№ 1698
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110110533 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Б.Е.Т.Б.“ ООД, ЕИК
**********, ********** срещу „П.А.К.“ АД, ЕИК **********, гр. Варна искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от
9 478, 56 лв., претендирана като неплатена цена на доставени стоки – 9, 80 тона соев шрот
по сключен между страните неформален договор за търговска продажба, за която доставка е
издадена фактура № **********/05.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 842, 54 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва за времето от 05.06.2020г. до 19.04.2021г. /вкл./, за които суми е
издадена заповед № 1699/14.05.2021г. за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.гр.д. № 5779/2021г. по описа на Районен съд – Варна.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът „Б.Е.Т.Б.“ ООД твърди, в качеството на продавач по
сключен на 05.05.2020г. с „П.А.К.“ АД неформален договор за търговска продажба на стоки,
е доставил 9, 8 тона соев шрот при цена за тон от 806 лв., които е следвало да бъдат
заплатени в деня на предаването им – 05.05.2020г., удостоверено с пътна/прехвърлителна
разписка № 73 от същата дата.
Поддържа се, че във връзка със сключения договор за продажба, продавачът е издал
фактура № **********/05.05.2020г., обективираща цената на доставената стока в размер на
9 478, 56 лв. с ДДС, която купувачът, не е заплатил и дължи и обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва за периода от 05.06.2020г. до 19.04.2021г. /вкл./
Правният интерес се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
възражение срещу дължимостта на сумите в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „П.А.К.“ АД, е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявените искове по основание и размер.
В хода на устните състезания, прокуристът на ответното дружество твърди, че след
извършено плащане, е останала дължима сумата от 1 159, 68 лв.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в
преклузивния срок след издаване на заповед № 1699/14.05.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 13830/2020г. на Районен съд –
Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Като основание от което вземането произтича, ищецът сочи сключен договор за
търговска продажба, по силата на който „Б.Е.Т.Б.“ ООД, е доставил на ответника 9, 8 тона
соев шрот, чиято цена купувачът „П.А.К.“ АД, не е заплатил.
За установяване на това твърдение е представена фактура № **********/05.05.2020г.
със следните реквизити: получател – ответното дружество; доставчик „Б.Е.Т.Б.“ ООД;
предмет на сделката: соев шрот, склад Зърнобаза Генерал Тошево; „продажна цена“ от 860
лв. за един тон; количество – 9, 8 тона при цена от 7 898, 80 лв. без ДДС или 9 478, 56 лв. с
ДДС с начин на плащане: „платежно нареждане.“
Счетоводният документ не носи подпис на нито една от страните по делото.
От неоспореното заключение на допуснатата по делото съдебно – счетоводна
експертиза, кредитирана от съда в цялост, се установява, че процесната фактура е
осчетоводена в счетоводствата и на двете търговски дружества на една и съща дата –
05.05.2020г., включената е в дневниците за покупки и продажби. И двете дружества са
упражнили правото на данъчен кредит по ЗДДС.
В счетоводството на ищцовото дружество „Б.Е.Т.Б.“ ООД не са отразявани плащания
по тази фактура.
В представена на вещото лице счетоводна справка от „П.А.К.“ АД е отразено
частично плащане по фактура № **********/05.05.2020г. в размер на 8 318, 88 лв. Останала
е дължима сумата от 1 681, 12 лв.
С молба преди първото по делото съдебно заседание, процесуалният представител на
„Б.Е.Т.Б.“ ООД признава, че на 10.09.2020г. е получило от ответника сумата от 10 000 лв., с
която са погасени задължения по фактури №№ **********/12.03.2020г. и
**********/14.03.2020г. Това признание се подкрепя от мемориален орден № 151/11, в
който с постъпилата сума са погасени суми по посочените първични счетоводни документи,
които не са предмет на делото.
В разписка за извършено плащане от 10.09.2020г., приложена към заключението на
ССчЕ, ответникът е наредил сумата от 10 000 лв. да бъде платена на ищцовото дружество,
посочвайки основание на превода „плащане по фактури.“
Вписването на фактура № **********/05.05.2020г., която отразява съществените
елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на
плащане, имена на купувача и продавача, време и място на сключване на продажбата,
подписите на лицата осъществяващи стопанската операция в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по
ЗДДС и ползването на данъчен кредит съставляват недвусмислено признание, както за
възникване на продажбено правоотношение и получаване на стоката – 9, 80 тона соев шрот
от страна на купувача „П.А.К.“ АД, което дава право на продавача да получи цената й.
Заявеното в хода на устните състезания правопогасяващо възражение за плащане на
част от задължението по сключения договор, е несвоевременно, поради настъпила по делото
преклузия, по което съдът не дължи произнасяне.
Дори и да бе своевременно заявено в процеса, то същото не доказва извършено
плащане на продажната цена по следните съображения:
В разписката за извършено плащане, купувачът не е посочил изрично, че със сумата
2
от 10 000 лв. погасява задължението си по процесния договор за търговска продажба, във
връзка, с който е издадена фактура № **********/05.05.2020г.
Посоченото основание „плащане по фактури“ сочи повече от едно правоотношение
между страните по делото. Доколкото ответното дружество не е заявило кое свое
съществуващо задължение погасява, то това е дало основание на „Б.Е.Т.Б.“ ООД да погаси
задължения, предхождащи процесното, възникнали през месец март 2020г.
Представянето на справка на експерта по ССчЕ от счетоводството на ответника, в
която е отразено частично плащане на задължението, не обосновава позитивен извод, че със
сумата от 10 000 лв. е погасено задължението по фактура от 05.05.2020г.
Още повече, преведената сума е достатъчна да покрие цялото задължение по договора
за търговска продажба, а не част от него, както поддържа ответника, поради което
категоричен извод за погасяване на цената, не би могъл да се направи.
Предвид изложеното, предявеният иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 327,
ал. 1 ТЗ, е основателен и следва да бъде уважен в претендиразния размер, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.04.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, какъвто е и настоящия
случай, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на
фактура или на друга покана за плащане.
Доколкото фактурата е осчетоводена от купувача на 05.05.2020г., то „П.А.К.“ АД
изпада в забава и дължи обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва, считано от
20.05.2020г.
В случая, акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 9 478, 56 лв. с ДДС за периода от 05.06.2020г. до деня,
предхождащ подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
19.04.2021г. /вкл./, служебно изчислен възлиза на 839, 97 лв. до който размер искът следва
да бъде уважен.
За разликата над присъдената сума от 839, 97 лв. до претендираната от 842, 54 лв.
искът по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 86 ЗЗД, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора в полза на ищеца „Б.Е.Т.Б.“ ООД следва да се присъдят
сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски в размер на 1 010, 47
лв. и 794, 22 лв., разноски в производство по ч.гр.д. № 5779/2021г. по описа на ВРС, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П.А.К.“ АД, ЕИК
**********, гр. Варна ДЪЛЖИ на „Б.Е.Т.Б.“ ООД, ЕИК **********, ********** сумата от
9 478, 56 лв. /девет хиляди четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и шест ст./,
представляваща неплатена цена на доставени стоки – 9, 80 тона соев шрот по сключен
между страните неформален договор за търговска продажба, за която доставка е издадена
фактура № **********/05.05.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 839, 97 лв. /осемстотин тридесет и девет лева и деветдесет и седем ст./,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от
05.06.2020г. до 19.04.2021г. /вкл./, за които суми е издадена заповед № 1699/14.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 5779/2021г. по описа на
3
Районен съд – Варна по предявените от „Б.Е.Т.Б.“ ООД, ЕИК **********, **********
срещу „П.А.К.“ АД, ЕИК **********, гр. Варна искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн.
чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Б.Е.Т.Б.“ ООД, ЕИК **********, ********** срещу
„П.А.К.“ АД, ЕИК **********, гр. Варна иск по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. 86 ЗЗД за
разликата над присъдената сума от 839, 97 лв. до претендираната от 842, 54 лв.,
представляваща обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва за времето от
05.06.2020г. до 19.04.2021г. /вкл./, за която сума е издадена заповед № 1699/14.05.2021г. за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 5779/2021г. по описа на
Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА „П.А.К.“ АД, ЕИК **********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Б.Е.Т.Б.“
ООД, ЕИК **********, ********** сумата от 1 804, 69 лв. /хиляда осемстотин и четири
лева и шестдесет и девет ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 1 010, 47 лв. за настоящото производство и 794, 22 лв. в производство по
ч.гр.д. № 5779/2021г. по описа на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4