О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Пазарджик, 03.08.2020 год.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV
състав, в закрито съдебно заседание 03.08.2020 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря …….. и с участието на
прокурора………., като разгледа докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 1082/2020 год.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано
е по жалба на Н.С.С. ***, ЕГН ********** и по жалба на С. Ю. Т. от гр.Б.,
обл.Пазарджик, ЕГН ********** против постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик
от 14.07.2020 год., с което на основание чл.243 ал.1, т.1, във вр. с ч.24 ал.1,
т.1 и т.3 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 121/2015 год. по описа на ОД-МВР Пазарджик и
пр.вх.№ 1394/2015г. по описа на РП-Пазарджик, водено за престъпление по чл. 309
ал.1 от НК.
Обобщено казано, в двете жалби се сочи,
че прекратителното постановление е неправилно и незаконосъобразно, т.к. въз
основа на събраните до момента доказателства са налице доказателства за
извършено документно престъпление спрямо всяка от жалбоподателките.
Районният съд след проверка по книжата
на делото намира, че жалбите са процесуално недопустими и като такива следва да
се оставят без разглеждане.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Наказателното производство е образувано
с постановление на РП-Пазарджик от 05.06.2015г. и е водено против А. Н.Г., ЕГН **********
за престъпление по чл.309 ал.1 от НК затова, че на 06.05.2014г. в гр.Септември е
съставила неистински частен документ – договор за потребителски кредите от
същата дата и го употребила, за да докаже, че
съществува провоотношение между
„Тексим Банк“ АД и С. Ю.Т.
След образуването на ДП, с
постановления на прокуратурата, към производството са били присъединени още
седем преписка, касаещи изготвени частни документи – договори за кредити на
седем различни лица.
Тук веднага следва да се каже, че
прокурорът е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
като е описал установената фактическа обстановка, която съдът напълно споделя и
не намира за нужно да преповтаря.
Няма спор в съдебната теория и практика, че
престъплението по чл.309 ал.1 от НК е на просто, формално извършване и не
изисква настъпването на някакъв конкретен вредоносен резултат. Инкриминирано е
в Глава ІХ от Особената част на НК „Документни престъпления”. Неговият обект на
посегателство е насочен към засягане на обществените отношения, свързани със
съставянето и ползването на документи, с което се засяга редът и правната
сигурност на документирането и документооборота и се затруднява дейността на
държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите, в
който смисъл е константната съдебна практика, обективирана в ПП на ВС на Р България
№3/1982 година.
При това положение, при осъществяване
на това престъпление няма пострадал по смисъла на чл.74 ал.1 от НПК, доколкото
пряката и непосредствена общественоопасна последица от лъжливото документиране
засяга само и единствено документооборота.
В
своето решение № 562 от 17.12.2009г. по н.д. № 639/09г. на ІІІ н.о. ВКС
недвусмислено е казал: „С деянията по посочената глава от НК се накърняват
редът и правната сигурност на документирането. Затруднява се дейността на
държавните и обществените органи, както и отношенията между тях и гражданите. С
оглед специфичния обект на тези престъпления, пострадал от тях не може да бъде
физическо лице. Безспорно, наред с
указания общ обект, всяко документно престъпление застрашава или уврежда и
известни по-близки обекти. Когато се касае до официален документ винаги е
засегната в известна степен правилната дейност на държавните и общинските
органи, а по-нататък вече - отделни права и интереси на организации и граждани.
Престъпленията, свързани с частни документи, дават отражение върху
правоотношенията, които съществуват или се претендира да съществуват между
отделни граждани с оглед на изразеното в документа и неговото правно значение.
Този по-близък, конкретен обект на документните престъпления не означава, че
засегнатите граждани или организации придобиват качеството на пострадал по
смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, тъй като се касае до опосреден обект, а не до
обществените отношения, които НК пряко защитава с разпоредбите, касаещи
документните престъпления”.
Аналогично становище е застъпено и в
решение № 596 от 21.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 504/2002 г., II н. о.,
наказателна колегия, докладчик съдията Л. М.
Казано с други думи, не винаги, когато
има субект, който в една или друга степен е засегнат от едно престъпление, то той
има качеството на пострадал по смисъла на НПК.
Така е например при лъжесвидетелстването, при което практически едно
лице би могло да търпи реални вреди от факта на лъжесвидетелстване, но това не
го прави пострадал по смисъла на наказателното право.
При това положение е видно, че двете жалби
против постановлението за прекратяване на наказателното производство са
подадени от правнонелегитимни лица. Това е така, защото жалбоподателите Т.и С.,
всяка в качеството на физическо лице, от чието име са депозирани жалбите, не са
от кръга на лицата по чл.243 ал.3 от НПК, имащи правен интерес да обжалват прекратителното
прокурорско постановление.
Тук е мястото да се посочи, че
неправилно прокурорът е изпратил съобщение
и е дал препис от постановлението си за прекратяване на наказателното
производство на двете жалбоподателки, както и на още пет физически лица. Съгласно
императивната разпоредба на чл.243 ал.3 от НПК
препис се изпраща само на обвиняемия, пострадалия или ощетеното ЮЛ,
които са единствено легитимирани да инициират съдебен контрол. Единствено при
постановяване на отказ за образуване на наказателно производство по реда на
чл.213 от НПК, препис следва да се изпраща и на лицето, направило съобщението
за извършеното престъпление.
Поради горепосоченото жалбите, като
процесуално недопустими, следва да се оставят без разглеждане по същество, а
производството следва да се прекрати, като делото се върне на прокурора.
За жалбоподателките остава открит пътя
да искат проверка за законосъобразност на прекратителното прокурорско
постановление единствено пред по-горестоящия прокурор по реда на чл.200 от НПК.
По
изложените съображения Пазарджишкият районен съд:
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Н.С.С. ***,
ЕГН ********** и С. Ю. Т. от гр.Б., обл.П., ЕГН ********** против
постановлението на Районна прокуратура-гр.Пазарджик от 14.07.2020 год., с което
на основание чл.243 ал.1, т.1, във вр. с ч.24 ал.1, т.1 и т.3 от НПК е
прекратено наказателното производство по
ДП № 121/2015 год. по описа на ОД-МВР Пазарджик и пр.вх.№ 1394/2015г. по описа
на РП-Пазарджик, водено за престъпление по чл. 309 ал.1 от НК и ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД № 1082/2020
год. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Препис да се изпрати на жалбоподателите
и РП-Пазарджик, за сведение.
Определението може да се обжалва и протестира пред
Пазарджишкия окръжен съд в седмодневен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: