№ 209
гр. Ловеч, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500492 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 96/ 28.04.2025 г., постановено по гражданско дело
№70/2025 г. на Районен съд – Тетевен е прогласена за нищожна на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 10а от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗД клаузата,
съдържаща се в Раздел VI „Параметри" от Договор за потребителски кредит
№ 40013977992 от 12.12.2022 г., сключен между М. П. В., ЕГН ********** от
гр. Я., област Л., *** и „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Мотописта, бул.
„България" № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано винаги от двама
управители: С.Н.Н., Н.М.Л., Я.К.Ч., която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" в размер на 1650.00
лева.
С решението, като неоснователен и недоказан, е отхвърлен
установителен иск, в частта за прогласяване нищожност на клаузите на
Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40013977992 от
12.12.2022 г., сключен между „Профи кредит България" ЕООД гр. София ЕИК
********* и М. П. В., ЕГН ********** от гр. Я., област Л., ***, предвиждащ
Годишен лихвен процент от 41.00% и Годишен процент на разходите от 49.65
%.
На основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, РС – Тететвен е осъдил „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, да заплати на М. П. В., ЕГН ********** сума в
1
размер на 310.12 лева, представляваща недължимо платена сума по Раздел VI
„Параметри" от договор за потребителски кредит № 40013977992 от
12.12.2022 г., сключен между страните, за предоставяне на услугата „Фаст"
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
16.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
За разликата от уважения размер на иска, до претендираният такъв, в
размер от 974.91 лева, същият е отхърлен като недоказан.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК *********, са осъдени да заплатят на
Еднолично адвокатско дружество „Е. И.", представлявано от адв. Е. И. - М. от
ПАК сумата от 720 лева с ДДС - възнаграждение за адвокатска помощ и
съдействие, оказани на М. В. по гр.д. № 70/2025 г. по описа на РС – Тетевен,
както и на Районен съд - Тетевен сума в размер на 526.36 лева разноски по
делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 3771/
21.05.2025 година от М. П. В., представлявана от адв. Е. И., срещу Решение №
96/ 28.04.2025 година по гр.д. № 70/2025 година по описа на РС - Тетевен.
Считат, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и
незаконосъобразен акт, постановени при съществени процесуални нарушения.
Посочват, че мотивите на съда относно това, че договорът за кредит отговаря
на изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК противоречат на решение на СЕС от
21.03.2024 година по дело С-714/22 г. Изтъкват, че съдът не е изпълнил
задължението си да провери действителността на договора и на ненаведени от
страните основания при определени хипотези, които в конкретния случай
били налице. В този смисъл молят да бъде отменен атакуваният съдебен акт в
отхвърлителната част.
Подаден е писмен отговор вх. № 4474/ 13.06.2025 година от вх. № 5625/
25.07.2024 година от „Профи кредит България" ЕООД, в който се излагат
подробни съображения за неоснователност на подадената въззивна жалба и
действителността на оспорваните клаузи. Молят да бъде потвърден съдебният
акт в атакуваната част, претендират разноски.
Подадена е частна жалба вх. № 5047/ 03.07.2025 година от „Профи
кредит България" ЕООД против определение № 532/ 25.06.2025 година
постановено по чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата им за
изменение на решението в частта за разноските. Излага съображения за
неправилност на определението, поради прекомерност на определеното
адвокатско възнаграждение на насрещната страна. Позовава се на съдебна
практика, като молят да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. В частната
жалба се навеждат твърдения за злоупотреба с право от страна на ищцата.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от М. П. В.,
представлявана от адв. Е. И., в който оспорва подадената частна жалба и моли
да бъде потвърдено определението по чл. 248 от ГПК.
2
В открито съдебно заседание, проведено на 23.09.2025 г. страните не се
явяват и не се представяват.
С молба вх.№6474/19.09.2025 г. процесуалният представител на
въззивника, адв. Е. И. е заявила, че поддържа въззивната жалба, прави искане
за присъждане на разноски на осн. чл. 38 от ЗАдв. в размер на 960 лева.
С молба вх.№6495/23.09.2025 г. „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез
юрисконсулт Георги Антонов дава съгласие делото да се гледа в негово
отсъствие, поддържа отговора на въззивната жалба и подадената от тях частна
жалба. Прави възражение за прекомерност, в случай, че е претендирано
адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело
№ 70/ 2025 г. по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището на
въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност
съдът приема за установено следното:
Между „Профи кредит България" ЕООД - София, в качеството на
заемодател, и М. П. В., в качеството на заемополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № 40013977992, по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя сума в размер от 3 000 лева. Съгласно клаузите на
договора кредитополучателят се задължил да върне сума в размер на 5259
лева в срок от 36 месеца, на равни погасителни вноски от 146.09 лева на
двадесето число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент
по заема - 41.00 % и годишен процент на разходите - 48.71 %. Сключено било
и споразумение за допълнителен пакет услуги - „Фаст" и „Флекси" с
възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 1650 лева и с размер на
месечната вноска от 45.83 лева. За услугата „Флекси“ не е уговорено
възнаграждение. Общото задължение по договора и допълнителните услуги е
в размер на 6909 лева с обща месечна вноска 191.92 лева.
По делото в първоинстанционното производство е изслушано
заключение на СЧЕ, с поставени следните задачи: да се установи какви
разходи са включени в годишния процент на разходите и с какъв процент се
оскъпява кредита с уговорената такса от пакет за допълнителните услуги,
както и какъв е размерът на платените суми по договора по пера. Вещото лице
по отношение за първият въпрос е отговорило в заключението си, че размерът
на ГПР без включени допълнителните услуги е в размер на 49.65%, а с
включването им би бил в размер на 89.05%. Посочва, че с допълнителния
пакет кредитът се оскъпява с 39.4%. Що се отнася до платените суми по
договора, съгласно заключението е платена сума в общ размер на 3 974.91
лева, от които 3000 лева главница, 662.74 лева лихва, 310.12 лева по
допълнителна услуга „Фаст“ и 2.05 лева лихва за просрочия.
С подадената от М. В. въззивна жалба, се оспорва решението на РС -
Тетевен, в частта, с която съдът е счел, че договорът за потребителски кредит
не е недействителен на осн. чл. 22, във връзка с чл. 11,ал. 1.т.7-12 от ЗПК,
въпреки нищожността на клаузата за допълнителна услуга и е отхвърлен иска
3
с правно основание чл.55, ал. 1 от ЗЗД за горницата над сумата от 310.12 лева
до претендирания размер 974.91 лева.
От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между
страните е сключен договор за кредит за сумата от 3 000 лева при фиксиран
лихвен процент от 41 % , като М. В. се е задължила да върне сума в размер на
5259 лева в срок от 36 месеца, на равни погасителни вноски от 146.09 лева на
двадесето число от месеца. Съгласно договора годишен процент на разходите
е уговорен в размер на 48.71 %. За сключеното споразумение за допълнителен
пакет услуги - „Фаст" кредитополучателят дължи възнаграждение съответно
1650 лева с размер на месечната вноска от 48.83 лева. Общото задължение по
договора и допълнителните услуги е в размер на 6909 лева с месечна вноска
191.92 лева.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза е установено, че размерът на ГПР без включени допълнителните
услуги е в размер на 49.65%, а с включването им би бил в размер на 89.05%.
Посочва, че с допълнителния пакет кредитът се оскъпява с 39.4%. Що се
отнася до платените суми по договора, съгласно заключението е платена сума
в общ размер на 3 974.91 лева, от които 3000 лева главница, 662.74 лева лихва,
310.12 лева по допълнителна услуга „Фаст“ и 2.05 лева лихва за просрочия.
Безспорно в настоящото производство М.В. е потребител по смисъла на
§ 13, т.1 от ДП на закона за защита на потребителите, поради което са
приложими правилата на ЗПК и ЗЗП, като при действието на чл. 7, ал.3 от
ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи.
В конкретния случай, споразумението за допълнителни услуги е
нищожно по смисъла на чл. 23, вр. чл.22 от ЗПК. Съображенията за това са
следните. От приложения договор за потребителски кредит и погасителния
план, е видно, че възнаграждението за допълнителни услуги е включено в
общия размер на месечната вноска по кредита, поради което следва да бъде
включен в ГПР. В този смисъл е и решение от 31.03.2024 година на СЕС по
дело №С-714/22 г., съгласно което чл.3 б.ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и
на Съвета от 28.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за
отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи разходи
по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б."и", когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Освен това чл.10, §2 б."ж" и чл.23 от
Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в ДПК не е
посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл.3 б."ж" от тази директива
4
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен
от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че
наведените във въззвината жалба аргументи за неправилност на съдебното
решение на РС – Тетевен по отношение недействителността на договора за
потребителски кредит за основателни. Неправилно първоинстанционният съд
е счел, че сключеният договор за потребителки кредит не е недействителен,
поради факта, че същият би бил сключен и без недействителните клаузи, а
именно тези касаещи допълнителните услуги.
В процесния договор, както се установява и от вложените в гражданско
дело №70/2025 г. по описа на РС – Тететвен доказатлства, се установява че
пакета допълнителни услуги не е включен в ГПР в нарушение на чл. 12, т.9 от
ЗПК, поради което съгласно тези клаузи са недействителни. Поради същите
съображения възнаграждението за допълнителни услуги не би следвало да се
включва и в размера на погасителните вноски по кредита. В случая е налице
нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определяне на ГПР по
ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите
предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за
ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва. Поради
изложеното договорът за кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Трайната съдебна практика, както и практиката на СЕС са категорични в тази
насока. Некоректното посочване на ГПР съставлява порок, толкова тежък, че
на практика се приравнява на липса на ГПР, което от своя страна влече
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като е
невъзможно посочените неравноправни клаузи да бъдат заменени с
разпоредба на закона, нито пък процесния договор би бил сключен и без тях,
тъй като посочването на ГПР е част от задължителното съдържание на
договорите за потребителски кредити. При това положение
кредитополучателят следва да върне само чистата сума по кредита, а именно
сумата в размер на 3000 лева, представляваща отпусната и усвоена главница.
По отношение на размера на сумата, с която неоснователно дружеството
- ответник се е обогатило. По делото се установява, че е платена сумата в
размер на 3 974.91 лева, от които 3000 лева главница, 662.74 лева лихва,
310.12 лева по допълнителна услуга „Фаст“ и 2.05 лева лихва за просрочия.
Сумата над размера на платената главница в размер на 3000 лева, а именно
974.91 лева се явява недължимо платена и с нея ответника и въззиваем по
настоящото дело се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца-въззивник.
По тази причина „Профи Кредит България“ ЕООД следва да бъде осъден да я
върне.
Предвид гореизложеното, постановено по гражданско дело № 642/ 2023
година по описа на РС –Тетевен, решение следва да бъде отменено в
обжалваната част.
5
„Профи Кредит България“ ЕООД са подали частна жалба срещу
Определение №531/25.06.2025 г.,с което е оставена без уважение тяхна молба
за изменение на решението в частта за разноските, като се намали
присъденото на осн. чл. 38 от ЗАдв. възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца. Жалбоподателите считат, че присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева е прекомерен, предвид фактическата и
правна сложност на делото. С подадената от тях молба, на осн. чл. 248, ал. 1 от
ГПК е направено искане размерът на адвокатското възнаграждение да бъде
намален на 200 лева. В молбата се посочва, че първоинстанционният съд
неправилно е начислил ДДС върху сумата за адвокатско възнаграждение,
считат, че съдът няма подобни правомощия. Посочват, че е налице
злоупотреба с право при разделянето на претенцията на отделни искове.
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения законов
срок, от лице имащо правен интерес и срещу акт подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
С обжалваното определение, с което молбата е оставена без уважение,
съдът е счел, че размерът на присъденото възнаграждение е правилен и
справедлив предвид характера на делото и извършените от процесуалния
представител действия. Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд.
С Решение №96/28.04.2025 г., РС – Тетевен е определил адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева, като в мотивите на решението си, съдът
е счел, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на по 300 лева за
всеки от двата предявени иска или общо 600 лева без ДДС. Съдът е приел, че
процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС, поради което е
добавил ДДС към размера на адвокатското възнаграждение и по тази причина
ответникът е осъден да заплати сумата в размер на 720 лева адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните адв.
възнаграждения съобразно цената на иска минималното адвокатско
възнаграждение e в размер и на 400 лева за настоящата инстанция. Съдът като
съобрази решение от 25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/ 22 г., с оглед
противоречие на така определените размери по наредбата с чл. 101, §1 и § 2 от
ДФЕС, счита, че тези размери подлежат на преценка от съответния съд.
Съставът следва да съобрази вида на спора, вида и количеството на
извършената работа, фактическата и правна сложност, при зачитане принципа
за достойно заплащане на труда. В конкретния случай, делото не е със
фактическа и правна сложност, изготвена е искова молба, производството е
протекло в две открити заседания без да се явява представител на ищеца,
както и при отчитане обема на извършената работа, съдът счита, че
минималният размер за предявените искове, определен в Наредба № 1 е
прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа, поради което
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 240 лева с вкл. ДДС, за
6
всеки един от двата иска или общо в размер на 480 лева с вкл. ДДС.
Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че Определение №
531/ 25.06.2025 г. е неправилно, и следва да бъде отменено, в частта с която е
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв над
сумата от 480 лева с вкл. ДДС и постановено отхвърлянето на сумата до
присъдените 720 лева с вкл. ДДС.
От процесуалния представител на въззивника е направено искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на осн. чл. 38 от ЗАдв. в размер на 960 лева. С отговора на
въззивната жалба, въззиваемият е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от въззиваемия.
Настоящата инстанция, счита, че претендираният размер от 960 лева се
явява прекомерен, предвид ниската правна и фактическа сложност на
въззивното производство по делото, както и предвид извършените от
процесуалния представтел действия, изразяващи се в подаване на въззивна
жалба и отговор на частна жалба. В проведеното открито съдебно заседание
процесуалният представител не се е явил. По тази причина съдът счита, че на
адв. Е. И., в качеството на процесуален представител на М. В. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, от които 400 лева
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивна инстанция и
80 лева начислено ДДС върху размера на възнаграждението.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 96/ 28.04.2025 г. по гр.д.№70/2025 г. на РС –
Тетевен, в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
установителен иск за прогласяване нищожност на клаузите на Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт №40013977992 от 12.12.2022
г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД с ЕИК ********* и М. П.
В. с ЕГН **********, предвиждащ годишен лихвен процент от 41.00% и ГПР
49.65%, както и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 310.12 лева до
пълния претендиран размер от 974.91 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 40013977992/ 12.12.2022
г. Профи Кредит Стандарт, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Средец,
ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, и М. П. В., ЕГН **********, с адрес
град Я., ул. ***, пoради противоречие с императивни разпоредби на закона, в
частност чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, касаещи ГПР.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „Профи кредит България“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н
Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България“ № 49, представлявано от
управителите С.Н.Н., Я.Я.Ч.,Ц.Г.С. И Ч.К.Ч. да заплати на М. П. В. с ЕГН
**********, с адрес град Я., ул. ***, сумата в размер на 664.79 /шестстотин
шестдесет и четири 0.79 лева/, представляващи недължимо платени по
Договор за предоставяне на потребителски кредит № 40013977992/ 12.12.2022
г. Профи Кредит Стандарт 662.74 лева лихва и 2.05 лева лихва за просрочия.
ОТМЕНЯ определение № 531/ 25.06.2025 година, постановено по реда
на чл. 248 от ГПК, с което е оставено без уважение искането на „Профи кредит
България“ ЕООД за изменение на Решение № 96/ 28.04.2025 година по гр.д. №
70/ 2025 година по описа на РС – Тетевен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК решение № 96/ 28.04.2025
година, постановено по гр.д. № 70/ 2025 г. поописа на РС – Тетевен, в частта, с
която на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.38 от ЗАдв. „Профи кредит
България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, е осъдено да
заплати на адв. Е. И., БУЛСТАТ *********, с адрес град Пловдив, ул.
„Борба“№3, за сумата над размера от 480 (четиристотин и осемдесет) лева
адвокатско възнаграждение по осн. чл.38, ал. 1 от ЗАдв., като в тази част
претенцията за разноски като неоснователна отхвърля.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.38 от ЗАдв. „Профи
кредит България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, да
заплатят на адв. Е. И., БУЛСТАТ *********, сумата в размер на 480
(четирстотин и осемдесет) лева за процесуално представителство на М. П. В.
пред въззивна инстанция.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 6 от ГПК „Профи кредит България“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, р-н Средец,
ж.к. Мотописта, бул. „България“ №49, да заплати в полза на ОС – Ловеч
сумата в размер на 163.18 (сто шестдесет и три 0.18) лева, представляващи
държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8