Р Е Ш Е Н И Е
№
658 /10.04.2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова и прокурор Ивелина Паскова, след като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 1312 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството по ч.н.д. № 1312 по описа на Районен съд –
Варна за 2019 г. е образувано във връзка с депозирано в съда по реда на чл. 157 от Закона за здравето
предложение на И. Паскова – прокурор при Районна прокуратура – Варна за
иницииране на производство, в което да бъде назначена съдебно – психиатрична
експертиза на лицето С.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 4, на основание чл.
159 от Закона за здравето, с оглед установяване на евентуални данни за
наличието на медицински критерий за настаняване на лицето в специализирано
лечебно заведение.
В проведеното на 10.04.2019 г. открито
съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура – Варна изразява своята
позиция, че не са налице основанията за постановяване на задължително лечение
на лицето С.Н.С., доколкото липсва медицинския критерий за това, съгласно
изготвената съдебно – психиатрична експертиза.
Служебният защитник на осв. С. –
адв. Н.П. *** се присъединява към позицията на Варненската районна прокуратура,
че не е необходимо нейния подзащитен да бъде лекуван по принудителен ред в
специализирано лечебно заведение, обосновавайки се със заключението на изготвената
съдебно – психиатрична експертиза.
Лицето, чието освидетелстване се
иска – С.Н.С., в предоставената му на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност
да изрази своята последна дума, изразява готовност да продължи редовно да приема
предписаните му медикаменти.
От фактическа страна се установи следното:
Лицето, чието освидетелстване се
иска – С.Н.С. е на 44 години, живее в свой собствен апартамент, находящ се в
жилищна сграда, с адрес: гр. Варна, ул. „Ивац“ № 18. Същият е диагностициран с
диагноза „Шизофрения, параноидна форма, параноидно – маниоподобен синдром“. Неколкократно
е приеман за сравнително кратки времеви периоди за лечение в психиатричните
отделения на МБАЛ „Св. Марина“ в гр. Варна.
Макар и диагностициран с диагноза
„Шизофрения, параноидна форма, параноидно – маниоподобен синдром“, осв. С.
работи като „охранител“ в търговското дружество „Нектон 2“ ООД гр. Варна и сам
полага грижи за себе си и се издържа.
През месец февруари 2019 г. обаче
станал по – неспокоен, като започнал да проявява словесна агресия към свои
съседи от ул. „Ивац“, поради което и била сезирана Районна прокуратура – Варна
по отношение изготвяне на предложение за назначаване на съдебно – психиатрична експертиза
за актуална преценка на здравословното състояние на освидететсваното лице.
По своя инициатива обаче, същевременно
осв. С. посетил д-р. Ив. Войнов – специалист – психиатър, който му предписал
медикаменти, които осв. С. започнал редовно да приема и които повлияли
изключително позитивно на неговото състояние – същият се успокоил и не
проявявал вече симптоми на агресия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За да бъде настанено лице за задължително
лечение в лечебно заведение е необходимо да бъдат налице кумулативно,
предвидените в Закона за здравето предпоставки, които условно могат да бъдат
обособени в две групи – от медицински и от социален характер.
Самият медицински критерий – основанието
за настаняване на лице за задължително лечение е рамкиран в разпоредбите на чл.
146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето – лицето следва да страда от
психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните
функции (психоза или тежко личностно разстройство) или трайна психична увреда,
в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена
изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От заключението на съдебно –
психиатричната експертиза, което съдът безусловно кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че осв. С.Н.С. страда от „Шизофрения,
параноидна форма, параноидно – маниоподобен синдром“, но същият декларира
съгласие за провеждане на активно медикаментозно лечение под контрол на
амбулаторен психиатър, а именно д-р. Ив. Войнов, който е информиран за
психичното състояние на освидетелстваното лице.
Поради тази причина, вещото лице
д-р. К.К. не счита, че е налице медицински критерий
за приложението на разпоредбите на чл. 157 от Закона за здравето, доколкото е
налице желание от страна на осв. С. да проведе лечение при амбулаторни условия
с подкрепата на своите близки хора.
Преценявайки заключението на съдебно
– психиатричната експертиза, съдът намира, че в конкретния случай не е налице медицинския
критерий за приложението на разпоредбата на чл. 157 от Закона за здравето.
Предвид наличието на
доказателства за липсата на медицински критерий за настаняването на С.Н.С. в
специализирано лечебно заведение, напълно безпредметен се оказва въпроса
относно наличието на социален критерий за необходимостта от настаняване на
лицето в лечебно заведение, поради което и съдът няма да коментира този въпрос
и събраните в тази посока доказателства.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, съдът
Р Е
Ш И:
ОТКАЗВА ДА НАСТАНИ С.Н.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***№ 4 в специализирано психиатрично лечебно
заведение.
Решението може да се обжалва и
протестира в 7 – дневен срок от датата на постановяването му пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: