МОТИВИ:
по ВНОХД № 232/2020г. на СОС
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по протест на Районна прокуратура - И.
против присъда № 116 от 29.10.2019 г., постановена по НОХД № 350/2018 г. по
описа на Районен съд – И., втори съдебен състав.
По силата на протестираната присъда, подсъдимият И.А.Д.
е признат за невиновен в това, че на 04.06.2018 г., около 21:20 часа по
автомагистрала „Тракия“ в района на 54-ти км, област С., в посока на движение
от гр. П. към гр. С., е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ., с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред
с протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 547/05.06.2018 г. на Алкохолна лаборатория към МБАЛ „С. А.“ АД – гр. С.
и е оправдан в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК
В протеста се твърди, че обжалваният съдебен акт е
неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Излагат се аргументи, че
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия се установява от събраните по
делото доказателства, а пропускът да бъде подписан протокола за медицинско
изследване и вземане на биологични проби не рефлектира върху годността на
останалите доказателствени материали. Твърди се, че от показанията на
разпитаните по делото свидетели – полицейски служители, както и от химическото
изследване на кръвта на подсъдимия инкриминираното деяние се установява
несъмнено. На следващо място се посочва, че липсата на подпис върху протокола
за медицинско изследване и вземане на биологични проби не е нарушение на
надлежния ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия.
В съдебно заседание представителят на СОП застъпва
становище, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, поради което следва
да бъде отменена. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е управлявал
лек автомобил м. „Фолксваген“ на
4.06.2018г., около 21.20часа, движейки
се по АМ „Тракия“ в посока към гр. С.. Показанията на полицейските служители,
осъществили проверката са безпротиворечиви, относно извършената проверка на
подсъдимия като водач с алкотест
„Дрегер“ и че апаратът е отчел концентрация на алкохол в кръвта 1.44 промила.
Безспорно е установено от доказателствата с.т., че на подсъдимия преди вземане
на кръв за лабораторно изследване му е извършен преглед от медицински
специалист в спешен център МБАЛ„Св. А.“,
вписан е в журнала на медицинското заведение. Пропуск се явява липсата на
подпис на специалиста, извършил изследването, при снемане на анамнезата на изследваното лице- подс. Д.. Видно
е с.т., от документ, издаден от Специализираната химическа лаборатория за
изследване на алкохол в кръвта, подписан от началника на лабораторията, че опаковката на кръвната проба отговаря на
изискванията на Наредба №1 /2017г. на МЗ, МВР и МП, както и от протокол за
химическо изследване №547/ 5.06.2018г., че състоянието на пробите отговаря на
изискванията на цитираната наредба. По този начин, след като пробите не са
компроментирани следва да бъдат приети като достоверни констатациите от
изследванията – а именно за наличие на алкохол в кръвта -1.24 на хиляда на
подсъдимия Д. при управление на МПС. На базата на изложените съображения моли
да бъде отменена присъдата на РС И. и да се постанови нова присъда във
въззивната инстанция, по силата на която подс. Д. да бъде признат за виновен за
извършеното инкриминираното деяние и наказателната отговорност да се реализира
в съответствие със заявеното от РП –И.. Алтернативно- в случай, че съдът счете,
че е сторено процесуално нарушение, което е съществено по смисъла на закона,
т.к. в мотивите си съдът се е позовал на отменен нормативен акт – да бъде
отменена присъдата и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на РС- И..
Защитникът на подсъдимия –адв. А. пледира да се
остави в сила първоинстанционната присъда, т.к. в хода на съдебното
производство не е установено по безсъмнен и категоричен начин, че е спазен
редът за лабораторно изследване на кръвта на водача, визиран в цитираната
по-горе наредба, както и протоколът за
извършен медицински преглед преди изследването не е съставен по надлежния ред,
поради което следва да бъде изключен от доказателствата, не е допустимо
обвинителната власт да се позовава на него. По алтернативното искане на
представителя на СОП счита, че не следва да се приема, че е налице грешка във
волята на съда, която препятства страните и въззивната инстанция да установят
волята на решаващия първоинстанционен съд, а по-скоро се касае до техническа
такава, което не би следвало да води до отмяна.
Подсъдимият се присъединява изцяло към позицията на
защитата.
В последната си дума моли да бъде потвърдена
оправдателната присъда.
Въззивният съд, като разгледа протеста на заявените
основания и осъществи самостоятелен цялостен контрол по отношение на
обжалваната присъда по чл.314,ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и
приложимия закон, прие за установено следното:
В хода на съдебното производство, с цел разкриване
на обективната истина, но във вреда на принципа на разглеждане и приключване на
делото в разумен срок, първостепенният съд е сторил значителна процесуална
активност /в повече от необходимото/ за изясняване на фактическите
обстоятелства, имащи отношение към главния факт, предмета на обвинението – като
: подсъдимият Д. двукратно е давал обяснения, двукратно са разпитвани в
качеството на свидетели полицейските служители, осъществили проверката,
разпитана е в качеството на свидетел медицинският специалист, осъществил
прегледа на подсъдимия, преди вземането на кръв за лабораторно изследване – св.
Н. Й., извършен е повторен анализ на кръвта на подсъдимия, която се пази в
специализираната медицинска лаборатория за срок от 4 месаца, изискани са
официални документи- справки, извлечения от медицински журнал.
Съвкупната преценка на всички доказателства налага
приемане на фактическа обстановка, близка до изложената в обвинителния акт, а
именно:
На 04.06.2018г. около 21.20 часа, свидетелите В. А.
и П. П. и двамата служители в ОДМВР гр.С. изпълнявали служебните си задължения
по контрол на пътното движение на АМ- Тракия в района на 54 км на КПП „Т. в.“,
когато спрели за проверка лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № ..
Полицейските служители установили, че автомобила се
управлява от подсъдимия И.А.Д., който бил сам в автомобила.
Докато му извършвали проверка на документите,
двамата полицаи усетили, че Д. лъха на алкохол, което наложило да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер“, като резултата бил
положителен, а именно 1,44 на хиляда.Бил му съставен АУАН и му бил съставен
талон за изследване и след това бил откаран във ФСМП където му била взета
кръвна проба.
Видно от протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 547/05.06.2018г. на
Специализирана химическа лаборатория към УМБАЛ „С. А.“ - С. АД, в изследваната
кръв , взета от И.А.Д. се доказало етилов алкохол в количество 1,27%0.При
снемане на анамнезата и преглед на подсъдимия Д., задължително предшестващи
вземането на кръв за лабораторно изследване, медицинският специалист –св. Н. Й.,
на длъжност фелдшер в ФСМП гр. И., след попълване на съдържанието на формуляра,
пропуснала да положи подпис, но собственоръчно вписала имената и длъжността си.
С оглед на този пропуск по настояване на защитата е
допуснат от съда и осъществен от
Специализираната химическа лаборатория към УМБАЛ „Св. А.“ повторен анализ на
кръвта на подсъдимия, при който по безспорен начин е отчетето количество над
допустимата граница по закон- 1.2 промила, а именно -1.24 промила, поради което
е допуснато изменение в обвинението.
Горната фактическа обстановка се доказва по
безсъмнен начин от взаимно кореспондиращи си и допълващи се доказателства и
доказателствени средства от разнородни доказателствени групи. Обясненията на
подсъдимия се намират в пряка кореспонденция със свидетелските показания на св. А. и П. относно конкретното време,
място и обстоятелства на извършване на проверката, както и относно факта, че
запитан от полицейските служители / които органолептично установили мирис на
алкохол/ дали е употребил такъв
подсъдимият е отговорил утвърдително. В съдебно заседание свидетелите
–полицейски служители, осъществили проверката- А. и П., заявяват, че не са в
състояние да си спомнят конкретната концентрация на алкохол в кръвта, отчетена
от апарата „Дрегер“. Това е напълно житейски обяснимо с оглед на изминалия период
от време и множеството проверки, които са извършвали през този период на
различни водачи и същевременно илюстрира тяхната обективност,
незаинтересованост и непредубеденост като свидетели –свидетелите установяват
само факти, които си спомнят със сигурност.Двамата свидетели са категорични
обаче, че концентрацията на алкохол в кръвта, установена с „Дрегер“ е
надвишавала пределно допустимата за да бъде деянието инкриминирано – а именно
1.2 промила.
В подкрепа на изложените фактически изводи са и
писмените документи, приложени от досъдебното производство и приетите писмени
доказателства в хода на съдебното дирене- протокол за химическо изследване
/повторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия/, от
Специализирана лаборатория за изследване на алкохол към МБАЛ „Св. С.“ АД,
удостоверение от МЗ- ЦСМП – С. /20.09.2018г., служебно писмо от УМПАЛ „Св. А.“ – С. АД
–изх.№2624/24.09.2018г., ведно с приложения – удостоверение от Началник
Химическа лаборатория. Видно от последното – кръвта, взета като материал за изследване
от подсъдимия се е съхранявала по
надлежния, указан в Наредба №1/2017г.ред, няма нарушаване на целостта на
опаковката на вакуумните опаковки, извлечение от медицински журнал на
болничното заведение, служебно писмо от 16.11.2018г. от МЗ- ЦСМП – С.. Тези
писмени доказателства са официални
документи, съставени от длъжностни лица в кръга на компетенциите им и се
ползват с пълна доказателствена сила за обстоятелствата, които удостоверяват.
Видно от съдържанието на последното се установява
трайната практика в лечебното заведение в съответствие с разпоредбите на
Наредба №1 /017г. почистването на участъка на кожата, преди вземане кръвна
проба за алкохолно изследване да се прави с кислородна вода.В този смисъл –в
пряка кореспонденция са показанията на св. Н. Й.- фелдшер в медицинското
заведение, осъществил прегледа на подсъдимия.
Предвид тези доказателства категорично се
опровергава твърдението на подсъдимия, съдържащо се в неговите обяснения, че
кожата му е почистена със спирт. Обясненията в тази част следва да се ценят
единствено и само като защитна позиция, която е твърде често срещана и обичайна
по делата за този вид престъпления, но освен че се опровергава от останалите
доказателства , не кореспондира със създадената трайна практика в медицинските
центрове и специализираните лаборатории
за алкохолно изследване- а именно – в пълно съответствие с изискванията на
Наредба №1.
Въззивната инстанция определено счита, че първият
съд е формирал неверен извод, за липса на установеност по категоричен начин на
нивото алкохолната концентрация в кръвта
на подсъдимия, само и единствено въз основа на липсващия подпис от св. Н. Й. в
бланката за протокола за изследване.
Разбира се, касае се за официален документ, който
удостоверява, вписаните в него констатации и който е завършен с подписа на
съставителя. Но този пропуск успешно е
преодолян с разпита на св. Й. в съдебно заседание, която категорично потвърди
съдържанието на документа- като констатации, които лично е установила и във
верността им няма съмнение, потвърди, че съдържанието е изпълнено лично от нея,
като накрая е вписала имената и длъжността си собственоръчно.
На следващо място- протоколът не удостоверява
концентрацията на алкохол в кръвта, а състоянието на подсъдимия, преди да се пристъпи
към вземане на кръв за лабораторно изследване.
Този фактически извод на съда е формиран в разрез
със забраната на процесуалния закон доказателствата и доказателствените
средства да се ползват с предварително определена сила-чл.14, ал.2 НПК, а от
съвкупната преценка на останалите доказателства се установява по начин, вън от
всякакво съмнение, че на инкриминираната дата подсъдимият е управлявал
превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта 1.24 на хиляда /приема
се резултатът от последното лабораторно изследване като най- благоприятно
положение за подсъдимия/.
По описания начин, като на 04.06.2018г. около 21.20 часа по
Автомагисрала „Тракия“ в района на 54- ти км, обл. С., в посока на движение от
гр. П. към гр. С., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Фолксваген“ модел „Пасат“ с per. № ******, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,24 на хиляда, установено по надлежния ред с
Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта № 547/05.06.2018г. на Алкохолна лаборатория към МБАЛ „ С. А.“ АД гр. С.,
съгласно Наредба № 1 за реда за установяване употребата на алкохол и / или
наркотични вещества или техни аналози, подсъдимият Д. е осъществил състава на
престъпление по чл.343б, ал.1 НК.
В зависимост от изложеното по горе се налага извода
за неправилно приложение на материалния закон от страна на РС- И., като е
признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал по обвинението за това престъпление,
което обуславя отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова
присъда в настоящата инстанция – в горния смисъл.
По отношение на индивидуализацията на отговорността.
Съгласно принципа на законоустановеност наказанието,
което се налага на подсъдимия за това престъпление следва да бъде
индивидуализирано в рамките на специалната разпоредба на чл.343б, ал.1 НК –а
именно- лишаване от свобода 1- до 3
години и допълнителни наказания- глоба- 200-1000 лева,както и лишаване от
права.
Подсъдимият И.А.Д. с ЕГН ********** е роден на *** ***,
българин, българско гражданство, средно образование, неженен, не осъждан,
управител на фирма „******“ЕООД гр. С., с адрес: гр. С., ул.“******“ ..
Смекчаващи наказателната му отговорност
обстоятелства са необремененото съдебно минало на подсъдимия, обстоятелството,
че осъществява обществено- полезен труд,
като развива дейност по Търговския Закон, съдействието, което е оказал при
полицейската проверка /установено от разпита на свидетелите/, концентрацията на
алкохол в кръвта, която е близка до граничната стойност от 1.2 промила и не на
последно място- дългият срок, в който е продължило досъдебното производство и
производството пред първата инстанция – не по вина на подсъдимия.
Отегчаващи вината обстоятелства не се констатират.
При така изложеното по- горе, настоящият съд счете,
че са налице многобройни обстоятелства, които смекчават отговорността на
подсъдимия, по начин, че и най- лекото определено наказание в рамките на
специалната разпоредба се явява несъразмерно тежко и диспропорционално на
тежестта на осъщественото престъпление, поради което реализира отговорността
при условията на чл.55,ал.1 т.1 НК, като определи наказание под минималния размер,
а именно – наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, условно
отложено за изпитателен срок от три години по реда на чл.66,ал.1 НК и не наложи
допълнителното наказание, предвидено в закона – лишаване от право да управлява
МПС –на осн.чл.55, ал.3 НК, тъй като счита, че същото няма да произведе
преследвания от закона възпитателен ефект върху подсъдимия, предвид изминалото
време от осъществяване на престъплението –повече от две години, в резултат от
забавяне на съдебното следствие.
В тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени
разноските, сторени в хода на досъдебното производство.
В отговор на алтернативното искане на представителя
на СОП, въззивният съд не счита, че с цитирането на некоректен номер на
Наредбата на МЗ, МВР и МП, не се нарушава правото на защита на подсъдимия да
узнае мотивите на съдебния акт, каквото е и становището на защитата, поради
което не се констатира процесуално нарушение, обуславящо отмяна.
Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.