Решение по дело №595/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.208 и следв. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на С.И.И., ЕГН **********,***, чрез адв. В.С., против Решение № 160/01.02.2024 г., постановено по АНД № 6395 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено НП № 36-0001584 от 03.10.2023 г. на директора на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" /РД „АА“/ - гр. Пловдив, с което за нарушение на чл.93в ал.13 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл.105 ал.3 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за нарушение на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/103.2002 г. на МТС..

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на доказателствата. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление, с аргумент, че в случая съдът неправилно не е обсъдим множеството смекчаващи обстоятелства, както и, че като цяло липсват вредни последици от деянието за обществото, което обосновава маловажност на последното. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание касаторът, се представлява от адв. С., който поддържа жалбата.

Ответникът – РД "АА" гр. Пловдив, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за основателна и моли съда да отмени решението на РС – Пловдив.

Административен съд - Пловдив, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд - Пловдив е потвърдил НП № 36-0001584 от 03.10.2023 г. на директора на РД "АА" гр. Пловдив, с което за нарушение на чл.93в ал.13 от ЗАвП е наложена глоба в размер на 200 лева и на основание чл.105 ал.3 от ЗАвП - глоба в размер на 50 лв. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие е издадено НП затова, че на 01.09.2023 г., в гр. Пловдив, автогара „Юг“, водачът извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия Карлово – Пловдив, с маршрутно разписания № 040203, с МПС „Ман РХС 919“, с рег. № ***, от категория МЗ, като извършва следните нарушения: 1. Водачът не е осигурил записаното на тахографския лист часово време (14:15 ч., час на изваждане на тахографския лист от превозното средство, видно от Протокол № 44119/01.09.2023 г.), проверката е започнала в 17:40 ч., а МПС е регистрирано в Р България; 2. По време на работа, водачът не е представил при поискване копия на маршрутно разписания, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител. АУАН № 335470 от 04.09.2023 г. е подписан от лицето без възражения. Възражение не е постъпило и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

За да потвърди НП, РС – Пловдив е приел, че описаната по-горе фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на последното. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Прието е за безспорно, че с действията си жалбоподателят С.И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на вменените му нарушения, тъй като водач на описани автобус, същият е имал задължение, съгласно разпоредбата на чл.93в ал.13 от ЗАвП, да осигури записаното на тахографския лист часово време да съответства на официалното време в страната на регистрацията на превозното средство, а той не е сторил това. В тази връзка е посочено, че нарушената разпоредба на чл.93в ал.13 от ЗАвП е едновременно и материална и санкционна норма и правилно и законосъобразно е приложена при санкционирането на нарушителя по т.1 от НП с глоба от 200 лв., който размер е фиксиран и не подлежи на редуциране от наказващия орган и от съда. По отношение на второто нарушение, съдът е приел също за безспорно установено, че жалбоподателят не е изпълнил и задължението си, като водач да представи при поискване от контролните органи, копия на маршрутно разписания, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец, както указва разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяването на обществени превози на пътници с автобуси. Съдът е приел, че, след като в случая се касае до междуградски превоз на пътници по редовна автобусна линия, а не до градски линии, то правилно е приложен материалния закон. Съдът е изложил и подробни мотиви, защо не следва случаят да се квалифицира като маловажен.

Решението на РС Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено, както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитания по делото свидетел. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси.

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл. 93в, ал. 13 от Закона за автомобилните превози - санкционна норма, предвиждаща административно наказание за водач, който не е осигурил записаното на тахографския лист часово време да съответства на официалното време в страната на регистрация на превозното средство. Задължението, чието неизпълнение е съставомерно деяние по чл. 93в, ал. 13 от ЗАвтПр., е установено с разпоредбата на чл. 34, § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на ЕП и Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, според която водачите осигуряват съответствието на часовото време, регистрирано върху тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на превозното средство.

Изхождайки от съдържанието на АУАН и НП, съпоставено с цитираната разпоредба от ЗАвП, правилно въззивният съд е приел, че предявеното обвинение е ясно и, че релевираните в тези актове факти са достатъчни за нарушителя за да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря. Деянието на жалбоподателя е описано пълно, ясно и точно от фактическа страна, каквито са изискванията на чл.42 т.4 и на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Данните за регистрираното върху тахографския лист часово време по време на проверката са отразени в АУАН и в НП и сочат конкретно регистрираното часово време, което не съвпада с официалното време в страната на регистрация на превозното средство (РБългария), с което от обективна и субективна страна от касатора Й. е осъществен състава на административното нарушение на чл.93в ал.13 от ЗАвП, която напълно кореспондира с разпоредбата на чл.34 § 5 б."а" от Регламент (ЕС) № 165/2014 на ЕП и Съвета относно тахографите в автомобилния транспорт, според която водачите осигуряват съответствието на часовото време, регистрирано върху тахографския лист, с официалното време в държавата на регистрация на превозното средство.

Съгласно последно сочената разпоредба, водачите осигуряват съответствието на часовото време, регистрирано върху тахографския лист с официалното време в държавата на регистрация на превозното средство. Предвид установеното разминаване на часовото време върху тахографския лист от 01.09.2023 г. с официалното време в страната на регистрация на превозното средство – проверката е започнала в 17:40 ч. а водачът е представил на служителите от РД „АА“ – Пловдив тахографски лист с отразен в него час 14:15 ч., който очевидно не съответства на официалното време на страната на регистрацията, съставът на нарушението на чл.93в ал.13 от ЗАвП е осъществен. Водачът при всички случаи е длъжен да свери часовото време върху тахографския лист с официалното часово време в страната по регистрация и следва да се увери, че то е коректното часово време. Това задължение за водача възниква всеки път при потегляне на автомобила, ако е приложимо изискването за работа с тахографа.

Правилно е приложена санкционната норма на чл. 93в ал. 13 от ЗАвПр, а наказанието е законодателно определено в абсолютен размер и не подлежи на индивидуализиране.

Що се отнася до второто нарушение, на първо място, следва да се посочи, че касаторът не е оспорил обстоятелството, че в момента на проверката не е представил на контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител.

На второ място, обществените отношения, свързани с изискванията за снабдяване с необходими документи при извършване на обществен превоз на пътници са уредени с подзаконов нормативен акт – Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от Наредбата - по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи копие на маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис от общината възложител по образец (приложение № 1); това изискване не се отнася за превози по градски линии, които се управляват и контролират чрез система, осигуряваща достъп за наблюдение от контролните органи. Неизпълнението на посоченото изискване осъществява състав на нарушение, наказуемо на основание чл.105 ал.3 от ЗАвП, който гласи, че водач, който при проверка от контролните органи не представи документ, изискуем по този закон или по подзаконов нормативен акт, издаден въз основа на този закон, ако не е предвидено друго, се наказва с глоба 50 лв.

От доказателствата по делото е видно, че на датата на извършената проверка на 01.09.2023 г. касаторът не е разполагал с маршрутно разписание, заверено със свеж печат от община възложител. Обективната съставомерност на деянието е доказана чрез събраните в хода на административно-наказателното производство писмени документи. Релевантно е обстоятелството, че не е представил копие на маршрутното разписание със свеж печат на общината възложител в момента на извършване на проверката от контролните органи. Нарушението е описано в степен достатъчна да се разбере конкретното обвинение.

Не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, нито по първото нарушение, тъй като разминаването на времето върху тахографския лист и реалното часово време е значително – повече от три часа, нито по второто нарушение, тъй като деянието, дори и с по-ниска степен на обществена опасност предвид обстоятелството, че касаторът не е представил изискуемия документ дори и в по-късен момент, е извършено от водач, който видно от представената по административната преписка докладна записка, е неглижирал действията на длъжностните лица и се е отнесъл твърде безотговорно, което показва едно трайно незачитане на обществените отношения, свързани с правилата за организация на превозната дейност и правилата на движение, което изключва хипотезата на маловажност. Наказанието е наложено в установения от закона размер от 50.00 лв. и отговаря на целите на наказването съгласно чл.27 от ЗАНН, като посоченият размер не може да бъде намаляван.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд – Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 пр.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160/01.02.2024 г., постановено по АНД № 6395 по описа за 2023 г. на Районен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.