Р
Е Ш Е Н И Е
№ 793/15.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
септември, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 264 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производство е по реда на чл. 268,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалбата
на „Кларима Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес за призоваване гр.
Панагюрище, ж.к. „Оптикоелектрон I“, ул. „****“ № **, представлявано от управителя
с И.Г. против Разпореждане с изх. № С 200013-137-0000123/14.01.2020 г. на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик,
потвърдено с Решение № 42/05.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че обжалваното
разпореждане, потвърдено с Решение № 42/05.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП
гр. Пловдив, е неправило и незаконосъобразно. Посочено е, че за лихвата важат
общите правила за погасяване по ДОПК, че същата е акцесорно задължение и следва
режимът на основното. Застъпено е становище, че след като е изтекъл абсолютният
давностен срок за събиране и плащане на главниците, то и акцесорните задължения
по тях следва да се погасят. Моли се да бъде отменено оспореното решение и потвърденото
с него разпореждане. Не се претендират направени по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
– „Кларима Инвест“ ЕООД – редовно уведомен, се представлява от адв. Й.. Поддържа
се жалбата. Моли се съдът да отмени оспорения административен акт, като
неправилен и незаконосъобразен и върне преписката на административния орган със
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Ответникът – Директор на ТД на НАП
гр. Пловдив, редовно уведомен, се представлява от гл. юрисконсулт Т., който оспорва
жалбата. Моли съда да отхвърли жалбата и да постанови решение, с което да
потвърди решението на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване е Разпореждане с
изх. № С 200013-137-0000123/14.01.2020 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, с което е отказано да бъде прекратено,
поради изтекла погасителна давност, събирането на лихви по изпълнително дело №
13150004363/2015 г. Разпореждането е потвърдено с Решение № 42/05.02.2020 г. на
Директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Последното е постановено по повод на жалба
вх. № 70-00-1049/23.01.2020 г. на „Кларима Инвест“ ЕООД, с която се иска отмяна
на постановения отказ от погасяване по давност на публични задължения за лихви
към установените задължения за ДДС по РА № Р-*********-091-01/09.01.2015 г.
Установи се по делото, че за събирането
на вземанията по цитирания ревизионен акт е образувано изпълнително дело №
4363/2015 г., като съобщението за доброволно изпълнение, издадено на 12.09.2015
г. е получено на 05.10.2015 г., видно от известие за доставянето му. На същата
дата са получени и постановления за налагане на обезпечителни мерки, издадени
на 23.09.2015 г., с които са наложени: запор на дружествените дялове на
дружеството, запор на лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № *** и възбрана
на недвижим имот, находящ се в гр. Панагюрище, ул. „***“, с площ от 827 кв. м.
и идентификатор 55302.501.5066.
Към момента на постановяване на
решението не е вдигнат запорът върху МПС, този върху дружествените дялове е
отменен още през 2015 г. по преценка на публичния изпълнител, а наложената
възбрана е отменена с постановление, издадено на 03.10.2019 г. след възлагане
на описания по-горе имот, в резултат на проведена публична продан по реда на
ДОПК.
С оглед на компетентността си на
орган по принудителното изпълнение по чл. 167 от ДОПК и съобразно правомощията
си по чл. 226, ал. 1 от ДОПК, главен публичен изпълнител Я. П. е издала
Разпореждане с изх. № С2000013-137-0000123/14.01.2020 г. С него се е произнесла
по искане за погасяване по давност, подадено по пощата от дружеството и прието
с вх. № С200013-000-0008190/09.01.2020 г. (с приложена разпечатка на справка за
задълженията на дружеството към 08.01.2020 г., чрез електронните услуги на
НАП), като е отказала да прекрати, поради изтекла давност, събирането на
вземанията за лихви към установените задължения за ДДС по РА №
Р-*********-091-01/09.01.2015 г. за данъчни периоди: м. 12.2008 г., м. 01.2009
г., м. 02.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 10.2009 г.
Административният орган е приел в
мотивите си, че лихвите за данъчни задължения са публични вземания, съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК. Те са допълнителни вземания, които в конкретния
случай имат санкционен характер, поради неизпълнение на задълженията за внасяне
на ДДС в законоустановените срокове за това. Посочено е, че задълженото лице не
е проявило активност за погасяване на задълженията си, като спрямо него успешно
е проведено принудително изпълнение по отношение на притежавания от него
поземлен имот, находящ се в гр. Панагюрище. Същото обаче се е възползвало от
възможността да иска погасяване по давност на лихви в общ размер на
13 905,18 лева по установени задължения за ДДС за данъчни периоди: м.
12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 02.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 10.2009 г. Органът
е приел, че давностният срок е спрял своя ход при започването на ревизионното
производство за установяване на задълженията за ДДС, по аргумент от чл. 114,
ал. 1 от ДОПК, на 11.06.2014 г. – датата на връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, като впоследствие давността е спиране и с налагането на обезпечителни
мерки – запори и възбрана. Давността е прекъсната с издаването на ревизионен
акт от 09.01.2015 г., от която дата започва да тече и нов петгодишен давностен
срок. Прекъсвана е отново и с предприетите през 2019 г. действия по
принудително изпълнение за провеждане на търгове с тайно наддаване за
поземления имот и на посочения по-горе лек автомобил. С Разпореждане изх. №
С190013-125-0274196/18.09.2019 г. са разпределени постъпили на 16.09.2019 г. от
проведената публична продан на недвижимия имот суми, с които са погасени:
цялостно главници по ревизионен акт, общо в размер на 12 727,12 лева за
данъчни периоди м. 12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 02.2009 г., м. 06.2009 г. и м.
10.2009 г. и м. 02.2012 г. и частично лихви по тях общо в размер на 5998,74
лева, в които се включват сумите, с които частично са намалени лихвите по
ревизионен акт, начислени до 09.01.2015 г., както и тези, с които са намалени
лихвите за довнасяне, начислени от 10.01.2015 г. до 16.09.2019 г.
С оглед на гореизложеното,
административният орган е приел, че всички задължения, дължими през 2009 г. са
били погасени чрез плащането на 16.09.2019 г. и за тях не могат да се приложат
последиците на погасителната давност. Посочено е, че действително плащанията не
са направени доброволно от задълженото лице, но в чл. 119 от ЗЗД не е направено
разграничение спрямо волеизявленията и добросъвестността на лицата, а спрямо
начина на погасяване на задълженията. Предвид на това административният орган е
оставил без уважение жалба вх. № 70-00-1049 от 23.01.2020 г. по регистъра на ТД
на НАП гр. Пловдив срещу отказ за погасяване по давност на публични задължения,
обективирани в Разпореждане с изх. № С 200013-137-0000123/14.01.2020 г. на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик.
Оспореното решение е редовно
съобщение на дружеството жалбоподател на 07.02.2020 г., видно от удостоверение
за извършено връчване по електронен път (л. 17), като в законоустановения
7-дневен срок същото е упражнило и правото си на жалба пред Административен съд
– Пазарджик.
Установи се по делото, че със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-9/25.06.2019 г. на ИД на НАП М. М П.-С., заместник-директор на ТД на
НАП гр. Пловдив е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на ТД на
НАП гр. Пловдив (л. 18).
По делото е допусната и приета
съдебносчетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно
изготвена. В отговор на поставените му въпроси, вещото лице е заявило, че посочените
суми в разпореждане № С200013-137-0000123/14.01.2020 г. са коректни, както и се
отнасят за неизплатени лихви, начислени до издаването на ревизионния акт за
описаните периоди, както следва: м. 12.2008 г. – 2668,79 лева, м. 01.2009 г. –
989,31 лева, м. 02.2009 г. – 263,20 лева, м. 06.2009 г. – 700,99 лева и м.
10.2009 г. – 1335,98 лева, или общо 5958,27 лева.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което
има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореното решение представлява
валиден административен акт, издаден от компетентен орган и в кръга на
законоустановените му правомощия по чл. 267 от ДОПК. Същото е постановено в
производство по обжалване на разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП
гр. Пловдив, офис Пазарджик, в писмена форма и съдържа всички съществени елементи
на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че Решение № 42/05.02.2020 г. на директора на ТД на НАП
гр. Пловдив е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила, но при неправилно приложение на материалния
закон.
Задълженията
за данък върху добавената стойност представляват публични държавни вземания, съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК определя
като публични задължения и лихвите за вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1 - 8. Следователно
лихвите за вземания за ДДС - публични държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1
от ДОПК, са публични вземания. Доколкото с изричната разпоредба на чл. 162, ал.
2, т. 9 от ДОПК лихвите за публичните вземания са определени също като публични
вземания, то и по отношение на тях следва да се прилагат правилата и сроковете за
погасяването им по давност, регламентирани в ДОПК. Съдържащата се в ДОПК специална
правна регламентация за погасяването на публичните вземания по давност, изключва
прилагането на регламентацията по ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането
на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. В чл. 172, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва
с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането
на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва
да тече нова давност (чл. 172, ал. 3 от ДОПК).
Давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Като правна последица
от действието на така споменатите разпоредби за давността, с изтичането на давностните
срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред
публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Съобразно разпоредбата на
чл. 171, ал. 1 от ДОПК, 5- годишният давностен срок започва да тече от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
В случая 5 годишната давност е неприложима в настоящия случай, т. к. на основание
чл. 172, ал. 2, изр. 1 от ДОПК, давността е прекъсната с издаването на ревизионния
акт както и с предприетите действия по принудително изпълнение за провеждане на
търгове с тайно наддаване за поземления имот и на посочения по-горе лек автомобил.
При
спазване разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ДОПК, така посоченото задължение е следвало
да бъде отписано служебно след изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК. Не е
спорно по делото, че за установените задължения за ДДС (главница) за данъчни периоди:
м. 12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 02.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 10.2009 г. към
01.01.2020 г. е изтекла абсолютната погасителна давност, както и че е направено
надлежно искане от задълженото лице за отписване по давност на задълженията за
посочения период. С оглед на това съдът намира, че следва да бъде погасена по давност
и начислената върху нея лихва – задължението за лихва няма самостоятелен, а акцесорен
характер, затова то е в същия режим, който е установен за главното задължение и
не може да съществува самостоятелно, ако абсолютната погасителна давност е изтекла
за главницата. По арг. от чл. 119 ЗЗД, според който с погасяване на главното вземане
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла, по отношение на данъчните и осигурителните задължения следва да
се приеме (доколкото в данъчното и осигурителното право няма норми, които да противоречат
на гражданското право при взаимстван от гражданското право институтът на давността),
че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни
вземания, каквото е вземането за лихви.
Общ
принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването
на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително
събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което
той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение.
В обратната хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този
юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното
изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на
настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става
недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен да съобрази
този факт при наведено в този смисъл възражение (давността не се прилага служебно),
а в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна давност - решаващият
орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК, като инстанция по същество следва да констатира изтичането
на давностния срок, респективно - настъпването на основанието за прекратяване на
изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените действия
по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно, възраженията за недължимост
на публично държавно вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на
чл. 168 ДОПК, в т. ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва
да бъдат заявени пред публичния изпълнител – както е направено в случая. При евентуален
отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225, ал. 1 вр. чл.
173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния
изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай,
че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266, ал.
1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на
чл. 268 ДОПК.
Както
става ясно от изложението по-горе, самото публично вземане не се погасява - то остава
дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като
те остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно (чл. 174 от ДОПК),
така и да бъдат прихванати (чл. 128, ал. 1 от ДОПК). Посоченото не се отразява на
правото по чл. 173 ДОПК, за осъществяване на което органът дължи съответно действие.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспореният административен като
неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен. При липса на правомощие за отписване на вземанията по смисъла
на чл. 173 ДОПК от съда, то преписката следва да бъде върната на
административния орган за произнасяне при съобразяване на задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона.
По делото не е направено своевременно искане за
заплащане на направените разноски за държавна такса и възнаграждение на вещото
лице, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
На основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК решението на административния
съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик – III състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане с изх. № С 200013-137-0000123/14.01.2020 г. на публичен изпълнител
в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, ИРМ Пазарджик, потвърдено с Решение
№ 42/05.02.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив.
ВРЪЩА
преписката на публичния изпълнител за изпълнение на дадените с настоящото
решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като
определя едномесечен срок за произнасянето му.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /п/