РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание проведено на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
секретаря Н.
С., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 763 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.С.Г. с ЕГН **********, с адрес с.В.
срещу Д.В.Д. с ЕГН **********с адрес *** No 6.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основава
исковата претенция:
Ищцата
твърди, че с ответника се познават отдавна и били колеги във ВИК с.В..
Ответникът помолил ищецът да му стане поръчител по заем, който искал да изтегли от взаимоспомагателната каса на
предприятието. Ищцата станала поръчител по Договор за заем от
взаимоспомагателна каса № 46/09.01.2015 г., от Взаимоспомагателна каса при „ВиК
– Варна“ ООД на ответника за заемна сума в размер на 6000 лева, платими за 30
месеца.
В началото
ответникът заплащал заема, но след това спрял. Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателя ищецът, в качеството си на поръчител изплатил задължението от
общо 1133 лева – 10 вноски от по 103 лева всяка, която сума била удържана всеки
месец от заплатата й за периода 04.2017г. – 02.2018г. на всяко 25-то число от
съответния месец.
Твърди се, че в резултат на изплащането на тези суми
ищцата изживяла стрес, сънят й се влошил, безпокойство за бъдещето,
здравословното й състояние се влошило, депресия за период от 10 месеца, през
който изплащала дължимия кредит.
Предвид
изложеното иска съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответникът,
на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД да й заплати дължимите суми - 1133 лева и на
основание чл.45 ЗЗД неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Представя
доказателства и претендира разноски.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалният си
представител поддържа предявените искове и моли за уважаването им. Ответникът
чрез процесуалния си представител в писмено становище моли за отхвърляне на
предявените искове.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно
от приетите по делото писмени доказателства: молба за отпускане на заем от ВСК,
Договор за заем от взаимоспомагателна каса № 46/13.01.2015 г.; Договор за
поръчителство; Декларация от К.С.Г.; Запис на заповед от 25.01.2015 г.;
Служебна бележка, изд. от ВСК при „ВиК – Варна“ ООД се
установява, следното: На 13.01.2015г. ответникът подава молба за опускане на
заем от ВСК към „ВиК - Варна“ ООД за сума в размер на 6000 лева при срок на
погасяване 30 месеца чрез удържане от работната му заплата. Видно от
представената от ищцата служебна бележка договорът е сключен на 09.01.2015г.. Ответникът
към деня на сключване на договора е служител на „ВиК-Варна“ ООД. Между
ответникът и ВСК към „ВиК - Варна“ ООД е сключен договор за заем за 6000 лева,
които са изплатени на ответника, като заема се предоставя за ползване за срок
от 30 месеца считано от 25.01.2015г.. Страните по договора са уговорили
договора да бъде обезпечен с поръчителство като видно от договора за
поръчителство поръчител по процесния договор за наем е станала ищцата. Тя се е
задължила да отговаря солидарно заедно с ответника по договора за заем в размер
на 6000 лева. В договорът за поръчителство е уговорено, че при просрочие за
заплащане на всяка погасителна вноска заемодателя има право да пристъпи към
изпълнение спрямо поръчителя като му удържа дължимата сума от заплатата.
Ответникът е
издал запис на заповед в полза на ВСК към „ВиК-Варна“ ООД за сума в размер на
5000 лева. Авалисти по заповедта са ищцата и Й. П..
Ищцата е
изплатила като поръчител на ответника по процесния договор за заем 11 вноски за
периода април 2017г. – февруари 2018г. по 103 лева всяка в размер на 1133 лева.
От
показанията на св.М. и св.Г., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че
майка им е станала поръчител по заем теглен от ответника. През последната
година ответникът не си е плащал заема, поради което работодателят на ищцата
„Вик-Варна“ ООД е правил удръжки от заплатата на ищцата за връщане на заема.
Заплатата на ищцата била 250 лева, удържали са й около 100 лева месечно от
заплатата. Ищцата се е притеснявала как ще живее с оставащите й пари, тъй като
месечно давала около 100 лева за лекарства и страдала от диабет и хипертония.
Св.М. й помагал финансово. Здравословното състояние на ищцата се влошило след
като започнала да изпаща кредита на ответника. Тя се затворила в себе си,
ходела само на работа, изпитвала срам и се чувствала унижена. Здравословното й
състояние се влошило. Ищцата търсила ответникът многократно и той й обещавал,
че ще й върне парите, които е дала за погасяване на заема, но нищо не й дал.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сума в размер на 1133 лева, представляваща платен
от ищцата в качеството й на поръчител през периода м.април 2017г. – м.февруари 2018г. 11 заемни вноски, всяка една, от които в
размер на по 103 лева по договор за заем No 46 от 09.01.2015г., сключен между ВСК
към „ВиК - Варна“ ООД и ответника за сума в размер на 6000 лева.
Осъдителен
иск по чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищцата през периода м.април 2017г. – м.февруари 2018г. в резултат на неизпълнение от страна
на ответника на задължения по Договор за заем от взаимоспомагателна каса № 46/09.01.2015г. сключен между
Взаимоспомагателна каса при „ВиК – Варна“ ООД и Д.В.Д..
В тежест
на ищцата е да докаже, че е поръчител по посочения в исковата молба договор, че ответникът е знаел,
че ищцата му е поръчител по процесния договор, че поради неизпълнение от страна
на ответника е заплатила на кредитора сумата по кредита, че е уведомил
ответникът, че изпълнил задълженията му по договора, претърпените неимуществени
вреди.
В
тежест на ответната страна е да
установи положителните факти, на които би се позовала.
От писмените доказателства по делото се установи, че
на 09.01.2015г., ответникът е сключил договор за заем No 46 с ВСК към
„ВиК-Варна“ ООД, с който са му дадени в заем 6000 лева при срок на връщане 30 месеца считано от
25.01.2015г.. Ищцата е била поръчител по този договор. Ответникът е спрял да
плаща заема, затова през периода м.април 2017г. – м.февруари 2018г. ищцата е
изплатила 11 заемни
вноски, всяка, от които в размер на по 103 лева в общ размер на 1133 лева,
които са удържани от заемодателя от месечната й заплата.
От
гласните доказателства се установи, че ищцата е уведомила ответникът, че тя
изплаща в качеството й на поръчител заема, той й обещал да й върне това, но не
го сторил. В резултат на неизпълнението от страна на ответникът на договорните
му задължения по сключения договор за заем в периода на изплащането му ищцата
много се тревожила за финансовото си състояние, срамувала се от случилото се и
се чувствала унижена, затворила се в себе си, здравословното й състояние се влошило.
Съобразно
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил след като го е уведомил. В случая от
събраните доказателства се установи, че ищцата в качеството й на поръчител е
изпатила на заемодателя през периода м.април 2017г. –
м.февруари 2018г. 11 заемни
вноски, по процесния договор за кредит всяка, от които в размер на по 103 лева
в общ размер на 1133 лева. Поради което предявения иск е основателен и следа да
бъде уважен.
От
виновното поведение на ответникът като неизправен длъжник по договора за заем
ищцата е претърпяла неимуществени вреди през периода, през който е изплащала в
качеството на поръчител заема взет от ответника. Тези вреди са се състояли в
тревожност за финансовото й състояние, срам, унижение, затворила се в себе си,
влошено здравословно състояние. Това състояние на ищцата е в причинна връзка с
виновното поведение на ответникът по неизпълнение на договорното му задължение
да върне взетата в заем сума и е резултат от това поведение. Поради това съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.82 ЗЗД и ответникът следва да заплати
на ищцата обезщетение за причинените от неговото неизпълнение на договорно
задължение неимуществени вреди. Във връзка с твърдението на ответника, че не е
разполагал с парични средства, то на основание чл.81, ал.2 ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава
от отговорност. Съобразно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по т.д. №
4/2012 г., ОСГТК на ВКС и
съдебната практика след него за неизпълнение на договорно задължение длъжника носи
освен имуществена и неимуществена отговорност. Нормата на чл.82 от ЗЗД не изброява лимитативно, а само примерно видовете вреди, за
които длъжника носи отговорност и не изключва отговорността за неимуществени
вреди, които са последица от неизпълнението на договора и които следва да се
определят от съда по справедливост съобразно правилото на чл.56 от ЗЗД, което е
общо, а не се отнася единствено за деликатната отговорност. По правилото на
чл.56 ЗЗД съдът намира за справедливо обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди сума в размер на 800 лева предвид продължителния период на
търпене на вредите 11 месеца, влошеното здравословно състояние на ищцата,
обстоятелството, че се е налагало синът й да я подпомага финансово през периода
на изплащане на кредита. Поради това предявения иск с правно основание чл.82 ЗЗД следва да се уважи до размер от 800 лева, като се отхвърли за разликата от
този размер до предявения от 1000 лева.
Предвид изхода на делото и направените искания
от страните на тях им се дължат разноски. Сторените от ищцата разноски са
следните: 100 лева – държавна такса по делото, 400 лева адвокатски хонорар при
първоначалното разглеждане на делото по гр.д.244/2018г. на ПРС, 500 лева
адвокатски хонорар по въззивното обжалване, 350 лева адвокатски хонорар по
настоящото дело. От тези разноски съразмерно с уважената част от предявените
искове следва да се присъдят 1223.42 лева. Сторените от ответника разноски са
следните: 500 лева адвокатски хонорар при първоначалното разглеждане на делото
по гр.д.244/2018г. на ПРС, 400 лева адвокатски хонорар по въззивното обжалване.
От тези разноски съразмерно с уважената част от предявените искове следва да се
присъдят 90 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
143, ал. 1 ЗЗД, Д.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** No 6 да заплати на К.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес с.В. сума
в размер на 1133 лева, представляващи платен от К.С.Г. в качеството й на поръчител по Договор за
поръчителство No 46 към Договор за заем от взаимоспомагателна каса №
46/09.01.2015г., сключен между Взаимоспомагателна каса при „ВиК – Варна“ ООД и Д.В.Д., през периода м.април 2017г. – м.февруари
2018г. 11 заемни
вноски, всяка една, от които в размер на по 103 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл.
82 ЗЗД, Д.В.Д. с ЕГН ********** с адрес *** No 6 да заплати на К.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес с.В. сума
в размер на 800 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат от неизпълнение от страна на ответника на
задължения по Договор за
заем от взаимоспомагателна каса № 46/09.01.2015г. сключен между
Взаимоспомагателна каса при „ВиК – Варна“ ООД и Д.В.Д., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от уважения размер от 800 лева до предявения размер от 1000
лева.
ОСЪЖДА
Д.В.Д. с ЕГН **********с адрес *** No 6 да заплати на К.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес с.В. сумата от 1223.42 лева,
представляваща сторените
по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
К.С.Г. с ЕГН **********, с адрес с.В. да заплати на Д.В.Д. с ЕГН **********с адрес *** No 6 сумата от 90 лева,
представляваща адвокатско
възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………