Р
Е Ш Е
Н И Е
№607
гр. Хасково, 16.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
и прокурора Павел Жеков
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 819 по описа на Административен съд - Хасково за 2022 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А. М. А. Е. - гражданка на *, с посочен адрес: гр.Харманли, ж.к.„Дружба“ № 23, РПЦ на ДАБ при
МС, срещу Решение № 12230/03.08.2022 г. на Заместник–председател на Държавната
агенция за бежанците.
В жалбата се сочи, че решението било незаконосъобразно, поради
допуснати при постановяването му съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален
закон. Административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК.
Постановен бил при допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - при неизяснена фактическа обстановка
и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства бил направен
необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Причините, обосноваващи
предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, били посочени в
чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Оспорващата твърди, че безспорно в случая заявеното от
нея опасение от преследване било основано на религията, която изповядва, а то
по никакъв начин не било обсъдено в обжалваното решение. Не били изложени
мотиви относно положението на йезидите в региона, който напуснала, отношението
на групировката „ДАЕШ“ към тази малцинствена религиозна група, както и
присъствието на групировката в същия регион, в светлината на наличните в
справката данни. Цитират се разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, чл. 8, ал. 3,
т. 3 от ЗУБ и се твърди, че групировката „Ислямска държава“, както и останалите
опериращи на територията на Ирак радикални религиозни общности попадат сред
недържавните субекти, извършващи преследване, в териториите, в които държавните
субекти не са в състояние да ѝ противодействат. Поради това необсъждането
на посочените релевантни факти не давало възможност да се прецени
основателността на заявените от оспорващата опасения за живота и сигурността
ѝ, поради които напуснала *. В тази част административният акт
бил немотивиран и издаден при съществено нарушаване на
административнопроизводствените правила. Същото важало и по отношение на
произнасянето за субсидиарната закрила. Цитира се разпоредбата на чл. 9, ал. 1
и ал. 2 от ЗУБ и се твърди, че в случая административният орган сочел в
решението си, че спрямо нея не били налице предпоставките за предоставяне на
субсидиарна закрила, без да конкретизира установената от него фактическа
обстановка. Така изложените съображения сочели за осъществено от административния
орган изцяло формално изследване за причините, поради които напуснала родината
си, като органът не изяснил и релевантни
относно преценката му за предоставянето на хуманитарна закрила
обстоятелства. Поради това оспорващата счита, че административният орган се е произнесъл
при неизяснена фактическа обстановка, доколкото въобще не изследвал заявените от
нея опасения за живота и сигурността ѝ, вземайки предвид хипотезата на
чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Органът не преценил коя част на Ирак се явява за
оспорващата сигурна част от държавата ѝ по произход, поради което счита,
че административният орган не обсъдил в решението си в пълнота предпоставките,
визирани в чл. 9, ал. 5, респективно чл. 8, ал. 8 от ЗУБ. Тези хипотези, при
които можело да не се предостави бежански или хуманитарен статут, изисквали,
освен да не съществува реален риск от понасяне на тежки посегателства в
определена част от държавата по произход на кандидата, също така и последният
да може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на
държавата си, а подобни обстоятелства не били преценявани и мотивирани в
процесното решение. Освен изложеното, административният орган не взел предвид и
обстоятелството, че оспорващата е жена, която живее без семейството си, а това
не било прието от нормите на исляма и от обществото в арабския свят. Както
заявила по време на интервюто, всички нейни деца, заедно със семействата си,
живеели в Германия, поради което нямала закрилата на семейството си, каквато
трябвало да има според разбиранията в исляма. По подробно изложените в жабата
съображения се моли за отмяна на оспореното решение.
Ответникът – ЗАМЕСТНИК – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА
БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МС - София, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание
и в представени по делото писмени бележки, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С Молба вх. № 105450-4613/16.05.2022 г. чрез СДВНЧ - Любимец (рег.
№ УП21515/23.05.2022 г. на ДАБ),
жалбоподателката, под името А. М. А. И. от *, поискала от властите в Република
България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с Молба с вх. № 1887 от
23.05.2022 г., с рег. № УП21515/23.05.2022 г. на ДАБ, подадена с името А. М. А.. На
23.05.2022 г. лицето е регистрирано с имената А. М. А. Е. (съгласно направена корекция на имената на 16.06.2022 г.), родена на *** г. в *, *, със
същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, без
професия, без образование, *, документи за самоличност – национален паспорт сер.* № ***, изд.
от * на 02.04.2015 г., валиден до 31.03.2023 г.
С писмо с рег.№ УП21515/26.05.2022 г. по описа на ДАБ, И. Д.
Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност”
писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено,
че при задържането на лицето същата се е представила с имената А. М.А. И., родена на *** г., гражданка на *. С
второ по ред писмо рег. № УП21515/21.06.2022 г. по описа на ДАБ, след извършена
корекция на имената на чуждата гражданка въз основа на превод на представен по
време на административното производство документ за самоличност – национален
паспорт № ***, издаден на 02.04.2015 г. в *, И. Д. Директор на РПЦ – Харманли
е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” второ писмено становище по
постъпилата молба за закрила. С писма съответно с рег.№ М-13699/28.06.2022 г.
(рег. № УП21515/29.06.2022 г. в ДАБ при МС) и с рег.№ М-14914/18.07.2022 г.
(рег. № УП21515/20.07.2022 г. в ДАБ при МС),
е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена
закрила в Република България на лицето, в случай, че отговаря на условията по
ЗУБ.
На 20.06.2022 г. с А. М. А. Е. е проведено интервю по реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а
от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП21515/20.06.2022 г.
В хода на производството същата е заявила, че потвърждава всички данни, заявени
от нея при регистрацията. Същата е заявила, че има близки роднини в
държави-членки на ЕС: 1. Х. - син, не знаела на колко
години е, намирал се в Германия от 5 години и имал предоставена закрила; 2. И. – син,
не знаела на колко години е, намирал се в Германия от 5 години и имал
предоставена закрила; 1. Х. – дъщеря, не знаела на колко години е, намирала се в Германия от
5 години и имала предоставена закрила; 2. Д. – дъщеря, не знаела на колко години
е, намирала се в Германия от 5 години и имала предоставена закрила; 3. Н. –
дъщеря, не знаела на колко години е, намирала се в * от 5 години и имала предоставена
закрила. Посочила, че напуснала * през месец февруари 2022 г. и
легално заедно със семейство от * с автомобил преминали в Турция,
където останали близо месец в гр.Истанбул. През месец април 2022 г. влязла
незаконно в Република България през контролния граничен пункт. След като
преминала на българска територия, била откарана с автомобил до неизвестно за
нея място, където я задържала полицията. Заявила, че е родена в село *, обл. *. Живяла
там до напускането на страната. Посочила, че е вдовица. Не притежавала
разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Освен тук,
не била подавала молба за закрила в друга държава. Не била арестувана, нито
осъждана в държавата си на произход или в друга държава. Заявила, че е кюрд. Не
е заявила проблеми в И. заради принадлежността си към тази етническа група. Посочила, че
е йезид и че лично тя не е имала проблеми в Ирак заради изповядваната от нея
религия, но ислямската групировка „ДАЕШ“ ги приемала за „неверници“ и като
такива били подложени на изтребление. Нямала проблеми с официалната власт в
страната си. Не членувала в политическа партия или организация. Не участвала в
религиозна организация, общност, секта. Нямала никакви близки роднини, които са
останали да живеят в И.. Посочила, че няма образование, няма професия. Относно причините
да напусне държавата си по произход разказала, че през 2014 г. в И.
установила своето влияние ислямската групировка
„ДАЕШ“ и тогава започнали проблемите за тях, йезидите. Страхували се от
ислямистите, защото били подложени на преследване и избиване от тях. Това
принудило цялото ѝ семейство през 2014 г. да се премести да живее в
бежански лагер в гр.Арбил, където останали три месеца. След като се успокоила
обстановката, решили да се завърнат в село *, обл *. Там обаче през 2015 г. починал
съпругът ѝ. По това време синовете и дъщерите ѝ заминали за
Германия, където се установили и вече имали закрила. Тя останала да живее в И. сама, но нямала на кого да разчита
за финансова подкрепа. Водела труден живот и всичко това я накарало да вземе
решение да потърси бъдеще, като замине за Европа. Другата причина, която я
мотивирала да вземе решението да напусне И., била тази, че двамата синове и
двете ѝ дъщери от 5-6 години се намирали в Германия. Искала да замине за
Германия и да се събере с тях, като за целта взела пари назаем. Посочила, че не
е имало отправена лично към нея заплаха. Не било заплашвано семейството
ѝ. Не ѝ било оказвано насилие. Заявила, че не би се завърнала в И., защото
там няма нито един останал близък роднина. Подала молба за закрила в Република
България, защото била задържана от полицията тук и била принудена да подаде
молба за закрила.
Представено е становище рег. № УП21515/22.07.2022 г. от младши
експерт в отдел „Производство за международна закрила и деловодство“ в РПЦ –
Харманли, с което, след преценка на събраните по преписката доказателства, се
предлага на чужденката да се откаже предоставянето на статут на бежанец и
хуманитарен статут.
С Решение № 12230/03.08.2022 г., Заместник-Председател на Държавна
агенция за бежанците при Министерски съвет отказва да предостави статут на
бежанец и хуманитарен статут на А. М. А. Е., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите,
съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за
оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от
компетентен орган – Заместник-Председател на ДАБ, на който съобразно чл. 52 от
ЗУБ във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗУБ е делегирано правомощие да отказва
международна закрила в Република България – л. 15 от делото, Заповед № 03-15/03.05.2022
г.
Административният акт отговаря на общите изисквания за форма и
съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и
правни основания за издаването му. Административният орган излага подробни
съображения относно приетото от него, че на жалбоподателката не следва да се
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдена
обстановката в страната на произход – Ирак. Обективираните в решението
фактически съображения имат подробна мотивировка, ясни са, кореспондират на
приложените правни норми и дават възможност на жалбоподателката да разбере
какви са мотивите, възприети от административния орган, за да постанови
решението, с което се отказва предоставяне на исканата международна закрила.
Административният орган е изследвал в мотивите си и данните, изложени в
интервюто, като е посочил, че не са изложени факти и обстоятелства, релевантни
към молбата за международна закрила, които да бъдат обсъждани. Видно от данните
по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява
органът да пропуска да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с
личното положение на молителката. Напротив, обследвани са всички заявени от
търсещата закрила факти от личната ѝ бежанска история, същите подробно са
анализирани, като въз основа на тях ответникът възприема, че те не установяват
наличие на предприето по отношение на жалбоподателката преследване по смисъла
на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната по произход. В този смисъл административният
орган е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут на
бежанец и хуманитарен статут да извърши всестранна и задълбочена преценка на
всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение
на чужденците в държавата по произход.
Не се констатира при постановяване на обжалваното решение да е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
което да доведе до отмяна на административния акт.
Съдът намира така постановеното решение за съответно на материалния
закон.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се
сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в
Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения
от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или
принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по
произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата
на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на
опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история
на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването,
дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата,
която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно
ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история,
възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя
от причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на
органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен
спрямо оспорващата акт на преследване от страна на официалните власти в И..
Заявените от молителката обстоятелства не представляват актове на преследване
по причина на религиозната ѝ принадлежност, националност, пол, или други
релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния
орган, че действителният мотив за напускането на И. и нежеланието на чужденката да се
върне в тази държава е стремежът към по-добър живот. Правилно е и заключението
на органа, че сочените от чужденката причини за напускането на страната не отговарят
на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Не се твърди молителката или
семейството ѝ да са били заплашвани или преследвани по етнически или
религиозни причини. Не се установява спрямо чужденката да е осъществено
преследване, релевантно на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо
такова. Молителката изрично заявява, че не е била арестувана или осъждана.
Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване,
също не се установяват в страната по произход Ирак. Ето защо изцяло правилни са
изводите на органа, че чужденката не доказва предпоставки за предоставяне на
търсения бежански статут.
Причините, които българският законодател установява като
обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл. 9 от
ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки заплахи срещу
живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на
въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е преценката на
административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не се установява
в държавата си по произход жалбоподателката да е изложена на реална опасност от
тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или
нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата
на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се
предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно
бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда
на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на
член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година
относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е
обсъдена актуалната информация относно И.. Няма данни правата на
оспорващата да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо нея
преследване. Чужденката не е била обект на лични заплахи. Така настоящият
съдебен състав намира извършената преценка относно ситуацията в Ирак за
правилна. Дори въпреки наличието на данни за свързани със сигурността
инциденти, то от съдържащата се в административната преписка справка не се
разкрива наличието на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че
да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност
цивилно лице, върнато в съответния регион, поради самия факт на присъствието си
на тази територия. Съответно на доказателствата е и заключението на органа, че
доколкото в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и
индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата за закрила, за да са
налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното
насилие в И. следва да е изключително, каквото то не е, видно от събраната
информация. В конкретния случай за чужденката не се установява специфичен риск
от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността ѝ поради присъщи на
индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално
осъществим при завръщане в И., поради което ситуацията в страната на произход следва да е с
извънредна висока степен на колективна опасност, каквато тя не е.
В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е
приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което да представлява основание за
отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните
разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А. Е. - гражданка на Ирак, срещу
Решение № 12230/03.08.2022 г. на Заместник - Председател на Държавната агенция
за бежанците при Министерски съвет.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: