Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260138
гр. Русе, 18.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, дванадесети граждански състав, в публично заседание на 18 септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Десислава Великова
при секретаря Светла
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. №543 по описа на
2020 год., за да се произнесе съобрази:
Ищецът Е.С.Е. твърди, че през периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. полагал труд в гр. Русе на длъжност „младши инспектор“ в
Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" –
Русе, която била подчинена към Главна дирекция "Пожарна безопасност и
защита на населението" в МВР – София. Заявява, че през този период полагал
нощен труд в системата на МВР, като бил положил общо 1648 часа, които следвало
да бъдат преизчислени с коефициента 1,143 и възлизали на 1883,66 часа, както бил положил извънреден труд в размер на 235,66 часа,
който не му бил заплатен. Иска да бъде осъден ответника да му заплати сумата от
1593,63 лв., представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд в
размер на 235,66 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със
законовата лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“
при МВР – СОФИЯ счита предявения иск за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява,
че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът заемал длъжността „младши
инспектор“ в Регионална дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" – Русе,, при Главна
дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" в МВР .
Ищецът
осъществявал дейността по служебното правоотношение по утвърдени протоколи и
графици при работа със специфични условия и характер и риск за живота и
здравето, при 24- часови, 16-часови и 8-часови смени и
сумарно изчисляване на работното време на едномесечен период, съгласно приложимата редакция на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР.
Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа експертиза, общият брой часове положен като
нощен труд по графиците за дежурство за процесния период 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. г. били 1715 часа, като нямало преобразуване на нощен към дневен
труд при отчитане от работодателя на сумарното работно време. Паричната
равностойност на 245.245 часа положен извънреден труд след преобразуване на
нощния към дневен такъв било в размер на 1692.47 лв.Тази сума не била заплатена
от ответника на ищеца.
При така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Отношенията между
страните, предмет на настоящия правен спор се уреждат основно от ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и заповеди. ЗМВР се
явява специален по отношение на ЗДСл, КТ и издадените въз основа на тях други
нормативни актове, по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови
смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата
извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата
в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период, ищецът е полагал
труд през нощта (22: 00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От
това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат
съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на
работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за
служителите на смени.
Предвид всичко
изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд. В тази връзка, според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в която
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата
на изрична норма, обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР,
следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1, 143. В противен случай би се поставил държавният
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. В този смисъл е и
Решение № 311/ 8.І.2019 год. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 г. с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждение на държавни служители от системата на МВР,
но даващо принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
По изложените съображения
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание. От събраните по делото доказателства се установява, че за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. включително ищецът е положил нощен труд в
размер на 245.245 часа, който, преизчислен
с коефициент 1,143 (8:7) за превръщането му в дневен труд, възлиза на сумата от
1692.47 лв., която ответникът като работодател дължи заплащане. Според
заключението на вещото лице, при съобразяване промените в брутното трудово
възнаграждение на ищеца за процесния период, за положения от него извънреден
труд му се дължи възнаграждение в размер 1692.47 лв. Заключението на вещото
лице не е оспорено от страните и въз основа на него следва да се приеме, че
предявеният иск за заплащане на извънреден труд е доказан и по размер.
Полученото от ищеца
възнаграждение за положен нощен труд от 0,25 лв. за час е на основание
разпоредбата на чл. 179, ал.1 ЗМВР и се явява специфично допълнително трудово
възнаграждение (както и това за научна степен, за време на разположение и др.),
а не компенсация за положен извънреден труд, каквато работодателят дължи след
трансформацията на основание чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Плащането на това допълнително
възнаграждение следва да бъде кумулирано със заплащането на извънреден труд
след трансформацията на часовете нощен труд в дневен.
По изложените съображения предявения иск като основателен следва да се
уважи за претендираната сума от 1593.63лв. Сумата се дължи със законната лихва
от завеждане на делото.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на сметка на
РРС сумата от 63.75 лв.държавна такса по делото, както и 150 лв.-
възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 480
лв.- разноски за производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" МВР с адрес гр. София, ул. Пиротска №
171А, да заплати на Е.С.Е., ЕГН ********** със съдебен адрес *** Иван Срацимир
2А, офис 318, сумата от 1593.63 лева за положен от
него извънреден труд в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 31.01.2020 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата от 480 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" в МВР – София. с адрес гр. София, ул.
Пиротска № 171А, да заплати по сметка на Русенския районен съд сумата 63.75 лева – държавна такса и 150
лв.- за назначената експертиза.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: