№ 234
гр. Варна, 18.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Светла В.а Курновска-Младенова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600314 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор
КУРНОВСКА.
ЖАЛБ.ПОДС. АТ. К. АТ. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Ж. М. Г. от АК – Варна и адв. М. Б. Р. от АК –
Варна, редовно упълномощени.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Й. Н. ИВ., редовно призована, не се явява.
М. ИВ. Б., редовно призована, не се явява.
Н. ИВ. СТ., редовно призована, не се явява.
Представляват се от повереник адв. СВ. Б. СЛ. от АК – Варна, редовно
упълномощен.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. С. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Г. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
АДВ. Р. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
1
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА
ИНСТАНЦИЯ
На основание чл.283 от НПК, прочита протоколите и документите
събрани по досъдебно производство № 475/2016 г. по описа на Пето РУ
при ОД на МВР – Варна.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. С. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Р. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. Г. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
На основание чл. 317 вр. чл. 286 ал. 2 от НПК съдът след съвещание,
счете че са извършени необходимите съдебно-следствени действия, поради
което Председателят на състава обяви съдебното следствие за приключено и
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че жалбата е
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд е правилна и
обоснована, и съответно избраното от първоинстанционният съд наказание
отговаря на обществената опасност на извършеното и на дееца.
Съдът е положил усилия да прецизира също и правната квалификация на
деянието, с което очевидно прокуратурата се е съгласила, тъй като присъдата
не е протестирана от прокуратурата. Прието е, че деянието е извършено при
нарушение на тази правна норма от ЗДвП, а именно чл.20, ал.2, пр.2 от ЗДвП,
а именно, че водачът на МПС не е изпълнил задължението си при възникнала
опасност да намали и да спре. За да стигне до крайния извод на виновността
на подсъдимия в извършване на посоченото престъпление са положени освен
на ДП, а също и от първоинстанционния съд усилия да се прецизират
доказателствата и да се попълни наказателното производство с всички
необходими доказателства. Виждате, че са назначени няколко експертизи и
освен това те не само са назначени, а са и конкретно коментирани с аргументи
в съдебния акт защо и коя експертиза е приета, коя не и какви изводи, разбира
се в съвкупност с всички установени доказателства могат да се направят. По-
специално съдът се позовава на последната експертиза, чрез която се
установява управление на МПС със скорост над разрешената 59,58 км/ч при
2
разрешена 50 км/ч. Съдът коментира, че тази скорост макар и над
разрешената не е в причинно-следствена връзка с резултата, а в причинно-
следствена връзка с резултата е това нарушение, че водачът при налична
опасност и възможност да възприеме тази опасност не се е съобразил и не е
изпълнил задължението си да съобрази тази опасност и да я предотврати.
Действително по делото няма каквито й да е доказателства водачът на МПС
при възникване на опасността да се съобрази с нея. Не е правен какъвто и да е
опит МПС-то да бъде спряно.
От последната АТЕ се установява, при няколко варианти на видимост на
пострадалата и при най-благоприятния вариант, тоест най-краткия отрязък
възможен, който посочва експертизата това е отстояние от 56,17 м, от което
отстояние при скорост, която е избрана в рамките на разрешената и по-ниска
от нея той има възможност да предотврати тази опасност.
Въпросът, който се поставя в това производство и на който също е
акцентирано в съдебния акт е намерил доста добро отражение и добра
аргументация е в кой момент пострадалата представлява опасност на пътя. В
тази насока считам, че съдът е съобразил съдебната практика и на първо
място Тълкувателно решение от 1984 г. по НД № 1080/84 г. на Общото
събрание на Наказателната колегия, при което е казано, че задължението за
намаляване на скоростта и спиране на превозното средство е в зависимост от
момента на възникване на препятствието. Съдебната практика приема, че този
въпрос е фактически. Не когато пешеходецът е вече на платното е опасност, а
той е в един по-ранен момент, когато от цялостното поведение на
пешеходеца, дори той да е на тротоара, от цялото му поведение, от цялото му
излъчване да може да се направи извод, че той пристъпва към преминаване на
платното, това е моментът в който той представлява опасност за водача на
МПС. Като пример е даден, че дори един пешеходец да се е насочил на
тротоара или банкета към пътното платно преди още да е стъпил на него той
вече представлява такава опасност, с която водачът на МПС е длъжен да се
съобрази. В тази насока абсолютно е възпроизведено едно доста по-ново
Решение № 359/2014 г. по НД 1129/2014 г. на Трето НО, в което също е
възприето, че при цялостното поведение на пешеходеца в много по-раншен
момент, от който той е на платното, той представлява опасност. Имало ли е
нещо, което да попречи на тази видимост, която е дадена в АТЕ. Не е имало
никаква каквато и да е пречка. Преди подсъдимият се е движил велосипедист,
който е забелязал тази опасност и я е заобиколил /имам предвид
пешеходката/. Така че от цялостната картина, която представят
доказателствата по това наказателно производство считам, че наистина, както
първоинстанционният съд е прецизирал и в крайна сметка прокуратурата се е
съгласила с тази квалификация, неподавайки протеста, подсъдимият е
нарушил правилото на чл.20, ал.2, пр.2, при което той не се е съгласил с тази
възникнала опасност.
По наказанието считам, че същото е съобразено с обществената опасност
на самото деяние и извършителя, и считам, че няма как по-ниско наказание да
3
се избере за конкретния подсъдим. Действително той е реабилитиран за
деяние, за което е бил освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, но тази реабилитация не може да не се възприеме като данна за
личността и не може да не се отчете, че към момента на извършване на
деянието по настоящото дело на 35 години, сравнително една млада възраст, и
изхождайки от данните за това което е извършено, че той е един
недисциплиниран водач на МПС. Към същия извод водят и другите
нарушения, които той е допуснал и затова аз считам, че не би могъл да се
направи коментар в посока на занижение на това наказание.
Моля в този смисъл за Вашето решение.
АДВ. С. – Уважаеми Апелативни съдии, от името на моите доверители
на първо място споделям казаното от представителя на прокуратурата. В
допълнение искам само да добавя, че жалбата, която е депозирана пред
настоящия съдебен състав се явява абсолютно неоснователна на така
изтъкнатите в същата оплаквания.
Следва да се отбележи, че пред първоинстанционният съд безспорно се
установи, както от всички гласни и писмени доказателства, какъв е бил
механизма на това ПТП и каква е била основната причина за допускане и
настъпване на ПТП, а тя е посочена в обжалвания съдебен акт – единствено
неправомерното поведение на водача е довело до настъпване на вредоносния
резултат. Това е така защото на първо място в участъка, в който той навлиза
преди настъпване на ПТП участъкът е такъв, че дава достатъчно добра
видимост и то повече от 60 м пред себе си. Той не е имал никакви
препятствия по пътя си. От всички приети от първоинстанционния съд
експертни заключения става ясно, че той няма никаква реакция на пътя,
никаква реакция за намаляване на скоростта, никаква реакция да спре както
законодателят изисква при възникване на опасност той да намали скоростта и
да спре. Такава реакция от негова страна няма и това е основната причина за
настъпване на ПТП. Всички експерти, по всички изслушани и приети
експертизи, бяха единодушни, че в хипотези, в които той се движи със
скорост около 40 км/ч, дори вещото лице разшири при скорост от 45 км/ч,
той е могъл да спре и да предотврати удара, но той не го е направил защото
първо не е намалил скоростта, второ не е реагирал по никакъв начин на
възникналата опасност. Вещото лице Д., което беше последно изслушано
заяви ясно и категорично, че ако той е предприел технически задействане на
спирачната система на въпросния мотоциклет то разстоянието за спиране ще
бъде не повече от десет метра. Всички вещи лица приемат, че опасността като
такава е настъпила на около 28 метра. Ако просто той технически беше
задействал спирачната система в даден момент щеше да спре на разстояние
много по-далече от пешеходката и удар нямаше да има. Всички оплаквания
на защитата са абсолютно неоснователни и аз Ви моля да оставите жалбата
без уважени и да постановите акт, с който да потвърдите
първоинстанционната присъда.
4
По отношение на наказанието споделяме това, което каза представителят
на прокуратурата и съдебният състав следва да има предвид, че водачът се е
движил с нерегистрирано по съответния ред МПС към момента на
настъпилото произшествие, което само по себе си е нарушение на ЗДвП.
АДВ. Р. – Уважаеми Апелативни съдии, ще Ви помоля да уважите
въззивната ни жалба, да отмените първоинстанционната присъда и да
оправдаете подзащитният ни изцяло по възведеното срещу него обвинение,
като ще Ви моля да възприемете във Вашите решаващи изводи доводите ни
развити в допълнението към въззивната жалба като позволите да направя една
корекция на една техническа неточност допусната от мен при изписването на
стр.4, ред 8 отдолу, нагоре, параграф 1, т.3 да се чете като параграф 6, т.3 –
това е само за прецизност.
Считаме, че пороците на първоинстанционната присъда са в две насоки:
На първо място считаме за напълно необоснован изводът, че пострадалата,
още в момента, в който е достигнала до отводнителната решетка незабавно се
е насочила към платното за движение, тоест тя не е престоявала там.
На второ място считаме за незаконосъобразен изводът, че пешеходката
представлява опасност от момента на появата й на отводнителната решетка -
цитирам дословно първоинстанционната присъда, мотивите към нея. Нито
един от двата извода фактологичен и правен не могат да бъдат споделени.
На първо място необосноваността е резултат на напълно превратно
тълкуване на основните в процеса доказателства и това са свидетелските
показания на Д. С. и на свидетеля Н. - по друг начин казано велосипедистът,
който се е движил пред МПС управлявано от подзащитния ми и съпругът на
пострадалата.
На второ място констатацията на съда, че пешеходката незабавно, в
който е била поставена от мъжа си на отводнителната решетка е преминала
напред е плод изцяло на предположение. Категорично заявявам, че при един
внимателен и детайлен прочит на доказателствата, който съм уверен, че Вие
ще направите и ще видите, че такъв извод не може да бъде споделен защото
няма нито едно доказателство в подкрепа на тази констатация. Точно
обратното - налице са категорични гласни доказателства, които го
опровергават. В тази насока са и експертните заключения, но за тях ще говоря
малко по-късно. Ако ОС внимателно бе обсъдил показанията на свид. Д. С. би
констатирал, че този велосипедист, който се е движил в крайната дясна част
на дясната лента за движение, буквално неговия израз в съд. заседание беше,
че се е движил върху лентата, която ограничава платното за движение от
решетката и крайпътната територия, е възприел как свид. Н., заедно със
съпругата си излизат на отводнителната решетката, той я оставя там, връща се
надолу по ската, по няколко стръмни стълби до портичката на техния имот,
който се намира в близост и в момента, в който се е върнал назад, тогава
велосипедиста възприема с изненада за самия него, че престояващата до този
момент пешеходка започва да пресича и то в непосредствена близост в
5
момента, в който той се намира на два метра от него. Самият той остава
безкрайно изненадан защото нищо в поведението на тази пешеходка до този
момент не е давала основание самият той за себе си да приеме, че тя би
предприела такава необмислена и неоправдана постъпка, да предприеме
пресичане в непосредствена близост, забележете пред самия него. Той е
положил усилия да не я удари и едвам е успял да избегне удара и в
непосредствена близост пред идващия моторист. В тази връзка съдът изцяло е
игнорирал доводите ни и акцентите в пледоарията по същество, които се
налага да бъдат възпроизведени и в защитата ни пред настоящата инстанция,
че върху две важни фрази поне за нас от показанията на Д. С., че Н. се е
върнал назад, стигнал е до портичката, той го възприема, това е време. На
второ място както каза свидетеля – в този момент видял възрастната жена, че
започва да пресича. Третото, което е важно, че самият той заявява, че е
безкрайно изненадан от промяната в пътната ситуация и внезапно
започналото пресичане на пешеходката по платното за движение. След като
имаме трима участници в движението, двама от които се движат по платното
за движение, единият от тях е безкрайно изненадан от промяната в пътната
ситуация, защитата задава разумния въпрос същата критериална база към
движещия се в непосредствена близост моторист. Защо мотористът трябва да
очаква друго поведение?
Игнорирани са от първоинстанционния съд изцяло показанията на свид.
Н., който заявява недвусмислено, че едва след като се е върнал до портичката
на имота тогава чува удара. Не е необходимо човек да има специални знания
за да може да прецени какво време, колко секунди е необходимо на този
възрастен човек на неговата възраст да се върне до имота си за да го заключи
преодолявайки стръмния скат и тези стъпала. Тук експертно се позовавам на
експертизата на вещите лица В., Я. и Д., които са оценили това време на
около пет секунди. Именно игнорирането на тези централни в процеса гласни
доказателства, които са депозирани от лица, които са, аз лично считам –
непредубедени в процеса и нямам основание да не ги кредитирам и да ги
поставям в основата на своите изводи. Игнорирането на експертния анализ, на
който са били подложени тези гласни доказателства са дали основание на
съда да достигне до тези необосновани и незаконосъобразни изводи. Ако
съдът беше ги оценил тези гласни доказателства, беше ги съпоставил с
експертизите на проф. С. и на доц. Р.Д. би установил, че в момента, в който
пешеходката започва да предприема пресичане по платното за движение,
водачът А. се намира, според проф. С. на 19.45 м, а според в.л. Р.Д. на 20.41
м. – разстояние значително по-малко от величината на опасната му зона както
при скоростта, с която се е движил, така и при разрешената за градски
условия. Подзащитният ми не е имал каквото и да е основание, съобразно
конкретиката на пътната ситуация, да се движи с друга по-ниска скорост,
различна от разрешената за градски условия. На тази база напълно
незаконосъобразен е изводът на съда, че видите ли пешеходката е следвало да
бъде възприета като налична. Така не мога да разбера налична ли е,
6
възникнала ли е защото в отделни пасажи на мотивите се акцентира в една
посока, в други в друга, приемам обаче с оглед крайния резултат и
осъждането на подзащитния ми, че се приема внезапно възникнала опасност
защото осъждането му е по чл.20, ал.2, пр.2. Защо престояващ пешеходец
извън платното за движение и то в продължение на няколко секунди следва
да бъде възприеман като възникнала опасност. Такава логика няма нито в
закона, нито може да бъде изведена от конкретната фактическа обстановка
установена в настоящия процес.
Некоректно се цитира Тълкувателно решение № 28/84 г., което Ви е
добре известно. Там се цитира нещо правилно, ама до някъде. Когато тръгваш
с фрагменти от съдебната практика да аргументираш тезата си се стига
именно дотук. Върховният съд е имал повод тогава да отбележи, че да
възможно е когато един пешеходец пребивава извън платното за движение,
даже когато се намира на тротоара, ако цялостното му поведение дава
основание да се приеме, че единственото логическо продължение на пътната
ситуация ще бъде той да навлезе в платното за движение следва да бъде
приет друг, различен момент на възникване на опасността от стъпването му
на платното за движение в предходен момент. Нашият случай е коренно
различен от този, който се визира в тази съдебна практика. Имаме един
престояващ извън платното за движение пешеходец за това и той не е бил
опасност. В тази връзка се позоваваме на разпоредбите на параграф 6, т.3 и т.4
от ДПЗДвП, че пешеходецът в действителност е бил извън платното за
движение защото отводнителната решетка, съгласно фотоалбума и огледния
протокол е категорично след границата на платното за движение, разбирайки
дясната маркировъчна линия. И дали там е бил обособен тротоар, решетка
или е било банкет с нищо не променя пътната ситуация и не може да кажем
че след като е отводнителна решетка и престой на пешеходеца там е опасност,
а ако беше тротоар е нещо различно. Важното е, че тази територия е
категорично извън платното за движение.
На второ място. Не може да бъде споделено виждането на ВОС, че
видите ли следственият експеримент дава основание да се възприеме, че
пешеходката била опасност от момента, в който водачът се намирал на 56м.
Нищо подобно. Вещите лица, ако внимателно се прочете проведения
следствен експеримент и констатациите на вещото лице Р.Д. заявява следното
нещо: На първо място, че е била поставена неподвижна пешеходка на
отводнителната решетка и е била поставена в стоящо положение. Да това, че
тя може да бъде възприета като стояща извън платното за движение не
означава, че когато водачът е бил на разстояние от 56 м, тя се е намирала на
отводнителната решетка защото нещата са в динамика. На второ място, че
даже и да е била там, но стояща тя е представлявала опасност. Нито първото е
вярно, нито второто е вярно защото нещата са в динамика и защото виждаме,
че тя е била изведена от нейния съпруг там, престоявала е известно време, но
къде е бил в този момент моториста не може да бъде съпоставено с това
време, което е било на пешеходката да престоява.
7
Ще задам един риторичен въпрос: Не случайно в мотивите към
първоинстанционната присъда няма да видите отговор на един централен по
делото въпрос. В момента, в който пешеходката е започнала да пресича от
отводнителната решетка къде се е намирал моториста. Няма отговор на този
въпрос. Ако съдът беше си дал отговор на този въпрос щеше да достигне до
други изводи, които отричат възприетите от него залегнали в мотивите му.
Когато имаме двама участници в движението, един пешеходец, който се
движи и моторист, който също е в движение и приемаме, че пешеходката е
възникнала опасност от момента, в който е започнала да пресича от
отводнителната шахта, трябва да видим за какво време е било необходимо за
да стигне до мястото на удара. Отговорът е даден в експертните заключения –
според едните една секунда, според другия експерт Р.Д. 1,2 секунди. Тук няма
никакво значение дали едното или другото ще се приеме защото ако
съпоставим това време ние трябва да видим къде е бил моториста за същото
това време когато тя е започнала да пресича и виждаме, че отговорът се
намира в т.4 на АТЕ на проф. С. – водачът е бил на 19 м. Това в корелация ли
е на това, което казва водачът, че е бил на около 15-тина метра от мястото на
удара. Естествено. Все пак говорим за визуални възприятия, от друга страна
съпоставени с експертно становище. Точно защото е бил на такова
разстояние, което е било в рамките на реакционното му време и той не е
могъл да преустанови движението си, ударът е настъпил в рамките на
опасната зона, но всичко се развива в рамките на реакционното време. Той
даже не е могъл да редуцира скоростта си и да започне да оставя следи по
пътното платно защото се е намирал в непосредствена близост. За това и в
крайна сметка той не е могъл да спре, а както казва колегата С. не е бил
реагирал. Не е вярно, реагирал е, но това не е намерило възможност да остави
материални находки по пътя и за това го няма спирачния път защото всичко
се развива в реакционното му време.
Напълно неправилно ОС приемайки, че имаме пътна ситуация развила се
в динамика – навлизащ в платното за движение пешеходец, който е внезапно
възникнала за водача опасност разглежда казуса и се позовава на експертното
заключение на В., Я. и Д., които разглеждат казуса на съвсем друга плоскост,
че имаме един пешеходец, който е навлязъл на платното за движение и е
престоявал там 5 сек. Това Ви казва тази експертиза в т.1. Как може да
кредитираш тази експертиза, която не е в корелация със собствените ти
фактологични изводи, че пешеходецът не е престоял на платното за
движение, няма и такива въобще обвинителни факти, на които може да се
основе обвинението. Пороците в тази експертиза съм се опитал да ги
систематизирам в края на писменото си изложение. Тази експертиза не само
не е в корелация с фактите, тя е вътрешно противоречива и необоснована.
Ако щете противоречи и на всички останали АТЕ, че и на СМЕ. Най-малкото
не е вярно, че е престояла защото, ако вещите лица си бяха направили труда
да отворят кориците на СМЕ щяха да видят, че самата СМЕ приема, че
пешеходката е в движение и за това и по този начин са травмите в лявата и
8
страна.
ВОС не е имал право и основание да осъди подзащитния ни по тези
факти, както ги е заложил в мотивите си защото те са различни от тези, на
които е основано обвинението в обв. акт. Сигурно Ви е направило
впечатление, че механизмът на ПТП, описан и намиращ се на стр. 1 и 2 от
обв. акт е основан на други обвинителни факти, че именно пешеходката, след
като е била изведена от свид. Н. /мъжа й/ на решетката е престоявала там
известно време неподвижно за да може мъжът й да се върне долу и едва след
това тя е потеглила. Това пише в обв. акт по памет абзац 3,4 от стр. 2. За това
и съдът не е имал право да приеме, че такъв престой на отводнителната
решетка няма защото това означава да признаеш подсъдимия за друго
обвинение, различно от това, по което той се е защитавал.
В заключение ще Ви моля да приемете друга различна фактическа
обстановка от тази, която е приел първоинстанционния съд и тя е, че
пешеходката е била изведена от мъжа си на отводнителната решетка,
престоявала е там продължително време, време което може да се сравни от
порядъка на около 4-5 сек, в момента в който водачът се е намирал на около
19 м от мястото на удара тя е предприела внезапно пресичане на платното за
движение, изминала е път от един метър, като ударът е реализиран между
мотора и нея в рамките на опасната зона за спиране както при скоростта, с
която се е движил водача, така и при 50 км/ч поради което сме изправени
пред случайно деяние по смисъла на чл.15, което дава основание да искам от
Вас още веднъж да оправдаете подзащитния ми. Няма да отнемам
процесуално време да развивам доводите в подкрепа на алтернативното ни
искане по чл. 337, ал.1 от НПК. Разбира се, че ако не споделите тези доводи
ще Ви моля да ги възприемете.
Моля Ви за изводи и за произнасяне в тази насока.
АДВ. Г. – Уважаеми Апелативни съдии, аз също ще Ви моля да
уважите жалбата. Няма да се спирам подробно на съображенията изложени
от адв. Р., но бих искал да акцентирам само на някой обстоятелства.
Моля да обърнете внимание на следните обстоятелства, които не са взети
предвид от първоинстанционния съд. Вещото лице Д. категорично отговаря,
че в следствения експеримент не е установена зоната на видимост. След като
не е установена зоната на видимост, от кой момент възниква опасността за
водача и как така третата експертиза прави своите изчисления, че видите ли
че мотоциклетиста е могъл да възприеме пешеходеца от едно разстояние,
което е доста по-голямо от опасната му зона за спиране. В тази връзка аз бих
искал да отбележа и обстоятелството, че никой не се е съобразил с
височината на мантинелата, с височината на пострадалата и оттам нататък да
се правят съответните изводи в кой момент би могла пешеходката да бъде
възприета от водача и оттам нататък да стане опасност за движението.
Придържам се към тезата изложена от защитата в лицето на адв. Р. за
превратното приложение на нормата на Тълкувателно решение № 28/84 г.
9
Уважаеми Апелативни съдии, аз съм убеден, че това, което ще споделя пред
Вас е ноторно известен факт на съда, но този момент фактически, на който се
позовава публичното и частното обвинение е свързан с наличие на данни, че
единственото възможно поведение на престояващия пешеходец,
единственият вариант е този престояващ пешеходец да навлезе на пътното
платно. Такива данни няма. Няма как при положение, че има една мантинела,
която забележете е двойна мантинела за ограничаване преминаването на
пешеходците водачът на МПС да очаква неправомерно поведение от страна
на пешеходеца.
Считам също така, че проблема в това производство е дотолкова,
доколкото превратно се правят изводи между пътна лента и платно за
движение. Нека да направим едно разграничение дали шахтата, на която е
застанала пешеходката е част от пътната лента или част от пътното платно.
Въпреки изразените в тази насока съображения от защитата в предходната
съдебна инстанция същите въобще не са били коментирани от
първоинстанционния съд. Още повече, че бих искал да отбележа
обстоятелството досежно реакционното време, което бе споделено от адв. Р..
Вещото лице Д. категорично заявява, че момента в който мотоциклетистът е
възприел пешеходката и дори при изчисленото време за реакция е имало
сработване на спирачната уредба на мотоциклета, но времето е било
недостатъчно за спиране и оставяне на следи, което кореспондира с
предходните АТЕ.
В този смисъл аз не искам да влизам в подробности с всички останали
детайли, които са развити от защитата пред първоинстанционния съд, но ще
Ви помоля да уважите жалбата и на основание чл.15 да оправдаете
подсъдимия. В този смисъл Ви моля за Вашия съдебен акт.
ПОДС. А. – Няма какво да допълня към казаното от моите адвокати.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А. – Искам да изкажа сърдечните си съболезнования за това,
което наистина нямаше как да избегна, сърдечно го казвам. Живея с тази
мисъл вече пета година. Станах наскоро родител. Моля да ме оправдаете.
Благодаря Ви.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:55
часа.
10
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11