Решение по дело №283/2018 на Районен съд - Сливница

                                          Р Е Ш Е Н И Е     № 1

 

                                        гр. Сливница, 14. 02. 2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

при участието на секретаря Галина Владимирова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 283 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

            И.К.И., с ЕГН ********** ***, чрез адв. Иванов обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-1204-003976 / 17.01.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на жалбоподателката за нарушение разпоредбите на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2  от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП са наложени глоба в размер на 300 лева и глоба в размер на 10 лева. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление с искане да бъде отменено. Жалбоподателката поддържа, че мястото, където е била спряна за проверка не е част от главния път, а представлява кръстовище, по което се извършва включването на превозните средства, идващи от с. Пролеша в ПП –І – 8 в посока към гр. София. Поради това не е била необходима винетка за преминаването й оттам. Изтъква, че на изхода на с. Пролеша няма знак указващ край на населеното място, както и при включването на ПП – І – 8 няма знак, указващ, че за използването на пътя е необходимо заплащането на винетна такса. При това положение жалбоподателката не е разбрала, че се движи по път, за който се изисква заплащането на винетна такса, поради пропуски в работата на служителите, отговарящи за сигнализацията, което следва да се отчете като грешка по смисъла на чл.14, ал.1 от НК – обстоятелство, изключващо вината й за извършване на нарушението.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата .

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства (АУАН бланков № 0336843 / 19.10.2017 г., наказателно постановление № 17-1204-003976 / 17.01.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, възражение, заповед № 8121з – 952 / 20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушения на водач на МПС, и  показанията на свидетелите Юлиян Стефанов Стефанов, К.Б.Б. и Н.Г.Д.), намира следното:

На 19.10.2017 г. около 13.40 часа свидетелите К.Б.Б. и Н.Г.Д. – автоконтрольори в С”ПП” при ОДМВР – София, спрели за проверка на ПП – І – 8, в района на пътния възел на 40-ти км., лек автомобил, марка „Инфинити”, модел „КХ 70” с рег. № СВ 0285 КТ, собственост на Владимир Иванов Иванов и управляван от жалбоподателката И.И.. Автомобилът идвал от с. Пролеша за включване в ПП – І – 8 към гр. София. Полицейските служители констатирали, че автомобилът се управлява от жалбоподателката И. без поставен валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа. Жалбоподателката не представила и свидетелство за регистрация на превозното средство, което управлява. За констатираните нарушения бил съставен акт за установяване на административно нарушение бланков № 0336843 / 19.10.2017 г., подписан от водача на автомобила с възражението, че на мястото на проверката няма изрично обозначение за винетен стикер, че кара колата по спешност и не е разпознала има ли винетен стикер. След извършването на проверката жалбоподателката се срещнала със свидетеля Юлиян Стефанов, който пътувал в посока от гр. София към КПП – Калотина и спрял от другата страна на ПП – І – 8, и му обяснила, че е била спряна от полицейски служители  на пътния възел при идването й от с. Пролеша преди включването в ПП – І – 8, които й съставили АУАН, че няма винетен стикер и документи за автомобила.

Въз основа на акта било издадено атакуваното НП № 17-1204-003976 / 17.01.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е извършила нарушение на разпоредбите на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 5 ЗДП, като не е съобразила своето поведение с въведените в тези норми правила за управление на МПС. Посочените разпоредби вменяват задължението към субектите по § 6, т. 25 от ДР към ЗДП да носят свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и да управляват пътни превозни средства по републиканските пътища само след като за тях е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП за преминаване на пътни превозни средства, посочени в този закон, по републиканските пътища, се събира такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса. В чл. 10а, ал. 6 ЗП леките автомобили са изрично посочени като пътно превозно средство, за което се събира винетна такса. Според разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДП движението на определените в Закона за пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 2 ЗП. В конкретния случай жалбоподателката като водач на пътно превозно средство не е изпълнила посоченото задължение. Посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на жалбоподателката се установи и в хода на съдебното производство. В случая АУАН е съставен за това, че водачът на спряното за проверка МПС не е представил на проверяващите свидетелството за регистрация на МПС и за управление на превозно средство без поставен валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа. Посочените нарушения са от категорията на формалните – с факта, че жалбоподателката като водач пътно превозно средство не представя свидетелството за регистрация на МПС и е привела описания лек автомобил в движение без да е поставен върху автомобила валиден винетен стикер, респ. без квитанция за платена такса за движение по републиканската пътна мрежа, следва да се приеме, че е нарушила правилата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 5 ЗДП и е осъществил съставите на чл. чл.183, ал.1, т.1, пр.3  и 179, ал. 3, т. 4 ЗДП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.).

Субект на нарушенията по чл.183, ал.1, т.1, пр.3  и чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) е не собственикът на превозното средство, а неговият водач. В ЗДвП се съдържа легална дефиниция на понятието “водач” – съгласно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР към ЗДП водач е лице, което управлява пътно превозно средство, какъвто безспорно в настоящия случай е жалбоподателката И. – обстоятелство, за което спор по делото липсва.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него. АУАН е съставен на мястото на нарушението и в него изрично се посочва посока на движение от с. Пролеша към гр. София. Изписаната посока на движение означава, че лекият автомобил е бил извън населено място в участък от републиканска пътна мрежа. В обстоятелствената част на НП също недвусмислено е посочено мястото на извършване на проверката и на извършване, респективно установяване на нарушението, откъдето става ясно, че се касае ПП – І – 8, в района на 40-ти км. За съда е вън от съмнение, че наказаното лице не е имало колебания или яснота дали се намира в населено място и или на първокласен път І – 8, независимо че е в района на пътен възел. По категоричен начин е установено, че жалбоподателката е управлявала по републиканските пътища превозно средство за превозна пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса. Несъмнено мястото, на което е била спряна за проверка от контролните органи – ПП - I-8, 40 км., с посока на движение към гр. София, е извън населено място и представлява част от републиканската пътна мрежа.

Предявените факти, за които на жалбоподателката е наложено наказание, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Настоящият състав не приема за основателно оплакването, че е налице процесуално нарушение, осъществено от административния орган поради това, че е било връчено нечетливо копие от АУАН. Действително, представеното от жалбоподателя в съдебно заседание копие от АУАН, което му е връчено е нечетливо, но към делото е приложен неговият оригинал, който е ясен, разчита се добре и е подписан от нарушителя със съответните възражения. Връчването на АУАН, при съставянето му в присъствие на нарушителя не е елемент от процедурата по съставянето му, актът се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише - чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Ето защо, дори и да му е било предоставено някакво копие, което не се чете, последното обстоятелство не съставлява нарушение при съставянето му, доколкото на нарушителя е разяснено в какво се изразява вмененото му нарушение.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката за липсата на пътна сигнализация с пътен знак Д-25, който според нея е предпоставка за съставомерност на деянието. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, за преминаване по републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци, Министерският съвет може да въвежда само една такса за определена категория пътни превозни средства. Заплащането на такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Видно от Приложение 1 към списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура – винетна такса към Решение № 945/1.12.2004 г. на МС, за републиканския път, по който е управлявала МПС жалбоподателката  (І - 8), се събира таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗП. Нейната дължимост следва от разпоредбата на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и е обусловена единствено от използването на пътя чрез движението по него на съответния вид пътно превозно средство. Пътищата включени в републиканската пътна мрежа са обнародвани в Държавен вестник, а в конкретния случай първокласен път І - 8 е част от републиканската пътна мрежа и е включен в обнародвания списък и съобразно чл.10, ал.2 ЗП за преминаването на ППС по него се събира винетна такса.

Наличието на знак „Д 25“ не е елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 139, ал. 5 ЗДвП и е ирелеватно към въпроса за отговорността. Пътният знак „Д 25“ е от категорията на пътните знаци със специално предписание. Съгласно разпоредбата на чл. 121а от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с пътен знак „Д 25 - за използването на пътя се изисква платена винетна такса“ се сигнализира републикански път, чието използване изисква винетна такса. Следователно наличието или липсата на знак „Д 25“ нито е релевантно за възникване на задължението за заплащане на винетна такса, нито е елемент от състава на нарушението по чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) и съответно не обуславя или изключва административноноказателната отговорност.

При определяне на наказанията наказващият орган е приложил правилно разпоредбите на  чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, според които водач, който управлява пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача, по републиканките пътища, за което не е заплатена съответната винетна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП, се наказва с глоба от 300 лева и водач, който не носи свидетелство за регистрация на управляваното МПС се наказва с глоба от 10 лева.

По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

            Воден от горното, съдът

 

                                                      Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-1204-003976 / 17.01.2018 г. на Началника на група, сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - София, с което на И.К.И., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбите на чл. 139, ал. 5 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.2  от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 3, т. 4 ЗДвП (ред. ДВ, бр.77 от 26.09.2017 г.) и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП са наложени глоба в размер на 300 лева и глоба в размер на 10 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: