№ 294
гр. С.З., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело
№ 20255501000237 по описа за 2025 година
Обжалвано е решение № 361/17.04.2025 г., постановено по гр. д. №
5442/2024 г. по описа на Районен съд – С.З..
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД против решението в
частта, с която е осъдено да заплати на А. М. сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
проявили се в посттравматично увреждане –извършена оперативна
интервенция на дата 08.11.2022 г. за премахване на метални импланти
/заключваща плака и винтове/, вследствие ексцес в резултат ПТП настъпило
на 09.09.2021 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач – Г.И.Г., на л.а. „Рено“ модел „Меган Сценик“ с рег. №
СТ****ВМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2024
г. до окончателното плащане и сумата от 2 717, 83 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за болничен престой
и лечение, вследствие ексцес в резултат ПТП настъпило на 09.09.2021 г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач –
Г.И.Г., ЕГН: **********, на л.а. „Рено“ модел „Меган Сценик“ с рег. №
1
СТ****ВМ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.11.2024
г. до окончателното плащане.
Въззивникът моли съда да се отмени изцяло първоинстанционното
решение, вместо, което да се постанови друго, с което да се отхвърли
предявеният иск. Претендира разноски.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от А. М. чрез
адв. З., с която моли да се потвърди решението. Няма искане за събиране на
доказателства. Оспорва жалбата на застрахователното дружество.
Постъпила е въззивна жалба от А. М. против решението в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
сумата от 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв., като
неоснователен.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната част и моли въззивният съд да го отмени и да уважи предявеният
иск за неимуществени вреди в предявения размер от 10 000 лв. Претендира
разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди от настъпил ексцес с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ вр. чл. 51, ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата А. М. моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за преживени допълнителни неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и преживени негативни емоции от извършена нова операция -
операция за отстраняване на поставените заключваща плака и винтове /на
08.11.2022г./, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП на 09.09.2021г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от датата на предявяване
на писмена застрахователна претенция от увреденото лице - 06.11.2024г., до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 6916,60 р. леи.,
представляваща равностойността на 2 717, 83 лв., представляваща
2
обезщетение за понесени допълнителни имуществени вреди - заплатени
разходи за лечение относно влошаването на здравословното състояние
/разходи за операция и лечение/, които са в пряка причинно-следствена връзка
с претърпяното от ищеца ПТП на 09.09.2021г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от датата на предявяване на писмена
застрахователна претенция от увреденото лице - 06.11.2024г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на
исковата молба от ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД като е взето становище за допустимост
и неоснователност на иска, евентуално завишен размер на обезщетенията.
По делото не е спорно, че гражданската отговорност на водача на л.а.
марка „Рено“ с peг. № СТ****ВМ - Г.И.Г. е застрахована при „Застрахователно
акционерно дружество Д.Б.Ж.З.“ АД, за което е издадена застрахователна
полица № BG30120002595800, валидна от 26.09.2020г. до 25.09.2021г.
С решение № 67/17.02.2022 г. по а.н.д. № 168/2022 г. по описа на
Районен съд – С.З. /л. 10 от делото/, Г.Г. е признат за виновен за това, че на
09.09.2021 г. в землището на гр. С.З. на главен път 1-5, км. 230 при управление
на МПС – лек автомобил марка „Рено“ модел „Меган Сценик“, рег. № СТ ****
ВМ нарушавайки правила по ЗДвП е предизвикал ПТП с лек автомобил „Ауди
А-5“, рег. № BV 16 ZN и е причинил на А. М. пътник в лекия автомобил
средна телесна повреда изразяваща се в счупване на долния край на лявата
лъчева кост на лявата ръка, което трайно затруднява движението на левия
горен крайник.
С решение № 246/19.07.2023 г. постановено по т.д. № 176/2022 г. по
описа на Окръжен съд – С.З. /потвърдено с решение № 137/05.04.2024 г. на
Пловдивски апелативен съд постановено по в.т.д. № 742/2023 г., недопуснато
до касационно обжалване с определение № 2710/18.10.2024 г. на ВКС по т.д.
№ 1286/2024 г., I т.о./, на ищцата е присъдено обезщетение за претърпените
при ПТП имуществени и неимуществени вреди, което на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е следвало да бъде заплатено от ответника по делото. По същото дело
е прието, че при процесното ПТП, ищцата е получила счупване на долния
край на лявата лъчева кост на лявата ръка, счупване на шиловидния израстък
на лявата лакътна кост в областта на китката с нарушаване стабилността на
гривнената става, контузия на главата. Прието е, че всяко от изброените
3
травматични увреждания получени при ищцата при процесното ПТП има
различен срок на възстановяване. От медицинската документация и
сведенията за обективно състояние се разбира, че след 15-20 дена от
травматичния момент е започнало спадане на отока на травмираната област на
лявата ръка и оттам се е появил халтавитет на имобилизацията. В резултат на
това е настъпило вторично дислоциране /разместване/ на двете фрактури,
което е било установено от ортопед, което е наложило оперативно лечение.
Същото е осъществено на 29.09.2021г. в болница. Там е хоспитализирана на
28.09.2021г., подготвена е с изследвания и консултации и на 29.09.2021г. е
извършено оперативното лечение: Отрита кръвна репозиция на фрактурата на
лъчевата кост и фиксирането й с LCP титаниева плака и заключващи винтове.
Включена е и антибиотична терапия, НСПВС, аналгетици и т.н. Като
усложнение би трябвало да се отчете и дефицита в движенията на лявата
киткова става, който се е установил при клиничния преглед на ищцата през м.
февруари 2023 г. Установило се ограничение в дорзалната и воларната
флексия, а също и в извиването на китката във валгус и варус. Към т.д. №
176/22 г. са представени и разходно оправдателни документи-фактури и
фискални бонове за осъществени плащания за прегледи, изследвания,
рентгенографии, рехабилитационни процедури във връзка с лечебния процес
на получените травми от ищцата при процесното ПТП. Лечението на ищцата е
било проведено правилно, при спазване на правилата за добра лекарска
практика в такива случаи.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза се
установява, че на 08.11.2022 г. ищцата е била приета в болница, като е била
осъществена оперативна интервенция за отстраняване на металните тела на
лява лъчева кост. Изписана е на 09.11.2022 г. Лечението е проведено правилно
и извършената оперативна интервенция/допълнително лечение, са в причинна
връзка с травмите получени при ПТП. Срокът за пълно възстановяване след
операцията на 08.11.2022 г. е бил 25-30 дни, а към настоящият момент
здравословното състояние на ищцата е напълно възстановено. Извършените
от ищцата разходи в размер на 2 717, 83 лв. са обусловени от оперативната
интервенция – отговор на въпрос. Вещите лица сочат, че в случая добрата
медицинска практика изисква металните импланти да бъдат отстранени.
В о.с.з. вещите лица поясняват, че срокът за възстановяване от втората
операция е около месец, няма данни за настъпили усложнения, не е
4
необходимо да се носи шина след тази операция. За да се извади чуждото тяло
се приема, че костта е зараснала напълно. Посочват, че при първоначалното
заключение на вещо лице по т. д. № 176/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З.
не е бил предвиден период на възстановяване след извършена медицинска
интервенция за отстраняване на металните импланти, тъй като такъв въпрос
не е бил задаван към в.л. дори като прогноза, съответно такава не е правена.
Относно представените медицински документи вещите лица сочат, че тези
разходнооправдателни документи са адекватно извършени и във връзка с
травмите на ищеца.
От показанията на св. С.Р.А. /съпруг на ищцата/ и Т.А.К. /приятелка на
ищцата/ се установява, че на 08.11.2022 г. ищцата е била хоспитализирана за
отстраняване на метални импланти сложени в нейната ръка, което се е
случило една година след нейната операция. Била е два дни в болница,
възстановителният период е бил около месец. Направените имуществени
разходи не се поемали от здравна каса в Република Р..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
С разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД е въведен принципа за пълно
обезщетяване на пострадалия за понесените при непозволено увреждане
вреди, както настъпилите, така и бъдещите вреди, стига те да са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения дадени в т. 10 от ППВС № 4/1975 г. от принципа за
пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако
здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново
обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка
с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията
само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното
страдание. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е
било предвидено и съобразено от съда.
В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства,
заключението на съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания
5
безспорно се установява, че след постановяване на решението по т.д. №
176/2022 г. по описа на Окръжен съд – С.З. в здравословното състояние на
ищцата е настъпило влошаване /негативна промяна/, която се вследствие на
процесното ПТП, а именно премахване на метални импланти чрез операция на
08.11.2022 г., като възстановителният период след операцията е бил 25-30 дни.
Вероятността за настъпване на такъв ексцес не е била констатирана в рамките
на производството по предходното дело и при определяне на обезщетението
по предходното дело, съдът не е отчел тази евентуалната бъдеща
неблагоприятна перспектива за здравето на пострадалата. Поради това съдът
приема, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ЗАД
„Д.Б.Ж.З.“ АД за настъпилия ексцес чрез обезщетяване на вредите.
При определяне на размера на обезщетението съдът като съобрази
възрастта на пострадалата – 41 години; момента на влошаването на здравето и
този на настъпване на допълнителните вреди; социално-икономическата
обстановка в страната към същия период; степента и интензитета на
претърпените от А. М. неимуществени вреди, но и факта, че към момента е
напълно възстановена физически, както и фактът, че е била затруднен след
операцията да се грижи сама за своето ежедневие, намира, че обезщетение в
размер на 10 000 лв. напълно ще обезщети претърпените нови
неимуществени вреди, причинени от ексцес.
На ищцата се дължат и имуществените вреди в размер на 2 717, 83 лв.,
която сума е заплатила за болничен престой за извършване на операция, вкл.
допълнително лечение и за което са представени фискални бонове. Поради
това предявеният иск за имуществени вреди е основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер.
По иска за законна лихва.
При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това
задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен
за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от
увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано
от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
6
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума.
От представеното по делото заявление за заплащане на застрахователно
обезщетение, получено от ответното дружество на 06.11.2024 г. се установява,
че ищцата е предявила искане за заплащане на обезщетение за претърпените
от процесното ПТП вреди на 06.11.2024 г.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при
липса на други данни следва да бъде прието, че на ищцата А. М. се дължи
законна лихва от 06.11.2024 г. до окончателното плащане върху
обезщетението за неимуществени вреди и върху обезщетението за
имуществени вреди.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
частта, с която е отхвърлен предявеният иск от А. М. против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“
АД за сумата над 5 000 лв. до пълния претендиран размер от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
проявили се в посттравматично увреждане – извършена оперативна
интервенция на дата 08.11.2022 г. за премахване на метални импланти
/заключваща плака и винтове/, вследствие ексцес в резултат ПТП настъпило
на 09.09.2021 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач – Г.И.Г., на л.а. „Рено“ модел „Меган Сценик“ с рег. №
СТ****ВМ е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД да бъде осъден да заплати на
А. М. допълнително сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, от проявили се в посттравматично
увреждане – извършена оперативна интервенция на дата 08.11.2022 г. за
премахване на метални импланти /заключваща плака и винтове/, вследствие
ексцес в резултат ПТП настъпило на 09.09.2021 г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Г.И.Г., на л.а. „Рено“ модел
„Меган Сценик“ с рег. № СТ****ВМ ведно със законната лихва от 06.11.2024
г. до окончателното плащане.
Решението следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
По разноските в първоинстанционното производство.
Ищцата А. М. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за което е приложен
договор за правна защита и съдействие.
7
Въззивният съд намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
делото следва да определи на адв. З., адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер на 1 544 лв.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на адв. З.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата в първоинстанционното производство в размер на 1 544 лв.
Ищцата А. М. е направила разноски за преводач в размер на 150 лв.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на А. М.
сумата за внесеното възнаграждение за преводач в размер на 150 лв.
Видно от данните по делото от бюджета на съда са заплатени следните
разноски: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в
размер на 929, 40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 508, 71 лв. за първоинстанционното
производство и сумата от 929, 40 лв., представляваща разноски, платени от
бюджета на съда.
По разноските във въззивното производство.
Ищцата А. М. е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за което е приложен
договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и с
оглед обжалваемият интерес, следва да определи на адв. З., адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер
на 800 лв.
С оглед изхода на делото ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва да заплати на адв. З.
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата във въззивното производство в размер на 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД следва
да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, държавна такса в размер на 100 лв. за въззивното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 361/17.04.2025 г., постановено по гр. д. №
5442/2024 г. по описа на Районен съд – С.З., частта, с която е отхвърлен
предявеният иск от А. М. против ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД за сумата над 5 000 лв.
до пълния претендиран размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, от проявили се в посттравматично
увреждане – извършена оперативна интервенция на дата 08.11.2022 г. за
премахване на метални импланти /заключваща плака и винтове/, вследствие
ексцес в резултат ПТП настъпило на 09.09.2021 г. и причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ водач – Г.И.Г., на л.а. „Рено“ модел
„Меган Сценик“ с рег. № СТ****ВМ, както и изцяло в частта за
разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати на А. М., идентификационен номер
**** и адрес: Република Р., гр. Б., ул. **** допълнително сумата от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, от
проявили се в посттравматично увреждане – извършена оперативна
интервенция на дата 08.11.2022 г. за премахване на метални импланти
/заключваща плака и винтове/, вследствие ексцес в резултат ПТП настъпило
на 09.09.2021 г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач – Г.И.Г., на л.а. „Рено“ модел „Меган Сценик“ с рег. №
СТ****ВМ ведно със законната лихва от 06.11.2024 г. до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати на Ж. З., АК – С.З., личен номер:
**** и адрес: гр. С.З., ул. **** адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата в първоинстанционното производство
в размер на 1 544 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати на А. М., идентификационен номер
**** и адрес: Република Р., гр. Б., ул. **** сума в размер на 150 лв.,
представляваща внесеното възнаграждение за преводач.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати на Ж. З., АК – С.З., личен номер:
9
**** и адрес: гр. С.З., ул. **** адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата във въззивното производство в
размер на 800 лв.
Горепосочените суми могат да бъдат платени по следната банкова
сметка: IBAN BG02IABG74****, при „И.А.Б.“ АД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, сумата от 929, 40 лв., представляваща разноски, платени от
бюджета на съда.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 508, 71 лв. за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. **** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 100 лв. за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10