Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 18.06.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14208 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „ЕВН България Електросабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ю.С.Е.С.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** по реда на чл.415 от ГПК за
установяване на вземането, предмет на Заповед № 5667/27.07.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11347/2018г. по
описа на ВРС за следните суми: сумата от
1461,91 лева, представляваща стойност
на електрическа енергия и мрежови услуги, предоставени в периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г. на обект, находящ
се в с. П., цех, ИТН: 3236724, кл. № **********,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 40,81 лева представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 01.01.2018г. до 31.05.2018г. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ищцовото дружество има качеството на краен
снабдител по чл.98а от ЗЕ, като продава
електрическа енергия при публично известни общи условия. Ответното дружество не
е избрало друг търговец на електроенергия, поради което ищцовото дружество било
негов снабдител. На 06.07.2016г. ответното дружество подало
заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия и
декларация за достъп до мрежата по отношение на собствения си обект с ИТН *****,
намиращ се в с. П. – цех за преработка на вторична пластмаса. За ответното
дружество била открита партида с кл. № **********. В
изпълнение на задълженията си в периода от 01.01.2017г.
до 31.05.2017г ищецът предоставил мрежови услуги до процесния обект на стойност
1461,91 лева, които не били заплатени от ответника.
В законоустановения срок от ответното дружество е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените
искове като неоснователни. Не се оспорва, че на 06.07.2016г. са подадени
заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия и
декларация за достъп до мрежата. Въпреки заявлението ищцовото дружество не
предприело никакви действия по свързване на обекта към електроснабдителната
мрежа Въпреки това ежемесечно с фактури били начислявани суми за достъп до
електроразпределителната мрежа, като във всяка една от тях нямало консумирана
електроенергия. Сочи се, че за обекта няма констативен протокол за
присъединяване към мрежата, нито е монтиран електромер с нулеви показания, не е извършвано измерване
на електрическа енергия. Твърди се, че няма сключен договор между страните за
достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа. Сочи се
още, че не е договорено предоставено количество мощност. Оспорва се реалното
предоставяне на електрическа енергия и мрежови услуги. Сочи се още, че изобщо
лисва възможност процесният обект да бъде снабден с електроенергия, тъй като
няма връзка на обекта с мрежата за средно напрежение.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представени от ищеца по делото са заявление-декларация
от 06.07.2016г. за започване на продажба на електрическа енергия за кл. № *********от името на ответното дружество до ищцовото
дружество, с което е заявено желанието му да получава електрическа енергия за
обект ИТН *****, представляващ цех за обработка на вторична пластмаса, находящ се в с. П.., стопански двор, м. К.“, както и
декларация за достъп до мрежата от 06.07.2016г. от името на ответното дружество
с уточнение, че достъпът е необходим за постоянно захранване.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 155, том I, рег. № 1980, дело № 138/2016г. на
нотариус Юлия Ваклинова ответното дружество е придобило по силата на договор за
покупко-продажба от 04.07.2016г. собствеността върху поземлен имот № ****в
землището на с. П., общ. Пазарджик, с площ от 5200 дка, местност „К.“,
стопански двор, ведно с построените в имота сгради с друго предназначение „цех
за механично раздробяване на вторична пластмаса и административна сграда.
Представени по делото са пет броя фактури, издадени от
ищцовото дружество с получател – ответното дружество, за консумирана
електрическа енергия и мрежови услуги за м.януари, вефруари,
март, април и май 2018г. за кл. № *********и място на
потребление: с. П., видно от които за всеки месец са начислявани суми за достъп
до разпределителната мрежа, , като в последната фактура е посочено общо
задължение за плащане в размер на 1461.91 лева.
Представени по делото са Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електросабдяване”
ЕАД.
Представен от ищеца е и констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №********** от
09.12.2014г. за кл. № ******** и ИТ №********, клиент „Пет-интернешънъл“
ЕООД, обект в с. Пишигово, в който е отбелязано, че
електромерът е демонтиран за последваща проверка и
обектът е прекъснат.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на един свидетел на страната на ответника – Андрей Динчев.
Съгласно показанията на свидетеля същият е бил преводач по сделката по
закупуването на имота от ответното дружество и е посещавал лично обекта. При
закупуването в самия обект е нямало ток, но се е захранвал от един съсед.
Собственикът на ответното дружество подал молба за присъединяване , като
няколко месеца нямало отговор. През януари 2017г. свидетелят и собственика
отишли в ЕВН в Пазарджик да питат защо няма действия по присъединяването, като
им отговорили, че има сметки за плащане. На място написали жалба, но не получили
отговор по същата. След случая собственикът се отказал да прави бизнес в
България.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че през процесния период на обекта „цех за обработка на вторична
пластмаса“ не е извършвана услуга „доставка на електрическа енергия“. Това е
било невъзможно по следните технически причини: трафопостът БКТП 20/04 KV не е захранен със средно напрежение 20 KV; обектът няма действаща /присъединена и
оборудвана/ел. инсталация, няма монтирани мощности /машини и друго оборудване/,
които да потребяват ел. енергия в сградата; самото
присъединяване към захранващата мрежа на електроснабдителното предприятие се
осъществява с процедура, изискваща и технически условия, каквито на обекта
няма. За процесния имот не е доставена и от техническа гледна точка не може да
се предостави електроенергия. При недоставяна от 2016г. ел. енергия на
процесния обект не е необходими ода има СТИ. Независимо от това има СТИ> Не
е налице реална или документирана доставка на ел. енергия след 2016г., предвид
което няма и какво да се отчита. Не е предоставяна мощност.
От заключението на допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните
фактури са осчетоводени съобразно СЕ и ЗС, със същите е начислен „достъп до
разпределителната мрежа“, аритметично точни са извършените изчисления. Общият
размер на обезщетението за забава е 42,04 лева. Плащания по фактурите няма. Процесните фактури не са налични в счетоводството на
ответното дружество и не са включени в сметка „Доставчици“, както и в дневник
за покупките и справка-декларация по ЗДДС.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл.422 вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.79
от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени след провеждане на производство
по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на
чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и
са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване валидно сключен договор за
предоставяне на електроенергия и мрежови услуги, че ищецът е предоставил
твърдяното количество ел. енергия и твърдените мрежови услуги на обекта за
посочения период, както и размера на дължимите плащания за тях,
обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за забава за
посочения период в претендираните размери. Ответникът
следва да докаже правопогасяващ факт (плащане,
давност и пр.).
Не е спорно по делото, а и се установи от писмените
доказателства, че ответното дружество е подало до ищцовото заявление за
присъединяване към електроразпределителната мрежа. Не са ангажирани
доказателства обаче за сключен между страните договор за доставка на
електрическа енергия. Напротив, установи се от свидетелските показания, че
собственикът на ответното дружество е чакал няколко месеца, след което сам е
предприел инициатива да провери какво се случва, писал е жлба
и отново не е получил отговор.
На следващо място, от съдебно-техническата експертиза
с категоричност се установи, че доставка, че доставка на електрическа енергия
не е извършен. че няма захранване с такава и е невъзможно да има по редица
технически съображения.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск за дължимост на главницата
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид акцесорността
на претенцията за лихва за забава неоснователен се явява и иска за дължимост на мораторната лихва,
който също следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение. Платеното такова в размер на 600
лева се оспорва като прекомерно от страна на ищеца. Минималният размер предвид
в чл.7, ал.2 от Наредбата 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 335,19 лева, към които на основание чл.7, ал.8
следва да бъдат прибавени 100 лева с оглед провеждането на три съдебни
заседания по делото. В този смисъл и с оглед конкретната фактическа и правна
сложност на делото съдът намира възражението за прекомерност за неоснователно.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „ЕВН България Електросабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Ю.С.Е.С.“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл.422 вр. 415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че „Ю.С.Е.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:*** дължи на „ЕВН България Електросабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** следните суми: сумата от 1461,91
лева, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, предоставени в периода от 01.01.2017г. до 31.05.2017г. на обект, находящ
се в с. П., цех, ИТН: ********кл. № **********, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
25.07.2018г. до окончателното й изплащане; сумата от 40,81 лева представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 01.01.2018г. до 31.05.2018г., за които суми е издадена Заповед № 5667/27.07.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 11347/2018г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електросабдяване”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Ю.С.Е.С.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 600 лева, представляваща направени в производството разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: