Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от младши
съдия Димитринка Костадинова-Младенова в.гр.дело №
1407 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 237678
от 08.10.2019 год., постановено по гр.дело № 18127/2019 год. по описа на СРС,
ГО, 26 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ищеца „Т.С.“ ЕАД срещу ответника П.И.П., ЕГН ********** искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът
дължи на ищеца сумата 528.02 лв., представляваща продажна
цена за потребена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04.2018г. в
имот с абонатен номер 287474, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.11.2018г. до изплащане на вземането и сумата от 26.51 лв. – лихва
за забава върху главното вземане от 16.08.2016г. до 16.10.2018г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ат ГПК от 28.12.2018г. по ч. гр. д. № 70536/2018г. на СРС, 26 състав. Със
същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 549.65
лв. сторените разноски в първоинстанционното
производство и сумата от 65.96 лв. разноски в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“
ЕООД.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по
чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника П.И.П. чрез процесуалния му
представител адв. Р.Р. от САК. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали
убедителни доказателства за наличие на облигационно отношение между страните и
за дължимостта на претендираните суми. Твърди, че от представените по делото
писмени доказателства не може да се направи еднозначен извод, че абонатен номер
287474 се отнася за притежавания от въззивника имот. Първоинстанционният съд не
бил съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, които
били специални по отношение на ЗЕ. Съгласно чл. 62 ЗЗП, дори и да била
извършена доставка на топлинна енергия, то потребителят не дължал нейното
заплащане ако не я бил поръчвал. Неправилно СРС бил приел, че Общите условия на
ищеца имат силата на договор между страните и бил кредитирал заключението на
вещото лице по допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. Липсвали
доказателства за въвеждането в експлоатация на абонатната станция в процесната
сграда и че същата била отговаряла на техническите изисквания. Ищецът основавал
претенциите си на извършен реален отчет на действително доставената топлинна енергия,
поради което и начислените служебно суми трябвало да бъдат обявени за
недължими. Липсвало съгласие на ответника за добавяне и приспадане на суми от
изравнителните сметки. Със суми за връщане били прихванати стари задължения от
страна на ищеца. Нямало данни за изправността на уредите, чрез които се
извършвало измерването на топлинната енергия през процесния период. Липсвали и
данни за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки от
абоната, поради които било възпрепятствано такова отчитане. Не следвало да бъде
кредитирано заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което се базирало
на фактури, които не били подписани от ответника. Ищецът не бил отчислявал
технологични разходи. Не било доказано предоставянето на услугата дялово
разпределение от ищеца – такава била извършвана от третото лице-помагач, поради
което не се дължала нейната стойност. Ето защо моли решението на СРС да бъде
отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част като правилно.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявени са
за разглеждане искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на
СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Установено е по
делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е
собственик на процесния апартамент № 54, находящ се в гр. София, община Искър, ж.к.
“********. Това обстоятелства се установява от съвкупната преценка на
доказателствата по делото – Копие на Решение от 22.08.19978г. по гр. д. № 4160
по описа за 1996г. на СРС, вписано в АВп гр. София.; Молба-декларация от
24.12.200г., за откриване на партида, списък на етажните собственици,
неразделна част от протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици
на процесната сграда от 27.10.2000 год., които са подписани от ответника, като
авторството им не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса /чл. 180 ГПК/. Посочените документи обективират извънсъдебното признание на ответника,
че е титуляр на права върху топлоснабдения имот и че за същия е била открита клиентска
партида с абонатен №244225, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК с
оглед всички обстоятелства по делото въззивният съд приема, че отговаря на
истината. Следователно ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. -
ДВ, бр. 74 от 2006 год./,
респ. има качеството на битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /нова
– ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от
закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 –
чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007
год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е
въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите данни по делото следва
да бъде кредитирано, че делът на ответника
отопление, сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил
изчислен в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба /през процесния период в имота имало едно отоплително тяло, на което е
поставено ИРРО и един водомер за топла вода. Топлината, отдадена от сградната
инсталация е изчислявана на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталациите и денградусите за периода и е определена за конкретния имот на
база пълен отопляем обем на имота. Топлата вода, ползвана от въззивника е
начислявана по реален отчет. Ищецът е отчитал за своя сметка технологични
разходи, а общият топломер в абонатната станция е преминавал през метрологични
проверки на всеки две години /виж приложение № 1 към заключението/. Т.е.,
доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответника
топлоенергия в определено количество за исковия период – въз основа на извършен
реален отчет на уредите. В този смисъл настоящият състав счита, че при
определяне на дължимите суми с
изравнителните сметки е
спазена нормативно установената методология и остойностяването е по нормативно
определените цени и възражението на жалбоподателя, че реалното
потребление на доставената топлинна енергия се явява неоснователно.
Ведно е от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводната експертиза, което следва да бъде кредитирано
/при преценката му по реда на чл. 202 ГПК/, че стойността на топлинната енергия
за периода от м. май 2016
год. до м.април 2018 год. възлиза на 528.02
лв. намалена със заплатените от ответницата преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение суми в общ размер на 6.13 лв., заплатени на
28.06.2016г. за задължения за главница по доставка на топлинна енергия да
периода м. май 2016г. От тези данни може да се направи изводът, че ответникът дължи
стойността на доставената топлинна енергия за периода от м. май 2016г. – м. април 2028г., а именно 528.02 лв. до
който и размер релевираните главни претенции законосъобразно са били уважени от
СРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до датата на осъществените в
хода на процеса плащания, респ. до окончателното изплащане.
Следващият спорен
във въззивното производство въпрос е свързан с това дали ответникът е в забава
по отношение на задълженията си за заплащане на цената на доставената топлинна
енергия.
Ищецът
претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.08.2016г.
до 16.10.2018 год.. Съгласно действалите към този момент Общи условия на ищеца,
в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия
на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната
енергия за разпределение в сградата – етажна собственост и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача – чл. 32, ал. 1,
а след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия. Изравнителният
резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият
съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между страните начин, по
който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение и изпълнението
на задълженията зависи от волята на кредитора, т.е. той решава кога да поиска
изпълнение. Следователно и доколкото страните по правоотношението не са
определили срок за изпълнение, то следва да се приема, че длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В разглеждания
случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане
на цената на доставената топлинна енергия /представените констативни протоколи
не установяват по несъмнен и категоричен начин подобно обстоятелство – чл. 154,
ал. 1 ГПК/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че
релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която е уважен
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 26.51 лв., която претенция подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответницата е осъдена да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното и заповедното производство за
разликата над 559.72 лв.
В останалата
обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По
отношение на разноските:
С оглед изхода
от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на адв. М.Д.-Д.сумата от 27.77 лв., представляваща възнаграждение за
безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство по
чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА и сумата от 32.94 лв., представляваща
възнаграждение за безплатно процесуално представителство във въззивното
производство по чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 237678 от 08.10.2019 год., постановено по гр.дело № 18127/2019 год. по описа
на СРС, ГО, 26 с-в, в частта му, в която е уважен предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********срещу П.И.П., ЕГН **********, иск
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 26.51 лв., както и в частта
му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски в
първоинстанционното производство и в заповедното производство за разликата над 559.72
лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, срещу П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи
на ищеца сумата от 26.51 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия, за периода от 16.08.2016 год. до 16.10.2018 год.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 237678 от 08.10.2019 год., постановено по гр.дело № 18127/2019 год. по описа
на СРС, ГО, 26 с-в, в
останалата му обжалвана част.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач „Т.С.“ ЕООД Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/