Решение по дело №15196/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1987
Дата: 2 юни 2022 г.
Съдия: Яна Цветанова Димитрова
Дело: 20211110215196
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1987
гр. С., 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20211110215196 по описа за 2021 година
Намери за установено следното:
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-107945 от 21.10.2021г. по описа на
ОПП СДВР от СЛ. В. СТ. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., , кв. С., ул. „Я.“ № * срещу
Наказателно постановление N 21-4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор
към СДВР ОПП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.
2, б.“Б“ от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят С.С., редовно призован се явява лично.
В хода на съдебните прения, иска отмяна на НП , като сочи , че е напуснал
местопроизшествието тъй като е бил в невъзможност да се свърже с телефон 112 . Заявява,
че се е върнал на местопроизшествието по-късно.
В жалбата се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения ,
изразяващи се в липса на изложена фактическа обстановка в АУАН и НП.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се
явява и не изпраща представител.
СРП, редовно призована не се представлява.
1
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:
Жалбата на СЛ. В. СТ. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 21-
4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор към СДВР ОПП, е подадена в
законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
На 16.08.2021г. около 05:50ч. С.С. управлявал л.а.''Х. С.'' с рег. № *** по ул.''З. М.'' в
гр.С., в посока от ул..''Е.'' към ул.''С.''.
При неустановени обстоятелства, същият изгубил контрол над управляваното от него
МПС и самокастрафирал в каменна ограда и порта на № 1а.
След настъпване на произшествието, С. го напуснал, като се върнал на мястото в
12:30ч.
Междувременно на мястото на произшествието бил изпратен АП на ОПП СДВР в
състав А. Д. и В. Г..
Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, като в 12:10ч. В. Г. –
мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за ПТП 1797507/16.08.2021г.
След връщането на С. , служителите на полицията му извършили проверка и А. Д. в
присъствието на В. Г., съставил Акт за установяване на административно нарушение серия
GA № 497667/16.08.2021г. срещу С.С. за нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2,
б.''Б'' от ЗДвП.
Актът бил предявен на последният, който го подписал без възражения .
Такива не постъпили и в законоустановения срок .
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно
постановление N 21-4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор към СДВР
ОПП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание
чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.
2, б.“Б“ от ЗДвП, за това , че :'' На 16.08.2021г. около 05:50ч. в гр. С. , ж.к''Д.'', управлявал
л.а.''Х. С.'' с рег. № *** по ул.''З. М.'' в посока от ул..''Е.'' към ул.''С.'', като поради движение с
несъобразена с релефа на пътя скорост, самокатастрофира в каменна ограда и порта на
номер 1а.След ПТП водачът напуска ПТП без да уведоми органите на МВР и се връща на
място в 12:30ч.''
От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то
е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в
2
посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление,
административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното
обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със
способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред
административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се
прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени
средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на
проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти, досежно
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се установиха в хода на съдебното следствие.
Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на
множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се
съобразява при избиране на скоростта.
В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП е посочено конкретно ,
че водачът не е съобразил поведението си с релефа на пътя, съответно не е съобразил
избирането на скоростта с това обстоятелство.
АНО не е длъжен да посочва каква би следвало да е съобразената скорост, тъй като в
рамките на разрешената скорост, съобразената такава е свързана и с възможностите на
конкретния водач.
Оценката за съобразеност на скоростта е субективна дейност на всеки водач на
превозно средство и касае опита и възможностите на конкретното лице.
Ако за един водач, скорост от 40 км.ч. би била съобразена при конкретни пътни
условия , за друг , тя би могла да бъде несъобразена, например поради липса на опит или по
други причини , вкл. и от здравословен характер.
Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП и наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на предвиденото в закона по
основание и размер.
Съдът счита, че описанието на това нарушение и обстоятелствата при извършването
му са достатъчно конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на
3
него наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради
което и съдът приема, че АУАН и НП в тази част отговарят на условията на чл. 42, т. 4
ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
АУАН и НП в посочената част са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа, на която е
определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Не така стои въпроса , доежно нарушението по чл. 123 от ЗДвП.
Установен факт, който не се оспорва от нарушителя е , че след настъпване на ПТП,
последният е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните
органи, респективно съдът намира, че е допуснато и нарушение по чл. 123 от ЗДвП.
В случая обаче, както контролният орган , така и АНО са допуснали нарушение при
квалифициране на установените факти със съответната им правна норма.
Съгласно АУАН и НП, С.С. е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на
МВР.
Изложеното от фактическа страна е недостатъчно за предявяване на
административнонаказателно обвинение.
По делото е установено, че от настъпилото ПТП са реализирани само материални
щети, но този факт не е посочени нито в АУАН, нито в НП.
Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от
ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже съдействие
за установяване на вредите от него.
Контролният , както и наказващият орган обаче, са приели, че се касае за хипотеза на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б.''Б'' от ЗДвП, която регламентира задълженията на водачите, участници в
ПТП с пострадали хора.
Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация,
което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено
в посочената част.

4
ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено
началник сектор към СДВР ОПП, в частта му, с която на СЛ. В. СТ. с ЕГН ********** е
наложено административно наказание на основание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1
месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 2, б.“Б“ от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата
му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5