Мотиви:
Районна
прокуратура Сливен е предявила обвинение против подсъдимия В.В. *** за престъпление по чл. 206 ал.1 НК.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението така както е внесено с обвинителния
акт. Счита същото за безспорно установено въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства .За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се наложи наказание от една година лишаване от свобода, което да
се отложи от изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Подсъд.
В. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощени защитници
–адвокати. Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава
подробни обяснения във връзка с него. Чрез защитниците си изразява становище за недоказаност на обвинението и
моли за постановяване на оправдателна присъда.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
„Адвокатско
дружество Ц. , К.“ било вписано по ф.д. № *** на СлОС
в регистъра за адвокатски дружества при СлОС.
Дружеството
притежавало лек автомобил БМВ Х5 с ДК № СН 0067 КА, което се ползвало от единия
от съдружниците в дружеството- адв.
К. Ц..
Адв.
Ц. и подсъд. В. били дългогодишни приятели, като
обичайна практика между тях била да си разменят автомобилите, които управляват.
В края на 2013г двамата за пореден път
си разменили автомобилите, като Ц. предоставил на В. лек автомобил БМВ Х5 с ДК
№ СН 0067 КА, а В. му дал своя лек автомобил БМВ 730. Адв.
Ц. ползвал автомобила на В. до 10.03.2014г на която дата катастрофирал със
същия автомобил и починал.
След
смъртта на адв. Ц. св. М.Р. изкупила дела му в
дружеството и същото било преименувано на „Адвокатско дружество К. и
партньори“.
Наследници
на адв. Ц. били синовете му – свидетелите Д. и И. Ц..
По повод претенции на последните за изплащане на ликвидационен дял от
дружеството в което баща им приживе бил съдружник била постигната договореност
дружеството да им прехвърли собствеността върху лекия автомобил БМВ Х5 с ДК №
СН 0067 КА. През м. март 2014г св. Д.Ц. *** с подсъдимия и в разговор с него
поискал да му бъде предаден лекия автомобил. В. се съгласил да върне автомобила
след като уреди отношенията си със
застрахователното дружество, във връзка със щетите по собствения си автомобил , с който
катастрофирал К. Ц., на което Д.Ц. не се противопоставил.
В
разговор между подсъдимия и св. М.Р.
през пролетта на 2014г била постигната същата договореност.
През
м. юни 2014г свидетелите Д.Ц. и И.Ц. се
срещнали в дома си с подсъдимия. В хода на провелия се разговор наследниците на
Ц. отново поискали от В. да им върне автомобила, при което последният им
показал ключовете за автомобила но категорично отказал да им предаде както тях,
така и самата кола.
На
28.07.2014г ЗАД Армеец превела по сметка на подсъдимия сумата от 24129.55лв
От
лятото на 2014г. до пролетта на 2015г св. М.Р. – управител на адвокатското
дружество на няколко пъти разговаряла с В. по повод връщането на автомобила на
дружеството, но същият всеки път отсрочвал, под предлог, че все още не си е
закупил собствен автомобил. В края на м.
април 2015г В. казал на Р., че след около седмица ще и върне автомобила.
През
м. май 2015г в офиса на адв. Р. се намирали св.Р., И.Ц.
и М.П.. По време на срещата Р. се обадила по телефона на подсъдимия и отново го
попитала кога ще предаде автомобила. В. и отговорил, че няма да им върне
автомобила, като допълнил, че между другото същият вече го нямало.
Няколко
дни по-късно Р. сигнализирала разследващите органи. В хода на извършената
проверка В. заявил пред св.Е., че през м. май 2015г паркирал процесния
автомобил пред сградата на адм. Съд Сливен, като оставил
ключа на клемореда, а автомобила- отключен. По-късно
същия ден установил, че автомобила го няма, но не уведомил затова собствениците
или органите на МВР, тъй като не го интересувала съдбата на автомобила.
Стойността
на процесния автомобил към м. юни 2014г възлизала на 13984лв.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите Р., К., И.Ц., както и дадените показания
от същия свидетел в хода на досъдебното производство в прочетените им от съда
части, дадените в хода на досъдебното производство показания на свидетелите Д.Ц.,
Т.Ц., Е. и П., приобщени към материалите по делото по предвидения процесуален
ред,заключенията на изслушаните по делото две автотехнически –ценителни експертизи и разпита в съдебно заседание на вещото
лице Б., Приложените писмени
доказателства: удостоверение от окръжен съд Сливен, фактура № ***, договор за
покупко-продажба на МПС 21.06.12, Удостоверение за декларирани данни ,
свидетелство за регистрация на МПС част І, пълномощно, заверени преписи по ф.д.
*** на СлОС, платежно нареждане от 28.07.14, справка
за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По
делото не се установи по безспорен и категоричен начин подсъдимият с деянието си да е осъществил състава на
престъпление по чл. 206 ал.1 НК, а именно през м .юни 2014г в гр. Сливен
противозаконно да е присвоил чужда движима вещ, която владеел – лек
автомобил БМВ Х5 с ДК № СН 0067 КА,
собственост на Адвокатско дружество К. и портньори“
гр.С. (правоприемник на Адвокатско дружество Ц.,***) .
За
да е осъществен състава на престъпление по чл. 206 ал.1 НК е необходимо от
обективна страна подсъдимият да е разполагал с фактическа власт върху процесните
вещи, последните да не са негова собственост и да извърши разпоредителни
действия с тях, като от субективна страна е необходимо наличие на пряк умисъл .
В
конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства по безспорен
начин се установява, че през инкриминирания период от време подсъдимият е
разполагал с фактическата власт върху лек автомобил БМВ Х5 с ДК № СН 0067 КА. Не се спори и
относно това , че собствеността върху автомобила е принадлежала на адвокатското
дружество. Липсват обаче доказателства към м. юни 2014г В. да е извършил
разпоредителни действия с автомобила. Отказът на подсъдимия през същия период
от време да върне автомобила на наследниците на адв. Ц.
не обективират присвоителни
намерения от негова страна, доколкото към него период от време нито И.Ц., нито Д.Ц.
са се явявали собственици на колата. Напротив по време на всички водени
разговори със законния представител на адвокатското дружество в периода лятото
на 2014г- м. май 2015г подсъдимият е обещавал да върне автомобила след като
уреди отношенията си със застрахователната компания и си закупи собствен
автомобил.
Релевантен
за обвинението по чл. 206 НК отказ да върне автомобила на собственика
подсъдимият е обективирал едва през м. май
2015г, в каквато насока са всички
събрани по делото гласни доказателства.
Доколкото обаче липсва повдигнато обвинение за посочения период от време
( м. май 2015г) съдът призна подсъдимият
за невиновен по предявеното му обвинение по чл. 206 ал.1 НК за периода м. юни
2014г.
Тъй
като подсъдимият беше признат за невиновен по предявеното му обвинение,
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен
съдия: