РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. Бургас, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20232100501940 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 27
954/25.07.2023г. на БРС от Т. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: с. С., община
С., област Бургаска, ул.„Ч.“ № *, съдебен адрес: гр.Карнобат,
ул.“Г.Димитров“ № 6, адв. Д. Вълева, против решение № 1488/05.07.2023г.
по гр.д.№ 6304/2022г. БРС, с което съдът е уважил предявените искове от Г.
М. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., кв. „П.“, ул.„М.“ № ** - м. и з. п. на
малолетната С. Т. М.а, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Поморие, ул.
„Княз Борис I“ № 107 А, адв. Петя Арнаудова от БАК, по реда на чл.59, ал.9
СК – за изменение на постановените мерки по отношение на детето С., след
развода на двамата родители, съединен с иск с правно основание чл.127а СК.
Твърди, че не е правилно, моли да бъде отменено и бъде постановен нов акт, с
който исковете бъдат отхвърлени. Излага аргументи. Не сочи доказателства.
По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№
40763/01.11.2023г. на БРС от Т. Х. М., съдебен адрес: гр.Карнобат,
1
ул.“Г.Димитров“ № 6, адв. Д. Вълева, против допълнително решение №
2124/18.10.2023г. по гр.д.№ 6304/2023г. на БРС , с което е отхвърлен
предявеният от Т. Х. М. против Г. М. С. насрещен иск с правно основание –
чл.59, ал.9 СК – за промяна на приетите с бракоразводното решение мерки за
упражняване на родителските права по отношение на детето С. и
предоставяне на родителските права върху него в полза на бащата, с
определяне на режим на лични отношения с майката, определяне на
местоживеене на детето при бащата и осъждане на майката да заплаща
ежемесечна издръжка. Поддържа неговата неправилност. Твърди, че липсват
мотиви за възприетите крайни разрешения по спора. Заявява, че с
постановения акт съдът не е защитил достатъчно интересите на малолетното
дете С.. Счита, че постановеното решение и възприетият режим на лични
отношения с бащата ще доведе до родителско отчуждение, поради
обективните пречки за срещи между бащата и детето. Счита, че
упражняването на родителски права по отношение на детето С. следва да му
бъде предоставено с всички законови последици. Моли за отмяна на
допълнителното решение и постановяване на акт в горния смисъл. Няма
доказателствени искания.
Въззиваемата страна, Г. М. С. , м. и з. п. на малолетната С. Т. М.а,
оспорва въззивните жалби, чрез процесуалния си представител адв. П.
Арнаудова, а впоследствие – адв. Ат. Тасков. Заявява, че не са основателни.
Излага подробни мотиви за отхвърлянето им. Също няма доказателствени
искания.
Д „СП“ не изразява становище по въззивните жалби.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице,
пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция,
срещу актове, подлежащи на инстанционен контрол и са допустими.
Предявените искове пред районния съд са с правно основание чл.59,
ал.9 СК, съединени с иск с правно основание чл.127а СК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред БРС е образувано по искова молба от Г. М. С., в
качеството й на м. и законна представителка на малолетната С. Т. М.а,
2
р.**.**.****г., против Т. Х. М.. Въззиваемата е молила съда да постанови
промяна в определеното местоживеене на детето, съобразно промененото
местоживеене на майката, както и да даде разрешение за подаване на
заявление за издаване на паспорт, за получаване на паспорт и на
необходимите документи за неограничено задгранично пътуване на
малолетната С., р.на **.**.****г. до Ф. Р. Г., придружавана от своята майка и
законна представителка – Г. М. С.. Молила е, също така, за постановяване на
промяна на режима на лични отношения между бащата Т. М. и детето С., р. на
**.**.****г., съобразно новото местоживеене. Твърди, че след развода с М. се
омъжила повторно и се установила да живее при втория си съпруг във Ф. Р.
Г.. Твърди, че е в интерес на детето да живее с нея, понеже към настоящия
момент реално за него се грижи нейната майка и баба на С.. Моли за решение
в горния смисъл. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Искът е оспорен от Т. М., представляван от процесуалния си
представител адв. Д. Вълева. По реда и в срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор срещу исковата молба, в който бащата заявява убедено желание да се
грижи за детето и оспорва твърдението за възможности за по-добро развитие
във Ф. Р. Г.. Моли за отхвърляне на исковете.
С депозиране на отговора против исковата молба, Т. М. е предявил
насрещен иск против Г. С. по реда на чл.59, ал.9 СК. Претендира
предоставяне на родителските права върху детето С. на него, с определяне на
съответно местоживеене на детето, режим на лични отношения на майката с
детето, както и заплащане на издръжка в полза на С..
Д“СП“ Бургас и Д „СП“ Карнобат не ангажират становище, прилагат
подробни доклади.
Относно допустимостта на насрещния иск не се спори, но въпреки това
БОС намира за правилно да изясни въпроса: по дефиниция – чл.211 ГПК, „В
срока за отговор на исковата молба ответникът може да предяви насрещен
иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и има връзка с
първоначалния иск...” Видно е, че насрещният иск е предявен в законовия
срок и е подсъден на районен съд. Що се отнася до връзката между делата, то
не е задължително тя да съставлява единствено общият факт, от който
произтичат двата иска. Възможно е връзката да се състои в общ предмет на
3
спора, в общ обект, спрямо който да насочени правата и др. Законът не е
уредил изчерпателно същността на връзката между две дела. Затова тя се
преценя конкретно във всеки един казус.
В случая тя произтича от общия предмет на спора, а именно –
постановяване на мерки по упражняване на родителските права върху детето
С., определяне на местоживеенето му и възможността да пътува
неограничено, без съгласието на баща си, до Ф. Р. Г. и пълната защита на
интересите на малолетната изисква цялостен поглед върху отношенията дете-
родител, с цел постановяване на решение, даващо възможност за осигуряване
на правилното психо-физиологично развитие на С.. Ето защо БОС приема, че
насрещният иск е допустим.
От събраните доказателства по делото се установява, че Т. М. и Г. С. са
бивши съпрузи и бракът им е прекратен с решение № 260033/05.11.2020г. по
гр.д.№ 413/2020г. по описа на КРС. С решението е утвърдено постигнато
между страните споразумение, съгласно което родителските права по
отношение на роденото от брака дете С., р. на **.**.****г., са предоставени
на майката, с режим на лични отношения с бащата, определено е
местоживеене на детето при майката, както и дължимата ежемесечна
издръжка за детето – стр.7 и сл. по гр.д.№ 6304/2022г. БРС.
На 08.08.2021г. въззиваемата Г.С. сключила втори граждански брак –
стр.22 по с.дело, с Ш. С., живущ във Ф. Р. Г. и понастоящем имат родено дете
– У. (О.), р. на **.**.****г., като въззиваемата се установила да живее при
втория си съпруг и считано от 20.10.2021г. е адресно регистрирана на адреса
на втория си съпруг – стр.11 по с.дело.
Не се спори, че след развода Т. М. заминал да работи и живее във В.,
като едва след 18.11.2022г. се прибрал в Р. България, без да са налице
категорични доказателства кога е станало това.
Безспорно е, че през периода, след 20.10.2021г. до завеждане на
исковата молба, малолетната С. е отглеждана и възпитавана от баба си по
майчина линия и до настоящия момент живее трайно в гр. Б., кв.П., ул. „М.“
№ **, където е бил и регистрираният адрес на майката. Видно от изготвения
социален доклад, детето е записано в Детска градина „Славейче“ в гр.Бургас и
има личен лекар с практика в същия град.
4
По делото е изготвена и съдебнопсихологична експертиза. В.лице, след
като е провело разговори с двамата родители и детето, заключава, че и
двамата родители, макар и различни по своя темперамент, имат родителски
капацитет за отглеждане на детето. Двамата са привързани към него,
изразяват желание да им бъде предоставено за отглеждане и възпитание и
въпреки че поради работата си в чужбина бащата доста по-малко е
присъствал в живота на детето, няма наченки на родителско отчуждение.
Последната констатация особено силно свидетелства за родителските
качества и на двамата бивши съпрузи и нагласата им за формиране на
правилно развитие на малолетната С. и привързаност към двамата родители.
Видно е, че никой от тях не се старае да неглижира другия и да възпита
неприязнени чувства у детето към другия родител. Детето е привързано както
към майка си, като отглеждащ родител, така и към баща си, който е радушно
приет в заниманията и игрите. Той е желан родител за прекарване на време,
заедно с него и с разширеното семейство. При провеждане на специфичните
тестове, в.лице е установило привързаност на С. към цялото семейство на Т.
М., изразена чрез невербални знаци. Изслушани в с.заседание на 16.03.2023г.
пред БРС, двамата родители са заявили желание да отглеждат и възпитават
детето.
Преди да приеме крайното си разрешение по делото, съдът прецени
следното:
Въпросите относно отглеждането и възпитанието на децата, родени през
време на брака на родители, прекратили брачната си връзка, са уредени от
СК. Законът постановява, че: „При развод съпрузите по общо съгласие
решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите
пълнолетие деца от брака в техен интерес” – чл.59, ал.1 СК и „Ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по
искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови”.
Изменението на вече постановен режим е обусловено от предхождаща
промяна във фактическото положение, такава, която да го прави неадекватен
на нуждите на детето и да изисква обсъждане на новонастъпилите
обстоятелства, тяхното отражение върху нуждите на детето и намиране на
разрешение как най-пълно да бъдат задоволени те във всеки аспект. Тук
5
следва да се отбележи и че режимът на лични отношения може да бъде
определен от съда служебно – така, както се прецени, че по най-ефективен
начин ще бъдат защитени интересите на детето. Постановяването на мерките
на лични отношения е акт на съдебна администрация и зависи от
комплексната оценка на всички фактори, влияещи върху правилното развитие
на детето. Затова, дори и желанията на страните да се различават от правното
разрешение на съда, не може да става дума за произнасяне по непредявено
искане или свръх петитум, понеже законът е овластил съда дори и служебно
да постановява мерки на лични отношения.
Както вече бе изложено, след новия брак на майката, тя е променила
местоживеенето си и трайно се е установила да живее извън пределите на
страната и това е причината за образуване на производството. Освен това
безпротиворечиво бе установено, че след като е заминала в чужбина, Г.С. е
поверила грижите и отглеждането на детето С. на майка си, което е било
единствено разрешение, при положение, че и рожденият баща на детето е бил
в чужбина. Следователно, до настоящия момент режимът не е бил спазван
така, както е постановен. Изложеното води до извод за промяна в
обстоятелствата, в сравнение с периода на постановяване на бракоразводното
решение, с което са уредени отношенията баща – дете и местоживеенето на
детето, следователно е налице законовото условие за постановяване на
промяна на установения режим.
При така описаното, настоящият състав приема, че на първо място
следва да бъде обсъден насрещният иск на Т. М. против Г. С. за предоставяне
на родителски права върху малолетната С., р. на **.**.****г., в полза на
бащата.
По този повод съдът се съобрази със задължителната за съдилищата
съдебна практика - ППВС № 1 от 12.ХI.1974г. ВС РБ, сочеща
неизчерпателно промените на обстоятелствата, които засягат интересите на
децата и налагат промяна на постановения вече режим за упражняване на
родителските права, така, щото да бъде постигната целта на СК, а именно –
най-пълната и ефикасна защита на интересите на децата и осигуряване на
правилното им психично и физиологично развитие.
От събраните доказателства - извършените социални доклади, става
ясно, че както в дома на бащата, така и в дома на майката, за детето са
6
създадени добри и хигиенични битови условия за живот. Установи се, че
бащата живее в собствено на родителите му жилище, в което понастоящем
има обособена детска стая. Родителите му живеят в отделна постройка, а
къщата, която обитава М., се поддържа в много добро хигиенно състояние.
От приложения социален доклад на Служба за деца, младежи и семейства –
Младежка служба, Нюрнберг, се установява, че макар и малко като площ,
обитаваното от майката и новото й семейство жилище също има създадени
условия за най-доброто отглеждане и развитие на детето.
В същото време, с установяването си да живее извън пределите на Р.
България, майката не се е дезинтересирала от детето С., а е пътувала всеки
месец, за да го посещава, докато уреди административно възможността да го
вземе със себе си. В този смисъл изменението на обстоятелствата не води до
извод за изменение на отношението на майката към детето в негативна
насока, дори напротив. Ясно е, че тя влага повече усилия и средства, за да се
среща с него и да поддържа усещането му за привързаност и обич от страна
на родителя. Нейните родителски, възпитателски и морални качества не са се
променили, нито новото й социалното обкръжение е вредно за детето.
Малолетната С. е в известност, че има брат, че новият съпруг на майка й има
и друго дете, но от събраните доказателства се установява, че тя не само не
реагира негативно, но и очаква с нетърпение срещите си с тях.
Ето защо настоящият състав приема, че не се доказа онова изменение на
обстоятелствата, което смисълът на закона влага, за да бъде уважен искът на
бащата за предоставяне в негова полза на упражняването на родителските
права по отношение на детето С.. Затова допълнително решение №
2124/18.10.2023г. по гр.д.№ 6304/2023г. на БРС следва да бъде потвърдено, а
местоживеенето на детето – променено, съобразно новото местоживеене на
майката. По този повод съдът отбелязва, че безспорно и двамата родители
имат капацитет и желаят да се грижат за С., но с оглед ниската й възраст и
пола, майката е по-пригодният от двамата родител, който да се поеме
отглеждането й. Съдът приема, че е в безусловен интерес на детето да живее
заедно с майка си, понеже тя е родителят, който основно я е отглеждал от
раждането й, с изключение на периода, в който се е установила във Ф. Р. Г. и
връзката между двете е много силна. Съдът отчита и направените от майката
постъпки за записване на детето в детска градина и за социализирането му с
обществото, в което ще бъде въведено. Затова се налага извод за уважаване на
7
предявения от Г.С. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК и съответно –
потвърждаване на решението на БРС в тази част.
Режимът на лични отношения между бащата и детето, следва да бъде
съобразен с отдалечеността на новото местоживеене на С., започването на
учебни занятия и възлаганите ангажименти в училище или в детската
градина. Ето защо настоящият състав споделя по реда на чл.272 ГПК изводите
на районния съд относно свижданията между бащата и детето, още повече,
като се отчете финансовият аспект на пътуванията, продължителността им и
важните за семейството празници. Тук съдът отбелязва, че пътуването на дете
от чужда държава до Р. България е продължително, уморително и малко или
много обременява психически детето. Затова постановеният от БРС режим в
тази връзка се преценява като умерен и подходящ за малолетната С..
При описаната фактическа обстановка и формираните правни изводи,
подлежи на разглеждане спорът относно снабдяване на С. с паспорт, с който
да пътува неограничен брой пъти от и до Р. България и Ф. Р. Г., придружена
от майка си, без съгласието на бащата Т.М..
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.1 и ал.2 СК: „Въпросите, свързани
с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи
за това, се решават по общо съгласие на родителите.
(2) Когато родителите не постигнат съгласие по ал. 1, спорът между тях
се решава от районния съд по настоящия адрес на детето“.
В исковата молба са изложени твърдения за наличие на разногласия
между родителите относно пътуванията на детето извън граница и това се
потвърждава от изявленията на страните. Въпреки това, приетият по-горе
извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.59, ал.9 СК
по отношение на промяната на местоживеенето на детето при майката води
до извод за основателност на претенцията. Местоживеенето на С. в чужбина и
необходимостта от осъществяване на връзка с роднините от семейството и
бащата, предпоставя уважаване на иска, както е приел и районният съд.
При така изложено съдът приема, че безспорно са налице разногласия
между родителите относно пътуванията на малолетната С. в чужбина, но
спазването на приетия режим на лични отношения на детето с бащата изисква
уважаване на претенцията.
8
Ето защо и като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на БРС,
приема, че въззивните жалби на Т. М. следва да бъдат отхвърлени.
В полза на въззиваемата се следват направените в настоящата
инстанция разноски, които възлизат на 1000лв.
Водим от всичко така изложено, БОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ въззивна жалба вх.№ 27954/25.07.2023г. на БРС и
въззивна жалба вх.№ 40763/01.11.2023г. на БРС и двете от Т. Х. М., ЕГН:
**********, с адрес: с. С., община С., област Бургаска, ул.„Ч.“ № *, съдебен
адрес: гр.Карнобат, ул.“Г.Димитров“ № 6, адв. Д. Вълева, против решение №
1488/05.07.2023г. и допълнително решение № 2124/18.10.2023г. и двете по
гр.д.№ 6304/2022г. БРС.
ОСЪЖДА Т. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: с. С., община С.,
област Бургаска, ул.„Ч.“ № * да заплати Г. М. С. , ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., кв. „П.“, ул.„М.“ № ** направените в настоящата инстанция разноски в
размер на 1000лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9