Решение по КНАХД №1217/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касаторът– Заместник-директор на ТД на НАП-[населено място], чрез представител по пълномощие- юрк.Ч. оспорва Решение № 328 от 12.05.2025г. по АНД № 1098 от 2025г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 791854-[рег. номер]/09.10.2024г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП Бургас срещу „ЯвАни“ООД-[населено място], с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Присъдени са и разноски в полза на дружеството.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че не е спазен тримесечният срок от установяване на нарушението до съставяне на АУАН съгласно чл.34 от ЗАНН. Счита, че първият момент, когато наказващият орган е имал възможност да констатира нарушението и неговия извършител е 24.02.2022г., когато информацията от Агенцията по вписванията е постъпила в администрацията на АНО. Касаторът счита, че именно от този момент започва да тече давностният срок за съставяне на АУАН. Изтъква се, че въпреки публичността на регистъра поддържан от Агенцията по вписванията, презумпцията за узнаване на обявените обстоятелства е насочена към участниците в гражданския оборот. Това обаче не вменява задължение на органите на съвсем различна структура, каквато е НАП да следи за обявленията или за липсата на такива в Търговския регистър. Затова според касатора тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, в който може да бъде съставен АУАН на нарушителя в случая е запознал да тече на 24.02.2022г. и е спазен със съставяне на процесния АУАН- на 23.05.2022г. Касаторът иска да бъде отменено решението, постановено от Районен съд Бургас, а по съществото на спора да бъде потвърдено издаденото от него наказателно постановление, което счита за законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява. В писмено становище преди откритото заседание заявява, че поддържа касационната жалба и изразява становище по съществото на спора. Претендира разноски за настоящото производство пред Б.. В условието на евентуалност изразява становище за прекомерност на евентуално претендиран от насрещната страна адвокатски хонорар.

Ответникът по касация –„ЯвАни“ООД-[населено място], не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Солидаризира се с доводите на първоинстанционния съд, обусловили отмяна на НП. Описва се хронологията по извършени посещения на адреса на дружеството, с оглед наличие на критерия „щателно издирване“ и се позовава на съдебна практика в тази насока. Заявява, че не е извинително бездействието на наказващия орган да направи служебно справка относно лицата, които не са подали ГФО в срок. Счита, че тримесечният срок за установяване на нарушението и за законно съставяне на акта е започнал да тече още на 01.10.2021г., а считано от тази дата процесният акт е съставен в един много по-късен етап. Въпреки, че АВ следва да представи списъка на НАП в срока до 31.10.2021г., това не означава, че нарушителите не могат да бъдат установени и по-рано. Позовава се на ал.13 на чл.38 и тълкувайки нейното значение счита, че актът следва да бъде съставен най-късно в двумесечен срок от тази дата, за да е спазен срока по чл.34 от ЗАНН. В отговора на касационната жалба се твърди, че по делото не е представено писмо от АВ, с което е уведомена НАП за списъка на нарушители, поради което остава недоказана, което нарушава правото на защита на жалбоподателя.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, в настоящият касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Отговорността на санкционираното дружество е ангажирана за това, че в нарушение на чл.38, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за счетоводството (ЗСч.) не е подал най-късно до 30.09.2021г. заявление за вписване и представяне в Търговския регистър на годишен финансов отчет за 2020г. Наказващият орган е установил, че дружеството- касатор не е подало годишния си финансов отчет за 2020г. за вписване и обявяване в Търговския регистър в срока до 30.09.2021г., както и към датата на съставяне на АУАН.

Съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава VІІ, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите, или от съответния орган, както следва: 1.Всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година.

Според чл.38, ал.13 (ДВ бр. 95/2016г. и бр.96/2019г., в сила от 01.01.2020г.) Агенцията по вписванията предоставя в електронен вид на НАП списъци с предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за предходната година в сроковете по ал.1 и ал.2 на същия член, като списъкът се предоставя в срок до 31 октомври на текущата година. Според чл.38, ал.15 в двумесечен срок от получаване на списъците по ал.13 НАП предприема необходимите мерки за извършването на проверки и установяването на нарушения по чл.38, ал.1-12.

С обжалваното решение съдът е приел, че АУАН е съставен в нарушение на срока по чл.34 от ЗАНН, а именно три месеца от откриване на нарушителя. Сочи се, че органите, които ледят за изпълнение на задължението са длъжни да направят това служебно, в рамките на законния срок. Изтъква се достъпът до документи в електронния регистър е свободен и органите на НАП са имали обективна възможност да направят необходимата справка по отношение и на конкретното дружество, съответно при установяване на процесното нарушение да предприемат необходимите действия за реализиране на отговорността на дружеството.

Съдът не е обсъдил в решението си кога е постъпила информацията в органите на НАП, с оглед описаното в обстоятелствената част на АУАН и на НП, че приходната агенция е уведомена с писмо на Агенцията по вписванията от 24.02.2022г. и в тази връзка не е коментирал изричното възражение на санкционираното лице, че това писмо не е налично по делото и тази непълнота нарушава правото на защита на дружеството. Това изрично възражение е направено в допълнение към писмената защита – с вх.№ 18327 от 25.04.2025г. /л.38 от първоинстанционното дело/ и съдът не е взел отношение по този въпрос, съответно не е изискано по делото за установяване на този факт. Въпреки, че с разпореждане по делото /л.6 от делото/ е изискана преписката в пълнота, впоследствие не е констатирана липсата на доказателство, за датата, на която приходната администрация е била уведомена за наличието на дружества неподали изискуемия ГФО в законния срок. При положение, че и по този факт се спори и това изрично е посочено в писмено изявления на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, за установяване на обективните факти на които се основава отговорността на дружеството е следвало да се изиска и приложи по делото, в противен случай този факт действително остава недоказан, както се заявява и в отговора на касационната жалба. Съображенията дали са спазени сроковете по издаване на АУАН и НП могат да се правят след като са установени фактите, на които се основава реализираната отговорност, а след като наказващият орган твърди, че срокът за съставяне на АУАН започва да тече именно от получаване на писмото и се позовава на конкретна дата, съставляваща началото на този срок, за да е възможно обсъждане на тезите на страните първо следва да се установят и докажат по предвидения процесуален ред фактите от обективната действителност. При липсата на този документ такава преценка не може да се направи и по делото остава недоказана датата, на която НАП е уведомена от АВ.

При тези констатации, касационната инстанция намира, че в хода на съдебното производство пред РС-Бургас е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неустановяване на факта кога е бил уведомен АНО и администрацията на НАП относно констатациите на АВ за дружества, които не са изпълнили нормативното си задължение, поради което не може да се произнесе с акт по съществото на спора. Следователно, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от БРС, при което да се установи спорният факт относно датата, на която НАП е уведомена с посоченият списък, за който страните спорят още в производството пред БРС, предвид изричното възражение на дружеството в тази насока /л.38 от първоинстанционното дело/.

Разноски следва да се присъдят при новото разглеждане, с оглед резултата.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 328 от 12.05.2025г. по АНД № 1098 от 2025г. по описа на Районен съд– [населено място] и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.