Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-В въззивен състав в публично заседание
на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 10078 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 от ГПК.
С
решение № 34160 от 06.06.2018г., постановено по гр.дело № 8074/2018г. по описа
на СРС, ГО, 67 състав, са отхвърлени предявените от М.Г.Л. кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 357,
ал.1 от КТ за прогласяване на недействителност на прекратяване на трудовия
договор и установяване съществуването на трудовото правоотношение, както и иск с правно
основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на
уволнението на ищцата, извършено на основание чл. 328, ал.
2 КТ; иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност "главен юрисконсулт" при ответника и иск с
правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
1 от КТ за заплащане на сумата от 16 219 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
от 05.12.2017г. до 05.05.2018г.
С
решението на основание чл.78, ал.3 от ГПК е осъдена ищцата да заплати на „С.е.“
ЕАД сумата от 50 лева, представляващи сторени от ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение пред първоинстанционния съд.
Недоволна
от решението е останала ищцата М.Г.Л., която го обжалва с въззивна жалба в
срок. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния и процесуалния закон. Излага доводите си, че първоинстанционното
решение е постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, като
твърди СРС да не е изготвил пълен доклад по делото и е нарушил разпоредбата на
чл.146, ал. 2 от ГПК, като не е указал на ищцата, за кои факти, твърдени от
нея, не ангажира доказателства, което възпрепятствало ищцата да докаже
претенциите си. Излага също оплакванията си за неправилност на обжалвания
първинстанционен акт, като твърди, че същият е постановен при нарушение на
материалния закон. СРС неправилно е приел, че упражняването на правото по чл.
328, ал.2 от КТ произтича от договор за
управление по чл. 244, ал.7 от ТЗ , а не на този, по чл. 244, ал.4 от ТЗ, който извод жалбоподателката твърди
да е незаконосъобразен. С.е. ЕАД е акционерно дружество с едностепенна система,
чиито едноличен собственик на капитала е СО. Поради това приложима е освен
общата регламентация на ТЗ и специалната такава по чл.11 от НРУТДУПСОТД.
Твърди, че актът за прекратяване на трудовия договор е издаден от некомпетентен
орган, т.к. актът за прекратяване обективира и изпълнява решение на СД, а е
подписан от изпълнителния директор, като част от същия този СД и като такъв,
същият е задължено лице да изпълни решението на СД и подписването на акта не е
в качеството му на упълномощено лице по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ, а като
задължено да изпълнява решенията на СД лице. Твърди, че изпълнителният директор
не е формирал воля за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
защото на проведеното заседание на СД, той е гласувал „против“ и поради това липсва
съгласие с решението на СД, като поради това актът за прекратяване на трудовото
правоотношение е издаден при съществен порок – липса на воля на неговия издател,
който не може да бъде саниран. Твърди, че решението е необосновано, защото
съдът бланкетно е приел, че е налице бизнес задача, като не е посочил от къде
следва това. Излага доводи в подкрепа на твърдението си, че длъжността, заемана
от ищцата „главен юрисконсулт“ при ответното дружество, не е ръководна по
смисъла на пар.1, т.3 от КТ, т.к. длъжността е самостоятелна структурна
единица, взаимодействаща си с останалите структури в дружеството, но без връзка
с поделенията му. По тези съображения прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат.
Претендира разноски на две съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - С.е. ЕАД в срока и по реда
на чл.263, ал.1 от ГПК е подал отговор на въззивната жалба. В него излага
становището си за нейната неоснователност. Твърди, че обжалваното решение е
правилно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено от въззивния съд.
Несъстоятелно намира възражението на въззивницата – ищца, че първоинстанционният
съд е допуснал процесуални нарушения по
доклада на делото и че не е указал тежестта на доказване на ищцата по смисъла
на чл.146, ал.3 от ГПК. Твърди, че упражняването на правото по чл. 328, ал.2 от КТ произтича от договор за възлагане на управление №81 от 14.06.2017г., сключен
между С.е. ЕАД, чрез председателя на съвета на директорите на дружеството и Е.М.Г.,
в качеството му на изпълнителен член на съвета на директорите, по смисъла на чл. 244, ал.7 от ТЗ и чл.30,
ал.1 и ал.4 от Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и
упражняване правата на собственост на общината в търговски дружества, сключен в
изпълнение на т.II от решение № 205 по протокол № 32 от 24.04.2017г. на
СОС. Оспорва аргумента на въззивницата съдът бланкетно да е приел, че е наличен
бизнес – план, т.к. по делото е приложен и приет такъв – одобрен от СД на
дружеството с решение по т.2 от Протокол № 4 /03.04.2017г., който е приет за
периода от 2017г. – 2019г. с решение № 345 от 22.06.2017г. Несъстоятелно е
според въззиваемия и възражението на въззивницата, че длъжността, заемана от
нея не е „ръководна“. Спецификите на същата длъжност и окачествяването й като
ръководна такава, твърди да се извлича от представената по делото длъжностна
характеристика, както и от длъжностни характеристики за длъжностите
„юрисконсулт“ по различните поделения на дружеството. При тези аргументи, моли
въззивният съд да потвърди решението като правилно и обосновано, а въззивната
жалба на ищцата да остави без уважение, като неоснователна. Претендира разноски
пред настоящата съдебна инстанция.
Въззивната жалба е
подадена в съответния срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване и като процесуално допустима, следва да бъде разгледана по
същество.
Софийският
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на
насрещната по нея страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане искове с правно основание чл. 357, ал.1 от КТ и чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал.
1 КТ.
Безспорно
е по делото, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността "главен
юрисконсулт" при ответника в Централно управление, отдел „правен“. Това
трудово правоотношение било прекратено с акт № 17/04.12.2017г. на изпълнителния
директор на ответника - „С.е.“ ЕАД, считано от 05.12.2017г., издаден на
основание чл. 328, ал.2
от КТ - във връзка с решение по т.6 от Протокол №
28/30.11.2017г. на СД на „С.е.“ЕАД – поради сключване на договор за възлагане
на управление на дружеството. В акта се
съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал.
1 КТ за неспазен срок на предизвестие в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец и по чл. 224, ал.
1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Актът
за прекратяване на трудовото правоотношение е бил връчен на ищцата на 04.12.2017г.
По делото е
представен договор № 81/ 14.06.2017г. за
възлагане на управление на еднолично акционерно дружество с общинско имущество,
според който, по смисъла на чл.30, ал.4 от Наредба за реда за
учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на
общината в търговските дружества „С.е.“ЕАД, чрез
председателя на СД възлага на изпълнителния член на СД управлението на
дружеството за срок до 06.03.2020г. В чл.8, ал.1, т. 1 и т.2 от същия е
предвидено, че месечното възнаграждение на изпълнителния директор ще се
изчислява по бална оценка, формирана от различни показатели, които са обвързани
с ефективност на приходите от оперативна дейност, ликвидност и финансов
резултат от управлението (чл.8, ал1, т.1, т.2 и т.3 от договора).
Приложен е по делото Протокол № 4 /03.04.2017г. от
заседание на СД на „С.е.“ЕАД, с т.2 от който е одобрен Бизнес- план
за СЕТ ЕАД за 2017г. и е възложено на изпълнителния директор на дружеството да
го внесе за одобрение на СОС. Като писмено доказателство по делото е приет
самият Бизнес – план на дружеството„С.е.“ЕАД
, в едно с приложенията към него (л.67- л.135 от делото на СРС), както и
Решение № 345/ 22.06.2017г. на СОС, с което (т.14) е приет посоченият бизнес
–план за „С.е.“ЕАД за периода 2017г.
– 2019г.
По
делото е представена длъжностна характеристика на длъжността „главен юрисконсулт“
в отдел “Правен“, ЦУ , в която е изрично предвидено, че главният юрисконсулт
ръководи и координира работата на служителите в правния отдел и е на пряко
подчинение на изпълнителния директор на дружеството – ответник. Приложени са
също така и длъжностни характеристики за длъжността „юрисконсулт“в отдел
„правен“на ЦУ, в която изрично е указано, че същата е на пряко подчинение на
главния юрисконсулт на отдела, както и схема
на отделите и длъжностите на предприятието, в сила от 01.09.2016г., от
която е видна систематизацията им, функционалните им връзки и тези, определящи
подчинеността на отделните дъжности.
Представени
са и приети по делото копия на трудовата книжка на ищцата, както и фиш за
работна заплата от месец декември 2017г.
Други
релевантни доказателства не са ангажирани.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо.
Първоинстанционният
съд е приел, че е сезиран при условията на евентуалност с иск по чл.357, ал.1
от КТ за прогласяване на недействителност на прекратяване на трудовия договор и
установяване на съществуването на
трудово правоотношение, заедно с иск, предявен по реда на чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната на уволнението на ищцата.
Защита
срещу незаконосъобразно уволнение ищецът може да търси по исков ред на
основание чл.344, ал.1, т.1 от ГПК, като в преценката за законното му извършване
ще бъде изследван въпросът, компетентен орган ли го е извършил и по надлежния
ред ли се е случило това – т.е. ще бъде преценена действителността на акта за
прекратяване на трудовото правоотношение в пределите на доказване по този, трудов
по характера си иск. Като последица от установяване законосъобразността или не
на извършеното уволнение, ще бъде направена преценката и за наличието или
липсата на валидно трудово правоотношение. Като е предявила в спора, при
условията на евентуалност, иск с правно
основание чл.357, ал.1 от КТ за прогласяване на недействителност на
прекратяване на трудовия договор и установяване на съществуването на трудово
правоотношение, ищцата е потърсила съдебна защита на свое твърдяно право в
такива параметри, каквито вече са били заявени от нея с предявения иск по реда
на чл.344, ал.1,т.1 от КТ, поради което за нея не съществува правен интерес да
предявява претенция по реда на чл. 357, ал.1 от КТ на заявените обстоятелства.
При
така изложените аргументи, настоящият състав на въззивния съд намира, че
решението на СРС в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от ищцата иск за прогласяване на недействителност на прекратяване
на трудовия договор и установяване на съществуването на трудово правоотношение
с правно основание чл.357, ал.1 от КТ е недопустимо, като постановено по
недопустим иск, ето защо в тази му част то следва да бъде обезсилено.
По
отношение на неговата правилност, предвид наведените от страна на въззивницата
оплаквания, съставът на въззивния съд намира следното:
Законността
на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328,
ал.2 от КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1.
компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото
правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват
"ръководство на предприятието" по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение
да е бил сключен договор за управление на предприятието, т.е. на работодателя
по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението на договора за
управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.
Неоснователен
намира съставът на въззивния съд доводът на въззивницата, че актът за
прекратяване на трудовия договор е издаден от некомпетентен орган. Ответникът „С.е.“
ЕАД е еднолично акционерно дружество с едностепенна система на управление. Като
такова по смисъл на чл.244, ал.4 от ТЗ във връзка с чл.30, ал. 1 и ал.4 от
Наредба за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване правата на
собственост на общината в търговски дружества управлението му се възлага на
изпълнителен член на СД. Това е сторено с договор за възлагане на управление
№81 от 14.06.2017г., сключен между С.е. ЕАД, чрез председателя на съвета на
директорите на дружеството и Е.М.Г., като изпълнителен член на СД, въз основа
на т.II от решение №
205 по протокол № 32 от 24.04.2017г. на СОС.
В
този смисъл именно Е.Г., в качеството му на изпълнителен член на СД представлява
дружеството работодател за нуждите на трудовоправните отношения с неговите
работници и служители, при тяхното възникване, упражняване и прекратяване. По
смисъла на чл.244, ал.1 от ТЗ обаче, ЕАД се управлява от СД, колективен орган,
който взима своите решение с мнозинството от гласовете на своите членове. От т.6
от протокол № 28 от 30.11.2017г. от проведено заседание на СД е видно, че с два
гласа „за“ и един „против“ колективният орган на управление на дружеството –
работодател е взело решение за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищцата, на основание чл.328, ал.2 от КТ, чието изпълнение е възложил на
управителния си орган – изпълнителния члена на СД Е.Г.. Личното мнение на същия
за това да бъде освободена или не ищцата е релевантно само дотолкова, доколкото
същото се упражнява като право на глас в заседанието на СД, което той е
упражнил. След като решението вече е било взето от колективния управленски
орган на дружеството, за изпълнителния член на СД остава само да го приведе в
изпълнение, което е било надлежно сторено от него с издаване на акт
№17/04.12.2017г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата Л..
Неоснователно
е и възражението на въззивната страна, че решението е необосновано, защото
съдът бланкетно е приел, че е налице бизнес задача.
Наличието на бизнес-програма е условие за
упражняване правото по чл. 328, ал. 2 КТ. Съгласно трайно установена практика
на ВКС, формирана по ред на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в следните
решения: решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ІІІ-то гр.
отд. на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС и Решение № 481 от 13.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 168/2011 г., IV
г. о. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той
е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали
бизнес-програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без
значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес-задача с
конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да
постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби,
поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции,
а въз основа на бизнес-задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес-програма,
която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен
това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови
резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа
отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция.
Видно от приетия по делото Протокол № 4 /03.04.2017г. от заседание на СД
на „С.е.“ЕАД, (т.2)
е одобрен Бизнес- план за Столичен електротранспорт“ЕА за 2017г. и е възложено
на изпълнителния директор на дружеството да го внесе за одобрение на СОС. От приетия
по делото Бизнес – план на дружество, в
едно с приложенията към него (л.67- л.135 от делото на СРС), както и Решение №
345/ 22.06.2017г. на СОС, с което (т.14) е приет посоченият бизнес–план за „С.е.“ЕАД за периода 2017г. – 2019г. е
видно, че за посочения период е възложено на управлението постигане на
определени икономически резултати. В чл.8, ал1, т.1, т.2 и т.3 от договора за
възлагане на управление от 14.06.2017г. е предвидено, че месечното
възнаграждение на изпълнителния директор ще се изчислява по бална оценка,
формирана от различни показатели, които са обвързани с ефективност на приходите
от оперативна дейност, ликвидност и финансов резултат от управлението. С
оглед изложеното и като съобрази посочената вече съдебна практика, въззивният
съд намира, че в конкретния случай на управителния орган е била предоставена
възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата
по чл. 328, ал. 2 КТ
Доводът на въззивницта, че длъжността, заемана
от нея „главен юрисконсулт“ при ответното дружество, не е ръководна по смисъла
на пар.1, т.3 от КТ, въззивният съд го намира за неоснователен.
По въпроса за понятието "ръководна
длъжност" в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ и какви задължения са включени
в трудовата характеристика на лицата, осъществяващи ръководни длъжности, е
налице константна съдебна практика, обективирана в решение № 442 от 8.06.10 г.
по гр. дело № 1621/09 г. на III г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР
на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица,
на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността
като ръководна се определя от длъжностната характеристика. В решение № 259 от
2.06.11 г. по гр. дело № 1725/10 г. на IV г. о. на ВКС, е прието, че трудовите
функции следват от естеството на длъжността и работодателят следва да връчи на
работника или служителя длъжностна характеристика, в която трудовите функции да
са отразени. Но когато работникът или служителят започне работа и осъществява
определени трудови функции, свързани с естеството на длъжността и работодателят
приема изпълнението им, следва да се приеме, че са възложени на служителя или
работника и приети от него. Възлагането, приемането и изпълнението на трудови
функции, които са свързани с естеството на длъжността, е допустимо да бъде
доказано с всички предвидени в процесуалния закон доказателствени средства.
Приложена е по делото трудова характеристика за
длъжността „главен юрисконсулт“ в отдел „правен“в ЦУ на Дружеството –
работодател, в която (т.6 от раздел II) е предвидено изрично, че главният
юрисконсулт ръководи и координира работата на служителите в правния отдел,
както и че същият е на пряко подчинение на изпълнителния директор на
дружеството. Посочените служебни задължение са били съобщени на ищцата и тя е
била уведомена за тях на 10.04.2008г., видно от подписа й, който е положен от
нея на последната, трета страница от длъжностната характеристика. Като писмено
доказателство по делото е приета и длъжностната характеристика за длъжността „юросконсулт“в
отдел „правен“в ЦУ на Дружеството – работодател, за която длъжност изрично е
предвидено, че е на пряко подчинение на
главния юросконсулт на дружеството. От посочените категорично се
установява ръководният характер на процесната, заемана от ищцата длъжност – с
оглед мястото й в структурата и йерархията на ответното дружество, така също и
с оглед на възложените й ръководните и контролни функции.
По тази причина
настоящият съд намира, че са налични всички предпоставки, процесната длъжност
да има характера на „ръководна“ по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, което дава
възможност на работодателя да упражни правото си по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ.
При
тези мотиви, настоящият въззивен състав намира уволнението на ищцата, извършено
на основание чл. 328, ал.2 от КТ за законосъобразно, поради което и предявените
от нея кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225,
ал.1 от КТ са неоснователни, предвид което
атакуваното първоинстанционно съдебно решение, в тази му част се явява правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна. Предвид нормата
на чл.23, т.1 от Наредбата за плащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от ЗПП
в полза на „С.е.“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция в размер на 50 лева.
Съгласно правилата,
установени в разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.3
от ГПК въззивното
решение подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪ, IV- В възз. състав
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 34260 от 06.06.2018г., постановено по
гр.дело № 8074/2018г. по описа на СРС, ГО, 67 състав в ЧАСТТА му, с която е отхвърлен като неоснователен искът на М.Г.Л.
за прогласяване на недействителност на прекратяване на трудовия договор и
установяване съществуването на трудовото правоотношение, с правно основание
чл.357, ал.1 от КТ и ВРЪЩА исковата
молба на М.Г.Л., предявена на 02.02.2018г. в тази й част, като предявена по
недопустим иск.
В тази част решението на въззивният съд има характера на
определение, постановено по реда на чл. 130 от ГПК и подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаване
пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34260 от 06.06.2018г., постановено по
гр.дело № 8074/2018г. по описа на СРС, ГО, 67 в останалата му част.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.8 от ГПК М.Г.Л., с ЕГН: ********** да заплати на С.е. ЕАД с
ЕИК: *********** сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: