Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020 година град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет и
шести август година 2020
в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
:А.Братанова
М.Недева
при секретаря
Е.Тодорова
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 266 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Ф.Р.Ш., ЕГН ********** ***, в
качеството му на отглеждан син и Ф.Р.Ш., ЕГН ********** ***, в качеството му на
отглеждан син против решение №
17/10.02.2020г. на Шуменския окръжен
съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 24/2019г., с което са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от тях искове срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Позитано”, №
5, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори
Кристоф Рат, Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 200 000 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Ф.Р.Ш.
от смъртта на Жеко И. Драганов, ЕГН **********, причинена в резултат на ПТП
станало на 28.05.2018 г., причинено от Селями Реджебов Сабриев, ЕГН **********,
който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил „Мерцедес
С180“ с рег. № Н4911 ВС, ведно със законната лихва върху сумата,
считано 15 дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 07.12.2018 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 200 000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на Ф.Р.Ш., ЕГН ********** от смъртта на Жеко И.
Драганов, ЕГН **********, причинена в резултат на ПТП станало на 28.05.2018 г.,
причинено от Селями Реджебов Сабриев, ЕГН **********, който е нарушил правилата
за движение при управление на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № Н4911 ВС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано 15 дни след уведомяването
с извънсъдебна претенция – 07.12.2018 г. до окончателното й изплащане, и с
което решение същите са осъдени да заплатят солидарно на ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. „Позитано”, № 5 сумата от 675 лв, от които 225лв направените разноски по делото и 450 лв. -
юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателите считат за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че не са доказали своите искове в тяхното основание и
размер, че не са налице доказателства между тях и пострадалия да е съществувала
особено близка житейска връзка, която да е възникнала при трайно полагане на
грижи от пострадалия за тях. Оспорват и извода на съда, че между тях липсва
дълбока емоционална привързаност, характерна за отношенията между родител и
дете. Твърдят, че решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния закон и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения. Считат
още, че разпоредбата на пар.96 ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ, предвиждаща, че до
влизането в сила на Наредбата за
утвърждаването на методиката по чл.493а ал.2 обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл.493а ал.4 се определя в размер до 5 000лв
не се прилага по силата на пар. 101 и 102 от ПЗР ЗИД КЗ, тъй като към настоящия
момент все още такава наредба няма приета. В условията на евентуалност намират,
че обезщетението не следва да се определя по този ред, тъй като разпоредбата на
пар.96 ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ в тази й част
противоречи на правото на ЕС, доколкото в нея е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката
„Гражданска отговорност” при използване на МПС и за контрол върху задължението
за сключване на такава застраховка. Даденото тълкуване в Решение на Съда на
Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело С-277/12, постановено по преюдициално
запитване, недопускащо националната правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използване на МПС да
покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната
правна уредба на гражданската отговорност
за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от
Втора Директива 84/5, следва да намери приложение в процесния случай и
националното право да бъде дерогирано. Тъй
като цитираното решение на Съда на СЕС е постановено по преюдициално
запитване, на осн.чл.633 ГПК то се явява задължително за всички съдилища и учреждения в РБългария.
Молят съда да приеме в решението си, че разпоредбата на пар.96 ал.1 от ЗИД
КЗ не намира приложение в настоящото
производство. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, по съществото на спора, с което исковите им претенции да
бъдат уважени до размер на по 100 000лв за всеки един от тях.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 28.05.2018 г. на
автомагистрала „Хемус“ в района на 354-ти километър, на няколко километра пред
бензиностанция ОМВ, в посока Шумен – Варна с л.а. марка „Мерцедес“ с рег. № Н
49 11 ВС по вина на водача Селями Реджебов Сабриев, който нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.5, чл.20, чл.21, чл.25, чл.41 и чл.42 от ЗДВП и загубвайки
контрол върху управляваното от него МПС ударил л.а. марка „Опел“ с рег. № Н
1279 ВМ, в резултат на което причинил смъртта на Жеко И. Драганов, явяващ се
отглеждащ баща на двамата ищци. С влязла в сила на 29.03.2019 г. присъда по
НОХД № 65/2019г. на Шуменския окръжен съд на делинквента е наложено наказание
„Лишаване от свобода „ за срок от 2 години.
Безспорно е и че отговорността на
виновния водач е застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/03/118000972400
при ответното дружество. Застраховката е валидна за периода от 29.03.2018 г. до
28.03.2019 г., с валидност от 29.03.2018
г. до 28.03.2019 г.
Пострадалият се явява отглеждащ баща за двамата ищци, без родствена
връзка с тях. Същият е бил съпруг на Р. Шакирова Салиева – майка на ищците и
баща на Бейдже Жекова Иванова – едноутробна сестра на ищците. От приложените по
делото документи на Агенцията за социално подпомагане – ДСП гр. Нови пазар, решение
по г.д. № 603/2008 г. по описа на НПРС и решение по гр.д. № 546/2009г на
ВПРС се установява, че за периода 08.02.2009г. – март 2010г. ищците са били настанени в ДДЛРГ гр.В.Преслав.
Причината за това е, че при извършена
проверка ДСП гр.Нови пазар е установила, че в продължение на 6 дни децата са
били оставени сами в необитаемо и полуразрушено жилище, без надзор от майка им
и съжителя й Жеко Драганов, които заминали за чужбина, без елементарни грижи,
храна, вода и отопление. Настаняването е прекратено по молба на върналата се в
страната майка.
След съпоставяне на писмените доказателства досежно постоянния и настоящ
адрес на ищците и починалия Драганов, съдът установи, че единствено за периода
от 07.10.2005 г. до 30.11.2006 г. те са живели на един и същ настоящ адрес-***.
Разпитаният по делото свидетел Красимир Колев, в качеството му на семеен
лекар явствува, че семейството било неразделно, всички деца живеели заедно с Жеко, който постоянно
полагал грижи за тях като баща. Ищците много трудно понесли смъртта му, като и
досега не можели да преодолеят загубата.
Поради очевидното противоречие на тези показания с приетите по делото
писмени доказателства съдът не ги кредитира.
Основният спорен въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция е относно
активната материалноправна легитимация на ищците по предявената от тях
претенция – попадат ли те в кръга на лицата, овластени от закона да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния отглеждащ ги баща.
Според Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г.
на ВКС, ОСНГТК материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление No
4 от 25.V.1961 г. и Постановление No 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия – деца, съпруг и родители, и то след като се установи, че
действително са претърпели болки и страдания. По-късно с Постановление №
5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на
отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на
лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия. В
постановлението изрично е посочено, че правото на обезщетение възниква само
когато отглеждането е било трайно и е създало връзка и чувства между
пострадалия и ищеца каквито са отношенията между родител и дете.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
В процесния случай изискванията на закона и тълкувателната практика на
ВКС за присъждане на претендираното обезщетение не се явяват доказани. За много
кратък период от време – около година ищците и пострадалият са живели в едно
домакинство, на един адрес. Сам по себе си този факт не явствува за създаването
на близки семейни отношения, на трайна и дълбока емоционална връзка като между
биологичен родител и дете. Липсват доказателства, че пострадалият е полагал
трайни грижи за ищците, че между тях е съществувала взаимна привързаност и
разбирателство, че са си помагали един на друг и са създали изключителна
емоционална връзка помежду си, надхвърляща рамките на обичайната такава. Не се
доказаха и претърпените от ищците болки и страдания от загубата на техния
отглеждащ ги родител, техния интензитет и продължителност и отражението му
върху емоционалната им сфера и
ежедневното поведение. Показанията на разпитания свидетел са епизодични,
откъслечни и неподкрепени, а дори и противоречащи със събраните писмени
доказателства.
Предвид на това съдът прави извод за недоказаност на предявената искова
претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена ведно с претендираната
законна лихва, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемото
дружество се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 100лв, поискано с отговора
на въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/10.02.2020г. на
Шуменския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. №
24/2019г.
ОСЪЖДА Ф.Р.Ш., ЕГН ********** *** и Ф.Р.Ш., ЕГН ********** *** да
заплатят на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“
ЕИК *********, гр.София, пл.Позитано № 5 ю.к. възнаграждение в размер на
100лв за водене на делото в настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването
му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: