Решение по дело №458/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „ Пътна инфраструктура“ чрез процесуалния ѝ представител юрисконсулт И. В., против Решение № 38/07.01.2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден на „ЕКОФРУТ“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗДвП, с който на дружеството за нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на съдебно Решение № 38/07.01.2025г. на районния съд като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Излагат се подробни аргументи в тази насока. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на електронния фиш. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че същото надхвърля нормативно установения минимален размер.

Ответникът по касационната жалба, „ЕКОФРУТ“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Х. П., в представения писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва за правилни изводите на районния съд в оспорваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор Ч., дава заключение за неоснователност на жалба, като същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд – оставено в сила.

Административен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след извършване на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лице с активна процесуална легитимация и по отношение на подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Районен съд – Пловдив е сезиран с жалба от „ЕКОФРУТ“ ООД, ЕИК: *********, против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“. От фактическа страна съдът установил, че на 09.02.2022г. в 16:47 ч. е извършено следното административно нарушение: ППС влекач „МАН ТГХ 18.440 4Х2 БЛС“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 20 000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима маса на състава 0, в община Марица, се е движело по път А – 1, км. 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за ППС е липсвала валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Посоченото нарушение било установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 ЗП. Същото било квалифицирано като такова по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП на „ЕКОФРУТ“ ООД била наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

За да отмени издадения електронен фиш, районен съд – Пловдив е приел, че макар и касационният жалбоподател да е извършил процесното нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, съгласно което се задължава собственикът или ползвателят на ППС да не допуска движението му по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП, е налице основание за отмяна на ЕФ изцяло като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд в своите правни изводи е извел като самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш непропорционалността на наложената санкция спрямо характера и тежестта на извършеното нарушение. Съдът е приел, че така наложената санкция във фиксиран размер е в нарушение на европейското законодателство, а именно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО. В мотивите си е посочил, че Директивата въвежда задължение за държавите – членки по отношение на установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, като определянето на санкция във фиксиран размер за този вид нарушения противоречи на изискването за пропорционалност. В този смисъл районният съд е цитирал и съдебна практика.

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Обстоятелството, че предвидената санкция за конкретното нарушение по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, наложена на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е във фиксиран размер, е достатъчно основание за отмяна на процесния Електронен фиш поради противоречието му с т. нар. „принцип на пропорционалност“. По отношение на наложената на нарушителя санкция в твърд размер е излязло Решение на СЕС (шести състав) от 21.11.2024 година по дело С-61/23, с което е дадено тълкувание за съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО с националната правна уредба, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т. нар. "компенсаторна такса". В него е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност, не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително, когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

В този контекст, като се има предвид, че наложената санкция е непропорционална на характера и тежестта на извършеното нарушение, ЕФ правилно е бил отменен, което от своя страна води до безпредметност на обсъждането на направените от касационния жалбоподател основания.

Ето защо, като е отменил процесния ЕФ, районен съд – Пловдив е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което и като валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По отношение на направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът следва да уважи същото. Във връзка с направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 63д, ал.2 ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не и по – малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според чл.36, ал.2 ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по – нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет такъв за съответния вид работа. Действащата и приложима към настоящия момент наредба е Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, като при размер на глобата от 1 000 лева до 10 000 лв. минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева + 10% за горницата над 1 000 (чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г.).

По Договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025г. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв, което с оглед липсата на правна и фактическа сложност на процесуалното представителство, се явява прекомерно и като такова следва да бъде намалено до предвидения в Наредбата минимум, а именно: 550 лв.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Административен съд – Пловдив, ХIX касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38/07.01.2025г. на Районен съд – Пловдив, с което е отменен Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция на „ЕКОФРУТ“ ООД, ЕИК: *********, за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 ЗП, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б ЗДвП, за нарушение по чл.102, ал.2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура“ да заплати на „ЕКОФРУТ“ ООД, ЕИК: *********, сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.