Р Е Ш Е Н И Е
№ 813/2.5.2023г.
Гр.Пловдив
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Пловдивският административен съд, ІХ състав, в
публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря Д. Й. като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов адм. дело № 327 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във вр. с чл. 211 от Закона за министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано
по жалба на С.С.С., ЕГН **********, чрез
адв. Ч., срещу Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № Л – 203 от 18.01.2023 г.,
издадена от главен директор на Главна дирекция изпълнение на наказанията /ГДИН/,
с която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
В жалбата се излагат аргументи за
неправилност и незаконосъобразност на оспорвания административен акт, както и
постановяването му при допуснати процесулани нарушения. Като такива се посочват
- нарушена форма на оспорвания административен акт, с оглед обективирани в
същия фактически и правни изводи, които според жалбоподателя нарушават правото
му на защита. Твърди се още в жалбата непосочване в оспорваната заповед на всички
законови реквизити, определени с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и нарушаване
на чл. 35 от АПК.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява
от адв.Ч., която поддържа жалбата и моли да се отмени
издадената заповед като неправилна и незаконосъобразна, претендира разноски по
делото. Представя писмена защита.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител юрк. Ч., в писмено становище и в съдебно заседание по делото,
сочи аргументи за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският административен съд,
след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и
след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал.
1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално
допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна.
Съображенията за това са следните:
С процесната Заповед № Л-302 от 18.01.2023 г., издадена
от главния директор на ГДИН, на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1,
т. 3 и чл. 200, т. 1, т. 6 във връзка с чл. 204, т. 3 от ЗМВР на главен инспектор
С.С.С. – началник на сектор „Арести“ в Областна
служба „Изпълнение на наказанията“ - Пловдив (ОС ИН) е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на
заповедта.
Безспорно С.С.С. е главен
инспектор, началник на сектор „Арести“ в Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Пловдив и в това си качество, съгласно Заповед № Л-878 от
04.10.2021 г. на началник ОС ИН, е определен да утвърждава месечни графици за
дежурствата на надзорно охранителния състав в Арест – Пловдив.
Със Заповед № Л-4419/17.10.2022г., изм. със Заповеди № №
Л-4828/11.11.2022г., Л-5281/13.12.2022г. на гл.директор на ГДИН е назначена
комисия, в състав: Цветан Ц.- председател и членове - Николай Николов, Иван
Стефанов, Милена Василева и Диляна Нешева - Скринска която комисия да извърши
проверка за изясняване на постъпили данни, че инспектор С.С.С.
началник на сектор „Арести“ в ОС ИН – Пловдив е утвърждавал месечни графици за
работа на служителите на НОС „с допуснати редица пропуски при изготвянето им и
констатирани неравномерно и некоректно разпределяне на почивките на
служителите.“ Посочено е в заповедта, че комисията следва да изготви писмена справка
за резултатите от възложената проверка, която да се докладва на главния
директор на ГДИН. Според положен върху посочената заповед и нейните изменения
подпис от жалбоподателя, същият е запознат със заповедта на 01.11.2022г., респ.
с измененията ѝ - на 14.11.2022г. и на 13.12.2022 г.
При извършената проверка в
Арест Пловдив е констатирано следното:
Съгласно Заповед № Л-1085 от 26.09.2022 г., във връзка с
подпомагането на служителите от НОС в Арест – Пловдив, са командировани 14 /четиринадесет/
служителя от Арест – гр.Кърджали да изпълняват служебните си задължения в Арест
гр.Кърджали и в Арест гр.Пловдив за времето от 01.10.2022 г. до 01.11.2022 г. За
така посочения период са изготвени и утвърдени 3 /три/ броя месечни графика за дежурствата
на надзорно охранителния състав в Арест – Пловдив, както следва: от 26.09.2022 г.,
от 07.10.2022 г. и от 24.10.2022 г. Първите два графика са утвърдени от
жалбоподателя, в качеството му на началник сектор „Арести“ при ОС ИН
гр.Пловдив, третият график е утвърден от началник ОС ИН гр.Пловдив. Жалбоподателят
С. е ползвал платен годишен отпуск за времето от 10.10.2022г. до 17.10.2022г.
вкл. и от 19.10.2022г. до 28.10.2022г. вкл. При проверката е установено, че в
месечните графици за м.октомври, 2022г. е съобразена натовареността на двата
ареста като на всеки командирован служител от Арест Кърджали са заложени в
графика до четири 12-часови дежурства в Арест гр.Пловдив. Останалите дежурства
за месец октомври 2022г. са заложени да носят службата в Арест гр.Кърджали.
Установено е също така, че: всички дежурства на командированите 14 служителя в
Арест Пловдив са 12-часови и само в тъмната част от денонощието, а на
служителите от Арест – Пловдив повече дежурства са в светлата част от
денонощието; в графика за същия месец на Арест Пловдив служителите, които са
командировани от Арест Кърджали не са вписани поименно и на кои дати са
включени в състава на наряда и това е отразено в графика за м. октомври на
Арест – Кърджали.
Видно от докладна записка вх. № 16612/10.10.2022 г.,
изготвена от главен инспектор С.С. месечните графици
за нарядите на НОС за Арести Пловдив и Кърджали за преминаване на смесен режим
на работа (8, 12 и 24 часа) са изготвени въз основа на разпореждане на главния
директор на ГДИН. Жалбоподателят посочва в писмени обяснения, дадени по повод
на проверката, че „За Арест Пловдив на 24 часов режим на работа са дежурните
командири на отделения, на 12 часов режим на работа са надзирателите , които
поддържат постоянните постове на ареста, на 8 часов режим на работа са
служителите, които поддържат поствете в рамките на работното време на
администрацията, както и младши инструктура по охрана и главния надзирател в
ареста. Този режим на работа е в сила от 01.10.2022г. За Ареста Кърджали - на 8
часов режим на работа са командир на отделение и надзирателите жени, останалите
надзиратели са на 12 часов режим на работа“. Във връзка с изпълнението на
заповед Заповед № Л-1085 от 26.09.2022 г. на началник на ОС ИН в докладната е
изложено, че графиците са изготвени така, че всеки един от командированите
служители да работи съвместно в двата ареста като дежурствата на служителите,
които пътуват от Арест Кърджали са не повече от четири (12 часови) за месеца;
служителите на Арест Кърджали са включени в месечния график на дежурствата в
арест Кърджали, където са положили повечето от дежурствата, което се сочи да е
в изпълнение на Заповед № ЧР-05-283/17.08.2021г., издадена от министъра на
правосъдието, съгласно която се определя
реда за разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните ѝ служби,
отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време. Описано е в докладната на жалбоподателя, че са
проведени служебни събрания със служителите на двата ареста, на които той е
разяснил новата организация на работа като са отправени искания от страна на
командированите от Арест Кърджали служители да не пътуват два последователни
дни до арест Пловдив, което им искане се сочи като изпълнено. Отделно от това изготвянето
на първоначалния график за дежурствата на НОС се обосновава с обстоятелствата,
че служителите на Арест Кърджали не са запознати с оперативната обстановка,
както и с особеностите при изпълнение на служебните задължения в Арест Пловдив,
поради което на проведени събрания е взето решение командированите служители да
изпълняват служебните си задължения в Арест Пловдив само нощни смени, когато
службата в арест Пловдив е преобладавощо постова служба. Поради тези
обстоятелства е обусловен, според жалбоподателя, по-големият брой на дневните
смени на служителите в арест Пловдив, съпоставен с нощните, съответно нощните
на служителите в Арест Кърджали да са повече от дневните. В заключение С. е
посочил, в обясненията си, че с оглед отправени при проверката от 06.10.2022 г.
препоръки месечните графици на дежурствата и в двата ареста са променени като служителите
в същите „имат относително по равно дежурства през деня и нощта“.
Изготвена е писмена справка по приключила проверка, разпоредена
със Заповед № Л-4419/17.10.2022 г., на дисциплинарно наказващия орган от 04.10.2022
г, според който е прието за установено, че утвърдения от жалбоподателя график
за м.октовмри, 2022 г. е изготвен в нарушение на т. 11.2 и т. 12.2 от Заповед №
ЧР-05-283/17.08.2021 г. на министъра на правосъдието и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР и
т. 9 от Заповед № ЧР-05-265/27.07.2021 г., изд. от министра на правосъдието,
поради което, според комисията, с утвърждаването на графиците на НОС за периода
01.10.2022 г. – 01.11.2022 г. гл. инсп. С.С. е бил
длъжен да предприеме действия по извършване на контрол над подчинените му
служители от НОС, а е допуснал „подценяване на обективната ситуация и
неправилна преценка на обстановката“, както и не е не е изпълнил свои задължения,
вменени му с длъжностна характеристика.
Прието е, че спрямо
С. следва да бъде ангажирана дисциплинарна отговорност за дисциплинарно
нарушение – неизпълнение на служебни задължения – „следвало е при утвърждаване
на графика на НОС, същия да бъде съобразен със Заповед № ЧР-05-265/27.07.2021 г.,
изд. от министра на правосъдието“. Към дисциплинарната преписка е приложена
кадрова справка за С., която се сочи да е съобразена при определяне размера на
наказанието. Предложено е на гл.инспектор С.С. за
нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – за неупражняване контрол над
подчинени да се наложи наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Според нарочно отразяване, жалбоподателят се е запознал лично
с така предложеното от комисията на 08.12.2022г.
На 09.01.2023 г. в 14.00 часа била връчена покана на
жалбоподателя за запознаване с обобщена справка и материалите по дисциплинарната проверка и за
даване на допълнителни писмени обяснения или възражения. Такива са дадени от
страна на жалбоподателя на 13.01.2023 г. Според обясненията оперативната
обстановка в ареста и налагащите се промени в месечния график за октомври,
2022г. за дежурствата на НОС, наложило изготвяне на три графика за посочения
период – всеки следващ, отменящ предходния като последният действително
изпълнен месечен график е утвърден от началник на ОСИН – Пловдив. Това
обстоятелство, според С., буди недоумение по отношение на волята на
аминистративния орган да му се търси отговорност, чрез образуваното дисциплинарно
производство. Жалбоподателят сочи, в отговор на писмена покана за даване на
обяснение, че не е имало недоволство сред служителите двата ареста по повод на
ползване на отпуск, графикът на отпуските се сочи да е изготвен съгласно Заповед № ЧР-05-265/27.07.2021 г.,
изд. от министра на правосъдието. По отношение на осъщетвявания
от С. през процесния период контрол над подчинените му служители, същият заявява,
че пряк контрол над главния надизрател (изготвящ месечния график) по длъжностна
характеристика за тази длъжност, осъществява не началник сектор „Арести“, а
Началник РСИН. По отношение на контрола върху останалите служители от НОС, С.
сочи, че въпреки отсъствието си за ползване на платен годишен отпуск, е покрил
изизскуемият минимум от проверки на НОС в Арест – Пловдив, съгласно чл. 330, т.
4 от ЗИНЗС. Относно предприетите мерки във връзка с назначената на 06.10.2022г.
проверка, още на следващия ден – 07.10.2022г. С. твърди да е дал указания и да е утвърдил график, в който съотношението на
дневни към нощни смени на служителите в ареста да е относително по равно.
На 18.01.2023 г. била издадена оспорената заповед, която
била връчена на жалбоподателят на 23.01.2023 г. Дисциплинарно наказващият орган
е приел в мотивите си фактите и обстоятелствата, констатирани от
дисциплинарната комисия и е наложил процесното дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца.
Като доказателства по дето са приети: кадрова справка за
главен инспектор С.С.; длъжностни характеристики за
длъжност „началник на сектор Арести“ в ОС ИН; Заповед № ЧР-05-57/17.02.2021г.,
издадена от зам. министъра на правосъдието, с която е утвърден класификатор на
длъжностите за държавните служители в ГДИН и териориалните ѝ служби; Заповед № ЧР-05-265/27.07.2021г., издадена от
министъра на правосъдието относно ползването на годишен отпуски по чл. 189 и
чл. 190 от ЗМВР на държавните служители в ГДИН
и териториалните ѝ служби; Заповед № ЧР-05-283/17.08.2021г.,
издадена от министъра на правосъдието, съгласно която се определя реда за
разпределяне на работното време в ГДИН и териториалните ѝ служби,
отчитането му и компенсиране на работата на държавните служители извън
редовното работно време; Заповед № Л-835/17.09.2021г., издадена началник ОС ИН
относно разпределението на работното време на служителите на ОС ИН –
гр.Пловдив; Заповед № Л-878/04.10.2021г., издадена от началник на ОС ИН относно
реда за организиране на работното време в ОС ИН – гр.Пловдив и отчитането му,
съгласно заповед № ЧР-05-283/17.08.2021г., издадена от министъра на
правосъдието; заявления за ползване на платен годишен отпуск от С. Славев за
периоди 10.10.2022г. – 17.10.2022г. вкл. , 19.10.2022г. – 28.10.2022г. вкл. и
издадени в тази връзка заповеди на началник ОС ИН от 04.10.2022г. и от
10.10.2022г. за разрешаване ползването на заявения отпуск; месечни графици (за
месеци октомври, 2022г.) на дежурствата на надзорно охранителния състав в Арест
– гр.Пловдив.
В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел
А.И.Ц., който сочи, че за м. октомври 2022г. се изготвял график в края на
септември, следващ такъв бил изготвен, по препоръка на началник сектор „Охрана
и сигурност“ като по време на извършената проверка са били дадени указания за
изработване на втори и трети график, а главният надзирател бил извикан в София
за други препоръки. Свидетелят посочва, че той изготвил втория график за м.октомври
по препоръка на проверяващия и на началника на сектора във връзка с промяна на
работното време на служители от Арест – Кърджали. Разяснява начина на изготвяне
на месечните графици като за графика за месец октомври посочва, че не са били констатирани
нарушения и грешки. Посочва още, че не е е имало оплаквания от служителите във връзка с разпределението на работното
време и конкретно за нарядите, които е следвало да полагат, по отношение на
служителите на Арест Кърджали нарядите им били съобразени с тези, които дават в
Арест – Кърджали и тъй като не познавали разположениетоо на сградата първоначално
им било заложен да полагат нощни смени, като 91% била само часова дневна
дейност и през деня имало други дейности и било по-трудно, когато служителят не
познава сградата. Всеки от трите графика за процесния период променял работното
време от деня, в който е бил изработван и се изпълнявал стриктно, след подпис
във ведомост от всеки служител. Свидетелят Ц.изработвал месечния график, когато
отсъствал главният надзирател. Грфикът се утвърждавал от началник сектор
„Арести“, а при отсътвието му – от началник ОС ИН, какъвто бил случая през
месец октомври 2022г. По отношние на ползването на отпуски от служителите,
свидетелят посочва, че същите се заявяват в предхождащия изработването на
графика месец. Свидетелят споделя за дадени при извършените проверки устни
указания по телефона на началник сектор ГД - да се съобрази при изготвяне на
графика - служителите от Арест Кърджали да имат по равно дневни и нощни смени,
което наложило съответната промяна в графика още на следващия ден, когато бил
докладван новият график с коригираните данни.
Другият свидетел - Георги Василев Попов, работещ като
главен надзирател в Арест Пловдив, посочва при разпита си пред съда, че по
време на извършената през месец октомври 2022г. проверка е бил в платен годишен
отпуск. Поддържа, че за същия месец са съставени три графика, от които първият
и третият са изготвени от него. Вторият график бил изготвен след извършване на
проверката. Свидетелят споделя, че след завърщането си от отпуск е бил поканен
в ГДИН – София относно стиковане на изготвяне на графиците с нова
продължителност, предвид командированите служители и такива в отпуск за
временна нетрудоспособност се наложило изготвяне на трети график на
24.10.2022г. Относно промените при съставяне на месечните графици се вземала
предвид продължителноста на дежурството, почивки, отпуски. За всеки служител
свидетелят правил изчисления, в зависимост от нормата за месеца и броят
часовете, които следва да бъдат положени. Графикът, съгласно заповед, се
утвърждавал от началник сектор „Арести“ като за месец октомври първият бил
утвърден от него, а третият – от началник сектор ОС ИН. Според свид.Попов, при
изготвяне на втория и третия график за месец октомври - 2022г. не са били
допуснати грешки, нямало устни или писмени възражения от страна на служителите
в ареста. Сочи, че надзорът по изготвяне на графиците се осъщестявал от
началник сектор ОС ИН, а за контрола на вече изготвения график, когато е в
отпуск С., отговарял началникът на ОС ИН. Свидетелят дава разяснения по
ползването на отпуск от страна на служителите и отразяването му в съответния
график, както и по изчислването на работното време на служителите, спрямо
нормата която следва да се отработи.
Показанията на свидетелите не са оборени от други
доказателства по делото, намират подкрепа в събраните писмени доказателства,
поради което се кредитират с доверие от съдебния състав.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, съдът констатира, че същият е произнесен от компетентен
орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване и при правилно
приложение на материалния закон.
Този извод се налага по следните съображения:
Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се
ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен
въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с
териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 204, т.
4 от ЗМВР, наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР се налагат със заповед
на служители на висши ръководни и ръководни длъжности. В случая това е
главният директор на ГДИН, който съгласно сочената законова разпоредба има
компетентността да издаде оспорената заповед.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея
е посочено какво приема дисциплинарно наказващия орган и въз основа на какви
доказателства. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК.
При издаването на заповедта са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
В конкретния случай следва да се приеме, че са спазени
сроковете за издаването и. В конкретния случай следва да се приеме, че
нарушението е открито на 16.12.2022 г., когато до наказващия орган е подадена
писмена справка относно приключилата проверка по случая. Това е така, тъй като
моментът на откриване е законоустановен в чл. 196, ал. 1 от ЗМВР – същото се
смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното
наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. А
съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. Очевидно е, че тази дата е именно
16.12.2022 г. Издаването на оспорената
по делото заповед на 18.01.2023 г., с която на жалбоподателя е наложено
процесното дисциплинарно наказание, се явява направено в рамките на 2-месечния
срок от откриване на нарушението (16.12.2022 г.) и в рамките на 1-годишния срок
от извършване на нарушението.
По отношение на датата на извършване на нарушението обаче
е налице неяснота в оспорената заповед, което е основание да се приеме, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателят. Това е така, тъй като в заповедта
се сочи, че дисциплинарната комисия счита, че с утвърждаването на графиците на
НОС за периода 01.10.2022 г. до 01.11.2022 г. жалбоподателят е бил длъжен да
предприеме действия по извършване контрол над подчинените му служители. Сочат
се и конкретни вменени с длъжностната характеристика задължения, които се
приемат за неизпълнени. Доколкото обаче за периода 01.10.2022 г. до 01.11.2022
г. са утвърдени три графика, като за един от тях е безспорно доказано, че не е
утвърден от наказания служител, е неясно към кой момент /период от време се
приема, че Стойко С. е нарушил сочените задължения, с което да е допуснал
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Тази конкретика е особено важна, тъй като това дава
възможност на наказаното лице да разбере в пълнота за какво дисциплинарно
нарушение се ангажира отговорността му, а липсата на яснота за датата на
извършване на нарушението ограничава съществено правото му на защита. Още повече,
че в конкретния случай дисциплинарното нарушение, което се сочи е
непредприемане на действия по контрол, т.е. се сочи същото да е осъществено с
бездействие. Това бездействие обаче следва да има ясно определим времеви
диапазон, който следва да бъде посочен по категоричен начин в заповедта, с
която се налага дисциплинарно наказание.
Освен соченото дотук, съдът счита че от материалите по
делото не може да се направи извод за категорична доказаност
на дисциплинарното нарушение. Следва да се има предвид, че дисциплинарно
наказващия орган /ДНО/ не сочи защо приема, че е налице неосъществяване на
контрол над подчинени от страна на жалбоподателя. В оспорената заповед, ДНО
приема за неопровержимо установеното от дисциплинарната комисия, но не излага
аргументи защо приема и че е налице подценяване на обективната ситуация и
неправилна преценка на обстановката от страна на жалбоподателя. Същевременно в
материалите от дисциплинарното производство, както и от показанията и на
двамата свидетелите се сочи, че веднага са предприети мерки по коригиране на
месечния график за октомври 2022 г. на служителите от НОС и това е извършено
още на 07.10.2022г. – в последващия ден от назначаването на проверката. Това
пък от своя страна поставя под съмнение изведения извод за наличие на
бездействие. Такъв извод би могъл да бъде направен от ДНО, но следва да бъде
изрично посочено защо се прави, а такива обстоятелства в оспорената заповед
липсват. Казано по друг начин липсва пълно описание на причинно-следствената
връзка, която се твърди между поведението на жалбоподателят и конкретните
резултати в затрудняването на работата за месец октомври 2022 година.
Отделно от това вменяването на отговорност за извършено
дисциплинарно нарушение, обосновано от утвърждаването на трите графика за дежурства
на служителите на НОС през процесния период не е правилно, ако това се приема
от наказващия орган. В случая е безспорно, че само първите два от тези графици
за утвърдени от жалбоподателя, а третият е от друг ръководен орган в
структурата на ГДИН. В тази връзка административният акт е издаден в нарушение
на чл. 7 от АПК, определящ, че административните актове се основават на
действителните факти от значение за случая. В този смисъл няма как да се търси
дисциплинарна отговорност на жалбоподателя, при положение, че е установено в
административното производство, че не е извършил утвърждаване на месечния
график за октомври при корекцията му извършена на 24.10.2022г., а вместо него това е извършено от друго лице
от ръководния състав на ГДИН.
Сочените в мотивите на оспорвания административен акт обстоятелства
от една страна не дават възможност да се изгради категоричен извод, че от
страна на жалбоподателят не е осъществен контрол над подчинените му и още
по-малко, че е подценил ситуацията и е извърпил неправилна преценка на
обстановката. Цитираните разминавания в часовете положен труд от конкретни
служители са факт, който не се оспорва и от жалбоподателят. Липсват обаче
достатъчно аргументи защо се приема, че това се дължи на бездействие на
жалбоподателят, доколкото са налице 2 утвърдени от него графика, а в
последствие е утвърден и още един такъв от друг ръководен служител. Всичко това,
според съда, води до извод за недоказаност на твърдяното дисциплинарното
нарушение.
От друга страна неяснотата какво точно приема комисията
/сочена по-горе/ и безкритичното възприемане на тази позиция от ДНО води на
извод за немотивираност на издадената заповед, а това е съществено нарушение
на административнопроизводствените
правила.
Следователно процесната заповед се явява
незаконосъобразна и неправилна и следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото ще следва ответната страна да
бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 1010 лева,
от които 1000 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса за завеждане на
делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.С.С., ЕГН ********** Заповед за налагане на дисциплинарно
наказание № Л – 203 от 18.01.2023 г., издадена от главен директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на С.С.С., ЕГН **********, сумата от
общо 1010 (хиляда и десет) лева, представляваща направени по делото разноски
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл.211 от ЗМВР.
СЪДИЯ: