РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Златоград, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
при участието на секретаря Роска С. Юрчиева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20215420100193 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „БНП П.П.ф.“
С.А., чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б. срещу Р. В. Д..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че на 26.09.2019 г. бил сключен Договор за кредит № ****,
между „БНП П.П.Ф.“ като кредитор и Р. В. Д. като кредитополучател. Сочи
се, че договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за
срок от 18 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 05.04.2021
г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
Излагат се съображения, че след сключване на договора, сумата за закупуване
на стоки била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор,
като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение
на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита,
предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на
кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане
на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните
погасителни вноски всяка в размер на 58.74 лева. Твърди се, че на основание
на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора, за ответника е възникнало задължение
да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка от по 58.74 лева, като съгласно
чл. 3 от договора, при забава на една или повече месечни погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Ищецът сочи, че Р. В. Д. е
1
преустановил редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на
05.06.2020 година, към която дата са били заплатени 7 броя погасителни
вноски. Поради това кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд - З. за
следните дължими суми по договор за отпускане на потребителски кредит №
*** както следва: 562.65 лева – главница, ведно със законната лихва за
забава от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането;
78.93 лева - възнаградителна лихва за периода от 05.06.2020 г. до 05.04.2021
година и 49.43 лева - мораторна лихва за периода от 05.07.2020 г. до
16.05.2021 г. Със съобщение по ч.гр.д. № 138/2021 г. по описа на Районен съд
– З., ищецът бил уведомен за възможността да предяви иск с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение с което мотивира правния си интерес от предявяване
на настоящата искова претенция. При тези твърдения моли съдът да се
произнесе с решение с което признае за установено задължението на
ответника за сумата от 562,65 лв. – главница по Договор за кредит № ****от
26.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението
за издаване на за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; сумата от 78,93 лв. –
договорна (възнаградителна) лихва за периода 05.06.2020 г. – 05.04.2021 г.;
сумата от 49,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за
периода 05.07.2020 г. – 16.05.2021 г. за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.06.2021 г. по ч.гр.д. № 138/2021 г. по описа
на РС-З. Претендира разноски за настоящото исково производство и за
производството по ч.гр.д. № 138/2021 г. по описа на РС-З.
В срока по чл. 131 ГПК, назначеният на ответника особен представител
е депозирал отговор на исковата молба с който я оспорва като неоснователна.
Сочи се, че искът бил предявен при ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост. Излагат се съображения, че ответникът бил платил „известни
вноски“, които не били взети предвид при предявяване на вземането, а
претендираната законна лихва в размер на 26,84% е в разрез с действащото
българско законодателство. Не ставало ясно за какво се дължи годишен
процент на разходите в размер на 30,40% и в какво се изразяват същите. Сочи
нищожност на договора за кредит, поради липса на подпис на кредитора. По
изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване
съществуването на вземане на ищеца в размер на сумата от 562,65 лв. –
главница по Договор за кредит № CREX-17316114 от 26.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на за
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; сумата от 78,93 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 05.06.2020 г. – 05.04.2021 г.; сумата от
49,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
05.07.2020 г. – 16.05.2021 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 28.06.2021 г. по ч.гр.д. № 138/2021 г. по описа на РС-З.
2
По допустимостта.
От приложеното към настоящото производство ч.гр.д. № 138/2021 г. на
РС-З., се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за сумата от 562,65 лв. –
главница по Договор за кредит № CREX-17316114 от 26.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на за
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК; сумата от 78,93 лв. – договорна
(възнаградителна) лихва за периода 05.06.2020 г. – 05.04.2021 г.; сумата от
49,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
05.07.2020 г. – 16.05.2021 г. и разноски за производството в размер на сумата
от 75 лева. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и с оглед указанията на съда, в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК, поради което същите са процесуално допустими и следва да
бъдат разгледани по същество.
По основателността.
За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: възникване на спорното право в твърдения обем, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения по Договор за кредит № **** от 26.09.2019 г., сключен с
ответника, в качеството му на кредитополучател, а именно - валидно
правоотношение по договори за кредит, по което кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя посочената сума, а последният се е
задължил да я върне в претендирания размер и в посочения срок, ведно с
възнаградителна (договорна) лихва в сочения размер, в това число и
предаване на сумата предмет на договора.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По делото е представен Договор за кредит № CREX-17316114 от
26.09.2019 г., сключен между "БНП П.П.Ф." С.А. клон Б., в качеството на
кредитодател и Р. В. Д., като кредитополучател, по силата на който
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя сумата от
749 лева, като извърши плащане от свое име и за сметка на
кредитополучателя, в полза на посочен от последния търговски партньор
(трето лице), за финансиране на покупка на стока, а именно смартфон марка
„S.“, модел „****“. Кредитополучателят от своя страна се е задължил да
върне посочената сума в срок от 18 месеца, при месечна погасителна вноска в
размер на 58,74 лева, при лихвен процент в размер на 26,84%, годишен
процент на разходите от 30,40% и общ размер на всички плащания по
договора в размер на сумата от 1 057,32 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител
на ответника, че искът е предявен при ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на задължението, тъй като ищецът не основава претенцията си на
настъпила предсрочна изискуемост, а и видно от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.05.2021 г., (пред СмРС), задължението е
падежирало изцяло при условията на приложения към договора погасителен
3
план – на 05.04.2021 г. – падеж на последна погасителна вноска.
Неоснователно е и възражението обективирано в отговора на исковата молба
за нищожност на договора поради липса на подпис на кредитора, с оглед
липсата на представителна власт на лицето подписало договора от името на
кредитодателя, доколкото договорът е надлежно подписан от
кредитополучателя (на всяка страница), а действията на търговеца следва да
се считат потвърдени при условията на чл. 301 ТЗ.
Основателно в случая се явява възражението на особения представител
за неяснота относно компонентите и начина на формиране на посочения в
договора за потребителски кредит ГПР.
Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит
(ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК, като същият е сключен на 26.09.2019 г.,
поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от
05.03.2010 г., в редакцията от ДВ, бр. 17 от 26.02.2019 г.). В разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити,
които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и
условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за
прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
В настоящия случай видно от съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между "БНП П.П.Ф." С.А. клон Б. и ответника Р. В. Д.,
не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10, 11 ЗПК, по следните
съображения:
В част "Параметри и условия" на ДПК е посочено, че общата цена на
стоките възлиза на сумата от 749 лв., а размерът на кредита е 856,86 лв., който
следва да бъде погасен чрез заплащането на 18 бр. месечни погасителни
вноски, всяка на стойност от по 58,74 лв., като общата стойност на
плащанията възлиза на сумата от 1 057,32 лв. В част „Финансирани стоки и
услуги“ е посочен 1 бр. смартфон марка „S.“, модел „****“ на стойност 749
лв. и услуга „Сигурност на плащанията“ по застрахователна декларация ****
и групова полица № 5/2008 с премия в размер на 107,86 лв. Съдържанието на
процесния ДПК, съдът намира за неясно, подвеждащо потребителя и
въвеждащо го в заблуждение. По никакъв начин не става ясно как е формиран
общия размер на дълга и какви са неговите компоненти. Не е посочен общият
размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и
съотношението с главницата по кредита, за да е възможно да се провери
дали посоченият лихвен процент съответства на действително приложения от
кредитодателя, т.е. никъде в ДПК не е посочен размер на възнаградителната
лихва в лева, както и начинът на начисляването . Посочена е абсолютна
стойност на лихвения процент – 26,84%, като не е уточнена базата, върху
която се начислява лихвеният процент – дали върху общата стойност на
плащанията, която както се установява, включва и застрахователната премия
или върху чистата стойност на кредита.
Видно от съдържанието на договора, бланкетно е посочена стойност на
ГПР – 30,40%, без да е уточнено кои са компонентите включени в него и
4
каква е стойността им. Съгласно чл. 19, ал 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Видно от дадената в § 1, т. 1 ДР на ЗПК легална
дефиниция, "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В процесния случай
сключването на застраховка "сигурност на плащанията" е предвидено като
задължително условие при подписването на договора за потребителски
кредит. В текста на процесния договор е посочено единствено, че ГПР е
30,40%. Липсва, каквото и да е уточнение какви точно разходи се включват в
посочения процент, като не става ясно и дали в посочения ГПР е включена т.
нар. застрахователна премия. От съдържанието на процесния ДПК и
приложения към него погасителен план се установява, че застрахователната
премия е присъединена към размера на главницата, дължима в съответните
погасителни вноски, а с помощта на кредитен калкулатор достъпен на
https://www.calculator.bg, съдът констатира, че същата не е включена в ГПР.
При това положение съдът констатира, че годишният процент на разходите,
изчислен, съобразно параметрите на посочената главница и възнаградителна
лихва, не отговаря на действителния такъв, тъй като в нарушение чл. 19, ал. 1
вр. с §1 т.1 ДР на ЗПК, в размера му не е включена дължимата от
кредитополучателя застрахователна премия, която вместо това е прибавена
към главницата и олихвена с договорената възнаградителна лихва. По този
начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може
да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи,
а съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивно установените законови изисквания (в същия смисъл вж. напр.
Решение № 72 от 6.04.2021 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 46/2021 г.; Решение №
183 от 16.09.2021 г. на ОС - С. по в. гр. д. № 258/2021 г. и др.)
По изложените съображения съдът намира, че не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, а процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и на осн. чл.
24 ЗПК, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита.
По отношение чистата стойност на кредита.
Съобразно твърденията изложени в исковата молба, ответникът е
преустановил плащанията си по процесния ДПК, считано от 05.06.2020 г., до
5
който момент е погасил 7 бр. месечни погасителни вноски (с падеж от
05.11.2019 г. до 05.05.2020 г.), като видно от приложената към исковата молба
справка, извършените плащания са както следва: на 06.11.2019 г. е заплатена
сумата от 58,74 лв., на 11.02.2020 г. – сумата от 177 лв. и на 21.05.2020 г. –
сумата от 180 лв. Или с оглед твърденията на ищеца, ответникът е направил
плащания в общ размер на сумата от 415,74 лв. Предвид това, дължимата
сума по процесния ДПК възлиза на 333,26 лв., която се равнява на разликата
между предоставената по договора сума в размер на 749 лв. и заплатената
такава в размер на 415,74 лв. Предвид изложеното, съдът намира, че искът за
установяване съществуването на вземане за главница по процесния ДПК е
частично основателен, а именно – до размера на сумата от 333,26 лв., до
който следва да бъде уважен а за разликата до пълния предявен размер от
562,65 лв. – отхвърлен като неоснователен. По изложените по-горе
съображения, искът за установяване на вземанията, претендирани за
възнаградителна лихва и мораторна лихва, подлежат на отхвърляне.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни,
пропорционално на уважената, респ. отхвърлената част на исковете. В
настоящото исково производство, ищецът е направил разноски в общ размер
на сумата от 525 лв., от които 125 лв. – държавна такса, 300 лв. –
възнаграждение за особен представител и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, поради което
пропорционално на уважената част от исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 275,68 лв., от които:
65,64 лв. – д.т. и 157,53 – възнаграждение за особен представител и 52,51 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт. В производството по ч.гр.д. № 138/2021 г. по
описа на РС-З., разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца за както следва – 13,13 лв. – д.т. и 26,26 лв. – юрк. възнаграждение или
общо – сумата от 39,39 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, че Р. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. З., общ. З., обл.
С., ул. „Б.“ № *, ет. *, ап. *, дължи на „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М.“, Бизнес парк С.,
сграда *, сумата от 333,26 лв. (триста тридесет и три лева и двадесет и шест
стотинки) – главница по Договор за кредит № *** от 26.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до окончателното плащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д.№ 138/2021 г. по описа на РС-З., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 333,26 лв. до пълния предявен размер от 562,65 лв.,
както и ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете за присъждане на сумата от 78,93 лв. –
възнаградителна лихва за периода 05.06.2020 г. – 05.04.2021 г. и за сумата от
49,43 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода
05.07.2020 г. – 16.05.2021 г.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Р. В. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. З., общ. З., обл. С., ул. „Б.“ № ***, ет. *, ап. *, да заплати на „БНП
П. П. Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „М.“, Б. п. С., сграда 14, сумата от 275,68 лв. – разноски за настоящото
исково производство и сумата 39,39 лв. – разноски за производството по
ч.гр.д. № 138/2021 г. по описа на РС-З.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ______В.Д._________________
7