РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20235001000038 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по повод
подадена въззивна жалба от П. Б. В., действащ чрез пълномощника си адвокат
М. М., срещу постановеното решение №44 от 24.06.2022 г. по търг.дело
№105/2021 г. на Окръжен съд Х. в отхвърлителната му част за сумата над 80
000 лв. до 200 000 лв.
С обжалваното решение e осъден застрахователят ЗК Л.И. АД да
заплати на П. Б. В. сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на
баща му Б. П. В., настъпила на 15.09.2017 г. в резултат на ПТП от 14.09.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен искът за сумата
над присъдените 80 000 лв. до претендираните 200 000 лв.
Жалбоподателят В. е останал недоволен от определения размер на
обезщетението за неимуществени вреди, като обжалва решението в
1
отхвърлителната му част - за разликата над 80 000 лв. до претендираните 200
000 лв. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не са коментирани представени доказателства, а
иминно договор за специализирана психологическа помощ, издаден от Р., не
са изследвани в пълна степен и изцяло събраните доказателства относно
психическите му изживявания и все още понасяните от него болки,
поведението му при погребението и впоследствие, както и, че следва да се
определи по-малък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на баща му в рамките на 10 до 15 %, а не както е определил съда 20%.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се уважи претенцията
му в пълен размер. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Ответникът ЗК Л.И. АД не е представил отговор но в откритото съдебно
заседание, чрез юрисконсулт Г., е изразил становище, с което счита
въззивната жалба да неоснователна и моли да се остави без уважение.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищеца на 05.08.2022 г.,
въззивната жалба срещу него е подадена чрез пощата на 19.08.2022 г., което е
в предвидения от закона двуседмичен срок за обжалване от връчването на
решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.
Видно от данните по делото, подадена е искова молба от ищеца В.
срещу ответното застрахователно дружество, с която е предявен иск за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания вследствие смъртта на баща му Б. П. В..
Твърди, че смъртта е настъпила на 15.09.2017 г. в резултат на ПТП от
14.09.2017 г., около 17,40 часа на третокласен път №*** между с.Б. в посока
гр.Д. при движение на лек автомобил М. с рег.№ * **** **, управляван от А.
Г. П., в който баща му бил пътник на предна дясна седалка. Посоченият лек
автомобил е имал валидно сключена задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите към датата на ПТП при ответното
2
дружество.
Ищецът твърди, че по случая е образувано НОХД №640/2019 г. по
описа на Окръжен съд Х., а впоследствие и ВНОХД №205/2020 г. по описа на
Апелативен съд Пловдив, по които водачът П. бил признат за виновен и
осъден с влязла в сила присъда за извършване на престъпление по
чл.343,ал.3,б.б,пр.1,вр.ал.4,вр.ал.1,вр.чл.342,ал.1 от НК, тъй като управлявал
автомобила под въздействието на алкохол от 0,54 промила и при ляв завой е
навлезъл в платното на насрещното движение, като е предизвикал челен удар
с насрещно движещият се автомобил М. с рег.№ * *** **, управляван от М. В.
М., в резултат на което возещият се в автомобила В. получил тежки,
несъвместими с живота травми, от които починал на 15.09.2017 г. а водачът
М. – телесни увреждания. Посочва, че във въззивното решение е установено
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на баща му, като счита, че
следва да бъде определен размер на съпричиняване около 1/5.
Изложил е съображения за отношенията и връзките си с баща му, тъй
като живее и работи в Р.. Били много близки и привързани един към друг,
чували се вечерно време по телефона, споделяли си и си давали съвети.
Поради работата си не можел да пътува до Б., но при всяка възможност се
прибирал в с.Д., в родната му къща и това били най-пълноценните моменти
през годината.
Посочва, че внезапната смърт на баща му била огромен шок за него,
изпитал силен психически стрес. Първите дни бил дезориентиран, не знаел
къде се намира, бил нетрудоспособен. Изпитвал огромна душевна празнина.
Рязко загубил апетит, станал много сприхав. Тъгата му не стихвала, с
умиление си спомнял миговете с баща си и се разплаквал.
След като разбрал за смъртта на баща си, веднага задействал
необходимата процедура, за да се прибере в Б., но поради забавяне на
разрешението за напускане на Р. закъснял с няколко дни. С приятели
направили помените на баща му. Преместили ценните вещи от къщата в с.Д.
и окончателно я заключили, в който момент у него се породила огромна тъга
и психологически срив, който до ден днешен не излиза от съзнанието му.
След като се прибрал в М. потърсил психологическа помощ, но още не се
чувства напълно добре.
Поради това е предявил на 19.03.2020 г. претенция срещу
3
застрахователното дружество, отговорно по задължителната застраховка
Гражданска отговорност на аавтомобилистите, сключена за автомобила,
управляван от виновния водач, което отказало да му заплати поисканото
обезщетение в пълен размер от 200 000 лв.
Ответникът не оспорва сключения застрахователен договор и
валидността му, вината на водача и последиците от ПТП, както и че е
предявена пред него щета за репариране на неимуществени вреди. Счита
обаче, че не е възникнало материално притезание – право на обезвреда за
неимуществени вреди от загубата на близък, тъй като баща и син не са имали
отношения на особена близост, които да обосновават житейска връзка,
различна от обичайната между баща и син, а с оглед на отдалечеността между
тях и прекалено дългия период на раздяла е настъпила промяна в
емоционалната им връзка. Прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е бил без поставен
обезопасителен колан, което води до възможен контакт с вътрешни елементи
от автомобила, както и пострадалият сам е помолил виновния водач да го
закара в гр.Д., въпреки че го е видял да пие бира и сам се е поставил в риск,
които факти са установени в наказателното производство.
В първото съдебно заседание при докладване на делото страните са
заявили, че не оспорват ПТП, неговия механизъм, вредите, които са
настъпили за ищеца, както и съпричиняването на вредоносния резултат от
страна на бащата, т.е. относно фактическите обстоятелства, които са
изложили в исковата молба и отговора. Спорят относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и за процентът на
съпричиняване при така изложените от тях факти.
Първоинстанционният съд е определил обезщетение в размер на 100
000 лв.и 20% процента съпричиняване, като е намалил определеното
обезщетение на 80 000 лв., над тази сума до претенцията от 200 000 лв. е
отхвърлил иска.
Чл.52 от ЗЗД урежда възмездяването на неимуществените вреди.
Обезщетението за тях се определя по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При определянето му се
отчитат вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху личността
на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към
4
настоящия момент, работоспособността на пострадалия, нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите и обществени условия в страната, както и се обсъждат
всички конкретни обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
Когато от увреждането е последвала смърт, от значение са обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта, възрастта на починалия и неговата връзка с
претендиращите обезщетението, как смъртта се е отразила върху
състоянието им, какви промени са настъпили при тях наред с нормативно
определените лимити на застрахователните компании и социално
икономическите условия на живот.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е описали болките
и страданията, които е изпитал и продължава да изпитва в резултат на
смъртта на баща му, какъв човек е бил той, връзката, която са изградили с
него. Тези обстоятелства не се оспорват от ответната страна. За установяване
на посочените обстоятелства са допуснати и свидетелски показания.
Разпитани като свидетелите Я. Г. З. и И. Е. М..
Първият свидетел е съученик на ищеца, с който продължили
общуването и приятелските отношения и след преместването на ищеца в
гр.М.. Свидетелят посочва отношенията между ищеца и баща му – много
силна връзка, родителите му били разведени, но той имал по-близки
отношения с баща си. Установява се, че двамата не можели да се виждат
често, защото ищецът бил съдия с много командировки в С. и, за да се
прибере в Б., били необходими одобрение и специално разрешение, но скоро
щял да навърши стаж за пенсия и да се завърне в Б.. Въпреки това, често се
чували с баща си, поддържали връзка. Свидетелят го посещавал в М. почти
всяка година, като носел различни неща между двамата. Посочва, че ищецът
много тежко приел смъртта на баща си. Не давал да се погребе, докато не
пристигне от М.. След погребението заедно почистили къщата и след това
му предал ключ, за да се грижи за нея. Ищецът му споделял, че не се е
чувствал добре дълго време и посещавал психолог в М., както и че това
попречило на работата му и имал върнати дела за преразглеждане.
Вторият свидетел е приятел на починалия баща. Посочва, че ищецът
учил в Б., като живеели заедно с баща си, тъй като родителите му били
разведени. След като завършил техникума заминал за М., където завършил
5
висшето си образование и започнал да работи, но всяко лято си идвал,
въпреки специалния режим за разрешаване на пътуването му. Между баща и
син имало добри отношения, поддържали връзка и постоянно се чували.
Ищецът му се обаждал, като не можел да се свърже с баща си, за да разбере
как е. Много тежко преживял смъртта на баща си. Бил в болнични и отпуска,
за да може да се възстанови. Продължили да поддържат телефонна връзка,
като той му казвал какво да направи за помените на баща си – черпене на
колеги и приятели, раздаване на дрехи. Продължава да му е тъжно, че го няма
баща му и ,че къщата е заключена.
Ищецът е приложил договор №171017 от 17.10.2017 г. за
предоставяне на психологически услуги с М. служба за психологическа
помощ на населението. Видно от предмета на договора – чл.1, касае се за
оценка на състоянието, разкрИ.е дълбочината на преживяванията, свързани
със състоянието на остра кризисна ситуация, вследствие преживяна загуба на
близък човек.
Съдът намира, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй
като са непротиворечиви, свидетелите изразяват преките си впечатления от
отношенията между баща и син, от състоянието на ищеца в резултат на
смъртта на баща му и след това. Установява се, че ищецът е потърсил
специализирана психологическа помощ, което обстоятелство се потвърждава
от данните на приложения договор и показанията на свидетелите. Всичко
това води до извод, че се потвърждават изложените факти и обстоятелства в
исковата молба за отношенията между родител – син, както и болките и
страданията, които е изпитал сина от внезапната смърт на баща му. При
преценяването им спрямо посочените по-горе критерии за справедливост,
включително конкретните икономически условия, както и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, общественото възприемане на справедливостта,
следва да се определи обезщетение в размер на 150 000 лв. В случая не може
да се възприеме тезата на застрахователното дружество, че следва да се касае
за особено близка житейска нужда, различна от обичайната между баща и
син, която хипотеза има значение при друга връзка – при близки отношения,
различни от преките родствени отношения, каквито са процесните.
Чл.51,ал.2 от ЗЗД урежда въпросът за съпричиняване на вредоносния
6
резултат от страна на пострадалия – в случая бащата на ищеца. Страните не
спорят, че той е съпричинил за настъпване на вредоносния резултат, като не е
поставил предпазен колан и се е возил с водач, употребил алкохол, знаейки за
това обстоятелство, поради което сам се е поставил в риск. Спори се относно
определения процент на съпричиняване на вредоносния резултат. При
определянето му следва да се отчетат вида на удара, в резултат на който са
настъпили травмите на починалия, несъвместими с живота му, степента на
вината съгласно чл.300 от ГПК, както и посочената концентрация на алкохол
в кръвта на водача от 0,54 промила, която е гранична стойност с позволената
от 0,5 промила. Отчитайки тези обстоятелства, съдът намира, че следва да
определи процент на съпричиняване от 10 % . След приспадане на сумата от
35 000 лв. от определеното обезщетение в размер на 150 000 лв. се получава
сумата от 135 000 лв., която следва да бъде заплатена от застрахователното
дружество.
С оглед гореизложеното, основателна се явява въззивната жалба в
обжалваната част за сумата над 80 000 лв. до 135 000 лв. В тази част
обжалваното решение следва да се отмени, като се осъди застрахователното
дружество да заплати посочената сума. В останалата част – над 135 000 лв. до
200 000 лв. обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските - с оглед резултата по делото на основание чл.38,ал.2 от
ЗАдв. следва да се определи адвокатско възнаграждение за пълномощника на
жалбоподателя адвокат М. М. – 5 050 лв. за въззивното производство, както и
юрисконсултско възнаграждение за ответника - 250 лв., съразмерно
уважената, съответно отхвърлената част.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва
да заплати ДТ в размер по на 1100 лв. полза на бюджета на съдебната власт.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №44 от 24.06.2022 г. по търг.дело
№105/2021 г. на Окръжен съд Х. в отхвърлителната му част за сумата над 80
000 лв. до 135 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД да заплати на П. Б. В. сумата над 80 000 лв. до
7
135 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
претърпени болки и страдания вследствие смъртта на баща му Б. П. В.,
настъпила на 15.09.2017 г. в резултат на ПТП от 14.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №44 от 24.06.2022 г. по
търг.дело №105/2021 г. на Окръжен съд Х. в отхвърлителната му част за
сумата над 135 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени болки и страдания вследствие смъртта на
баща му Б. П. В., настъпила на 15.09.2017 г. в резултат на ПТП от 14.09.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Осъжда ЗК Л.И. АД да заплати на адвокат М. М. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 5 050 лв.
Осъжда П. Б. В. да заплати на ЗК Л.И. АД юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв.
Осъжда ЗК Л.И. АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
ДТ в размер на 1100 лв. на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8