№ 1263
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520102549 по описа за 2022 година
Ищецът А. Е. А. твърди, че с ответника Е. Е. Е. са наследници на баща си Е. А Е.,
починал на 18.03.2013г. и по наследство са придобили недвижим имот – дворно място с
площ 1230 кв. метра в с. С., общ. С.п., обл. Русе, с адрес ****** Ответникът Е. Е. Е. се
снабдил с констативен нотариален акт за собственост на целия имот посочен по-горе и го
продал на втория ответник С. С. Р.. Ищецът счита, че е собственик на половината от имота и
Е. Е. Е. не може да продаде тази част от имота на трето лице, като на свой ред С. С. Р. не е
придобил половината от имота принадлежаща на ищеца. По тези съображения А. Е. А. иска
да бъде признат за собственик на половината от посочения имот и ответника С. С. Р. да бъде
осъден да му предаде владението върху собствената му ½ идеална част от имота. Иска също
така да бъде отменен констативния нотариален акт за собственост издаден на името на Е. Е.
Е. за ½ идеална част от имота, която принадлежи на А. Е. А..
Ответника С. С. Р. оспорва иска. Твърди, че Е. Е. Е. е придобил собствеността върху
целия имот по давност, след което се е снабдил с констативен нотариален акт.
Ответника Е. Е. Е. не депозира отговор на исковата молба.
Предявеният иск за предаване на собствена вещ е с правно основание чл. 108 от ЗС, а
искането за отмяна на нотариален акт е с правно основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното на л.4 удостоверение за наследници А. Е. А. и Е. Е. Е. са
наследници на баща си Е. А Е., починал на 18.03.2013г.
С нотариален акт № 9, том VII, рег. № 11160, дело № 1170 от 2021г. от 22.12.2021г.
на нотариус Адрияна Филчева, с район на действие Районен съд- Русе, Е. Е. Е. е признат за
1
собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно място с
площ 1230 кв. метра представляващо урегулиран поземлен имот I-312 в квартал 15 по плана
на село С., община С.п., с адрес улица *****, при граници: улица, улица, УПИ II-313; УПИ
X-311. На същата дата Е. Е. Е. продава посочения имот на С. С. Р..
Предявеният иск е неоснователен.По делото не се доказа, че процесния имот е бил
собственост на наследодателя на А. Е. А. и Е. Е. Е.- Е. А Е.. Съдът е указал на ищеца, че не
сочи доказателства за това обстоятелство с доклада по делото, но въпреки това такива не са
били ангажирани. Представена е скица издадена от община С.п., в която е посочено, че
собственик на процесния имота са наследниците на Е. А Е., както и удостоверение за
данъчна оценка от 24.08.2020г. в което като собственик на половината от имота е посочен А.
Е. А.. Тези документи обаче не представляват пълно доказателство за собственост, а са
индикация, че Община С.п. счита Е. А Е. и съответно неговите наследници са собственици
на процесния имот. Това обаче не е достатъчно за да се докаже правото на собственост при
съдебен спор. Ищеца представя възбрана наложена от частен съдебен изпълнител (л.35) като
доказателства за правото на собственост, но възбраненият имот е в село Б., докато
процесния имот е в село С.. Освен това възбраната, дори и да беше на процесния имот,
също е косвено доказателство, установяващо в случая, че друг орган с публични функции
счита, че имота е принадлежал на Е. А Е., което обстоятелство не е достатъчно за да се
докаже пред съд чия е собствеността при нАчие на спор относно това обстоятелство.
Предвид изложеното предявените искове са недоказани и съответно неоснователни и
следва да се отхвърлят. Искането по чл. 537, ал.2 от ГПК не представлява самостоятелен иск,
а е правна последица от уважаването на иска за материално право, поради което при
отхвърляне на иска за материално право съдът не се произнася по искането по чл. 537, ал.2
от ГПК
А. Е. А. следва да заплати на С. С. Р. направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Мотивиран така съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А. Е. А., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. С.п.,
******************* за признаване на установено по отношение на Е. Е. Е., ЕГН
********** с адрес: с. С., общ. Кубрат, у***** и по отношение на С. С. Р., ЕГН **********,
с адрес: с. С., общ. С.п., улица **** че А. Е. А. е собственик на една втора идеална част от
следния недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра представляващо урегулиран
поземлен имот I-312 в квартал 15 по плана на село С., община С.п., с адрес улица *******,
при граници: улица, улица, УПИ II-313; УПИ X-311.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на А. Е. А., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. С.п.,
******************* за осъждане на С. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С.п.,
улица **********, да предаде на А. Е. А. владението върху една втора идеална част от
следния недвижим имот: дворно място с площ 1230 кв. метра представляващо урегулиран
2
поземлен имот I-312 в квартал 15 по плана на село С., община С.п., с адрес улица *******,
при граници: улица, улица, УПИ II-313; УПИ X-311.
ОСЪЖДА А. Е. А., ЕГН ********** с адрес: с. С., общ. С.п., *******************
да заплати на С. С. Р., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ. С.п., улица ********** сумата
600 лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3