Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260164
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 27.06.2022 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в
открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Цветелина Бакалова,
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 55 по описа за 2020 г., намери за установено следното:
Производството по
настоящото дело е образувано по исковата молба, подадена на 22.01.2020 год. от „МТБ – Хидратехника“
ООД против физическото лице Т.Т.. Предявен е осъдителен иск за присъждане на
парично обезщетение за вреди, причинени на ищцовото дружество от дейността на
ответника като управител на „МТБ – Хидратехника“ ООД.
Исковата претенция се
основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че „МТБ –
Хидратехника“ ООД е дружество, учредено през 2005 год., което се занимава с
внос, продажба и следпродажбено обслужване на хидравлични машини. От 2008 год.
съдружници в него били три лица – Д.А., бащата на неговата съпруга – М.Т. и
нейният брат, съответно син на М.Т. - Т.Т.. От 2015 год. и тримата съдружници
били вписани като управители и представляващи, действащи заедно и поотделно.
През 2005 год. дружеството закупило недвижим имот с площ 23,191 дка в гр.
Асеновград, кв. Долни Воден, с цел да построи в него фабрика за производство на
хидравлични машини, но намерението останало нереализирано.
На 29.08.2019 год.
било подписано споразумение между Т.Т., действащ като управител на „МТБ –
Хидратехника“ ООД и третото за спора лице А.Т.Ф., действащ като представляващ
„ТГ Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед Шикерти“ – дружество със
седалище в Турция. В това споразумение страните отразили констатация, че между
тях е сключен договор за изработка от 24.04.2019 год., по силата на който „МТБ
– Хидратехника“ ООД се задължило да изработи в срок до 15.07.2019 год. 25 бр.
хидравлични чукове „МТВ 285“ на цена 55 000 лв. без ДДС за брой, с обща цена
1 650 000 лв. с ДДС. Със споразумението страните констатирали, че
ищцовото дружество дължи неустойка за неизпълнение на задълженията по договора
за изработка в размер на 742 500 лв., която се споразумели да бъде
намалена до 700 000 лв. и тя следвало да бъде заплатена в седмодневен срок
от подписването му.
За сключването на
договора и за подписването на споразумението не били уведомени останалите двама
управители, нито С.М., осъществяващ оперативната дейност на дружеството,
назначен на длъжността „Т.Е.“. „МТБ – Хидратехника“ ООД не разполагало с
необходимата техника, за да изработи описаните хидравлични чукове и ответникът
добре знаел това. Наред с това „МТВ“ било запазена марка, а ищецът нямал право
да произвежда хидравлични чукове с подобно наименование.
Въз основа на
споразумението, сключено в писмена форма с нотариална заверка на подписите, турското дружество се снабдило с изпълнителен
лист против „МТБ – Хидратехника“ ООД и започнало изпълнение по изпълнително
дело № 20199090400349 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин. Поканата за доброволно
изпълнение била получена от Т.Т. и той не подал възражения срещу заповедта за
изпълнение. Запор върху банковите сметки бил наложен едва след като изтекъл
срокът за възражение срещу заповедта за изпълнение. По сметка на дружеството
имало 483 171,97 лв. и от тях 482 894,92 лв. били преведени по сметка
на ЧСИ.
След като Д.А.
разбрал за наложения запор, през м. 11.2019 год. тримата съдружници се
срещнали, за да уредят отношенията си. На срещата присъствал и управителят на
турското дружество-кредитор А.Ф.. При срещата се установило, че турското
дружество е прехвърлило вземанията си по изпълнителното дело спрямо „МТБ –
Хидратехника“ ООД на Т.Т. за сумата 37 420 лв., който съставлявала под 5% от
общия размер на вземането и е платима в тримесечен срок след като цесионерът се
удовлетвори изцяло за вземането си по листа. Ниската цена и отложеният срок за
плащане затвърдили убеждението, че споразумението с нотариална заверка е
„фиктивно“, подписано с цел да бъде увредено дружеството.
По настояване на
ответника дружеството се съгласило да прехвърли на Т.Т. притежавания от него
поземлен имот и се задължило да му плати и сумата 150 000 евро. За целта
ответникът учредил дружеството „Олимпа“ ЕООД и на 08.11.2019 год. му прехвърлил
вземането си по изпълнителното дело, а „МТБ – Хидратехника“ ООД прехвърлило на
„Олимпа“ ООД поземления имот вместо изпълнение на част от задълженията по
изпълнителното дело в размер на 454 840,62 лв. Съдебният изпълнител превел
по сметка на „Олимпа“ ООД сумата 150 000 евро, удържал дължимите му се
такси и върнал на „МТБ – Хидратехника“ ООД сумата 168 057,58 лв. и
прекратил изпълнително дело. От своя страна Т.Т. прехвърлил на Д.А. и М.Т.
притежаваните от него дялове в „МТБ – Хидратехника“ ООД.
Ищцовото дружество
счита, че при така описаната фактическа обстановка ответникът е причинил вреди на дружеството в общ размер на 769
677,96 лв., която сума е формирана както следва:
454 840,62 лв. частично плащане по
изпълнително дело № 20199090400349 по описа на ЧСИ Христо Стоянкин, извършено
чрез прехвърляне на ПИ с идентификатор
99088.15.29 по плана на гр. Асеновград с площ 23191 кв.м.
293 374,50 лв.
реално платена сума към „Олимпа“ ООД по изпълнително дело № 20199090400349 по
описа на ЧСИ Христо Стоянкин;
21 462,84 лв.
заплатени разноски по Тарифата на ЧСИ по изпълнително дело № 20199090400349 по
описа на ЧСИ Христо Стоянкин.
Въз основа на
изложеното „МТБ – Хидратехника“ ООД предявява осъдителен иск спрямо Т.Т. за присъждането на сумата 769 677,96
лв., представляваща имуществени вреди,
причинени от Т. в резултат на дейността му като управител на ищцовото
дружество, а именно подписване на договор за изработка от 24.04.2019 год. и на
споразумение с нотариална заверка на подписите от 29.08.2019 год., чрез които е
създал привидно задължение за „МТБ – Хидратехника“ ООД към трето лице,
впоследствие придобито от самия Т.Т., ведно със законната лихва, начиная датата
на подаването на исковата молба до окончателното плащане. Ангажирани са
доказателства. Претендират се сторените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът Т.Т.
оспорва иска.
Изложени са твърдения
за влошени отношения между тримата съдружници, изразили се и в опит през м.
август 2019 год. Т.Т. да бъде изключен като съдружник в „МТБ – Хидратехника“
ООД и това обстоятелство да бъде вписано в Търговския регистър въз основа на
заявление, подадено на 09.08.2019 год., но по заявлението бил постановен отказ.
Оспорва се и твърдението, че другите съдружници не са знаели за сключения
договор за изработка с „ТГ Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед Шикерти“
и това е договор, „фиктивно създаден“ от Т.Т.. Поетите задължения за изработка
били в компетентността и възможностите на дружеството към момента на
сключването на договора, а в момента, в който ответникът разбрал, че поръчката
няма да се изпълни, уведомил турското дружество за това и се стигнало до
подписването на споразумението от 29.08.2019 год., с което „МТБ – Хидратехника“
ООД се задължило да заплати неустойка в размер на 742 500 лв. Признават се
фактическите твърдения, свързани с подаването на заявление по чл. 417 ГПК,
образуването на изпълнително дело, сключването на договор за цесия, по силата
на който Т.Т. е придобил вземанията на турското дружество спрямо „МТБ –
Хидратехника“ ООД, сключването на договор за прехвърляне на недвижимия имот на
„МТБ – Хидратехника“ ООД, постигане на съгласие на Т.Т. да бъдат платени
150 000 евро. Излага се твърдение, че едновременно с прехвърлянето на
имота на дружеството, Т.Т. е дарил дружествените си дялове в „МТБ –
Хидратехника“ ООД на оставащите в дружеството съдружници Д.А. и М.Т., а
изпълнителното дело било прекратено.
Заявено е оспорване
на твърдението, че с действията си Т.Т. е причинил имуществени вреди на
дружеството ищец.
В допълнителната исковата молба ищецът
поддържа предявения иск и доводите си, че със серията от описани в исковата
молба фактически и правни действия ответникът е увредил дружеството. Не се
оспорват представените с отговора документи – споразумение от 06.11.2019 год.,
договор за дарение на дружествени дялове и протокол от заседание на ОСС на „МТБ
– Хидратехника“ ООД, но се поддържа довод, че те не променят твърдението за
нанесени имуществени вреди. Правните действия на оставащите двама съдружници
били насочени към уреждане на неблагоприятните последици, породени от недобросъвестните
действия на Т.Т.. Предвид обстановката, в която били подписани споразумението
от 06.11.2019 год. и протоколът от ОСС, същите противоречали на морала и
добрите нрави, поради което били нищожни
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В отговора на допълнителната искова молба
се поддържа първоначалния отговор и се настоява, че с подписването на
представените с отговора документи били уредени имуществените и неимуществените
отношения между съдружниците и липсвал правен интерес от воденето на делото.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като
обсъди доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Съдът е сезиран с редовна искова молба. С нея е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 145 от ТЗ.
Като абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимостта на иск по чл. 145 ТЗ според формираната съдебна практика на
ВКС /решение № 234 от 31.01.2017 год. на ВКС по т.д. № 3150 / 2015 год. на второ
т.о., ТК и решение № 213 от 27.11.2017 год. на ВКС по т.д. № 975 / 2017 год. на
първо т.о., ТК/ е въздигнато наличието на решение на Общото събрание на
съдружниците за ангажиране на отговорността на управителя, в съответствие с чл.
137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Такова решение се представя с исковата молба – решение на
ОСС, проведено на 10.01.2020 год., подписано от двамата съдружници в
дружеството към онзи момент – М.Т. и Д.А..
Наличието на правен интерес не е предпоставка за
допустимост на осъдителен иск, какъвто е процесният; правният интерес се
изследва единствено при предявени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК. Поради
това възражението на ответника за липса на интерес от воденето на делото е
неоснователно. Съдът приема искът за процесуално допустим.
С доклада по делото са приети за безспорни между страните множество
обстоятелства: участието на Т.Т. като съдружник и управител в „МТБ –
Хидратехника“ ООД до 2019 год.; обстоятелството, че като управител на
дружеството е сключил споразумение с турското дружество „ТГ Япъ Малземелери
Санайи Ве Тиджарет Лимитед Шикерти“, с което е поето задължение за заплащане на
неустойка в размер на 700 000 лв.; образуването на изпълнително дело срещу
ищеца за вземанията на турското дружество по споразумението; че ответникът е
придобил правата на кредитора „ТГ Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед
Шикерти“ по договор за цесия от 06.11.2019 год., сключен с турското дружество;
сключването на договор за прехвърляне на недвижим имот, собственост на ищцовото
дружество във формата на нотариален акт от 08.11.2019 год.; подписването на
споразумението от 06.11.2019 год., представено от ответника; сключването на
договор за дарение на дружествени дялове, които Т.Т. притежава в „МТБ - Хидратехника“
ООД; обстоятелството, че към момента на подаването на исковата молба Т.Т. вече
не е съдружник и управител на „МТБ – Хидратехника“ ООД.
От доказателствата по делото се
установява следното:
От справка в Търговския регистър по
партидата на ищцовото „МТБ – Хидратехника“ ООД /на латиница „МТВ – Hidratehnika“/, направена в съответствие с чл.
23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, се установява, че дружеството с ограничена отговорност е
учредено през 2005 год. с решение на СГС по ф.д. № 2485/2005 год. Дружеството е
пререгистрирано по реда на ЗТР през 2008 год. През 2009 год. седалището на
дружеството е преместено в гр. Асеновград. От 2015 год. капиталът на
дружеството е в размер на 1 235 000 лева.
От
показанията на свидетелите Г.Д.и С.З.М. се установява, че „МТБ – Хидратехника“
ООД има материална база в гр. Асеновград, която включва складова база и
монтажен цех, като търговската му дейност се състои в търговия, монтаж и
поддръжка на хидравлични чукове, произвеждани в Турция; дружеството няма производствена
база и не произвежда хидравлични чукове; няма капацитет за производство, а само
за монтаж, демонтаж и гаранционен сервиз.
По силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на НА № 151,
том 9, рег. № 10572, н.д. № 0751/2005 год. на нотариус Светлана Кожухарова „МТБ
- Хидратехника“ ООД е придобило собствеността върху поземлен имот с
идентификатор 99088.15.29, находящ се в гр. Асеновград, район Долни воден,
местност „Стария Път“ с площ 23191 кв.м. с трайно предназначение земеделска
земя и е притежавало имота до 08.11.2019 год.
Към процесния период – 2019 год.
съдружници в „МТБ – Хидратехнка“ ООД са били три лица – Д.А., притежаващ дялове
с номинална стойност 444600 лв., представляващи 36% от капитала на дружеството,
М.Т., притежаващ дялове с номинална стойност 345800 лв., представляващи 28% от
капитала на дружеството и Т.Т., притежаващ дялове с номинална стойност 444600
лв., представляващи 36% от капитала на дружеството. Не се спори, а и от
гласните доказателства, събрани по делото, се установява, че между тримата
съдружници са съществували роднински връзки – М.Т. е баща на Т.Т. и на
съпругата на Д.А.. Всеки един от тримата съдружници през 2019 год. е
бил и управител на „МТБ-Хидратехника“ ООД, който представлява същото, както
заедно с останалите, така и всеки поотделно.
На 02.08.2019
год. по партидата на дружеството е било подадено заявление за вписване на нови
обстоятелства, а именно заличаване на Т.Т. като управител в дружеството. Не са
били предприемани действия по заличаването му като съдружник, респ. по
изключването му. По заявлението е постановен отказ.
От
представеното по реда на чл. 192 ГПК от ответната страна в първото по делото
съдебно заседание писмено доказателство – договор
за изработка, се установява, че на 24.04.2019 год. в обикновена писмена
форма е сключен договор за изработка между две търговски дружества - „ТГ Япъ
Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед Шикерти“, дружество със седалище в
Истанбул, Турция, представлявано от управителя А.Т.Ф., в качеството на
възложител и „МТБ – Хидратехника“ ООД, представлявано от управителя Т.Т., в
качеството на изпълнител. По силата на договора възложителят е възложил, а изпълнителят
е приел да изработи на свой риск срещу възнаграждение 25 броя хидравлични
чукове при следните характеристики на всеки чук: марка „МТВ-285“, тегло 2950 кг., мощност 6000 джаула; удари в минута –
320-520; дебит на маслото – 170-280 литра; работно налягане – 140 бала;
диаметър – 160 мм.; тегло на носителя – 33-50 тона; ниво на звука – 130
децибела. За изработването на хидравличните чукове възложителят се е задължил
да заплати цена от 55 000 лв. без ДДС за всеки чук или общо в размер на
1 375 000 лв. без ДДС, а с ДДС – 1 650 000 лв. Срокът за изпълнение
на задълженията е фиксиран – до 15.07.2019 год. В чл. 12 от договора е
предвидено, че при пълно неизпълнение на възложената работа изпълнителят дължи
на възложителя неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден от пълната
продажна цена от 1 650 000 лв. с ДДС. Договорът няма достоверна дата, но
същата не се оспорва от ищеца, на който този договор се противопоставя.
Тук следва да
се вметне, че от представеното от ищеца удостоверение от турската патента и
маркова институция се установява, че търговската марка „МТВ“ /изписана на
латиница/, с каквато марка са индивидуализирани поръчаните с договора за
изработка чукове, е регистрирана за първи път през 2009 год. и е подновена за
десет години на 23.02.2019 год. Същата се притежава от Акционерно дружество
„Инан Машина“ /Inan Makina/ със седалище
в Турция, Истанбул. Според сертификат, издаден от международното бюро на
световната организация за интелектуална собственост, за периода от 2013 год. до
2023 год. дружеството „Инан Макина“ притежава правата върху търговската марка
„МТВ“ /на латиница/.
На 29.08.2019
год. между страните по договора за изработка е подписано споразумение с нотариална заверка на подписите на А.Т.Ф., като
представляващ възложителя и Т.Т., като управител на изпълнителя. В
констативната част на споразумението страните са се обединили около
констатацията, че са сключили договор за изработка на 24.04.2019 год., както и
че към датата на подписването на споразумението изпълнителят не е изпълнил
възложената му работа и не е изработил хидравличните чукове. Страните са се
съгласили, че дължимата от изпълнителя неустойка за пълно неизпълнение е в
размер на 742 500 лв. /за 45 дни забава от деня, следващ датата на падежа
– 16.07.2019 год. до датата на споразумението/ и че тя ще се намали до
700 000 лв. Изпълнителят се е задължил в седмодневен срок да заплати
неустойката по споразумението от 700 000 лв. по банковата сметка на
възложителя.
На 11.09.2019
год., почти непосредствено след изтичането на срока за доброволно заплащане на
неустойката, пълномощник на турското дружество-възложителят е подал заявление
пред Районен съд – Асеновград за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на споразумението с нотариална заверка на подписите. Образувано
е ч.гр.д. № 1896/2019 год., което е изискано и приложено по настоящото дело. В
рамките на заповедното производство е издадена заповед за изпълнение №
1030/13.09.2019 год., като е постановено незабавното й изпълнение и издаването
на изпълнителен лист за сумата 700 000 лв. главница, ведно със законната
лихва от датата на сезирането на съда - 11.09.2019 год. до окончателното
плащане, както и ведно със сумата 15 000 лв. разноски в заповедното
производство за заплащане на държавна такса и адвокатски хонорар.
Изпълнителният лист е издаден на 16.09.2019 год. и получен на 17.09.2019 год.
от пълномощника на заявителя.
От
представения от ищеца препис от изпълнително дело се установява, че въз основа
на издадения в полза на „ТГ Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед
Шикерти“, дружество със седалище в Истанбул, Турция, представлявано от
управителя А.Т.Ф. изпълнителен лист, на 18.09.2019 год. е образувано
изпълнително дело № 349/2019 год. по описа на ЧСИ Христо Стоянкин с район на
действие ОС – Пловдив. Съдебният изпълинтел е направил справка, от която е
установил, че дружеството-длъжник няма публични задължения и на 19.09.2019 год.
до същото е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която длъжникът е
поканен да заплати сумата по изпълнителния лист, ведно с таксите в
изпълнителното производство в двуседмичен срок. Поканата, ведно със заповедта
за незабавно изпълнение, е изпратена на адреса на управление на дружеството,
като не е връчена на негов служител, открит на адреса, а е връчена чрез
управителя Т. Т.на 21.09.2019 год. /събота/.
Възражения
срещу заповедта за изпълнение в указания на длъжника двуседмичен срок, който е
изтекъл на 07.10.2019 год., не са постъпили. Едва след стабилизирането на
заповедта за изпълнение взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи
възбрана върху притежаваните от длъжника недвижими имоти и наложи запор върху
банковите му сметки.
Със запорни
съобщения от 24.10.2019 год. съдебният изпълнител е наложил запор върху
банковите сметки на „МТБ – Хидратехника“ ООД в „ОББ“ АД и в „УниКредит Булбанк“
АД до размер на 748 607,53 лв., включваща присъдената главница, законната лихва
до 07.11.2019 год., разноските и таксата в заповедното производство, както и
разноските в изпълнителното производство. Налагането на възбраната е забавено
до постъпване на изискани от Служба по вписванията – Асеновград нотариални
актове за собственост.
След
запорирането на банковите сметки на дружеството другият управител на „МТБ –
Хидратехника“ ООД – Д.А. е узнал за образуването на изпълнителното дело и на
29.10.2019 год. е подал писмена молба, с която е поискал да се запознае с него.
На 31.10.2019
год. пълномощника на взискателя е поискал вдигането на запора върху банковата
сметка на длъжника в „ОББ“ АД /по тази сметка е имало едва 1858,35 лв., видно
от писмото на л. 216/.
С писмо изх.
№ от 01.11.2019 год. „УниКредит Булбанк“ АД е признала, че „МТБ – Хидратехника“
ООД има вземания спрямо банката, посочила е, че по отношение на тези вземания
няма претенции от други лица, като наличната по сметките суми частично покрива
дълга. От банковите извлечения, приложени по изпълнителното дело, се
установява, че на 01.11.2019 год. „УниКредит Булбанк“ АД е превела по сметка на
съдебния изпълнител сумата 341 620,77 лв.
На 06.11.2019
год. в писмена форма с нотариална заверка на подписите е сключен договор за цесия. Страни по него са взискателят „ТГ
Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед Шикерти“, представляван от
управителя А.Т.Ф., в качеството на цедент и Т.Т. като физическо лице, от друга
страна, в качеството на цесионер. По силата на договора цедентът е прехвърлил
на цесионера вземането си по изпълнителното дело, което към този момент е било
в размер на 748 414,24 лв., за сумата 37 420 лв. /5% от размера на
прехвърленото вземане/, платима в тримесечен срок от датата, на която
цесионерът се е удовлетворил изцяло. Уведомлението за цесия е връчено на
длъжника „МТБ – Хидратехника“ ООД чрез Т.Т. на 06.11.2019 год.
На 06.11.2019
год. в писмена форма с нотариална заверка на подписите е сключено споразумение между тримата съдружници в
„МТБ – Хидратехника“ ООД, а именно Т.Т., М.Т. и Д.А.. Споразумението е
подписано и от А.Т.Ф., като управител на взискателя по изпълнителното дело „ТГ
Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет Лимитед Шикерти“. Лицата, подписали
споразумението, са констатирали сключването на договора за цесия от 06.11.2019
год., по силата на който вземанията на взискателя са прехвърлени на Т.Т., както
и връчването на уведомлението за цесия на длъжника. Със споразумението е
постигнато съгласие вместо общодължимият дълг „МТБ – Хидратехника“ ООД да
прехвърли на Т.Т. правото на собственост върху поземления имот, собственост на
дружеството, находящ се в район Долни воден на гр. Асеновград. Респективно,
прието е Т.Т. да прехвърли притежаваните от него 342 дружествени дяла на
съдружниците М.Т. и Д.А.. Посочено е, че след изпълнение на посочените задължения
всички участници в споразумението няма да имат претенции един спрямо друг. От
начина на оформянето на споразумението може да се съди, че волята на страните
към 06.11.2019 год. е била, че с прехвърлянето на собствеността върху имота, ще
се счита погасен целият дълг, придобит чрез цесия от Т.Т.. Но видно от последващото
развитие на отношенията тази воля не е реализирана докрай, тъй като освен
прехвърлянето на имота е извършено и плащане на парична сума от още
150 000 евро.
На 08.11.2019
год. вземането по изпълнителното дело е прехвърлено повторно – сключен е
договор за цесия, по сила на който Т.Т. е прехвърлил вземанията, за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1896/2019 год. на новоучреденото дружество
„Олимпа“ ЕООД, представлявано от Т.Т., регистрирано в Търговския регистър като
търговско дружество в рамките на същия ден – 08.11.2019 год. Вземанията са
прехвърлени възмездно за сумата 100 000 лв. /около 13% от размера на
прехвърлените вземания/, платими в тримесечен срок от датата, на която
цесионерът се е удовлетворил изцяло. Цената е определена в момент, в който е
била налице пълна яснота, че вземането ще бъде удовлетворено изцяло. Уведомлението
за цесията е връчено на длъжника „МТБ – Хидратехника“ на 08.11.2019 год. От
справка в Търговския регистър по партидата на цесионера „Олимпа“ ЕООД се
установява, че дружеството не е декларирало в счетоводните си отчети цената на
цесията като разход за 2019 год., нито като задължение в баланса си за същата
година.
На 08.11.2019
год. е проведено Общо събрание на
съдружниците на „МТБ – Хидратехника“ ООД, на което са присъствали тримата
съдружници. За взетите решения е съставен протокол с нотариална заверка на
подписите. Според оформеното решение е дадено съгласие „МТБ – Хидратехника“ ООД
вместо изпълнение на задълженията за заплащане на сумата 379 033,85 лв. без ДДС
по изпълнителното дело, да прехвърли притежавания недвижим имот на кредитора
„Олимпа“ ЕООД. В допълнителната искова молба са въведени възражения за
нищожност на това решение на ОСС, като противоречащо на добрите нрави, но съдът
в доклада по делото и изложил съображения, поради които не е приел подобно
възражение като част от предмета на спора с позоваване на Тълкувателно решение
№ 1 / 2002 год. на ВКС и обосновка на обстоятелството, че основанията за
нищожност на договорите по ЗЗД са неприложими към решенията на общото събрание
на търговските дружества.
На същата
дата – 08.11.2019 год. е сключен договор за прехвърляне
на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на дълг под формата на
нотариален акт № 121, том 3, рег. № 4932, дело № 486 от 2019 год. Страни по
нотариалната сделка са “МТБ – Хидратехника“ ООД, представлявано от управителя М.Т.,
в качеството на прехвърлител и „Олимпа“ ЕООД, представлявано от Т.Т., от друга
страна, в качеството на приобретател. Предмет на сделката е поземления имот,
находящ се в гр. Асеновград, район Долни Воден, с площ 23 191 кв.м., който е
придобит от дружеството „МТБ – Хидратехника“
ООД през 2005 год. Посочено е, че с прехвърлянето на собствеността върху
имота се издължава сума в размер на 379033,85 лв. без ДДС, а с ДДС – 454 840,62
лв., представляваща остатък от дължимата сума по изпълнителното дело, която към
06.11.2019 год. е в размер на 748 414,24 лв.
На 08.11.2019
год. е сключен договор за дарение на
дружествени дялове, по силата на който Т.Т. е дарил на М.Т. и Д.А.
притежаваните от него 342 дружествени дялове в „МТБ - Хидратехника“ ООД, с
номинална стойност от 1300 лв. всеки, на обща стойност 444 600 лв., като
конкретно на М.Т. са прехвърлени 209 дяла, а на Д.А. – 133 дяла. Прехвърлянето
на дружествените дялове е вписано в Търговския регистър на 30.12.2019 год.
Тогава е вписано и заличаването на Т.Т. като управител на дружеството.
След
сключването на всички описани договори и споразумения „Олимпа“ ЕООД е подало
молба по изпълнителното дело да бъде конституирано като взискател. Поискано е
от събраните по делото суми по банкова сметка на „Олимпа“ ЕООД да бъде
преведена сумата 293 374,50 лв., а остатъкът от постъпленията от запора върху
банковите сметки да бъде върнат на длъжника. Поискано е и вдигане на всички
запори по делото.
С
разпореждане на съдебния изпълнител от 08.11.2019 год. „Олимпа“ ЕООД е
конституиран като взискател по изпълнителното дело. Съставен е протокол за
извършено погасяване, според който сумата 293 374,50 лв. следва да се преведе
по банков път към взискателя „Олимпа“ ЕООД, сумата 168 057,58 лв. следва да се
върне на длъжника, а сумата 21 462,84 лв. да се отнесе към ЧСИ за дължимите
такси по проведеното изпълнение. След това е разпоредено да се вдигнат
наложените запори. С постановление на съдебния изпълнител от 08.11.2019 год.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – по писмено искане на взискателя. Липсват твърдения и данни
постановлението да е обжалвано, поради което се прима, че е стабилизирано.
„МТБ –
Хидратехника“ ООД е предявило иск против „Олимпа“ ЕООД с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу погасяване на дълг,
изповядан с НА № 121/08.11.2019 год. поради противоречието му с добрите нрави.
С влязъл в сила съдебен акт, постановен по гр.д. № 111/2020 год., приложено по
настоящото, установителният иск на предявеното в него основание е отхвърлен. Решението
е постановено при участието на ищеца по делото „МТБ – Хидратехника“ ООД и на
основание чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК следва да бъде зачетено от настоящия
съд. От това следва задължение за настоящия състав да приеме, че договорът за
прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот не е нищожен като
противоречащ на добрите нрави и поради липса на други възражения за нищожност,
следва да се приеме, че е валидна правна сделка, която е породила като правна
последица отчуждаването на собствеността върху притежавания от „МТБ –
Хидратехника“ ООД недвижим имот.
За изясняване
на обстоятелства по делото са разпитани трима свидетели.
Свидетелят С.З.М.
е допуснат по искане и на двете страни. В периода от 2010 год. до м. 10.2020
год. е работил в „МТБ – Хидратехника“ ООД като Т.Е.. Отговарял е за цялостната
дейност на дружеството, в т.ч. за доставка на стоки и хидравлични чукове,
разговори с клиенти, предлагане на офертни цени за доставка, изпълнение на
поръчките, ремонтни дейности. В случай, че клиенти поръчвали хидравлични
чукове, организирал доставката им, за която правел поръчка в завода в Турция.
След пристигането на чуковете от турския завод, чуковете се монтирали от
служителите на българското дружество на място в обектите на клиентите.
Съдружниците в дружеството разпределили работата си по следния начин – за
подписите на документацията отговарял Д.А., а за технически въпроси и проблеми
в завода – Т.Т.; последният нямал практика да сключва договори, тъй като не
говорел български език. Докато свидетелят е работел във фирмата, не е имало
случай, в който „МТБ – Хидратехника“ ООД да е продавала произведените в Турция
хидравлични чукове на турски фирми; турската фабрика си е продавала продукцията
на турските клиенти чрез свои дилъри в Турция. За сключения договор между „МТБ
– Хидратехника“ ООД и дружеството „ТГ Япъ Малземелери Санайи Ве Тиджарет
Лимитед Шикерти“ той самият и останалите служители разбрали едва след
запорирането на банковите сметки на дружеството /според данните по
изпълнителното дело това е станало след 24.10.2019 год., когато е било
изпратено запорното съобщение/. М. знае, че след налагането на запорите
съдружниците са се събрали и са търсили изход от ситуацията. Разбрали се как да
уредят отношенията си със съдействието на адвокати и нотариус, след което Т.Т.
напуснал формата.
Свидетелят Г.Д.работи за ищцовото
дружество от 2010 год. като шлосер-монтьор и потвърждава, че „МТБ –
Хидратехника“ ООД се занимава единствено с продажба на хидравлични чукове,
гаранционно и следгаранционно обслужване. Хидравличните чукове, с които дружеството
търгува, се произвеждат в завода в Турция „Инан Макина“, в който работят около
400 души и който е оборудван високо технологично, в него работят инженери, има
обособен конструкторски отдел. В „МТБ – Хидратехника“ ООД работели двама души, имали
и един технически ръководител – С., който няма инженерно образование. На
свидетеля не е известно да е имало поръчка през 2019 год. за изработка на 25
бр. чукове, а и предприятието в Асеновград не може да произвежда хидравлични
чукове; в случай че се подготвя производство на чукове, не би било възможно
работниците да не разберат това, но подобна подготовка през 2019 год. не е била
осъществявана. Ориентировъчната цена, на която се внася хидравличен чук „МТВ 285“,
който тежи около 3 тона, е 17 000-18 000 евро /почти двукратно по-ниска от
договорената в договора за изработка от м. 04.2019 год. цена от 66 000
евро с ДДС за един чук/.
Свидетелят С.Я., адвокат по
професия, владееща турски език, е участвала при оформянето на всички
споразумения, договори, протоколи от 06.11. и 08.11.2019 год., приети по
делото, като в нотариалните производства е била преводач от турски език, предвид
обстоятелството, че Т.Т. не владее български език. В кантората й са се явили Т.,
М.и Д., придружени от още няколко човека, с ясното и предварително
кристализирало искане свидетелката да оформи споразумение, по силата на което Т.
да прехвърли дружествените си дялове на М.и Д., а те да му прехвърлят
недвижимия имот. Решението как да процедират и какви действия да предприемат
съдружниците били взели предварително, от свидетелката поискали единствено да
облече в правна форма това решение. В показанията на свидетеля се съдържа
разказ за хронологията на сделките и споразуменията, които се установяват пряко
от неоспорените писмени доказателства.
При така събраните доказателства,
съдът формира следните фактически и
правни изводи:
В чл. 145 ТЗ законодателят е
предвидил, че управителят на търговско дружество отговаря за вредите, които е
причинил на дружеството при неговото управление. Съгласно постоянната
практика на ВКС и в частност решение
№ 177 от 11.08.2014 г. по т. д. 66/12 г., ВКС, 2 ТО, решение № 41 от
29.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 669/2008 г., I т. о., ТК, решение № 115 от
27.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 61/2011 г., II т. о. ТК, фактическият
състав на специалната отговорност на управителя е гражданска отговорност и
обхваща виновното, противоправно, вредоносно неизпълнение на задълженията на
управителя, чието поведение възпрепятства управлението на дружеството и от
което са последвали вреди. Правото на дружеството да търси имуществените
последици от неизпълнение на договорното и органно задължение на управителя
произтича от дейността му като орган на дружеството, от осъществения фактически
състав на т. н. "управленски деликт". Отговорността по чл. 145
от ТЗ като специална отговорност включва установяване на натоварване за
извършване на действия на управление, действие или бездействие на управителя,
установяване на вредата, по основание и размер. В случай, че е налице вреда,
следва конкретно да се посочи как е реализирана, кое е действието/бездействието
на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение на кое
правило е извършил. А в случай, че се приеме възражение за изключване
отговорността му кои са точно фактите, които се свързват с правило, изключващо
отговорността му. В случай, че липсва основание за изключване на отговорността,
то следва да се установи налице ли е причинно-следствена връзка между
установената вреда и действието/бездействието на управителя.
Според
решение № 125/15.01.2020 год. на ВКС по т.д. № 1204 / 2018 год. отговорността
за управленски деликт включва установяване на конкретна вреда, по отношение на
която следва да се установи как е реализирана, кое е действието или бездействието
на лицето, натоварено с управленски функции, какво конкретно нарушение е
извършил и на какво правило и само ако се установи конкретна вреда и липсата на
факти, изключващи отговорността, следва да се установи и дали е налице
причинно-следствена връзка между вредата и деянието на управителя. Според
решение № 41/29.04.2009 год. по т.д. № 669/2008 год. на ВКС управителят
отговаря за вреди, причинени на дружеството, дори и да няма сключен договор за
управление 8какъвто не е представен по делото/, на основание правоотношението,
което възниква между него и дружеството след вписването му като управител.
През призмата на нормативната уредба
на отговорността на управителя за вреди и установената съдебна практика, в
настоящия случай съдът приема за установено следното от фактическа страна:
През процесния период Т.Т. е
управител на „МТБ – Хидратехника“ ООД. Като такъв той има представителна власт
да извършва правни действия, с които да създава права и задължения директно в
правната сфера на представляваното от него юридическо лице. Според дружествения
договор не е необходимо решение на Общото събрание за поемане на задължения в
големи размери. Като управител на дружеството Т. не се нуждае от съгласието на
останалите съдружници.
Несъмнено се установява, че е
сключил две правни сделки от името на „МТБ – Хидратехника“ ООД, съответно през
м. 04. и през м. 08.2019 год. На 24.04.2019 год. е сключил договор за изработка
с турско дружество, по силата на който е поел неизпълними за дружеството
задължения – да произведе 25 броя хидравлични чукове, отговарящи на конкретни
параметри.
Неизпълнимостта на поетите с договора задължения
произтича от две обстоятелства.
На първо място, по безпротиворечив
начин от гласните доказателства по делото се установи, че „МТБ – Хидратехника“
ООД не е производствено предприятие, то не разполага с капацитета да произведе
дори един хидравличен чук; то е търговско дружество, търгуващо с произведени в
Турция хидравлични чукове и единствено пласира същите на българския пазар, като
осигурява доставката им, монтажа, гаранционния и следгаранционния сервиз. С
липсата на какъвто и да е капацитет за изпълнение на поетите задължения
управителят Т.Т. несъмнено е бил запознат, а ако не, е бил длъжен да знае
възможностите, респ. невъзможностите на представляваното от него предприятие.
На второ място, поетото спрямо
възложителя задължение е неизпълнимо, тъй като е прието да се произведат не
просто хидравлични чукове с посочените в чл. 1 от договора характеристики за
тегло, мощност, удари в минута, дебит на масло, работно налягане, ниво на
звука, но и задължението чуковете да бъдат с марка „МТВ 285“, без изпълнителят
да притежава патентните права да произвежда хидравлични чукове с тази марка.
Както се установи от приетите писмени доказателства, правата върху тази
търговска марка се притежават от търговското дружество „Инан Макина“ със
седалище в Турция, което макар и свързано с ищцовото дружество, е самостоятелен
правен субект. Правото върху търговска марка е изключително право, което включва
правото
на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети
лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки
и/или услуги, който е идентичен на марката и е използван за стоки или услуги,
идентични на тези, за които марката е регистрирана /в този смисъл са разпоредбите
на Закона за марките и географските означения/. Не се установи притежателят на
търговската марка „МТВ“ да е дал съгласие българското дружество „МТВ –
Хидратехника“ ООД да използва марката му, като произведе продукти с тази марка,
нито да е искано съгласие в тази насока.
Договорът е
бил неизпълним от изпълнителя не само към момента на сключването му, но и в
рамките на срока за доброволно изпълнение – до 15.07.2019 год. До посочената дата
не са били предприети каквито и да е действия по създаването на материални предпоставки,
оборудване на предприятие, снабдяването му с производствени мощности, набиране
на специалисти и пр., за да стане договорът изпълним и да се предотврати
опасността от възникването на големи по размер задължения за неустойки. Така, поемането
на задължение за изработка на хидравлични чукове не е станало известно на
служителите в дружеството, ангажирани пряко с търговската дейност; липсват
доказателства за изграждането на завод, за оборудването на цеха с
производствени мощности. Липсват и доказателства за поръчката на посочените в
договора чукове от завода-производител в Турция, притежаващ търговската марка,
за да може изпълнителят, въпреки че не е произвел сам предмета на договора, все
пак да може да прехвърли собствеността и владението върху него на възложителя.
При тези
доказателства се налага извода, че задълженията по договора от страна на представителя
на изпълнителя Т.Т. са поети с пълното съзнание, че няма да бъдат изпълнени.
Следва да се
посочи разбира се, че неизпълнимостта на един договор, не води до неговата
нищожност, в т.ч. поради липса на предмет или липса на основание. Той обвързва
лицето, поело неизпълними задължения, в т.ч. и поражда отговорността му за
неизпълнение.
Необходимо
обаче е да се подчертае, че отговорността за неизпълнение не може да бъде
безпределна. Въпреки неизпълнимостта на задълженията и въпреки липсата на
договореност за каквото и да е авансово плащане от страна на възложителя, Т.Т.,
подписвайки договора за изработка, е допуснал в него да бъде предвидена клауза
за неустойка, предвиждаща финансова санкция за изпълнителя в размер на 1% от
цената за всеки ден забава, като при това не е предвиден краен срок, до който
се начислява неустойката, нито краен размер, предел, до който тази неустойка
може да се начислява, като например обичайните според търговската практика
около 30% от цената. Прави впечатление също, че въпреки, че неустойката по чл.
12 да е изрично предвидена за приложима „при пълно неизпълнение“, тя е определяема
като неустойка за забавено изпълнение, за всеки ден забава, което е в
отклонение от правилата на търговския обичай, според който единствено
неустойката за забава се договаря на база всеки ден забава, а неустойката за
пълно неизпълнение се договаря в конкретен размер в абсолютна стойност или като
конкретен фиксиран процент от цената на сделката. Така, при тази уговорка и при
допуснато просрочие от повече 100 дни, възложителят би могъл да претендира
неустойка в размер, който е по-голям от 100% от стойността на договора,
съответно би могъл да претендира сума, която е по-висока от стойността на
възложената работа. Размерът на неустойката, която ще претендира възложителят,
в случая зависи единствено от неговата воля, от решението колко дълго да изчака
и кога да предяви претенциите си за нея. По този начин Т.Т., като управител и
представляващ „МТБ – Хидратехника“ ООД, е допуснал да сключи договор за
изработка, при който насрещната страна по сделката - възложителят да има
по-голям интерес да не получи изпълнение на договора в дълъг период от време,
отколкото да получи точно изпълнение в срок, тъй като би могъл под формата на
неустойка за забава, да получи далеч по-голяма престация от пряко договорената,
която е включена в предмета на договора.
Валидността
на една клауза за неустойка се преценява към момента на сключването на
договора. В този смисъл са разрешенията, възприети в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 год. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за
съдилищата, съобразно чл. 130, ал. 2 от ЗСВл.
Според решението автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка
е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на
договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и
търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от
закона интерес.
Условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент,
като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
- естеството им на
парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка;
- дали изпълнението
на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.;
- вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението
- съществено или за незначителна негова част;
- съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди;
При
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други
критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки
отделен случай. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Базирайки се
на тези принципни разрешения досежно валидността на клауза за неустойка в
двустранен договор, съдът приема, че клаузата
на чл. 12 в договора за изработка, предвиждаща неустойка, е нищожна, тъй като единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тя не обезпечава
изпълнението на задълженията на изпълнителя, които изначално са били
неизпълними. При възможността да бъде претендирана в размер, по-голям от цената
на поръчаните чукове, неустойката по чл. 12 излиза и извън обезщетителната си
функция, а видно от споразумението от м. 08.2019 год. възложителят съизмерява
вредата си от забавеното изпълнение именно с оглед пропуснатата полза от
нереализираната печалба от препродажбата /чл. 4/.
Недопустимо е
позитивният интерес на кредитора от изпълнението на една сделка да е по-малък
от негативния му интерес от неизпълнението й. Недопустимо е кредиторът да е
по-заинтересован от това договорът, сключен от него, да не бъде изпълнен от
насрещната страна. Недопустимо е обезщетението от неизпълнението на договора да
е по-високо от оценката на благото, което кредиторът би получил при
изпълнението му. Това е така, тъй като страните сключват договор, за да
задоволят позитивния си интерес от изпълнението му /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/, а не да
се обогатят без основание при евентуалното му неизпълнение.
Поради изложените
съображения съдът приема клаузата на чл. 12 от договора за изработка за противоречаща на добрите нрави. Като
такава същата е нищожна на основание
чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Споразумението
от 29.08.2019 год. от своя страна е сключено, за да уреди отношенията между
страните, породени от една нищожна клауза за неустойка. Ето защо и това
споразумение се приема от съда за нищожно. Тук следва да се подчертае, че за
противоречието с добрите нрави съдът следи служебно, без да е необходимо
изрично възражение и позоваване на страна в процеса – в този смисъл са мотивите
на вече цитираното тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Сключвайки
неизпълним договор и поемайки задължение за заплащане на неустойка с нищожна
поради противоречие с добрите нрави клауза, Т.Т. е следвало да се позове на
нищожността при предявяването на претенция за заплащането на неустойката от
възложителя. Вместо това той е подписал споразумение от 29.08.2019 год., с
което е признал претенцията на турското дружество за заплащането на неустойката
и е поел задължение да я заплати в седмодневен срок. Дори е съдействал на
възложителя да упражни „правата си“ спрямо дружеството бързо и ефективно, като
ме у спестил необходимостта да води исков процес, а му е осигурил нотариалната
заверка на споразумението, за да послужи същото като несъдебно изпълнително
основание по чл. 417 ГПК, въз основа на което директно да се пристъпи към
принудително изпълнение. Впоследствие, лично е получил поканата за доброволно
изпълнение /на български език, въпреки данните, че не владее същия и без да
поиска преводач, какъвто му е бил назначаван в нотариалните производства/ и не
е упражнил правото на дружеството да оспори заповедта за незабавно изпълнение,
като се позове на нищожността на клаузата за неустойка; по този начин е
осигурил стабилизирането на същата и е осуетил възможността изпълнението да
бъде прекратено или спряно.
С така
описаните активни свои действия, Т.Т. е създал неоспоримо задължение за
управляваното от него търговско дружество в размер на 700 000 лв., ведно
със законната лихва и разноските по събирането му. Впоследствие, като не е
оспорил заповедта за изпълнение, е лишил „МТБ – Хидратехника“ ООД от
възможността да установи несъществуването на дълга и да се освободи от него. Не
само това, но и посредством сключените през м. 11. 2019 год. договори за цесия
сам е придобил вземането спрямо ищцовото дружество за символичната цена, която
въпреки символиката й не е и заплатил при сключването на договорите. Първо
лично, като физическо лице, а два дни по-късно, чрез нарочно учредено за целта
търговско дружество, на което е едноличен собственик на капитала, ответникът е
станал титуляр на вземане спрямо „МТБ – Хидратехника“ ООД, което сам, с
правните си действия е създал, вземане, произтичащо от нищожна клауза в договор,
който сам е сключил от името на длъжника; конституирал се е като взискател по
изпълнителното дело /представляващ цесионера „Олимпа“ ЕООД/ спрямо дружеството,
на което все още е бил управител; получил е пълно удовлетворяване на
претенциите си от страна на длъжника, като част от сумата му е платена в брой
от съдебния изпълнител от сумите, преведени след запор върху банковите сметки
на дружеството, а за другата част от дълга е приложена фигурата на даване
вместо изпълнение, като е придобил недвижимия имот на „МТБ – Хидратехника“ ООД.
В резултат на
поведението на управителя Т.Т. дружеството е изпълнило задължение, произтичащо
от нищожна клауза. Намалило е своите активи със сумата 293 374,50 лв.,
изплатена от съдебния изпълнител на взискателя по изпълнителното дело,
постъпила по изпълнителното дело след наложен запор върху банкови сметки и със
сумата 21 462,84 лв. удържани такси от съдебния изпълнител за събиране на
вземане, произтичащо от нищожна клауза. Намалило е активите си и с
отчуждаването на притежавания от дружеството недвижим имот, който е прехвърлен
на взискателя срещу погасяването на несъществуващ дълг в размер на 454 840,62
лв. Така, размерът на имущественото ощетяване на дружеството се равнява на 769 677,96
лв., в какъвто размер се твърди да е настъпило то и от ищцовата страна.
Съдът приема
за доказани твърденията на ищцовото дружество, че посочената сума съставлява
имуществена вреда за „МТБ – Хидратехника“ ООД, която е причинена противоправно
от ответника, действащ в качеството му на управител. Цялостното поведение на Т.Т.,
материализирано в сключените от него договори и споразумения и цесии, в
неговите действия и бездействия, е насочено към създаването на едно привидно
валидно правно основание, въз основа на което той самият да получи в своя личен
патримониум средства и имущество на дружеството, на което е управител и и чиито
права и интереси е призван да защитава в това свое качество.
Установява
се, че отношенията между тримата съдружници в „МТБ – Хидратехника“ ООД са се
влошили през 2019 год. и продължаването на съществуването на дружеството е
можело да се обезпечи само при напускане на част от съдружниците и уреждането
на имуществените последици от това, в т.ч. чрез договор за продажба на дялове,
в който съдружниците сами да постигнат съгласие за равностойността на дяловете
на Т. и за заплащането на тази стойност на напускащия съдружник. Т. е предприел
еднолично действия, в които прозира личното му становище за сумата, на която
следва да се оцени дружествения му дял /над 700 000 лв. при номинална тяхна
равностойност 444600/, водещи до принудително удовлетворяване на тази негова
претенция.
Акцентира се
от защитата на ответната страна, че в началото на м. 11.2019 год. съдружниците
в дружеството са постигнали сами договореност за това как да уредят отношенията
си, че с готова визия за решението са поискали от упълномощения адвокат,
разпитан като свидетел, да оформи юридически това предварително формирано съгласие
– прехвърляне на недвижим имот, дарение на дружествени дялове, съгласие за
прекратяване на изпълнителния процес и пр., като по този начин евентуалното
имуществено ощетяване на „МТБ – Хидратехника“ ООД е плод и на волята на
останалите двама съдружници – М.Т. и Д.А.. Но тази теза не се споделя от съда.
Всички споразумения и договори от 06.11. и 08.11.2019 год. са подписани от
останалите двама управители и съдружници в хипотеза, в която не са могли да
формират свободно воля, а са били принудени да търсят изход – сметките на
дружеството са били запорирани; дейността му е била блокирана; предстояла е
възбрана на недвижимия имот, каквато е поискана в изпълнителния процес;
дружеството не е имало основание да оспори дълга предвид изтеклия срок за
възражения срещу заповедта за изпълнение, имотът в рамките на изпълнителния
процес е можел да бъде продаден на занижена цена. Така останалите съдружници са
били принудени от поведението на ответника и обстановката, в която той ги е
поставил целенасочено, да удовлетворят исканията на Т.Т. и да обогатят
учреденото от него дружество „Олимпа“ ЕООД без основание, намалявайки
имуществото на „МТБ – Хидратехника“ ООД със сумата 769 677,96 лв. за погасяване
на несъществуващ дълг.
Установени по
делото са всички елементи от фактическия състав на управленския деликт –
противоправно поведение на Т.Т. като управител на дружеството, сключил
неизпълним договор за изработка и поел задължение за неустойка; подписал
споразумение, с което признал дълг за неустойка, въпреки че същият е произтичал
от нищожна клауза; осигурил е нотариално заверяване на споразумението, за да
послужи то като документ по чл. 417 ГПК; не е оспорил заповедта за изпълнение в
срока за това, като не е уведомил останалите съдружници за висящото
изпълнително производство, за да могат и те да преценят дали да оспорят
заповедта; придобил е вземанията за неустойка чрез цесии и чрез специално
създаденото от него дружество, на което е ЕСК, е получил имущество на
дружеството.
Вината на
управителя се предполага до доказване на противното по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Противното не само не се доказа, но се и установи явна недобросъвестност в
поведението на управителя. Имуществото на „МТБ – Хидратехника“ ООД е намаляло
със сумата 769 677,96 лв. и това намаляване съставлява пряка имуществена вреда.
Налице е
несъмнена причинно-следствена връзка между поведението на управителя Т. и вредата,
настъпила за дружеството – ако действията на Т. не бяха извършени, вредата не
би настъпила, действията са решаващи и вътрешно необходими за резултата; в
цялата поредица от явления причината предшества следствието и го поражда, а
вредата закономерно произтича от деянието.
Ето защо
съдът намира предявения иск за вреди за доказан както по основание, така и по
размер. Като такъв следва да се уважи изцяло. В полза на ищеца следва да се
присъди сумата 769 677,96 лв., обезщетение за вреди от дейността на Т.Т. като
управител, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба
– 22.01.2020 год. до окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
Предвид
уважаването на предявения иск изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените по делото разноски. За същите е представен списък по чл. 80 ГПК.
Разноските според списъка са в общ размер на 57 920,43 лв., формиран както
следва: 30806,13 лв. държавна такса; 26930 лв. адвокатско възнаграждение; 5 лв.
държавна такса за обезпечителната заповед, 88 лв. такса по изпълнителното
производство, образувано въз основа на обезпечителната заповед, издадена на
основание чл. 389 и сл. ГПК по настоящото дело; 20 лв., внесени по сметка на
АВп за вписване на запор; 17,50 лв. ДТ за частна жалба; 24 лв. такса за копие
от изпълнителното дело; 30 лв. депозит.
За
всички такси и разноски, посочени в списъка, са представени писмени
доказателства. Представен е договор за правна защита и съдействие от 13.01.2020
год., сключен с адв. К., според който договореното адвокатско възнаграждение е
в общ размер на 16 930 лв., платимо на две части. Представени са доказателства
за изплащането му по договорения начин, с две платежни нареждания, по банков
път. Представени са и доказателства за заплащане на сумата 10 000 лв. в
полза на А.Б., пълномощник на дружеството, съобразно пълномощното на л. 91 от
делото. По делото обаче не е представен договор за правна помощ, от който да е
видно договореното възнаграждение. А и според чл. 78, ал. 1, изр. 1 ГПК на
ответника може да се възложи възнаграждението за един адвокат. От това следва,
че ако страната е възложила на повече от един адвокат да защитава правата й,
разноските за втория и третия адвокат остават за нейна сметка. Досежно
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е направено възражение за
прекомерност от ответната страна. В тази връзка съдът отчете, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение по делото съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 МРАВ е 16 923,56 лв. При това положение договореното с адв. К. и
изплатено му по банков път възнаграждение в размер на 16930 лв. е в размер,
идентичен с минимума, поради което не подлежи на редуциране.
Така,
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 47 920,43 лв.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А Т.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „МТБ-ХИДРАТЕХНИКА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Асеновград 4230, обл. Пловдив, ул. „Иван Асен Втори“ № 125, бл. 2, секция
14, представлявано от управителя Д.А., сумата
769 677,96 лева, представляваща обезщетение
за имуществените вреди, причинени
от Т.Т. в резултат на дейността му като управител „МТБ-Хидратехника“ ООД, а
именно подписване на договор за изработка от 24.04.2019 год. и на споразумение
с нотариална заверка на подписите от 29.08.2019 год., чрез които е създал
задължение за „МТБ – Хидратехника“ ООД към трето лице, впоследствие придобито чрез
договори за цесия от самия Т.Т. и управляваното от него дружество „Олимпа“
ЕООД, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, начиная датата на подаването на исковата молба –
22.01.2020 година до окончателното плащане, както и сумата 47 920,43 лева разноски
по делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:………………………………………….