Присъда по дело №382/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 20
Дата: 18 юли 2024 г. (в сила от 5 август 2024 г.)
Съдия: Мартин Данчев Данчев
Дело: 20242200200382
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 20
гр. Сливен, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на осемнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
СъдебниГаля Хр. Илиева

заседатели:Милена Г. Костадинова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
и прокурора Д. Ив. С.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Наказателно дело от общ
характер № 20242200200382 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. С. - роден на *** г. в гр. К., адрес за
призоваване с. Б., общ. К., със средно образование, женен, работи във фирма
„Ц.Т.“ ООД с. К., общ. К., неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 29.10.2022 г. в землището на с. Е., общ. Н.З., на км.243 от АМ „Т.“, в
посока гр. С., при управление на МПС - влекач марка „Волво ФХ“ с рег. №
***, с прикачено към него полуремарка с рег. № ***, собственост на „М.Т.“
ЕООД гр. К., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.46,
ал.1 ППЗДвП, като не изпълнил указанието на пътен знак Б1 „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“; чл.117, ал.2 от ППЗДвП, изискващ
навлизане на автомагистрала да използва съответната пътна лента ускорение
на движението и чл.6, т.1 от ЗДвП, вр. чл.65, т.1 от ППЗДвП, като не съобразил
движението си с пътната маркировка М10, указваща задължителната посока
на движение, и по непредпазливост причинил смъртта на К. Н.А Д., на 61
години, от гр. П., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, предл. 1, вр.
с чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на
„Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА.
1

На основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила, като през този изпитателен срок НЕ ВЪЗЛАГА полагането
на възпитателни грижи спрямо осъдения по реда на чл.67, ал.1 от НК и НЕ
ПОСТАНОВЯВА пробационна мярка по реда на чл.67, ал.3 от НК.

НА ОСНОВАНИЕ чл.343г от НК ЛИШАВА подсъдимия Н. С. С., с
установена по делото самоличност, от право да управлява МПС за срок от
ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСЪЖДА подсъдимият Н. С. С., с установена по делото самоличност,
да заплати по сметка на ОД на МВР – Сливен сумата от 3 858,20 лв., както
следва: 188,00 лв. за репатриране на лек автомобил с рег. № ***, 553,80 лв. за
съдебномедицинска експертиза на труп, 167,70 лв. за видео-техническа
експертиза, 161,70 лв. за фоноскопна експертиза, 2 340,00 лв. за двойна
автотехническа експертиза, 447,00 лв. за съдебномедицинска експертиза,
представляваща направените в досъдебното производство разноски.

Вещественото доказателство – лек автомобил марка и модел „Хонда
ЦРВ“ с рег. № ***, предаден с приемо-предавателен протокол №
421/29.10.2022 г. за съхранение на паркинг сектор „ПП“ при ОД на МВР –
Сливен, след влизане на присъдата в сила да се върне на В. С. Д..

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд – гр. Б., в 15-дневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

към присъда № 20/18.07.2024 г. по нохд № 382/2024 г. по описа на СлОС

Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна
прокуратура - С. обвинителен акт п.д. № 55/24 г. от 18.06.2024 г. против Н. С. С. от с.Б.,
обл.К. за престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – С. заявява, че поддържа
обвинението против подсъдимия Н. С. С. така както същото е било повдигнато и предявено
с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по
делото доказателства /които подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и
настоява подсъдимият Н. С. С. да бъде признат за виновен по него и съответно осъден.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с
оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено
наказание при отчитане на наличните предимно смекчаващи отговорността му обстоятелства
т.е. в размер малко над минималния предвиден в закона, а именно три години лишаване от
свобода. С оглед наличните по делото обстоятелства имащи отношение към отговорността
се обосновава извод за наличието на предпоставките за приложение на разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК. В тази връзка прокурорът настоява изпълнението на наложеното на
подсъдимия Н. С. С. наказание две години лишаване от свобода /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Предлага подсъдимият
да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Настоява за присъждане
на направените разноски, както и за връщане на вещественото доказателство.
В настоящото наказателно производство пострадалите Д. И. Б. и С. И. Б. – синове
на починалата К. Н.а Д.а, по тяхно искане бяха конституирани единствено като частни
обвинители. Същите не бяха конституирани в качеството на граждански ищци, тъй като не
предявиха граждански искове против подсъдимия за присъждане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото
наказателно производство. Пострадалите В. С. Д. и С. Н. И., съответно съпруг и брат на
починалата К. Н.а Д.а, редовно призовани не се явиха в разпоредително респ. в съдебно
заседание, проведено по реда на глава 27-ма от НПК, като в срока по чл.77 ал.3 респ. чл.85
ал.3 от НПК от тях не постъпиха искания за конституирането им като частни обвинители и
граждански ищци.
Конституираните частни обвинители Д. И. Б. и С. И. Б., чрез упълномощения си
повереник, заявяват, че поддържат повдигнатото от прокурора обвинение против
подсъдимия. Намират, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства, както и от самопризнанието на самия подсъдим. Настоява се
подсъдимият да бъде признат за виновен по него и да бъде осъден като му бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер, който да ъде определен от съда по справедливост
съобразно наличните по делото отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,
което да бъде редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Подсъдимият Н. С. С., лично и чрез упълномощения си защитник, не оспорва
обвинението, още повече, че прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че не е искал да стане произшествието
респ. резултата от него и се изразява съжаление за случилото се. Основната теза на защитата
на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на подсъдимия да бъде
1
наложено наказание при наличие на преобладаващо смекчаващи отговорността
обстоятелства т.е. в размер на минималния минималния предвиден в закона, който да бъде
редуциран по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета. Обосновава се наличието на законовите
предпоставки изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено по реда на
чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок. По отношение на предвиденото наказание
лишаване от право да управлява МПС, защитата на подсъдимия обосновава тезата, същото
да бъде наложено в размер, който да бъде съобразен с размера на наложеното наказание
лишаване от свобода след неговата редукция и да не бъде увеличаван. Самият подсъдим
изразява съжаление за случилото се и също настоява евентуално наложеното му наказание
да не бъде търпяно ефективно поради изложените от защитата му съображения.
От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
по отделно и в съвкупността си, С.ският окръжен съд приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Н. С. С. е роден на ***г. в гр.К.. С постоянен и настоящ адрес е в с.Б.,
обл.К.. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Женен е. Работи като
шофьор в „Ц.Т.“ ООД с.К., обл.К.. Не е осъждан.
Подсъдимият С. е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „С”, „DE“, „М“,
„D“, „АМ“, „ТКТ“, „ВЕ“ и „СЕ“ от 1982 г. Притежава валидно до 01.06.2025 г. свидетелство
за управление на МПС № *********. Санкциониран е многократно по административен ред
с фишове и наказателни постановления за допуснати нарушения на ЗДвП.
Подс. Н. С. живее в с.Б., общ.К.. Към датата на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, той работил като професионален шофьор в „М.Т.“ ЕООД - К..
На 28.10.2022 г. подс. Н. С. бил на работа и изпълнявал транспортен курс гр.К. -
гр.Б. с товарен автомобил влекач марка „Волво ФХ“ с per. № ***, с прикачено към него
полуремарке с per. № ***. След като натоварил стока от Пристанище гр.Б. - около 25 тона
арматура, той поел към гр.Перник, движейки се по автомагистрала „Т.“. Пътувал сам в
товарния автомобил.
През нощта подс. Н. С. останал да преспи на паркинга на бензиностанция „Р.“,
находяща се в землището на е.Е., общ.Н.З., на км.243 от АМ „Т.“, посока гр.С..
На следващия ден - 29.10.2022 г., около 05.50 часа сутринта, подс. Н. С. решил да
продължи курса си към гр.Перник, като за целта следвало да излезе от района на
бензиностанцията и да се включи в движението по автомагистрала „Т.“ в посока гр.С.. Било
на развиделяване, но все още тъмно, имало мъгла, времето било облачно, студено и с висока
влажност на въздуха, пътната настилка също била влажна, а видимостта - намалена.
Въпреки ранния час имало движение на автомобили по автомагистралата.
Управлявайки товарния автомобил с полуремаркето, натоварено с арматурно
желязо, подс. Н. С. се насочил към изхода на бензиностанцията, за да се включи в
движението. Целият район на бензиностанцията бил добре осветен.
По посоката на движение на подс. Н. С., по направление изхода на
бензиностанцията, имало една пътна лента с дъговидна форма, обозначена с непрекъсната
единична линия, в края на която имало наличие на два пътни знака, поставени един под друг
- пътен знак Б1 - „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ и пътен знак Г2 -
„Движение само надясно след знака“. Непосредствено след тях следвала аварийната пътна
лента на магистралата, която в този пътен участък била маркирана с хоризонтална пътна
маркировка М10 като ускорителна лента с дължина 100 метра. Лявата граница на
ускорителната лента била обозначена с непрекъсната линия, която прекъсвала след 100 м. В
тази зона върху аварийната лента имало обозначена стрелка за завиване на ляво, показваща
зоната за престрояване от ускорителната лента към дясната активна пътна лента.
2
В същото време, движейки се по АМ „Т.“ в посока гр.С., към бензиностанцията,
приближавал лек автомобил „Хонда CRV“ с per. № ***, с водач свид. В. Д., на 66 години, от
с.Писменово, общ.П.. Автомобилът бил черен на цвят, с десен волан и се движел в дясната
активна пътна лента с включени къси светлини, със скорост от около 138 км/ч. Заедно със
свид. В. Д. пътувала неговата съпруга - постр. К. Н.а Д.а, на 61 години, която седяла на
лявата предна седалка
Като водач на товарната композиция, подс. Н. С. излязъл от района на
бензиностанцията, но в нарушение на хоризонталната пътна маркировка и правилото на
чл.117 ал.2 от ППЗДвП, изискващо при навлизане на автомагистрала да се използва пътната
лента за ускорение на движението, той пресякъл лявата граница на ускорителната лента
непосредствено след края на дъговидната пътна лента, като със скорост от 34 км/ч навлязъл
изцяло в дясната активна пътна лента на АМ „Т.“, без да се увери, че няма да отнеме
предимството на движещи се по АМ автомобили.
Управлявайки товарния автомобил по този начин, подс. Н. С. нарушил и чл.46 ал.1
от ППЗДвП, като не изпълнил указанието на пътен знак А1 и не осигурил предимство на
движещия се автомобил „Хонда CRV“, управляван от свид. В. Д., който към момента на
навлизане на товарния автомобил в активната дясна пътна лента се намирал на разстояние
от около 104 м.
Товарният автомобил „Волво“ навлязъл в опасната зона за спиране на лекия
автомобил „Хонда CRV“. В резултат на това, при относително високата си скорост на
движение, автомобилът „Хонда CRV“ застигнал полуремаркето, теглено от автомобила
„Волво“, управляван от подс. Н. С., и последвал удар в задната част на ремаркето и челната
лява част на автомобила е водач свид. В. Д.. При този удар лекият автомобил се заклинил в
задната долна част на натовареното с арматура полуремарке, придавайки минимално
изменение на скоростта му на движение (достигайки до около 38 км/ч) и двата автомобила
продължили движението си напред. Тялото на постр. К. Д.а било силно притиснато от
задните и долни части на ремаркето, като главата и гръдния й кош били буквално сплескани.
Подс. Н. С. не разбрал за настъпилото пътно-транспортно произшествие, а
помислил, че е спукал гума, поради което отклонил автомобила в аварийната пътна лента и
спрял едва след около 90 метра. Той слязъл от кабината, за да види какво точно се е случило
и тогава установил, че лек автомобил се е вклинил под полуремаркето и има двама
пострадали. Подсъдимиат веднага се обадил от своя телефон с номер 0899 275 529 на
телефон 112, за да съобщи за случилото се. Обаждането било регистрирано в МВР,
Дирекция „Национална система 112“, РЦ - Б., в 05.58 часа.
Междувременно на местопроизшествието спрели други автомобили, от които слезли
хора, за да окажат помощ. Тъй като подс. Н. С. бил в шок и не можал да обясни на
оператора на телефон 112 къде точно е станало ПТП- то, в разговора се включили някои от
спрелите мъже и жени.
В ЦСМП - С., филиал Н.З., сигналът за катастрофата постъпил в 06.10 часа. В 06.21
часа медицинският екип бил на мястото на произшествието. Медицинските лица
констатирали смъртта на постр. К. Д.аи по-късно трупът й бил откаран за аутопсия. Свид.
В.и Д. имал рана на главата и бил откаран в ЦСМП - С. за оказване на медицинска помощ.
На място пристигнал и полицейски екип от РУ на МВР - Н.З. - автопатрул 65, в
състав Желязко Марев, Ивелиян Манов и Валери В.в, които запазили местопроизшествието.
Подс. Н. С. и свид. В. Д. били изпробвани на място за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест“ № 7510. Пробите и на двамата водачи на МПС не отчели
наличие на алкохол в кръвта, но въпреки това им бил издаден талон за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотици.
Пробата кръв на подс. Н. С., взета във ФЦСМП - Н.З. на 29.10.2022 г., в 08.00 часа,
3
не съдържала етилов алкохол или друго упойващо вещество (вж. протокол № 197/01.11.2022
г. за химическа експертиза). Алкохол и друго упойващо вещество не било доказано и в
изпратените за изследване проби кръв, взети от свид. В. Д., което е видно от съставения
протокол за химическа експертиза № 196/31.10.2022 г.
От извършената аутопсия на постр. К. Н.а Д.а и от заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява, че причината за настъпването на смъртта й
е тежката несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош,
корема и крайниците. Касае се за автомобилна травма - травма вътре в лек автомобил
(джип), като пътник на предната лява седалка, при което тялото на пострадалата е било
силно притиснато от задните и долните части на товарния автомобил, като главата и гръдния
кош са буквално сплескани в предно-задно направление. Пострадалата е получила тежка
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гръдния кош, корема и
крайниците. Установени са данни за тежка травма в областта на главата с масивни
множествени открити счупвания на костите на лицевия и мозъчния череп, с размачквания на
мозъчната тъкан и белезникави зацапвания от размачкана мозъчна тъкан в областта на
главата и в областта на качулката на суитчъра, с който пострадалата е била облечена.
Установени са множествени счупвания, както на костите на мозъчния череп, така и на
костите на лицевия череп.
Установена е тежка гръдна травма с многофрагментните счупвания на почти
всичките горни ребра в областта на предните им части, разкъсвания на белите дробове и
сърдечните кухини, сплескване на гръдната кухина в предно-задно направление и наличие
на около 1 л кръв в гръдната кухина.
Коремната травма се изразява в разкъсването на слезката, разкъсването на черния
дроб и наличие на около 1,5 л кръв в коремната кухина. Установени са и масивни
ретроперитониални кръвоизливи с контузия на бъбреците и контузионни кръвоизливи в
областта на тънкочревния и дебелочревния опорак.
При външния оглед и аутопсията на трупа са установени и тежки травматични
увреждания в областта на горните и долните крайници с множествени счупвания на костите
на левия горен крайник, с деформация на крайника. Кожата, лигавиците и вътрешните
органи са се намерили бледи вследствие на острата следкръвоизливна анемия.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта на постр. К. Н.а Д.а е
изпадането й в състояние на тежък травматичен и хеморагичен шок, поради множествените
травми в областта на главата, гърдите и корема, както и масивните кръвоизливи.
Настъпването на смъртта на пострадалата е била неизбежна и неминуема. Животът й е бил
неспасяем.
Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и
тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне и притискане на главата,
гърдите, корема и останалите травмирани области на тялото по такива предмети и
притискане на тези области на тялото между такива предмети. Смъртта се дължи на
получените тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие и настъпилите усложнения. Описаните травми и настъпилата смърт са пряка и
непосредствена последица на възникналото пътнотранспортно произшествие.
По досъдебното производство е назначена съдебномедицинска експертиза по
писмени материали с оглед установяване вида и характера на получените от свид. В. Д.
телесни увреждания в резултат на процесното ПТП. От заключението на експертизата се
установява, че свид. В. Д. е получил автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни
увреждания: черепно-мозъчна травма с анамнестични и клинични данни за сътресение на
мозъка, без установени при извършените образни изследвания фрактури на кости на
черепните покрив и основа; контузия на гръдния кош с изразени палпиторна и
4
функционална болезненост, без данни от образните изследвания за фрактури на костни
структури, участващи в изграждането му, контузии на белите дробове, както и на хидро-
и/или пневмоторакс; контузия на двата крака с наличие на повърхностни охлузвания по
кожата на предните повърхности на двете коленни стави.
Доколкото сътресението на мозъка е протекло без пълна загубана съзнанието до
степен на кома, вещото лице определя, че уврежданията в лявата половина на челната област
и лявата очница представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на
свид. В. Д..
Гръдната травма е довела до затруднения в движението на снагата на свид. В. Д. за
срок от около 7-10 дни при нормален ход на оздравителните процеси, като по този начин
сама по себе си е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.
Повърхностните охлузвания на кожата по предните повърхности на двете коленни
стави са осъществили медико-биологичния характеризиращ признак „болка и страдание“.
От заключението на СМЕ се установява, че получените от свид. В. Д. телесни
увреждания са извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
В хода на разследването е назначена автотехническа експертиза, от заключението на
която е видно, че скоростта на движение на лекия автомобил „Хонда“ преди
пътнотранспортното произшествие е около 138 км/ч, както и към момента на удара. При така
определената скорост на движение, опасната зона за спиране на лекия автомобил „Хонда“ е
била около 182 метра.
Скоростта на движение на товарния автомобил „Волво“ в момента на удара с лекия
автомобил „Хонда“ е около 34 км/ч, като след удара му е придадена скорост и тя е
достигнала до около 38 км/ч.
Мястото на удара е в дясната активна пътна лента, като характерните задирни следи
по асфалта са в зона от 0,8 м до 1,8 м вляво от дясната граница на дясната активна пътна
лента на магистралата, при ширина на лентата за движение от 3,9 м. На мястото на ПТП не
са открити спирачни следи преди удара и за двата автомобила.
В момента на навлизане на „Волво“ в дясната активна пътна лента, автомобил
„Хонда“ е бил на около 104 м от мястото на удара, т.е. попада в опасната му зона.
Водачът на автомобила „Волво“ е имал техническата възможност да възприеме
приближаващия автомобил „Хонда“, неговото положение и скорост независимо от
наличието на слабо изразена мъгла, както и възможност да спре и да го изчака. Водачът на
автомобила „Волво“ е навлязъл в активната пътна лента при технически неправилни
действия. Технически правилно е водачът да използва ускорителната лента за движение, за
да достигне близка скорост до тази на основния автомобилен поток, движещ се по дясната
активна пътна лента и да се пристрои в нея в зоната на разрешение за това - съгласно
наличната прекъсната разделителна линия, която е на ниво 91 м. след мястото на удара.
Технически правилно е също така водачът на „Волво“ да се включи в ускорителната лента,
която е разположена вдясно от дясната активна лента и след преминаване на автомобил
„Хонда“ той да предприеме маневра за престрояване в дясната активна пътна лента.
Водачът на „Хонда“ е имал техническата възможност да възприеме навлизащия в
платното за движение и в дясната пътна лента товарен автомобил, но е нямал техническата
възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие чрез спиране до мястото на
удара. Налице е навлизане на автомобила „Волво“ в опасната зона за спиране на автомобила
„Хонда“. В момента на навлизане на автомобила „Волво“ в неговата пътна лента
автомобила „Хонда“ е бил на разстояние от около 104 м от мястото на удара, което е по-
малко от опасната зона за спиране.
5
При своевременно възприемане на опасността от водача на „Хонда“ в момента на
навлизане на „Волво“ в неговата пътна лента и предприето аварийно спиране към мястото
на удара, скоростта на автомобила би достигнала до около 111 км/ч. Автомобил „Волво“ би
бил с около 1 м по- напред от мястото на удара, като за това разстояние водачът на „Хонда“
не би имал техническата възможност да спре.
Според автоекспертите техническите причини, довели до възникването на
пътнотранспортно произшествие са:
- Навлизането на товарния автомобил „Волво“ в активната пътна лента в зоната
на забрана за това, указано с хоризонтална пътна маркировка;
- Навлизането на товарния автомобил „Волво“ е опасната зона за спиране на
автомобил „Хонда“. Технически правилно е водачът на „Волво“ да използва ускорителната
пътна лента, за да достигне до скорост близка до тази на основния поток в активната лента и
след това да се престрои в нея.
Към материалите по делото е приобщен 1 бр. компакт диск CD-R, марка „Нр“,
надписан с черен на цвят ръкописен надпис „Рег. № 10584р- 727/24.02.2023 г.“, предоставен
от МВР, ЕЕН 112, се съдържащ 1 бр. аудиофайл на регистрираното на 29.10.2022 г. в 05. часа
повикване от телефонен номер 0899 275 529, с обща продължителност 2 минути 38 секунди.
На представения диск има звукозапис с човешки гласове и има диалог между тях.
Звукозаписите, съдържащи се на изследвания оптичен информационен носител на
данни (компактдиск) компакт диск CD-R, марка „Нр“, надписан с черен на цвят ръкописен
надпис „Рег. № 10584р-727/24.02.2023 г.“ са снети посредством съдебно техническа
експертиза и са представени в писмен вид в съставения от вещото лице протокол.
Като веществено доказателство по делото е приобщен и изискан от бензиностанция
„Р.“ оптичен носител, съдържащ 1 бр. файл с видеозапис от външните камери за видео
наблюдение за времевия период 05.47 ч до 05.48 часа на 29.10.2022 г. Чрез съдебно-
техническа експертиза от файла са „изрязани“ 6 бр. моментни кадри, които са разпечатани
на хартиен носител.
Фактическата обстановка, такава каквато е възприета от съда се покрива с
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и същата не се оспорва от
страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК съдът прие за установени
обстоятелствата изложени, като се позова на направеното самопризнание от страна на
подсъдимия и на доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка настоящият
съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда
внимателен и подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното
съкратено съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, съответно
преценени както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия Н. С.,
депозирани в досъдебното производство; показанията на свидетелите Д. Б., С. Б. и В. Д.,
депозирани в досъдебното производство; заключенията на вещите лица по
съдебномедицинската по писмени данни и съдебномедицинската на труп, техническата,
химическите и авто-техническата експертизи, изготвени в досъдебното производство;
писмените доказателствени материали – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР - С., сектор
„ПП“ на подс. Н. С., справка за нарушител/водач, издадена от ОД на МВР - С., сектор „ПП“
на В. Д., копия на документи за лек автомобил „Хонда“ с peг. № *** - талон, паспорт,
удостоверения за техническа изправност, застрахователна полица, заверени копия на
документи, касаещи превозвания от подс. Н. С. товар, копия от медицинска документация
на В. Д., препис-извлечение от акт за смърт на К. Н.а Д.а, удостоверение за наследници и
6
справки от НБД „Население“ относно К. Н.а Д.а и нейните роднини, разпечатки от
техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с което е тестван подс. Н. С. и протокол за
успешно преминаване на последваща проверка на уред, придружително писмо-справка от
ЕЕН 112, ведно с 1 бр. оптичен носител, 1 бр. оптичен носител, съдържащ видеозаписи от
камера на бензиностанция „Р.“, тахошайба на товарния автомобил „Волво“, справка от АИС
„Пътна карта“ относно движението на автомобил „Хонда“ с peг. № ***, справка за съдимост
на подс. Н. С., декларация СМПИС, характеристична справка.
Съдът обсъди обясненията на подс. Н. С., изхождайки от обстоятелството, че наред
с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени
средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още
повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността.
В досъдебното производство на подсъдимия е била предоставена възможност да даде
обяснения, но той не е депозирал такива. В съдебната фаза подсъдимият прави признание по
реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като същите са последователни и непротиворечиви, макар и в
различна степен същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него.
От тези показания от по-съществено значение са тези депозирани от свидетеля В. Д.,
който е управлявал един от автомобилите, с които е станало произшествието. Показанията
му са подробни и последователни, непротиворечиви и съвпадащи си по отношение на
съществените обстоятелства, които изясняват. Той излага твърдения относно
обстоятелствата, които са предшествали възникването на произшествието, доколкото няма
спомен непосредствено преди настъпването му и след това.
От показанията на свидетелите Й.Г. и П.Щ. – съответно син и дъщеря на
пострадалия Т.К. се установяват обстоятелства касаещи отношенията между тях, както и
такива относно това по какъв начин и кога са научили за станалото ПТП. Те не изясняват
обстоятелства свързани с механизма на възникване и протичане на самото произшествие, а
възпроизвеждат това, което са научили чрез други лица.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по съдебномедицинската
по писмени данни и съдебномедицинската на труп, техническата, химическите и авто-
техническата експертизи, изготвени в досъдебното производство. Тези заключения са
подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на
правилността им. Същите в действителност и в много голяма степен допринасят за
изясняването на съществени обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма
на причинените увреждания и причината за смъртта респ. характера на телесните
увреждания на пострадалата причините за възникването на ПТП и механизма на неговото
протичане вкл. техническите причини за това, липсата на алкохол в кръвта на пострадалата
и подсъдимия. Заключенията са депозирани от компетентни вещи лица, в чиято
добросъвестност и професионални знания съдът няма никакви основания да се съмнява. В
частност от особено важно значение е заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза както за изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на
доказване по делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл.100 и сл.
7
от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално действие и
следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното по време и
установено чрез тези действия.
Посоченото по-горе веществено доказателство също допринася за изясняването на
определени обстоятелства от предмета на делото, в частност разположението на тялото на
пострадалия на пътното платно след удара.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и
коментирани доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно по-горе, от обективна и субективна страна
подсъдимият Н. С. С. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.343 ал.1
б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 29.10.2022 г. в землището на с.Е., общ.Н.З., на км
243 от АМ „Т.“, в посока гр.С., при управление на МПС - влекач марка „Волво ФХ“ с peг. №
***, с прикачено към него полуремарке с peг. № ***, собственост на „М.Т.“ ЕООД гр.К.,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.46 ал.1 от ППЗДвП, като не
изпълнил указанието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“;
чл.117 ал.2 от ППЗДвП, изискващ при навлизане на автомагистрала да използва съответната
пътна лента за ускорение на движението и чл.6 т. 1 от ЗДвП вр. чл.65 т.1 от ППЗДвП, като не
съобразил движението си с пътната маркировка М10, указваща задължителната посока на
движение, и по непредпазливост причинил смъртта на К. Н.а Д.а, на 61 години, от гр.П..
От обективна страна и с оглед на приетото за установено от фактическа страна въз
основа на коментираните по-горе налични по делото доказателствени материали, е
несъмнено, че подсъдимият е управлявал автомобил на посочените по-горе дата и място с
посочената по-горе скорост на движение и е допуснал цитираните нарушения на правилата
за движение по посочения текст от Закона за движение по пътищата, в резултат на което е
възникнало ПТП, при което са били причинени телесни увреждания на пострадалата, в
резултат на което впоследствие е настъпила смъртта й.
Безспорно е, че подсъдимият като водач на управлявания от него автомобил е
нарушил разпоредбите съответно на чл.46 ал.1 от ППЗДвП, като не изпълнил указанието на
пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство!“; на чл.117 ал.2 от ППЗДвП,
изискващ при навлизане на автомагистрала да използва съответната пътна лента за
ускорение на движението и на чл.6 т. 1 от ЗДвП вр. чл.65 т.1 от ППЗДвП, като не съобразил
движението си с пътната маркировка М10, указваща задължителната посока на движение.
Няма съмнение, че при управление на автомобила подсъдимият е допуснал именно
тези нарушения на правилата за движение, като с оглед заключението на вещото лице по
авто-техническата експертиза, водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати пътнотранспортно произшествие като възприеме приближаващия автомобил
„Хонда“, неговото положение и скорост независимо от наличието на слабо изразена мъгла,
както и възможност да спре и да го изчака.
По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че пътнотранспортното
произшествие и причинените в резултат на него телесни увреждания и впоследствие смърт
на пострадалата са пряка последица от допуснатите от страна на подсъдимия нарушения на
цитираните по-горе правила за движение от ЗДвП респ. ППЗДвП.
По отношение на характера на причинените телесни увреждания, механизма на
получаването и причината за смъртта на пострадалата, по делото не се спори въобще и е
несъмнено, че описаните от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни
увреждания в резултат на ПТП, вследствие на което пострадалата е починала, както и че е
налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за движение,
възникването на ПТП респ. последиците от него - нараняванията и настъпването на смъртта
на пострадалата.
8
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено по непредпазливост.
Същият не е целял пряко настъпването на престъпния резултат, но е могъл съобразно
квалификацията си на водач на МПС и е бил длъжен в съответствие с особеностите на
конкретната пътна обстановка да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Задължението му за предвиждането на тези общественоопасни последици е
произтичало от задължението му да знае и да спазва Закона за движението по пътищата и в
частност цитираните по-горе разпоредби от ЗДвП респ. от ППЗДвП. Подсъдимият
обективно е имал техническата възможност да предотврати пътнотранспортно произшествие
като възприеме приближаващия автомобил „Хонда“, неговото положение и скорост
независимо от наличието на слабо изразена мъгла, както и възможност да спре и да го
изчака.
Като причини и условия за извършване на престъплението съдът преценява
проявеното от страна на подсъдимия незачитане на основни правила за движение,
регламентиращи задълженията при движението по пътищата, както и да не извършва
маневри в нарушение на предписанията на закона относно тяхното извършване.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството, че той е
извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се оспорва от страните
по делото.
С оглед на направените по-горе констатации касаещи съставомерността на
извършеното от подсъдимия, същият следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението по чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК, като на 29.10.2022 г. в
землището на с.Е., общ.Н.З., на км 243 от АМ „Т.“, в посока гр.С., при управление на МПС -
влекач марка „Волво ФХ“ с peг. № ***, с прикачено към него полуремарке с peг. № ***,
собственост на „М.Т.“ ЕООД гр.К., нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.46 ал.1 от ППЗДвП, като не изпълнил указанието на пътен знак Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство!“; чл.117 ал.2 от ППЗДвП, изискващ при навлизане на
автомагистрала да използва съответната пътна лента за ускорение на движението и чл.6 т. 1
от ЗДвП вр. чл.65 т.1 от ППЗДвП, като не съобразил движението си с пътната маркировка
М10, указваща задължителната посока на движение, и по непредпазливост причинил
смъртта на К. Н.а Д.а, на 61 години, от гр.П..
При определянето на вида и размера на наказанията, което следва да бъдат
наложени на подсъдимия за извършеното от него престъпление, съдът се съобрази с
предвиденото в съответната разпоредба на общата част на НК като вид и размер на
санкцията за този вид престъпления /със задължителното приложение на чл.58а от НК с
оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност
както на дееца, така и на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали
подсъдимия да извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията
визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че предвид зачестилите напоследък транспортни
произшествия вкл. и с човешки жертви, в резултат на което годишно в страната загиват
повече хора отколкото при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид
деяния са с повишена степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя
необходимостта от по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването
на тази неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че подсъдимият не е с по-висока от типичната за
извършителите на този вид престъпления степен на обществена опасност, а и че
извършеното от него също не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за
този вид престъпления/, съобразявайки същевременно и обстоятелството, че подсъдимият
Н. С. е бил санкциониран неколкократно по административен ред за допуснати нарушения
9
на правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно
задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода,
чийто размер да бъде намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства бяха отчетени
неговата възраст, социалното му и семейно положение, попроявените самокритичност,
разкаяние и съжаление, процесуалното му поведение в хода на цялото наказателно
производство и приноса му за разкриване на обективната истина; необремененото му
съдебно минало, положителните му характеристични данни, както и оказаната от него
помощ на пострадалия.
Съдът отчете и някои отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и в
частност предишните наказания, наложени му по административен ред, за допуснати
нарушения по ЗДвП, както и сериозността на допуснатите нарушения на правилата за
движение в настоящия случай.
Факт е, че подсъдимият е наказван по административен ред за допуснати от него
нарушения на правилата за движение неколкократно. В периода 1997 г.- 2022 г., за допуснати
нарушения по ЗДвП, спрямо него са били издадени общо 15 бр. наказателни постановления,
всички с наказание „глоба" от 10 до 400 лева. Също така, за периода от 2013 г. – 2022 г. за
нарушения по ЗДвП са му съставени общо 10 фиша, отново всички с наказание „глоба" от 10
до 30 лева.
Настоящата инстанция споделя тезата на държавното обвинение, че естеството и
тежестта на допуснатите в конкретния случай нарушения на правилата за движение следва
да се прецени като отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като действително се касае
за сериозни нарушения на правилата за движение регламентиращи поведението на водачите
на МПС спрямо другите участници в движението.
При това положение съдът прецени, че на подсъдимия следва да се наложи
наказание лишаване от свобода при значителен превес на смекчаващите спрямо
отегчаващите отговорността му обстоятелства т.е. в размер малко над минималния,
предвиден в разпоредбата на чл.343 ал.1 б.“в“ предл.1 вр.чл.342 ал.1 от НК.
В този смисъл съдът прецени, че на подсъдимия следва да се определи наказание
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Наличието на коментираното по-
горе обстоятелство свързано с допуснатите нарушения на правилата за движение респ.
наказването по административен ред за тях не само принципно, но и в конкретния случай
изключва възможността за определяне на наказанието в размер на минималния предвиден в
закона.
Въпреки наличието на няколко /коментирани по-горе/ смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства /а и предвид наличието и на такива, които да отегчават
отговорността му/, настоящият съд прие, че същите нито са толкова многобройни, нито имат
такъв изключителен характер, че да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест
на предвиденото най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на чл.55 от
НК.
Определянето на наказание в по-нисък размер вкл. под предвидения в закона
минимум в конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние /свързано с допускане на сериозни нарушения на правилата за
движение при управление /, така и на степента на обществената опасност на този вид деяния
по-принцип, което налага необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна
политика.
10
Съгласно разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК така определеният размер на
наказанието лишаване от свобода от две години и шест месеца следва да се редуцира с една
трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една
година и осем месеца.
Съдът констатира, че по делото липсват формални законови пречки за приложението
на чл.66 от НК, доколкото подсъдимият не е осъждан и определеното му наказание /след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-
горе относно невисоката му степен на обществената опасност, се стигна до извода, че за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно да изтърпи
наложеното му наказание т.е. наказанието от една година и осем месеца лишаване от
свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Определянето на такъв размер на
изпитателния срок също е съобразено с преценката относно констатираната и коментирана
по-горе степен на обществена опасност на подсъдимия и деянието му респ. с изводите
относно постигането на целите на наказанието. Съдът прецени, че през този срок не е
необходимо възлагането на полагане на възпитателни грижи по реда на чл.67 ал.1 от НК,
както и постановяването на пробационна мярка по реда на чл.67 ал.3 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия Н. С. следва да се наложи и
наказанието лишаване от право да управлява МПС. Съдът прецени, че това наказание следва
да се наложи за срок малко по-голям от срока на наказанието лишаване от свобода след
редукцията му по чл.58а ал.1 от НК, а именно за срок от две години. Продължителността на
това наказание също бе преценена с оглед на направените от съда констатации за степента
на обществената опасност на извършеното от подсъдимия и необходимостта същия да бъде
лишен от възможността отново да извърши такова престъпление за определен период от
време, като този период от време не може да бъде по-малък от размера на наказанието
лишаване от свобода, предвид разпоредбата на чл.49 ал.2 от НК. С оглед разпоредбата на
чл.58а ал.5 от НК, не е предвидено размера на това наказание да се намалява с една трета т.е.
недопустимо е редуцирането на размера на определеното наказание лишаване от право да се
управлява МПС.
По преценка на съда, така наложените на подсъдимия Н. С. С. наказания в
максимална степен отчитат обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от
него, както и наличните останали /коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността му и следователно максимално биха
способствали за да се постигнат целите на наказанието предвидени в разпоредбата на чл.36
от НК.
С оглед на постановената осъдителна присъда и по правилата на процеса,
подсъдимият Н. С. С. следва бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД
на МВР - С. направените по делото в досъдебната му фаза разноски - общо в размер на
сумата 3858,20 лв.
Вещественото доказателство – лек автомобил марка и модел „Хонда ЦРВ“ с per. №
***, предаден с приемо-предавателен протокол № 421/29.10.2022 г. за съхранение на паркинг
сектор „ПП“ при ОД на МВР - С., след влизане на присъдата в сила следва да се върне на В.
С. Д..
Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


11
Мотивите към присъдата са изготвени на 30.07.2024 г.
12
Съобщи за изтекли лични данни