РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Раднево, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100035 по описа за 2025 година
Производството е по Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от Г. С. К., за оказване на защита поради извършен
спрямо нея акт на домашно насилие от лицето С. Г. К..
Молителят твърди, че лицето С. Г. К. е негов син. Твърди, че последните
3 години и половина е подложен на поС.но системно домашно насилие от сина
си. Твърди, че ответникът е многократно настаняван в ДПБ Раднево през този
период на задължително лечение, бил и осъждан за притежание на наркотични
вещества, като е излежавал и ефективна присъда с наказание лишаване от
свобода за нарушение на заповед за защита по ЗЗДН. Твърди, че многократно
се е обаждал на телефон 112, подавал е жалби в РУ-Раднево, а на ответника са
съставяни множество предупредителни протоколи. Твърди, че с майката на
ответника нямали сключен граждански брак, като тя живяла с другия си син
при нейната майка в с. Главан. Твърди, че ответникът не работи никъде, а той
бил пенсионер и живее в с. Знаменосец, а съвместното му съжителство с
ответника било в неговия дом, когато бил посещаван от ответника да му иска
пари, като не си тръгвал докато не получил пари. Твърди, че понякога му
вземал цялата пенсия, а агресията му била непоносима, особено когато бил
употребил наркотици и алкохол едновременно, като чупил и трошал наред
1
всичко пред него. Твърди, че апартамента му в гр. Раднево бил изпотрошен от
ответника, нямало прозорци, цялата техника била разпродадена и не бил годен
за обитаване вече. Твърди, че след леченията в ДПБ се поуспокоявал за кратко,
след което изблиците започвали отново и отново. Твърди, че поС.но бил
заплашван от ответника с нож, че щял да го убие, посягал му да го бие също.
Твърди, че като се обаждал на полиция веднага се криел и като си тръгнали
полицаите се връщал да му държи сметка защо ги викал. Твърди, че го е страх
да не го осакати или да не му посегне на живота. Твърди, че поредният акт на
домашно насилие бил извършен на 12.01.2025 г. в часовете около 17 ч. и 18,18
ч. в жилището му в с. ********, който се изразявал във физическо насилие –
блъскане по гърдите и гърба, дърпане на ръце и удари по тях, заплахи с
убийство за да не звънне на полиция или да напусне къщата, съпътствана с
търсене на нож или друг остър предмет, както и с психическо насилие като
изнудване да му даде пари от пенсията си чрез лъжи, да вземал пари от леля
му на заем, трябвали му за петъчния пазар, и с икономическо насилие чрез
оставянето му без средства за лекарства и храна за месец януари. Твърди, че
към 17 часа на 12.01.2025 г. отишъл до дома на сестра си, която също живее в
с. Знаменосец и се грижи за възрастната им майка. Твърди, че излизайки от
къщата му видял ответника гол до кръста и издавал викове, размахвал
пластмасово шише наполовина пълно с бира. Твърди, че дошъл до него и
започнал да го блъска да се връща в къщата. Твърди, че бил във видимо
нетрезво съС.ие, но не знаел дали е бил приел и наркотик. Твърди, че го
помолил да се облече, да си отива в стаята и да мирува, но бил агресивен и
нервен, заплашил го да го убие него и леля му, да не му държал сметка къде
да ходи, като накрая му поискал 50 лв. Твърди, че му отвърнал да си ляга и да
изтрезнее, а той щял да отиде до сестра си, но това вбесило ответника,
задърпал го, счупил си телефона от яд, започнал да крещи, че ще го коли,
хвърлил метален чайник по него, който се плиснал и изкривил, ритнал вратата
и счупил прозорчето й. Твърди, че започна да търси по масата нож или нещо
друго, с което да го нарани, но като не намерил счупил стола, на който стоял и
посегнал с него да го удари, но се дръпнал навреме. Твърди, че успял да се
измъкне и да го заключи в стаята, звънна на сестра си да се обади на
полицията. Твърди, че подпирал вратата докато дойдат полицаите, но
ответникът счупил вратата и се измъкнал в тъмното. Твърди, че полицаите
дошли след около 20-30 минути, не го открили и си тръгнали, след което
2
разбрал, че ответникът се бил скрил в общински контейнер за боклук, от
където го видели да излиза гол до кръста. Твърди, че се върнал пак при него и
му казал да му викне такси от Раднево да го закара при майка му, като му
искал 50 лв. да даде на шофьора и че не му се разминало трепането. Твърди, че
като дошло таксито чул разправия между шофьора и ответника кога да се
платило таксито, след което шофьорът го закарал до сестра му, взел пари от
нея и ги дал на таксиметровия шофьор, а него сестра му го върнала до дома
му. Твърди, че до сутринта не мигнал от стреса.
Молителят иска съдът да постанови решение, с което бъдат наложени
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Представя декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Молителят се явява лично в съдебно заседание и с адв. К. и поддържа
молбата за защита от домашно насилие.
Ответникът С. Г. К. не се явява в откритото съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира
за установено по релевантните за спора факти и от правна страна
следното:
По делото е представена декларация от молителя по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
приложена към молбата за защита от домашно насилие, в която са описани
обстоятелствата относно извършени вербални и физически действия от страна
на ответника на дата 12.01.2025 г., описани в молбата за защита.
Безспорно е между страните обстоятелството, че са баща и син /това
обстоятелство не се оспорва от страните, а и е служебно известно на съдията-
докладчик от другите производства с участие на същите страни/, както и че
молителят живее в ******** и има апартамент в гр. Раднево, ул. ******** 1.
По делото е прието като писмено доказателство справка за съдимост на
ответника, от която е видно, че до настоящия момент същият е осъждан за
различна по вид престъпна дейност, в това число и за нарушаване на заповеди
за защита от домашно насилие. От справката за съдимост не следват пряко
изводи досежно това дали е извършен конкретно твърденият в молбата акт за
домашно насилие. Същата единствено би могла да се кредитира като
доказателство за съдебното минало на ответника, неговото отношение към
правния ред в страната и като характеристична справка.
3
Приета е по делото справка за наложени мерки по ЗЗДН на ответника,
като е видно, че спрямо ответника има налагани мерки по ЗЗДН през 2020 г.
спрямо настоящия молител и през 2021 г. спрямо негова леля, сестра на баща
му.
Постъпило е и удостоверение от Център за психично здраве-Стара
Загора, в което е посочено, че ответникът се води на диспансерен учет с
диагноза: разстройство вследствие на комбинирана употреба на ПАВ –
канабиноиди и стимуланти, синдром на зависимост.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка. Тази родствена връзка не е безкрайна, а лимитирана
изрично в чл. 3 от закона. Така в чл. 3, т. 5 ЗЗДН е предвидена защита по
закона от всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
низходящо лице /дете/, както е в случая, което обуславя принципната
допустимост на производството.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на
пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички
доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства,
посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма други
доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Разумът на закона е
заповедта за защита да се основава само на декларацията когато поради
особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства
за насилието – то е извършено в място, където други лица не са присъствали,
няма видими белези от извършеното физическо насилие или пострадалият се е
намирал в невъзможност да се снабди своевременно с медицинско
удостоверение, липсвали са и свидетели, които да възприемат последиците от
насилието непосредствено след извършването му. Във всички останали
случаи, съобразно твърденията в молбата са налице доказателства, които
пострадалият следва да ангажира, тъй като тежестта за доказване на факта на
насилието е негова.
В разглеждания случай, представената от молителя декларация е годно
4
доказателствено средство, като съдържа нужните данни за извършителя на
домашно насилие, както и за самите актовете на домашно насилие за време,
място и начин на извършване. Съгласно ЗЗДН декларацията по чл. 9 се ползва
с материална доказателствена сила и в тежест на ответника е оборването .
Този извод следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, съгласно която при
липса на други доказателства съдът е длъжен да издаде заповед за защита и
само при представена декларация по чл. 9 ЗЗДН. Пострадалият от домашно
насилие има по-малка възможност да докаже извършения спрямо него акт на
насилие, тъй като е по-слабата страна и поради това, че междуличностните и
семейни взаимоотношения остават скрити за обществото, могат да са доС.ие
единствено на най-близките и затова, законодателят е предвидил възможност
за издаване на заповед за защита и само въз основа на декларация, при липса
на други доказателства. При така придадената доказателствена сила на тази
декларация, е налице обърната доказателствена тежест, а именно в тежест на
ответника по молбата е да опровергае чрез пълно и главно доказване
съдържанието на подадената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
В случая обаче това беше сторено, тъй като са ангажирани
доказателства, от които се установи, че на 12.01.2025 г. е имало акт на
психическо и физическо насилие.
След като ответникът не е оборил доказателствената тежест на
представената декларация и събраните доказателства, подадената молба за
защита се явява основателна.
Осъществените от ответника спрямо молителя вербални изрази, следва
да се субсумират под нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН в частта досежно
психическо насилие. Неминуемо изречените от ответника заплашителни
изрази представляват извършен акт на психическо насилие, принудили и
молителя да позвъни на спешен телефонен номер 112 и да потърси помощ от
страна на полицейските власти. Законът защитава лицата изначално от
подобни прояви, които в зависимост от психиката на всеки човек могат да
имат различно проявление. Липсата на съдебна намеса при подобно поведение
би довело до липса на възпиращо спрямо ответника действие и ще доведе до
продължаване на това установило се недопустимо негово поведение спрямо
молителя. От друга страна няма никаква логична причина ответникът в този
късен час на 12.01.2025 г. да посети дома на молителя с въпросните искания и
5
поведение. Отделно се установи и физическо посегателство – блъскане,
търсене на нож, съпроводено с вербалната атака, което също се субсумира под
посочената горе норма за защита от актове на домашно насилие.
С оглед интензитета на извършения акт на домашно насилие съдът
намира, че адекватни мерки са тези по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН чрез задължаване
на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие и по чл. 5,
ал. 1, т. 3 ЗЗДН - забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, в което живее, местоработата и местата за социалните му контакти
и отдих, тъй като той може да се върне в него по всяко време при липса на
постановена такава мярка за защита. С оглед високия интензитет на акта на
домашно насилие ще следва срокът за тази мярка да е от 18 месеца, тъй като е
видно, че предходните мерки не са осъществили превантивен ефект и са били
нарушавани, за което е била ангажирана и наказателната отговорност на
ответника.
При този изход на спора ще следва ответникът на основание чл. 11, ал. 2
от ЗЗДН да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна
такса в размер на 25 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва ответникът да бъде осъден да
заплати на молителката разноските за производството в размер на 200 лв.
платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 13.02.2025 г.
На основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Г. К., ЕГН
**********, с адрес с. ********, да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Г. С. К., ЕГН **********, с адрес с. ********, за срок от 18
месеца.
ОТСТРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН С. Г. К., ЕГН
**********, от съвместно обитаваните с Г. С. К., ЕГН **********, жилища на
адрес с. ******** и гр. Раднево на ул. ******** 1, за срок от 18 месеца.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН на С. Г. К., ЕГН
**********, с адрес с. ********, да приближава Г. С. К., ЕГН **********,
6
жилищата, в което живее на адрес с. ******** и гр. Раднево на ул. *******, и
местата за социалните му контакти и отдих, на по-малко от 50 метра, за срок
от 18 месеца.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати по
сметка на Районен съд – Раднево държавна такса за производството в размер
на 25 лв. (двадесет и пет лева), като на основание чл. 22 от ЗЗДН да се издаде
служебно изпълнителен лист за сумата при невнасяне на сумата в срок.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, с адрес с. ********, да заплати на Г.
С. К., ЕГН **********, с адрес с. ********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 200 лв. (двеста лева) разноски за производството.
На основание чл. 22 ЗЗДН да се издадат служебно изпълнителни листи за
присъдените държавни такси и разноски за производството.
Въз основа на съдебното решение ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита,
като на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН да се посочат последиците при
неизпълнението й по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗЗДН.
Заповедта подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл. 20 ЗЗДН, като
обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.
Препис от решението, ведно с изготвените мотиви, и заповедта, ДА СЕ
ВРЪЧАТ на страните, както и на съответното РУ „Полиция“ по настоящия
адрес на страните, на основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН.
Решението на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН подлежи на обжалване пред
Старозагорски окръжен съд в седмодневен срок от 13.02.2025 г.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
7