Решение по дело №634/2014 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 19.02.2018 г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на шести декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Т. Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 634 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 119 от 16.05.2015 г., постановено по гр. д. № 876/2013 г. на Ботевградски районен съд, М.В.Т. е осъден да заплати на Н.И.Н. на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД сумата 10838,92 лева, представляваща обезщетение за извършени подобрения в УПИ ХV-441 в кв. 75 по плана на с. С., в размер на увеличената стойност на имота в резултат на подобренията съобразно дела му в него, от които 10263 лева за строителни подобрения и 575,92 лева за трайни насаждения, изразяващи се в: I. Облицовка на ограда с нефасониран и фасониран камък и направа на шапка от гранитогрес през 2009 г.; Изкопаване на старо асфалтово покритие в дворното място и насипване с хумус, 2009 г.; Изграждане на водопроводно отклонение 20 л.м. от полиетиленови тръби от улицата до жилищната сграда и разводки от полипропиленови тръби и елементи във вътрешността на сградата, 2010 г.; Изграждане на канализационно отклонение от улицата до жилищната сграда 20 л. м., 2011 г.; Система за отводняване на дворното място от ПВЦ тръби 45 л.м., 2010 г.; II. Строителни подобрения в жилищната сграда: Поставяне на настилка от теракот под южната и западна тераси на сградата - общо около 15 кв. м., 2009 г.; Топлоизолация на западната фасада на сградата от стиропор, около 2011 г.; Поставяне на ПВЦ дограма - 6 бр. прозорци и входна врата- 2009 г.; Интериорни врати 4 бр., 2010 г.; Вградени гардероби 2 бр., 2009 г.; Вградена кухненска мебел, 2009 г.; Изграждане на баня, 2009 г., включващо: Зазиждане на съществуваща врата и отваряне на нова в банята, Облицоване на стените на банята с водоустойчив гипсокартон и поставяне па водозащитен грунд, Монтиране на окачен таван и вградено осветление, Поставяне на теракот и фаянс, Изграждане на нова В и К инсталация с полипропиленови тръби и елементи, Поставяне на санитарен фаянс - тоалетна чиния, мивка, душ кабина, смесителни батерии, душ,  Изграждане на нова ел. инсталация; Ремонт на коридор, 2009 г., включващ: Поставяне на гипсова мазилка, шпакловане на стени и боядисване с латекс, Монтиране на окачен таван с вградено осветление, Циклене и лакиране на дюшеме, Подмяна на ел. инсталация; Ремонт на западна спалня, 2009 г., включващ: Поставяне на гипсова мазилка, шпакловане на стени и боядисване с латекс, Монтиране на окачен таван с вградено осветление, Поставяне на ламиниран паркет, Преработка на ел. инсталация; Ремонт на северна спалня, 2009 г., включващ: Поставяне на гипсова мазилка, шпакловане на стени и боядисване с латекс, Монтиране на окачен таван с вградено осветление, Поставяне на ламиниран паркет, Преработвана ел. инсталация; Ремонт на всекидневна, 2009 г., включващ: Поставяне на гипсова мазилка, шпакловане на стени и боядисване с латекс, Монтиране на окачен таван на две нива, с вградено осветление, Циклене и лакиране на дюшеме, Преработка на ел. инсталация,  Зазиждане на две врати между източната и западната половина на сградата; Ремонт на кухненски бокс, 2009 г., включващ: Поставяне на гипсова мазилка, шпакловане на стени и боядисване с латекс, Монтиране па окачен таван с вградено осветление,  Поставяне на теракот, Преработка на ел. инсталация, Преработка на В и К инсталация и поставяне на мивки, смесителна батерия и др.; Ремонт на мазе, 2009 г., включващ: Поставяне на алуминиева врата за обособяване на помещение за тоалетна, Изграждате на В и К инсталация и канализация; Изграждане и монтиране на етажно ел. табло на стълбищната площадка; Монтаж на охранителна система; IП. Трайни насаждения: Затревяване, 2009 г.; Туи 13 бр.; Магнолии 2 бр. 2009 г.;  Ябълка 1 бр. 2009 г.; Аронии - 4 бр., 2009 г.; Дрян 1 бр., 2009 г.; Глициния 10 бр., 2009 г.; и Клематис 2 бр., 2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. С решението  е отхвърлен  предявения иск над сумата от 10838.92 лв. до пълния му предявен размер от 13581.42 лв., както и за следните подобрения: Ограда, състояща се от плътна част от бетонови блокчета, и метални декоративни пана, на уличната регулационна линия, изградена през 2009 г.; Беседка дървена конструкция, с покрив от битумни керемиди, 2008 г.; Навес метална конструкция и гофрирана ламарина над вратата на стопанската сграда, 2010 г.; Замазка на пода в западна спалня, 2009 г.; Монтаж на вертикални щори в западна спалня, 2009 г.; Замазка на пода в северна спалня, 2009 г.; Монтаж на вертикални щори в северна спалня, 2009 г.; Монтаж на вертикални щори във всекидневна, 2009 г.; Поставяне на замазка на пода в кухненски бокс, 2009 г.; Замазка на пода в мазе, 2009 г. и Розови насаждения, 6 бр. - 2009 г.

            Решението в осъдителната му част е обжалвано от ответника М.В.Т. като незаконосъобразно,  с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявения иск.  В жалбата се излага възражение, че жалбоподателят не е знаел и не е давал съгласие за извършване на каквито и да било подобрения в съсобствения имот, което било доказано от гласните доказателства по делото, и се оспорва извода на районния съд за наличието на негово знание за извършването им. Излага се и възражение, че част от приетите в решението строително монтажни работи /описани в жалбата/ не са подобрения по смисъла на ППВС № 6/74 г., тъй като са част от тях са движимости, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, а друга част са вещи, свързани с по-удобното ползване на имота, и могат да бъдат демонтирани, или ремонти, свързани с обикновеното ползване на сградата и текущото поддържане на имота. Сочи се, че за всички останали и приети от съда подобрения не е доказано да са извършени от ищеца, както и техния размер.

            Ответникът по жалбата оспорва същата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Н.И.Н. е предявил срещу М.В.Т. иск за заплащане на сумата 13581,42 лева /след допуснато изменение на размера на иска/, представляваща припадащата му се една втора част от общата стойност на извършени от ищеца подобрения в съсобствения с ответника недвижим имот, представляващ УПИ ХV-441 в кв. 75 по плана на с. С., описани по вид и единична стойност в исковата молба.  Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на посочения недвижим имот при равни квоти, и че в периода от 2008 г. със знанието и без противопоставянето на ответника, респ. на неговата праводателка е извършил описаните в исковата молба строително ремонтни работи изцяло със свои лични средства и труд. Твърди, че описаните строително ремонтни дейности увеличават стойността на съсобствения имот.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска с довод, че всичките претенции или не представляват подобрения, или са луксозни такива и извършени за удобство на ищеца и без негово и неговата майка съгласие, а част от тях са извършени преди 2009 г. от дядото и майката на ответника.

            Въззивният съд намира, че фактическата страна по делото, основана на събраните в първата инстанция доказателства, е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение, поради което я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

            Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, с което е направена актуална оценка на подобренията, предмет на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Според това заключение, общата стойност на тези подобрения е 23497 лева, респективно половината от тази стойност е 11748 лева. Според заключението, всички описани СМР увеличават стойността на имота, като възможност на демонтаж на подобрения не е налице. Вградените шкафове, кухня и гардероби са изпълнени по поръчка и за определено място в имота, като евентуалният им демонтаж ги прави неизползваеми.

            От така установените по делото факти и предвид направените в жалбата възражения, въззивният съд намира следното от правна страна:

            Предявеният иск е с правна квалификация чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

            Тази правна квалификация се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, че е извършил претендираните подобрения в съсобствения с ответника имот /не твърди да е бил владелец на частта на съсобственика си/ изцяло със свои средства със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик. От събраните по делото доказателства не се установява наличието на съгласие на ответника, респ. на неговата праводателка за извършването им, поради което отношенията им не попадат в приложното поле на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Не се установява ответникът, респ. неговата праводателка, да са се противопоставили на извършването на подобренията. При подобрения, направени от един съсобственик без съгласието на останалите, но и без противопоставяне от тяхна страна, отношенията им се уреждат по правилата на водене на чужда работа без пълномощие /чл. 61, ал. 2 от ЗЗД/. В тази хипотеза на обезщетяване подлежи  размера на увеличението на стойността на квотата на всеки от другите съсобственици. Ако размерът на това обогатяване е по-висок от размера на направените разноски, ще се приложи чл. 61, ал. 1 от ЗЗД и съсобственикът – подобрител може да иска само възстановяване на разноските, тъй като се дължи по-малката сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота.

            В случая от съвкупната преценка на събраните по делото гласни, писмени доказателства и заключения на експертизи, се налага извод, че всички строително-ремонтни дейности и трайни насаждения, включени в предмета на първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част, са извършени от ищеца с негови лични средства и труд в съсобствения имот. Извършването на всяко едно от посочените СМР се установява от събраните гласни доказателства, които първоинстанционният съд е подложил на подробна преценка, в резултат на която е направил обоснован извод в този смисъл. При огледа си на място вещите лица по допуснатите техническа и агрономическа експертиза са констатирали наличието на всяко едно от претендираните СМР и трайни насаждения. Не са налице доказателства, които да опровергават показанията на водените от ищеца свидетели относно факта, че ищецът е извършил лично и със свои средства всички процесни СМР и трайни насаждения.

            Подобрение на един имот е налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. За да е налице подобрение, следва обективно да е настъпило увеличаване на стойността на имота.

Всички описани в обжалваната част на решението СМР и трайни насаждения съставляват подобрения в имота, тъй като извършването им е довело до увеличаване на стойността му, което се установява от заключенията на експертизите. Неоснователно е направеното в жалбата възражение, че част от тях не са подобрения, а движимости, които могат да бъдат отделени без съществено повреждане на имота, както и че друга част са вещи, свързани с по-удобното ползване на имота или ремонти, свързани с обикновеното ползване на сградата. На първо място следва да се има предвид, че така направеното от жалбоподателя възражение е общо и неконкретно – в  жалбата не е посочено кои точно подобрения жалбоподателят счита за движимости, които могат да се отделят от имота без същественото му повреждане. Дори и разгледани поотделно всички подобрения, предмет на обжалваната осъдителна част на първоинстанционното решение, като се вземе предвид тяхното естество и предназначение с оглед начина на ползване на имота, не може да направи извод, че което и да е от тях съставлява движимост, и съответно да се изключи от предмета на подлежащите на обезщетяване. Наличието на теоретична и техническа възможност за демонтиране и съответно отделяне от имота на някои от извършените подобрения, изразяващи се в монтиране на вещи /напр. врати, вградени гардероби, вградени кухненски мебели, тоалетна чиния, мивка, душ кабина, смесителна батерия, окачени тавани с вградено осветление/ не е достатъчно, за да се приемат същите за движимости, които да се изключат от подлежащите на обезщетяване СМР. Всички те са трайно прикрепени към жилищния имот и служат за осигуряване на ползването му съгласно неговото предназначение, което ги квалифицира като подобрения, щом като извършването им обективно е довело до увеличаване на стойността на имота.

Що се отнася до възражението, че част от присъдените подобрения са ремонти, свързани с обикновеното ползване на сградата и текущото поддържане на имота, то само по себе си е неоснователно, тъй като по принцип ремонтирането на един имот е извършва с оглед нормалното му и пълноценно ползване съобразно неговото предназначение, и това обстоятелство не изключва естеството на строителните дейности на подобрения, след като тяхното извършване обективно е довело до увеличаване на стойността на имота. Единствено луксозните разноски не съставляват подобрения и не подлежат на заплащане, но в случая жалбоподателят не излага възражение, че което и да е от претендираните СМР има луксозен характер, поради което е не следва да се обсъжда. Независимо от това следва да се отбележи за пълнота, че всички процесни СМР са извършени съобразно установените стандарти за съвременен жилищен имот и нито едно от тях не може да се приеме за излишно от гледна точка на предназначението му или имащо единствено естетически характер.

От заключението на приетите в първоинстанционното производство съдебно-технически експертизи се установява, че стойността на разходите за извършване на строителните подобрения е по-висока от увеличената стойност на имота в резултат на извършването им, поради което на обезщетяване подлежи по-малката от двете стойности, а именно увеличената стойност на имота. В допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л. А. от 06.12.2013 г. увеличената стойност на имота в резултат на подобренията е отразена в процентно съотношение спрямо разноските за извършването им, а именно 30 % за целия имот и 15% за припадащия се на ищеца дял /1/2 ид.ч. от имота/, като общата стойност на увеличението, съответстващ на дела на ответника, е 11427 лева.  В допълнителното заключение от 04.02.2014 г. на същото вещо лице е посочена увеличената стойност на имота за всяко едно от подобренията поотделно, като общата увеличената стойност на имота също възлиза на сумата 11247 лева, поради което следва да се приеме, че това е увеличената стойност на имота, съответна на квотата на ответника в съсобствения имот. Общият размер на увеличената стойност на имота в резултат на процесните подобрения, предмет на обжалваната част от решението, възлиза на сумата 10263 лева, съставляваща припадащата се на ответника част от тях съответна на квотата му в съсобствеността. Съгласно заключението на съдебно-агрономическата експертиза, стойността на трайните насаждения е равна на увеличената стойност на имота в резултат на извършването им, поради което на обезщетяване подлежи половината от стойността на трайните насаждения, съответна на квотата на ответника в съсобствеността, а именно 575,92 лева. Така общият размер на строителните подобрения и трайни насаждения, които подлежат на обезщетяване от ответника, възлиза на сумата 10838,92 лева.

Приетото във въззивното производство заключение на съдебно-техническа експертиза не следва да се взема предвид при преценката на основателността на жалбата, доколкото приетият с него размер на увеличената стойност на имота е по-висок от уважения с първоинстанционното решение размер на иска, и липсата на жалба срещу решението в отхвърлителната му част.

С оглед на горното и поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

            С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева.

 

       Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 119 от 16.05.2014 г., постановено по гр. д. № 876/2013 г. на Ботевградски районен съд в обжалваната му част.

ОСЪЖДА М.В.Т. да заплати на Н.И.Н. сумата 850 лева за разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.