О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 30.03.2023 г.
Кюстендилският окръжен съд, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева
Като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр.д. № 178 по описа за 2021 г. на КнОС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Жори – Консулт“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница2600, ул. Ботьо Петков“ № 7, ЕИК *********, със съдебен адрес *** против С.К.П. с адрес *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 59792, 40 лева, получена без основание през периода 2018 г. – 2020 г. от ответника в качеството му на управител на ТД, чрез изтеглени от него различни по размер парични суми на каса или чрез банкова карта от притежавана от ищцовото ТД банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че „Жори – Консулт“ ООД е дружество с ограничена отговорност, чието представителство и управление се осъществява от двама управители, заедно и поотделно –ответникът С.К.П. и Олег К.П.. Твърди се, че за периода 2018 г. – 2020 г. ответникът в качеството си на управител е теглил различни парични суми на каса или чрез банкова картаq от притежаваната от „Жори – Консулт“ ООД банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД, с IBAN ***, както следва: на 19.07.2018 г. – 350 лева, на 16.08.2018 г. – 5000 лева и сумата 4 лева такса за теглене над определена сума, на 16.10.2018 г. – 4000 лева, на 25.01.2019 г. – 2780 лева, на 13.03.2019 г. – 4000 лева, на 15.04.2019 г. – 5000 лева и 4 лева такса за теглене над определена сума, на 16.05.2019 г. – 2500 лева, на 12.07.2019 г. -3000 лева, на 23.07.2019 г. – 6600 лева и 10 лева такса за теглене над определена сума, на 08.08.2019 г. – 3494, на 19.08.2019 г. – 4000 лева, на 15.10.2019 г. – 2000 лева, на 18.11.2019 г. – сума в общ размер на 3200 лева, 11.12.2019 г. – теглене в размер на 1200 лева и теглене в размер на 2000 лева, на 24.06.2020 г. – 1500 лева, на 25.05.2020 г. – 2000 лева и на 21.07.2020 г. – 4000 лева.
Посочва се, че в извлечението от тази банкова сметка ***ършените транзакции - теглене на пари на каса от клиент С.К. Я. Твърди се ,че с оглед правно-организационната форма на ищцовото ТД – дружество с ограничена отговорност, то съдружниците могат да получават парични средства единствено под формата на дивидент, а управителите - като възнаграждение по договор за управление. Акцентира се върху обстоятелството, че решението за плащане на суми, както и разпореждане със суми по банковите сметки са от изключителната компетентност на Общото събрание на съдружиците, а в случая липсва решение на ОС на съдружниците за теглене, респективно разпореждане с горепосочените суми от ответника в качеството му на управител. Подчертава се, че същият в това си качество следва да упражнява своите правомощия изцяло от името и за сметка на ищцвото ТД, а в случая не е така, доколкото според твърдението на ищеца, ответникът е получил сумите без основание и по този начин се е обогатил неоснователно за сметка на Дружеството.
В отговора по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва предявения иск като недопустим, считайки същият предявен на основание чл. 145 от ТЗ, при липса на абсолютна положителна предпоставка – решение на ОС за предявяване на иска срещу ответника в качеството му на управител съгласно изискването на чл. 137, ал.1, т. 8 от ТЗ.
В становище от 16.03.2022 г. ищецът е пояснил, поддържайки изложението си в същия смисъл в обстоятелствената част на и.м.,, че сумата се претендира като получена без основание от ответника и предмет на претенцията не е възстановяване на сумата като правна последица на имуществена отговорност на управителя спрямо дружеството за причинени вреди на основание чл. 145 ТЗ, а за връщане на сумата / чрез заплащането й на ищеца/, като получена от ответника в качеството му на управител при начална липса на основание, предвид липсата на решение на ОС за получаването й, с която сума се е обогатил за сметка на дружеството.
Според изразеното в становището разбиране, предвид обстоятелството, че искът е предявен срещу ответника в качеството му на физическо лице, получило сумата без основание,, а не като вреда, нанесена от дейността му като управител на дружеството, то за предявяване на иска по чл. 55, ал.1, пр . 1 от ЗЗД не е необходимо решение на ОС на съдружниците за предявяването му.. Не се твърди от ищеца, а и по делото липсват данни за наличие на решение на ОС за предявяване на иска, предмет на настоящото производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази изложеното от ищеца, намира, че така предявеният иск е процесуално недопустим. Съображенията за това са следните:
От вписаните по партидата на ищцовото ТД данни в ТРРЮЛНЦ, негови управители през периода, в който е осъществено всяко
теглене на процесните суми, са ответникът С.К.П. и О.К.П.
Според разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 от ТЗ общото събрание взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя или контрольора и назначава представител за водене на процеси срещу тях.
Константна и еднозначна е съдебната практика /решение № 99 /09.12.2019 г. по т. д. № 2823/2018 Г., І т. о. на ВКС, решение № 234/31.01.2017 г. по т. д. № 3150/2015 г., ІІ т. о. на ВКС/, че решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на общото събрание на съдружниците е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 от ТЗ за търсене на имуществена отговорност на управител, включително и когато той е бил заличен.
Ясното и конкретно съдържание на посочената разпоредба не сочи вида на иска, за чието предявяване се изисква решение на общото събрание, нито установената съдебна практика по приложението на чл. 137, ал. 1, т. 8 ГПК обуславя извод, че решение на общото събрание е необходимо само по искове, с които се ангажира деликтната отговорност на ответник, който е действащ управител на дружеството.
От изложеното по-горе, следва извод, че не може да се приеме, че за предявения от ищеца иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД не е необходимо вземане на решение на ОС на съдружниците по чл. 137, ал.1, т. 8 от ТЗ, респективно, че съществуване на такова решение, не се поставя от цитираната разпоредба като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск.
Несъмнено, в случая е предявен иск, насочен срещу управител на търговско дружество с правно-организационна форма ООД, за чието предявяване не е взето решение на ОС по чл.137, ал.1, т. 8 о ТЗ / самият ищец застъпва становище, че такова не е необходимо с оглед правното основание на иска/, поради което следва извод, че така предявения иск е недопустим, поради липсата на положителна процесуална предпоставка за предявяването му, а недопустимият иск обуславя недопустимост и на
- 2 -
исковото производство, поради което производството по делото следва да бъде прекратено /изрично в този смисъл определение № 268 от 03.05.2022 г. по т. д. № 2122/2021 г., ІІ т. о. на ВКС/.
Воден от горното, КнОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по гр. д. № 178// 2021 г. по описа на ОС- Кюстендил, поради недопустимост на предявения от „Жори – Консулт“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Дупница2600, ул. Ботьо Петков“ № 7, ЕИК *********, със съдебен адрес *** против С.К.П. с адрес *** иск по чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 59792, 40 лева, получена без основание през периода 2018 г. – 2020 г. от ответника в качеството му на управител на ТД, чрез изтеглени от него различни по размер парични суми на каса или чрез банкова карта от притежавана от ищцовото ТД банкова сметка *** „УниКредит Булбанк“ АД.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок , считано от връчване на препис от същото на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: