РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бургас, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100501511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК- за делба на недвижими
имоти, във фазата по извършването й.
Образувано е по повод въззиВ. жалба вх.№ 262119/ 23.07.2021г. по описа на РС-
Поморие, подадена от адв. Веселин Въндев от АК- Бургас като пълномощник на В. И. К. и
М. К. К., двете от гр.Поморие, срещу решение № 260159 от 2.07.2021г., постановено по гр.д.
№372/2015 г. по описа на Поморийския районен съд.
С него е извършена делба на процесните недвижими имоти чрез разпределянето им
между съделителите по реда на чл.353 ГПК, при което в дял на Г. В. Д. е поставен СОС с
идентификатор 57491.502.47.1.1 по КККР на гр.Поморие с предназначение „жилище,
апартамент“ с площ по документ- 142,52 кв.м., а в общ дял на В. И. К. и М. К. К. са
поставени СОС с идентификатор 57491.502.47.1.5 по КККР на гр.Поморие с предназначение
„друг вид самостоятелен обект в сграда“ с площ по документ- 91,66 кв.м., както и СОС с
идентификатор 57491.502.47.1.2 по КККР на гр.Поморие с предназначение „жилище,
апартамент“ с площ по документ- 141,26 кв.м.
Г. В. Д. е осъден да заплати на В. И. К. и М. К. К. сумата от 22344,44 лв. за уравнение
на дяловете им.
Съделителите са осъдени да заплатят държавна такса съответно: 3314,42 лв.- Г.;
4289,55 лв.- В. и 2532,47 лв.- М..
1
Въззивниците са обжалвали решението на РС- Поморие в частта, с която на
въззиваемия е поставен в дял целия СОС с идентификатор 57491.502.47.1.1 по КККР на
гр.Поморие, като молят съдебното решение да бъде отменено в тази му част, като вместо
него се постанови друго, с което съсобствеността върху този имот да се ликвидира на база
одобрения по реда на чл.203 ЗУТ проект за разделяне на обекта при отчитане точната квота
на този съсобственик в делбените имоти и съотношението между стойността на тази квота и
съответстващия на тази стойност възможен за получаване имот, определен съобразно
практиката на ВКС.
Молят в дял на Г. В. Д. да се поставят идентифицираните в заключението на
в.л.Минков югоизточно жилище с площ от 84,68 кв.м. обособено от СОС с идентификатор
57491.502.47.1.1, ведно с 2,37 кв.м. прилежащи общи части, заедно със складовите
помощения с площ от 43,77 кв.м., описани като част от обект с идентификатор
57491.502.47.1.5- югоизточен дял от сутерена, ведно с прилежащите общи части от 8,98
кв.м., на обща стойност на дела на Д.- 86 383 лв., а в общ дял на въззивниците към
поставения им в дял от РС- Поморие СОС с идентификатор 57491.502.47.1.2, да се добави
още и обособения като част от СОС с идентификатор 57491.502.47.1.1, североизточен дял в
първи жилищен етаж- североизточно жилище на площ от 46,50 кв.м., ведно с прилежащите
8,98 кв.м. общи части, заедно със складовите помещения като част от обект с идентификатор
57491.502.47.1.5 и описани от вещото лице като дял североизточен от сутерена с площ 33,01
кв.м., ведно с 6,30 кв.м. ид.ч. от общите части, на обща стойност на целия дял на К.- 185754
лв.
Считат, че в обжалваната от тях част решението е незаконосъобразно. Намират
извода на районния съд, че е невъзможно да се приложи одобрения проект поради това, че
разходите за разделянето били значителни и нямало съгласие между съделителите това да
стане без значителни преустройства също са незаконосъобразни, като го намират
голословен и без излагане на конкретни съображения. Изтъкват, че в чл.203 ЗУТ не е
предвидено даване на съгласие от съсобствениците за разделяне на съсобствен обект, а
процедурата, регламентирана в тази норма е административно- разрешителна с
предпоставки да няма значителни преустройства и неудобства по-големи от обикновените,
като преценката за всеки отделен случай е конкретна. Намират, че изводът за значителност
на разходите за преустройството противоречи на постоянната практика на ВКС, че такива са
преустройства, които са на стойност 10% от стойността на обекта, предмет на делбата, а в
случая тази сума е само 3,3% от стойността на делбения имот.
Същевременно се изтъква, че прилагайки разпоредбата на чл.353 ГПК съдът не е
съобразил практиката на ВКС, изискваща кумулативното наличие на няколко критерия:
максимално съответствие на стойността на възлаганите имоти със стойността на дела на
съответния съделител; по-малко разместване на парични суми между съделителите; направа
на значителни подобрения в съсобствения имот от един или част от съделителите. Тези
критерии не били отчетени от районния съд. Развити са подробни съображения.
2
въззивната жалба е подадена в законоустановения срок. Насочена е срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, като изхожда от надлежно упълномощен представител на лица,
които имат правен интерес да обжалват решението. Жалбата отговаря на изискванията на
чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
В законния срок въззиваемият Г. В. Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, чрез
пълномощника си адв. Петя Янева Арнаудова от АК- Бургас.
С него жалбата е оспорена като неоснователна. Въззиваемата страна намира, че не са
налице визираните във въззивната жалба пороци на съдебното решение, а същото е
правилно и законосъобразно. Сочи, че разпределението е извършено съобразно формираната
практика на ВКС. Правилно районният съд е приел, че са налице значителни преустройства
и неудобства по-големи от обикновените, в случай, че бъде извършено преустройство в
единия от делбените имоти, с цел удовлетворяване и получаване на реален дял от
съсобствеността. Акцентира се на възможността и в сегашното фактическо положение
делбените имоти да бъдат реално разпределени между съделителите, след като
въззивниците желаят да получат имот в общ дял. Налице било и изначално съгласие на
въззиваемия да заплати парично уравнение на своя дял. Развити са теоретични разсъждения
по въпросите кои преустройства са значителни и кои неудобства са по-големи от
обикновените според практиката на ВКС, като е изведен извод, че в случая са налице
такива. Според въззиваемия възприетият от съда вариант на делба е най-подходящ, тъй като
е изпълнено изискването на закона всеки от съделителите да получи дела си в натура, като
при това не е нарушено равноправието помежду им, тъй като двете страни ще получат в дял
пълноценен недвижим имот. Заявява, че поставения в негов дял недвижим имот съответства
в най-пълна степен на квотата му в съсобствеността. Предложеният от въззивниците вариант
на делба отчитал само размера на паричните суми, но не държал сметка за житейските и
техническите неудобства, които всеки съсобственик ще бъде принуден да претърпи, а и
обстоятелството, че заключението е с пазарни цени на труд и материали към 2020г., а
предвид социално-икономическата обстаноВ. в страната и инфлационните процеси, сумите,
предвидени в него вероятно ще бъдат крайно недостатъчни за фактическото извършване на
преустройството, което ще доведе до действително усложняване на ситуацията, още повече,
че не е налице категорично съгласие за преустройства. Намира за неправилно да се
коментират подобрения, направени от един от съделителите, при положение, че същите са
отчетени като стойност в имуществените дялове много преди завеждането на иска за делба-
решение по в.гр.д.№1426/2004г. на БОС.
Моли, решението да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по
делото доказателства и прецени относимите разпоредби на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 25/10.02.2016г. по гражданско дело № 372 по описа за 2015г. на РС
Поморие е допусната делба на следните недвижими имоти:
1/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.5 по КККР на гр.
3
Поморие, с предназначение- друг самостоятелен обект в сграда, с площ на обекта 91,66
кв.м., при квоти: 48,60 % за ищеца К.О.К. с ЕГН: **********; 17,50 % ид.ч. за ищцата В. И.
К. с ЕГН:**********, двамата с адрес *** и 33,90% ид.ч. за ответницата В.Н.А. с
ЕГН:********** с адрес ***;
2/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.1 по КККР на гр.
Поморие, с предназначение- жилище, апартамент, с площ на обекта 142,52 кв.м., при квоти:
50,40 % за К.О.К.; 17,30 % ид.ч. за В. И. К. и 32,30 % ид.ч. за В.Н.А.;
3/ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.2 по КККР на гр.
Поморие, с предназначение- друг вид самостоятелен обект в сграда, с площ на обекта 141,26
кв.м., при квоти: 50,10 % за К.О.К.; 17,30 % ид.ч. за В. И. К. и 32,60 % ид.ч. за В.Н.А..
Решението по допускане на делбата не е обжалвано и е влязло в сила.
Преди първото по делото заседание във втората фаза на делбата, проведено на
11.04.2016г., ответницата В.. е направила искане за възлагане в нейн дял на имот с
идентификатор 57491.502.47.1.1 по КККР на гр. Поморие, като е заявила, че има учредено
право на ползване върху същия. С допълнителна молба /л.166/ е заявила, че между страните
съществуват дългогодишни съдебни спорове и влошени лични отношения, поради което тя
желае да получи в дял самостоятелен обект с цел необезпокоявано ползване на жилището.
След изслушването в първото по делото заседание на допусната експертиза относно
поделяемостта на имотите, пълномощникът на ищците е заявил, че същите искат да получат
в общ дял по възможност част от сутеренния етаж, част от първия и част от втория етаж на
сградата, като считат, че са налице предпоставките на чл.353 ГПК за разпределянето на
имотите.
В същото заседание са предявени претенции по сметки на ищците срещу
ответницата, които са оттеглени входа на съдебното производство, като производството по
тях е прекратено /определение от 25.09.2019г.- л.301/.
В хода на делото е починал ищецът К.К., като същият е заместен от наследниците си
по закон- съпругата си В. К. /също страна по делото/ и дъщеря им М. К. К. /определение на
л.260/.
Също в хода на производството е починала и ответницата В.. /препис от акт за смърт
на л.273/. Предвид представеното удостоверение за наследници /л.272/, районният съд е
констатирал, че единствен наследник по закон на починалата ответница е нейната дъщеря-
ищцата В. К., по искане на процесуалния представител на последната и на дъщеря й М. К.,
производството по делото е прекратено с протоколно определение №293 от 31.05.2017г. по
описа на РС Поморие /л.274/.
В тази връзка следва да се отбележи, че още в първата фаза на делбеното дело /след
образуването му и преди допускането на делбата/ ответницата В.. се е разпоредила със
собствените си идеални части от недвижимите имоти, предмет на делбата в полза на Г. В. Д.
/нотариален акт за покупко-продажба на л.41/, който обаче до прекратяването на
производството не е бил привлечен от страните като трето лице помагач, нито е заместил
4
праводателката си по реда на чл.226, ал.2, изр.2 ГПК. Последният е предявил иск за делба
срещу ищците по настоящото дело, но производството по него е било прекратено по
съображения, че същия е обвързан от СПН на решението по допускане на делбата,
постановено при участието на праводателката му, поради което делбата следва да се
извърши в производството по гр.д.№372/2015г. на ПРС /така – определение № 281 по гр.д.
№ 730/17г. на РС Поморие, потвърдено с определение № I-1445 по в.ч.гр.д.№1081/18г. на
ОС Бургас- л.279-288/.
През 2019г. частният правоприемник на ответницата А., а именно- Г. В. Д., е
направил искане за възобновяване на производството по делбеното дело /л.278/, което е
оставено без уважение с определение №143 от 25.03.2019г. по гр.д.№372/15г. по описа на
РС Поморие. С определение № I- 1087 от 13.06.2019г. по ч.гр.д.№ 687/2019г. на ОС Бургас,
цитираното определение е отменено, а делото е върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по втората фаза на делбата.
В изпълнение на указанията на въззивната инстанция, с разпореждане от 1.07.2019г.
/л.296/ районният съд е насрочил производството с участието на следните съделители- В. И.
К., М. К. К. и Г. В. Д..
В хода на производството по извършване на делбата районният съд е допуснал
съдебно- техническа експертиза- основно и допълнителни заключения.
От основното заключение /л.70-80 от делото на РС/ се изяснява, че процесните
обекти се намират в триетажна сграда с избен- сутеренен и тавански етажи, северен близнак,
построена въз основа на отстъпено право на строеж в ПИ с идентификатор 57491.502.47 по
КККР на гр.Поморие. Трите обекта са описани и в предходно дело по установяване квотите
на страните- гр.д.№203/2002г. по описа на ПРС /съответно- в.гр.д.№ 1426/2004г. на БОС/,
както следва:
1/ изба и пристройка към нея от север като сутерен, с обща застроена площ 91,66
кв.м., от които съществували до 1992г.- 41,31 кв.м., а останалите пристроени- 2,89 кв.м. в
южната част и сутерен в северната част 47,46 кв.м. /общо пристроени 50,35 кв.м./;
2/ първи жилищен етаж, съществувал преди 1992г. на площ от 61,33 кв.м.,
понастоящем със застроена площ 142,52 кв.м., т.е. пристроени са 81,19 кв.м.;
3/ втори жилищен етаж, съществувал преди 1992г. на площ от 61,33 кв.м.,
понастоящем със застроена площ 141,26 кв.м., т.е. пристроени са 79,93 кв.м.
В експертизата е посочено, че избата /от първоначалната сграда преди
пристрояването, строена през 1961-62г./ е със светла височина към нея 1,98 м. и в нея се
намират стая с кухня, салон с теракота по пода /с килерно пространство в него/, нова
баня и тоалетна с теракота по пода. В сутерена /т.е. пристроеното към избата с малко по-
високо ниво на пода/ от север, по проект предвиден като гараж и стая, е изградено общо
помещение- стая, с теракота по пода /уточнено е, че част от пространството на
проектирания гараж е отнето от банята и тоалетната, находящи се в избата/. Посочено е още,
че тази стая, с лице към улицата и оформлението си, дава основание да се използва
5
многофункционално- за гараж, за офис и др. подобни, ведно с помощни помещения, а
именно- изброените помещения от избата.
Експертът сочи, че стълбищната клетка на сградата е изпълнена с пристрояването
през 1992-1994г., е с измазани стени и тавани на стълбищните рамена, с мраморна настилка
на пода, с парапет от боядисани метални /стоманени/ квадратни профили, спуснати от
последното таванско ниво до избата и закрепени странично за стълбищните рамена.
В първия жилищен етаж, на база съществуващия бивш първи етаж и
пристрояването са оформени: входно антре и коридор, с диференциални вътрешни стъпала
между антрето и коридора за преодоляване разликата в нивата на старото ниво на първия
етаж от юг с новото по- високо ниво на пристройката от север; днеВ.; южна спалня
/съществуваща/; нов балкон /тераса/ пред днеВ.та и спалнята, кухня /на база
съществуващата, разширена пристройка/; нов балкон за кухнята; част от описаната по-
горе стълбищна клетка; баня- тоалетна в обема към старата част; килер в частта от
останалото несъборено вътрешно стълбище за втория етаж; нова баня и тоалетна в
пристройката; нови две стаи от север, всяка с балкон пред нея.
Посочено е още, че разпределението на помещенията на втория етаж е идентично
с това на първия, като разликата е в площта на южната спалня, която е разширена спрямо
старата спалня с 0,30 м. на юг.
Пазарната цена на допуснатите до делба три самостоятелни обекта към м.април
2016г. е била 43 399 лв. за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.5;
105 205 лв. за Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.1 и 104 807 лв.
на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.2.
По искане на въззивниците, в първата инстанция е приета и допълнителна съдебно-
техническа експертиза /л.228- 244 от делото на РС/.
Според т.IV.4.2 и т. V.5.А.2 от допълнителното заключение /л.230, л.241, л.243 и
Приложение №2 на л.246/ не е възможно от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
57491.502.47.1.5 да се обособят два самостоятелни обекта. Видно е, че след преустройство
на стойност 1900 лв. съществува възможност за обособяване на един самостоятелен обект-
офис със застроена площ от 33,50 кв.м., включваща общата стая /която е била предвидена за
гараж/ и баня- тоалетната до нея. Останалата избената част с площ от 42,55 кв.м. ще
продължи да се ползва за складови нужди, като за обособяването й са необходими 600 лв.
Експертът е посочил в допълнителното заключение, че е налице възможност от
първия жилищен етаж да се обособят две самостоятелни жилища /л.231, т.IV.4.3 и л.241,
т.V.5.А.1.в., л.243 и Приложение №4 на л.248/. Първото – ново югоизточно жилище /на
база съществувалия преди пристрояването първи етаж/, след преустройство на стойност от
2200 лв. ще бъде с площ от 84,67 кв.м., което има съществуващи помещения- днеВ. /в
която ще се обособи кухненски кът и входно антре/, спалня, кухня, баня- тоалетна, килер,
тераса и балкон пред кухнята. Второто – ново североизточно жилище с площ от 46,80
кв.м. /ще се помещава в новопристроеното след 1990г./, след преустройство на стойност
6
1340 лв. ще включва една голяма жилищна стая със североизточно изложение с кът за
кухненски бокс и кът за спане; обособяване на склад чрез затваряне на тясната част на
североизточната стая; баня- тоалетна /съществуващи/ и два балкона /съществуващи към
улицата и североизточния ъгъл/.
Според експерта, съществува възможност без да бъдат извършвани преустройства,
жилището в първия жилищен етаж да се обособи в самостоятелен дял на въззиваемата
страна, като за стойността му към 2016г. /105 205 лв./ тази страна следва да доплати 22
344,44 лв. /л.243, т.V, 5.Б.3/. Същевременно се сочи, че с оглед на установените квоти на
съсобственост не е възможно да бъде извършено реално разпределение между съделителите
без да бъдат извършени каквито и да било преустройства и изменения в статута на обектите
/л.243, т. V.5.Б.2/.
Досежно вторият етаж експертът е посочил, че е невъзможно от него да бъдат
обособени самостоятелни жилища, предвид разликата в нивото на втория жилищен етаж,
наличието на комин в североизточната спалня и малкото по площ входно антре, което е на
нивото на новопристроеното.
Първоинстанционният съд е приел и второ допълнително заключение /л.321-322/,
според което в процесната изба и сутерен има обособена складова ниша от 6,03 кв.м. със
светла височина 1,44 м. и отвор за достъп до нея от североизток от двора с габарити 80/85
см. Посочено е също, че в избата могат да се образуват две складови помещения- първото на
самото останало стълбище от избата към първия етаж на старата къща, което с преградите,
описани в заключението ще бъде 2,18 кв.м. /Приложение №5 на л.323 с надпис „за склад 1“/,
а второто- под самото останало стълбище от избата към първия етаж на старата къща, което
с отделянето на една бройлерна ниша на съществуващ сега бойлер с описани прегради ще
бъде с площ от 1,20 кв.м. /Приложение №5 на л.323 с надпис „за склад 2“/.
Видно от приложения по делото Протокол №10 от 9.04.2020г. на ЕСУТ при Община
Поморие /л.344/, по заявление вх.№ТСУ-507/20.03.2020г. на В. К. е прието решение за
приемане на представения от нея инвестиционен проект /л.345-289/ за вътрешно
преустройство на избен и първи жилищен етаж и създаването на два нови самостоятелни
обекта от съществуващата жилищна сграда /северна/ с идентификатор по КК 57491.502.47.1
в УПИ XII- 213, кв.52 /идентификатор по КК 57491.502.47 по плана на гр.Поморие/, като е
дадено становище, че същия съответства на норматиВ.та уредба за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти и необходимите изисквания към бъдещите строежи.
Съгласно обяснителната записка към проекта, предвидено е съществуващият избен
етаж с площ от 91,66 кв.м., на две нива, да бъде разделен на два дяла, като достъпът до него
е от съществуващата входна площадка, през стълбище до коридор /общи части/ и входове за
отделните два дяла, а дял първи ще има още два самостоятелни входа, директно от улица и
север от двора.
Първият жилищен етаж със ЗП 142,25 кв.м., на две нива, се предвижда да бъде
разделен на два самостоятелни дяла с минимални промени:
7
-Дял I – североизточно жилище на кота +1,85, става със ЗП 46,50 кв.м. и вход от
стълбищната клетка, което ще се състои от съществуващ санитарен възел с баня, днеВ.-
кухня с кът за спане, два балкона и новото складово помещение на площ от 0,96 кв.м.
-Дял II – югоизточно жилище с площ 84,67 кв.м. на кота +1,25, ще бъде с
новообособен вход от съществуваща тераса със стълби. Предвидено е просичане на външния
зид, монтаж на нова входна В.та към днеВ.та, при което се обособява кът- входно антре,
съществуващите помещения- спалня, кухня, санитарен възел с баня и сало не се променят.
На мястото, където се предвижда нов зид за разделяне на двете жилища има три стъпала,
които ще се затворят в нов шкаф, а съществуващото стълбище за избения етаж е използвано
от години като склад. За двата новообразувани самостоятелни обекта е предвидено отделно
отчитане на ток и вода, за което са изготвени проекти по част ВиК и Ел. Външният облик на
сградата се запазва и не се нарушава, с изключение на новопредвидената входна В.та на
югоизточното жилище.
С други думи, инвестиционния проект предвижда двата от допуснатите до делба три
самостоятелни обекти, а именно СОС с идентификатор 57491.502.47.1.5 и СОС с
идентификатор 57491.502.47.1.1 да бъдат обособени по вертикала отново в два отделни
самостоятелни обекта /а не четири/- североизточен и югоизточен, първият от които ще заема
пристроената част от първия етаж и помещението, предвидено за гараж от сутеренния
/избен/ етаж, а вторият- първият етаж от старата сграда и складовите помещения.
По искане на въззивниците е допусната и приета без възражения трета допълнителна-
експертиза /л.406-423 от делото на РС/. Съгласно заключението, към 2020г. справедливата
пазарна цена на новообособените дялове /съобразно инвестиционния проект/ са както
следва:
1/ за североизточен дял в сутерена- гараж със сутеренно помещение и тоалетна, на
площ 33,01 кв.м. и прилежащи общи части 6,40 кв.м.- 20 400 лв. с разходи за обособяването
му – 1424 лв.
2/ за югоизточен дял в сутерена- складови помещения с площ 43,77 кв.м. и
прилежащи общи части 8,48 кв.м.- 16 568 лв. с разходи за обособяването му – 368 лв.
3/ за североизточен дял в първи жилищен етаж- „североизточно жилище“ с площ
46,50 кв.м. и прилежащи общи части 8,98 кв.м.- 44361 лв. с разходи за обособяването му –
2650 лв.
4/ за югоизточен дял в първи жилищен етаж- „югоизточно жилище“ с площ 84,68
кв.м. и прилежащи общи части 2,37 кв.м.- 69815 лв. с разходи за обособяването му – 1835
лв.
5/ за дял „втори жилищен етаж“- с идентификатор 57491.502.47.1.2 и площ 141,26
кв.м., от които 11,35 кв.м. общи части /стълбищна клетка на същия етаж/ 120 993 лв., с
разходи за обособяването му само по част ВиК от инвестиционния проект- 1 185 лв.
Според вещото лице цялата делбена маса /включваща трите самостоятелни обекта/ е
на стойност 272 137 лв., от които делът на наследниците на К.К. /т.е. на двете въззивници
8
общо/ възлиза на 136 128,65 лв., делът на въззиваемата В. К. възлиза на 47 153,64 лв., а този
на В.. /респективно на частния й правоприемник Г. Д./ възлиза на 88 854,71 лв.
В устните състезания пред първоинстанционния съд /доразвити в писмени бележки/
процесуалният представител на въззивниците претендира делбата да бъде извършена по
реда на чл.353 ГПК, като в дял на доверителките му да бъдат поставени североизточния
дял в сутерена- гараж със сутеренно помещение и тоалетна, на площ 33,01 кв.м. и
прилежащи общи части 6,40 кв.м; североизточния дял в първи жилищен етаж-
„североизточно жилище“ с площ 46,50 кв.м. и прилежащи общи части 8,98 кв.м., дял
„втори жилищен етаж“- с идентификатор 57491.502.47.1.2 и площ 141,26 кв.м., от които
11,35 кв.м. общи части /стълбищна клетка на същия етаж/, както и складовата ниша в
югоизточна посока, находяща се под първи жилищен етаж на сградата с площ от 6,03 кв.м. и
светла височина 1,44 м., с достъп от североизток от двора /последното според въззивниците
не било изрично продадено на въззиваемия Д. с нотариалния акт и не било допуснато до
делба като складово помещение, поради което останало в собственост на тях като
наследници по закон на В../. Като уравнение на дела на въззиваемия /след приспадане на
дължимите от него разноските за инвестиционния проект в размер на 1055,33 лв./ същите
следвало да му заплатят 1415,67 лв. Считат, че друго разпределение на имотите не е налице,
който да удовлетвори изискването за най- малки суми, които да бъдат разменени между
съделителите не е налице. Изтъкват, че ако въззиваемият получи в дял цялото жилище в
първия етаж /включително новообразуваното от пристроената част/, делът му би бил
завишен значително, като същият ще следва да заплати на въззивниците повече от 38000 лв.,
което противоречи на цитираната от него съдебна практика.
С решението си под № 260159 от 2.07.2021г. районният съд е приел, че делбата
следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, тъй като съставянето на дялове и тегленето на
жребий е невъзможно или много неудобно предвид неравенството в квотите на страните.
Посочил е, че при прекратяването на съсобствеността чрез този способ е необходимо да се
образуват еднородни реални дялове за всеки съделител, като във всеки от тях следва да се
включат имоти, максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, а
неравенството в тях да се изравни в пари. Като е съобразил, че въззивниците К. са
направили искане да получат общ дял, а предложеното преустройство на самостоятелните
обекти с идентификатори 57491.502.47.1.5 и 57491.502.47.1.1 е свързано със значителни
разходи, за което липсва съгласие на всички съделители, районният съд е счел, че в дял на
съделителките К. следва да се поставят СОС с идентификатори 57491.502.47.1.5 и
57491.502.47.1.2, а в дял на съделителя Д.- СОС с идентификатор 57491.502.47.1.1., като
последният доплати на останалите съделители уравнение в размер на 22 344,44 лв.
въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но по
същество неправилно в обжалваната част, по следните съображения:
Несъмнено е, че дяловете на отделните съделители не са равни. Съделителките К.,
които притежават лично и по наследство от съделителя К. общо 66,1 % ид.ч. от избения
етаж, 67,7% ид.ч. от първия етаж и 67,4 % от втория етаж, желаят в общ дял да им бъдат
9
поставени новообразувания обект, включващ североизточните части от избения и първия
етаж на сградата, т.е. частта, която е пристроена с техни средства.
Установява се, че между страните съществува фактическо разпределение на имотите,
като В.. е ползвала старата /непристроена/ част от първия етаж на сградата, съобразно
запазеното право на ползване, обективирано в нотариален акт №60, т. II, дело №476/ 1990г.
на ПРС. Това е видно от нотариален акт №35, т. IV, рег.№4569, дело №582 от 14.09.2015г. на
нотариус Гергана Недина /л.42 от делото на ПРС/. От същия е видно, че съделителката А. се
е разпоредила в полза на Г. Д. с цялата притежавана от нея идеална част от избения етаж
/33,8 % ид.ч./, поради което независимо, че складовите помещения и гаража в този
нотариален акт са описани по различен начин /като складови и други помощни помещения/,
несъстоятелен се явява доводът на процесуалният представител на въззивниците, че В. К. е
придобила по наследство от А. складовата ниша в югоизточна посока, находяща се под
първи жилищен етаж на сградата с площ от 6,03 кв.м. и светла височина 1,44 м., с достъп от
североизток от двора.
При тези обстоятелства въззивната инстанция намира за правилен извода на районния
съд, че делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК, чрез разпределяне на делбените
имоти между съделителите.
Според чл.69 от ЗН всеки от сънаследниците следва да получи реален дял от
делбената маса, поради което жребият се явява основен способ за извършване на делба, в
случай, че от делбената маса могат да се съставят реални дялове. Съгласно чл.353 ГПК съдът
разпределя недвижимите имоти, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се
оказва невъзможно или много неудобно. Предвид желанието на въззивниците да получат
общ дял, видно от експертизата на в.л. Минков и одобрения по реда на ЗУТ инвестиционен
проект, налице е техническа възможност за разделянето на два от имотите- първи жилищен
етаж и сутеренния по вертикала по начин, позволяващ от трите допуснати до делба имота да
се обособят три самостоятелни жилища, които да се възложат в дял на така формираните две
групи съделители, съобразен максимално с размера на квотите им в делбената маса, при
несъществено уравнение на дяловете между съделителите.
В дял на въззивниците следва да бъдат поставени новообразуваното североизточно
жилище на първия етаж, ведно с североизточния дял от избения етаж на обща стойност
64761 лв. /при необходими разходи за обособяването им общо 4074 лв./, както и жилището
на втория жилищен етаж на стойност 120 993 лв., или общо два самостоятелни обекта на
обща стойност 185 754 лв. Според експертизата стойността на техния дял от общата
стойност на делбените имоти е 183 282,29 лв. Т.е. при този начин на разпределение същите
получават имоти, които надвишават стойността на общия им дял с 2471,71 лв.
В дял на въззиваемия следва да бъде поставено новообразуваното югоизточно
жилище на първия жилищен етаж, ведно със складовите помещения в югоизточната част от
избения етаж, които са на обща стойност 86 383 лв. /при необходими разходи за
обособяването им общо 2 203 лв./. Според експертизата стойността на неговия дял от
общата стойност на делбените имоти е 88 854,71 лв. Следователно, същият би получил имот
10
на стойност с 2471,71 лв. по- ниска от стойността на дела му в делбената маса. Т.е. налице е
неравенство в дяловете на страните от 4943,42 лв. От тази сума с оглед възражението за
прихващане, направено от въззивниците, следва да се приспаднат една трета от разходите за
инвестиционен проект /2365 лв.- л.504 от делото на ПРС/, т.е. 788,33 лв., поради което
получената разлика в размер на 1576,67 лв. въззивниците следва да заплатят на въззиваемия
за уравнение на дела му.
Основателно е оплакването в жалбата, че за осъществяване на необходимите
преустройства, изчерпателно описани в експертизата /първо допълнително заключение-
л.230- 232/ не се изискват нито специални умения, нито специални материали или
специфична механизация /експертизата не е оспорена своевременно от въззиваемата страна
в частта, с която са описани необходимите СМР за преустройствата и тяхната себестойност/.
По делото липсват конкретни твърдения и доказателства с какво процесните СМР за
необходимите преустройства биха създали неудобства на въззиваемия, доколкото няма
данни същият да ползва имотите или част от тях. Основателно е и оплакването за
неправилност на извода на районния съд, че процесните преустройства са значителни по
смисъла на чл.39, ал.2 ЗС. Според съдебната практика на ВКС преустройства в размер на 10-
15% са допустими и се приемат за незначителни- така решение №826 по гр.д.№257/2009г. на
Първо гр.отд.; решение №102 по гр.д.№490/12г. на с.отд.; решение №187 по гр.д.
№1300/2014г. на с.отд.; решение №83 по гр.д.№6052/15г. на първо гр.отд. на ВКС. В случая
общата стойност на делбените имоти е 272 137 лв., а стойността на СМР за преустройството
е 6 277 лв. лв., т.е 2,31%.
Несъстоятелно е възражението на процесуалният представител на въззиваемия,
направено в с.з. на 1.07.2020г., че одобреният инвестиционен проект не съответства на
техническите и нормативните правила относно разпоредбите за средна светла височина на
помещенията. Както и по- горе в изложението се спомена, от избения етаж не се обособяват
два самостоятелни обекта, а два дяла, които имат характер на прилежащи части към
новообособените жилища на първия етаж, поради което посочените технически изисквания
не намират приложение.
С оглед изложеното обжалваното решение на РС- Поморие следва да бъде отменено
изцяло. Вместо това следва да бъде постановено ново решение, с което тези два имота бъдат
разпределени между съделителите съобразно гореизложеното в мотивите на настоящото
решение, а двете въззивници следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия сумата от
1576,67 лв. за уравнение на дела му.
С оглед изхода на делото, решението на ПРС следва да се отмени и в частта за
разноските. Съделителите следва да заплатят дължимите държавни такси върху стойността
на дяловете си: съделителката В. К. и М. К.- 7430,16 лв., а Г. Д.- 3455,32 лв.
С оглед изхода на делото въззиваемият дължи на въззивната В. К. разноски както
следва: 3411,01 лв. държавна такса за въззивната инстанция, както и 860 лв. адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260159 от 2.07.2021г., постановено по гр.д.№372/2015 г. по
описа на Поморийския районен съд., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ делбените имоти по реда на чл.353 ГПК, както следва:
І. ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА В. /В./ И. К. , ЕГН:********** и на М. К. К. с
ЕГН:**********, двете от *** следните недвижими имоти, разположени в сграда с
идентификатор 57491.502.47.1 в ПИ с идентификатор 57491.502.47 по КККР на гр.Поморие:
1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 57491.502.47.1.2 по КККР на
гр.Поморие на стойност 120 993 лв., с предназначение „жилище, апартамент“ с площ по
документ- 141,26 кв.м., от които 11,35 кв.м. общи части- стълбищна клетка на същия етаж,
при съседи: на същия етаж- няма, под обекта: 57491.502.47.1.1; над обекта 57491.502.47.1.3.
2. Североизточно жилище на кота + 1,85 с площ от 46,50 кв.м., находящо се на
първи жилищен етаж, обособено от СОС с идентификатор 57491.502.47.1.1 , с прилежащи
общи части 8,98 кв.м., състоящо се от днеВ.- кухня с кът за спане, санитарен възел с баня,
два балкона и складово помещение на площ от 0,96 кв.м., на стойност 44 361 лв., ВЕДНО
със североизточен дял в сутерена- гараж със сутеренно помещение и тоалетна на площ
от 33,01 кв.м. и прилежащи общи части 6,40 кв.м., на стойност 20400 лв, съобразно
инвестиционен проект, одобрен на 15.05.2020г. от Главният архитект на Община Поморие.
II. ПОСТАВЯ В ДЯЛ НА Г. В. Д. , ЕГН:**********, с постоянен адрес ***, следния
недвижим имот, разположени в сграда с идентификатор 57491.502.47.1 в ПИ с
идентификатор 57491.502.47 по КККР на гр.Поморие:
1. Югоизточно жилище на кота +1,25 с площ от 84,67 кв.м., находящо се на първи
жилищен етаж, обособено от СОС с идентификатор 57491.502.47.1.1, с прилежащи общи
части 2,37 кв.м., състоящо се от кът- входно антре, спалня, кухня, санитарен възел с баня,
склад /килер/, тераса и балкон пред кухнята, на стойност 69 815 лв., ВЕДНО с югоизточен
дял в сутерена- складови помещения на площ от 43,77 кв.м. и прилежащи общи части
8,48 кв.м., на стойност 16568 лв, съобразно инвестиционен проект, одобрен на 15.05.2020г.
от Главният архитект на Община Поморие.
ОСЪЖДА В. /В./ И. К., ЕГН:********** и М. К. К. с ЕГН:**********, двете от
*** да заплатят на Г. В. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес *** общо сумата от 1576,67
лв. за уравнение на дела му.
ОСЪЖДА В. /В./ И. К., ЕГН:********** и М. К. К. с ЕГН:**********, двете от
*** да заплатят общо в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд-
Поморие държавна такса от 7430,16 лв.
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд- Поморие държавна такса от
3455,32 лв.
12
ОСЪЖДА Г. В. Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес *** да заплати на В. /В./ И.
К., ЕГН:********** и М. К. К. с ЕГН:**********, двете от ***, деловодни разноски за
въззивната инстанция както следва: 3411,01 лв. държавна такса за въззивната инстанция,
както и 860 лв. адвокатско възнаграждение.
Обявява за неразделна част от настоящото решение инвестиционен проект, одобрен
на 15.05.2020г. от Главния архитект на Община Поморие /л.345-388 от гр.д.№372/2015г. на
РС- Поморие/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13