Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № от 22.11.2010 година, постановена по НЧХД № /2008 година, Великотърновският районен съд е признал подсъдимия Д. Г. П. за виновен за това, че на 05.11.2008 година около 19 часа в гр.В.Т. причинил на малолетния М. М. разстройство на здравето, като му нанесъл травматични увреждания, изразяващи се в оточност и зачервеност на конюнктива на лявата очна ябълка, кръвотечение от носа, две напречно разположени лентообразни охлузвания в лявата половина на шията и лентообразно охлузване на дясната мишница в долната й част, както и болки и страдания – престъпление по чл.130 ал.1 НК. На основание чл.78а НК освободил подсъдимия П. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание – глоба в размер на 1000 лв. Осъдил П. да заплати на М. М. чрез баща му и законен представител М. М. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното й изплащане. Осъдил подсъдимия П. да заплати на М. М., чрез баща му и законен представител – М. М. сумата 722,20 лв. разноски по делото. Осъдил подсъдимия П. да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 200 лв., както и 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от присъдата останал осъденият П., който като я обжалва твърди, че същата е неправилна ´оради нарушение на материалния закон. Счита, че обвинението не е доказано по безспорен начин и моли присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която да бъде признат за невинен. Алтернативно моли наложеното наказание да бъде намалено. Излага съображения, че размера на присъденото обезщетение е несправедливо висок. Частният тъжител, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Упълномощения повереник счита жалбата за неоснователна, а присъдата за правилна и законосъобразна и предлага на съда да я потвърди изцяло. Моли да му бъдат присъдени разноските за настоящата инстанция. Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание. Упълномощения защитник поддържа жалбата от негово име така както е заведена. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: На 05.11.2008 година около 18.30 – 19 часа в гр.В.Т. на спортна площадка в кв.Т. играели група деца. Възникнало спречкване между тях и детето А. П. – дъщеря на подсъдимия се обадила на баща си по телефона. Никое от присъствалите деца – пострадалия и свидетелите В. и П. не са чули разговора и не знаят защо тя е извикала баща си. Жалбоподателят пристигнал на площадката, насочил се към пострадалия М., хванал го и го тръшнал на пейката, започнал да му се кара да не закача дъщеря му и едновременно с това да му нанася удари по лицето и тялото. Действията на жалбоподателя са възприети пряко от останалите деца, посочени по горе, които свидетелства, че са възприели ударите върху пострадалия, че същият е бил много уплашен и разплакан. От представената по делото съдебно медицинска експертиза се установява, че на малолетния М. е причинено оток на и зачервена конюнктива на лявата очна ябълка, състояние след кръвотечение от лявата ноздра, две напречно разположени лентообразни охлузвания в лявата половина на шията, лентообразно охлузване на дясната мишница, в долната й част отпред. Посочените телесни увреждания да причинили болки и страдания на пострадалия с оздравителен период от 3 – 4 дни. Съдът приема тази фактическа обстановка за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед гореизложеното районният съд правилно и обосновано е признал подсъдимия за виновен да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.13 ал.1 НК. Районният съд е изложил мотиви защо не приема тезата на защитата на жалбоподателя, че не е налице престъпление извършено в състояние на силно раздразнение по смисъла на чл.132 ал.1 т.3 НК, които се споделят изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Към тях следва да се добави, че твърденията на жалбоподателя, че пострадалия е упражнявал системен тормоз над дъщеря му не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Дори свидетелката Й. – майка на А. (дъщерята на жалбоподателя) съобщава, че преди този инцидент и след това дъщеря й не й се е оплаквала за други такива случки. Като е взел предвид размера на предвиденото наказание за престъплението по чл.130 ал.1 НК, чистото съдебно минало на жалбоподателя районният съд на основание чл.78а НК правилно и законосъобразно е освободил същия от наказателна отговорност. При определяне размера на административното наказание глоба районният съд е отчел обстоятелството, че пълнолетно лице е нападнало и нанесло телесна повреда на малолетен (към датата на деянието пострадалият е бил на 11 години) , което характеризира извършеното с по-висока степен на обществена опасност от обичайните деяния от този вид и е наложил глоба в размер на 1000 лв. Настоящата инстанция намира така определения размер на глобата за правилен и справедлив и оплакването на жалбоподателя в тази част за неоснователно. По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия, чрез баща му е законен представител, за нанесените му неимуществени вреди от престъплението в размер на 5000 лв. районният съд е уважил иска така както е предявен. Настоящата инстанция намира така присъденото обезщетение за несправедливо високо. Безспорно е, че в резултат на нанесените му травматични увреждания на пострадалия са причинени болки и страдания, които подлежат на възмездяване от жалбоподателя. Вярно е, че пострадалият е бил малолетен, вярно, че освен физическите болки и страдания са причинени и душевни такива, както е посочил районния съд. Последното, обаче, не е обективирало и доказано с никакви доказателства по делото. Никой от разпитаните свидетели не заявява пострадалия да е страдал във времето, да се е страхувал или нещо подобно. Т.е. страха и уплахата са били моментни към времето на инцидента. С оглед на това настоящата инстанция намира, че справедливия размер на дължимото обезщетение е този от 1500 лв. В този смисъл присъдата следва да бъде изменена в тази й част, като предявения граждански иск до размера на 5000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съответно следва да бъде изменена и присъдата в частта й, с която е присъдена ДТ за уважения граждански иск, като тя бъде намалена от 200 лв. на 60 лв. Оплакването на жалбоподателя са неправилно присъдени разноски на частния тъжител е неоснователно. Видно от приложеното по делото адвокатско пълномощно частният тъжител е заплатил сумата 680 лв., заплатил е държавната такса за завеждане на делото от 12 лв., както и депозит за вещо лице от 80 лв. Присъдените разноски са направени, доказани и следва да бъдат възстановени от жалбоподателя на частния тъжител. Липсва основание за намалява размера на дължимото адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 320 лв. – адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.337 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И: ИЗМЕНЯВА присъда № от 11.2010 година, постановена по НЧХД № /2008 година от Великотърновският районен съд в частта, с която Д. Г. П. е осъден да заплати на М. М. М. от ЕГН *, чрез родителя М. М. М. сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия М. М. неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увредата – 05.11.2008 година до окончателното й изплащане, като намалява размера на присъденото обезщетение на 1500 (хиляда и петстотин) лв. и отхвърля иска до размера от 5000 лв. като неоснователен и недоказан. ИЗМЕНЯВА присъдата в частта й, с която Д. Г. П. е осъден да заплати ДТ върху уважения размер на гражданския иск като намалява присъдената такса от 200 на 60 лв. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ОСЪЖДА Д. Г. П. да заплати на М. М. М., чрез родителя му М. М. М. неправените разноски пред настоящата инстанция в размер на 320 (триста и двадесет) лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |