предвидено налагането на ПАМ "прекратяване регистрацията на МПС за срок от
6 месеца". В случая административният орган действа при обвързана
компетентност и налагането на предвидената в закона ПАМ не подлежи на преценка
при реализиране на предпоставките за това. Поради изложеното, оспорената ЗППАМ
е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на
закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН,
връзка с чл. 171 от ЗДвП
- да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на
извършването на нарушения на ЗДвП. Правилно административният орган е приложил
материалния закон. За да бъде приложена конкретната принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП е необходимо да бъде установено наличието на следните
обстоятелства: принудителната административна мярка да се налага по отношение
на собственик на лек автомобил, който е управляван от друго лице, като
последното към момента на управление не е притежавало валидно свидетелство за
управление на МПС. При наличието на регламентирани предпоставки АО е длъжен да
приложи административна мярка. Установяването на тези предпоставки от
компетентния, административен орган представлява изпълнението на състав,
регламентиран в нормата на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП и прави издадената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка законосъобразна, издадена при правилно
приложение на материалния закон.
От представената справка за водач на л.12 по делото е
видно, че П*** Х*** С*** към датата на издаване на оспорената ЗППАМ –
23.09.2022г. няма издадено валидно СУ МПС, като такова е заявено на
26.09.2022г. и е издадено на 14.10.2022г., безспорно се установява, че същият
притежава чуждестранно свидетелство, издадено от Великобритания, без да е
подменено след пребиваване повече от 3 месеца, видно от справката за
задгранични пътувания приложена от административния орган. С оглед на което,
неотговарящи на истината са твърденията за защита на жалбоподателката, че С*** е
имал валидно българско СУМПС на 22.09.2022г. датата на издавана на ЗППАМ
Управлението на МПС от водач в хипотезата
на чл.162,
ал.1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния
срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС
без валидно за територията на страната свидетелство за правоуправление. Налице
е една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т. 2а, б "а"
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП
всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени
за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен
когато превозното средство е учебно. Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че посоченото в Заповедта фактическо основание,
обусловило прилагането на ПАМ се е осъществило.
При проверката водачът е представил СУМПС,
издадено във Великобритания. На 31 януари 2020 г. влезе в сила Споразумението
за оттегляне и Обединеното кралство напусна Европейския съюз. Последва преходен
период до 31 декември 2020 г. Считано от 31.12.2020 г. Великобритания е
държава, която вече не е членка на Европейския съюз и на тази дата изтича и
договореният единадесет месечен преходен период, в който европейското
законодателство все още е приложимо. Поради това и при липса на споразумение на
Великобритания с ЕС за противното, СУМПС, издадени от същата, по времето когато
все още е била член на ЕС не се третират като издадени от ДЧ на ЕС понастоящем.
Към настоящия момент Великобритания, освен това не е и страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство. Защото ЕИП е споразумение на
основание чл. 217 от ДФЕС
между ЕС и държавите членки на Европейската асоциация за свободна търговия, т.
е. ОК не е самостоятелна договаряща страна по това споразумение.
Предвиденото в чл. 2, § 1 от
Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20
декември 2006г. относно свидетелства за управление на превозни средства,
взаимно признаване на свидетелствата за управление на МПС, издадени от
държавите - членки, занапред също не намира приложение. Следователно към датата
на извършване на проверката – 22.09.2022 г. подобно взаимно признаване не
следва от правото на ЕС. Предвид изложеното и доколкото водачът е български
гражданин, то английско СУМПС не попада в хипотезите на чл. 161 от ЗДвП.
Водачът е български гражданин, който
управлява МПС на територията на Република България, поради което следва да
съобрази поведението си с разпоредбата на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП. Според нея, българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Пряка
последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната национална
разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България. Действително това не
лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС
по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач
в хипотезата на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на
тримесечния срок от датата на влизането му в страната, е равнозначно на
управление на МПС без свидетелство за правоуправление.
Констатираното бездействие от 16.12.2021г.
влизането му в РБ през Г*** К*** шосе до 23.09.2022г. /датата на ЗППАМ/ води до
предвидените от законодателя правни последици – незачитане на чуждестранното
свидетелство за управление на МПС на територията на страната ни и обосновава
прилагане на предпоставките на чл. 171, т. 2а, б
"а" на ЗДвП.
Позоваването на Конвенцията за пътно
движение от 1968 г. (Виенската конвенция) не освобождава водача на ППС от
задължението да подмени чуждестранното свидетелство за управление на МПС в
указания законов 3-месечен срок по чл.
162, ал. 1 от ЗДвП. Този извод се налага от разпоредбата на ал. 4 на чл. 162
от същия закон, съгласно която чуждестранното национално
свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин
или чужденец, издадено от държава, която не е членка на Европейския съюз или от
друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, се заменя с българско свидетелство за управление без полагане на
изпит, ако държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение
№ 6 към конвенцията. Неверни са разсъжденията на жалбоподателката, че след като
Обединеното Кралство е страна по Виенската Конвенция по презумпция издадените
от тази държава СУМПС отговарят на приложение № 6 към нея. Напълно е възможно
държава да е страна по този международен договор, но издадените от нея
свидетелства да не отговарят на изискванията за съдържание от приложение № 6.
Но дори в случая да се приеме, че представеното пред контролните органи и
издадено във Великобритания свидетелство за управление на МПС отговаря на тези
изисквания, не се отменя задължението на замяна на това свидетелство с
българско такова. Този извод е единствения възможен при граматическо тълкуване
на текста на чл.
162, ал. 1 от ЗДвП. Липсват доказателства водачът на МПС да се
възползва от опростения ред за замяна на притежаваното от него чуждестранно
СУМПС с българско такова преди датата на проверката от контролните органи и
датата на нарушението. Подаването на заявление за издаване на българско СУМПС
след налагане на процесната ПАМ и получаването на такова са обстоятелства,
възникнали след извършване на нарушението и датата на проверката от контролните
органи, същите са последващи факти и не се отразяват върху материалната
законосъобразност на заповедта, нито обосновават извод за несъответствие с
преследваната от закона цел.
Изискването за установено "обичайно
местопребиваване" на територията на страната за замяна на чуждестранно
свидетелство за управление на МПС с българско СУМПС е регламентирано в чл. 162, ал. 6 от ЗДвП и е свързано със свидетелствата по чл.161, т.5 от с. з -
издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария, в която хипотеза безспорно към момента на проверката и понастоящем
не попада Обединеното Кралство.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че
притежаваното и представено пред контролните органи СУМПС само по себе си не
установява, че Е*** Й***
С*** е правоспособен водач, т. к. същото не
представлява документ, валиден да удостовери това обстоятелство на
територията на Република България. Съгласно чл. 150 от ЗДвП пътните превозни средства трябва да се управляват от
правоспособни водачи, а чл. 3, ал. 3
от Закона за българските лични документи предвижда, че СУМПС
удостоверява правоспособността за управление на моторно превозно средство. От граматическото тълкуване на посочените разпоредби е ясно,
че издаването на СУМПС е предпоставено от придобиване на правоспособност, но за
да управлява правомерно МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство
за управление, по аргумент от нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Единственият начин, предвиден в закона за удостоверяване на
правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в случай, че водачът не
притежава такова свидетелство, макар и придобил правоспособност, той е в
невъзможност правомерно да я установи.
В настоящата хипотеза, с изтичане на срока
от три месеца, считано от датата на влизане на Е*** С*** на територията на
страната, СУМПС № STOYA807268EY9UW20, издадено от
Великобритания, не съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспособност
за управление на МПС на територията на България. Административният орган ясно е
посочил в какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел
законосъобразно фактите в хипотезата на приложимата правна норма, даваща
основание за налагане на административна принуда спрямо собственика на
процесното превозно средство. При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171, т.2а, б."а"
от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация. Тоест, преценката за прилагане на принудителната
мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.
Административният орган е издал процесната
ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост
предполагат именно ограничаване управлението на МПС, в нарушение на закона. В
приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна
мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай
компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца,
което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.
На последно място, следва да се посочи, че
процесната принудителна административна мярка има превантивен характер и цели
осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушени, а не да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица по арг. от чл. 12
и чл. 13 от ЗАНН.
Насочена е към постигне правно определен резултат - подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Извършеното нарушение, съставянето на АУАН за него и издаване на НП
не водят до незаконосъобразност на ПАМ. Наличието на виновно поведение е
ирелвантно за прилагането на ПАМ като процесната, тъй като става въпрос за
индивидуален административен акт, който не изисква във фактическият си състав
виновно поведение, а само проявата на обективни факти и обстоятелства.
В заключение, съдът приема, че административният
орган доказа наличието на изискуемите материално правните предпоставки за
издаване на атакувания административен акт, а с това и своето правомощие да
наложи процесната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е обоснована и
законосъобразна. Поради това жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид липсата на искане за присъждане на
разноски, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Р. *** против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №22-0248-000221 от 23.09.2022год.
издадена от Началник ПУ при РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, упълномощен
със Заповед №369з-199/26.01.2022г.- на Директор ОДМВР – Враца, с която й е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП
– прекратяване регистрацията на ППС – товарен автомобил марка „И*** “, модел „Д***
“ с рег. №М*** за срок от шест месеца във връзка със съставен АУАН бланков №
192013 от 23.09.2022г., за извършено административно нарушение по чл.162, ал.1
от ЗДвП от Е*** Й*** С*** , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл.172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: