№ 32
гр. ХАСКОВО, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ЖУЛИЕТА М. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20225600100451 по описа за 2022 година
Предявени са обективно – кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ за сума в
размер на 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за претърпените
от ищеца Я. Р. К. болки и страдания в резултат на причинените му телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 25.08.2020 год., ведно със законната
лихва за забава върху претендираната сума от датата на уведомяването на
застрахователя за настъпилото на 25.08.2020 год. ПТП с извънсъдебна
претенция от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението за
неимуществени вреди, както и за сума в размер на 6 091 лева – обезщетение
за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в извършени
разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 25.08.2020 год., ведно със законната
лихва за забава върху претендираната сума от датата на депозирането на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението за
имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – Я. Р. К. твърди, че на 25.08.2020 г. около 17.45 часа
на път 8007, 3-ти км между град Хасково и село Узунджово водачът на лек
автомобил марка и модел *** с рег. № *** – И.К.И., поради движение с
несъобразена скорост с релефа на пътя след десен завой на стръмен наклон
при спускане, губи контрол на автомобила, излиза вдясно по посока на
движението извън пътя и се удря в крайпътно дърво. При инцидента тежко е
пострадал ищеца – пътник на предна дясна седалка в лекия автомобил. За
произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
1
№ 71/25.08.2020 год. и е образувано досъдебно производство. След
злополуката ищецът бил транспортиран до ЦСМП – Хасково с оплаквания от
силна болка в лумбална област. След направени изследвания е
хоспитализиран в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив, Клиника по
неврохирургия и е поставена диагноза – Вертебрален поясен синдром,
хипералергичен, ограничаващ движенията в областта; Компресионна
фрактура на тялото на Л3, с няколко фрактурни линии, фрактура на лявата
задна дъга на Л3 и фрактура на левия долен артикулиращ израстък, с
дислокация на костни фрагменти към спиналния канал, водещи до силно
изразено стесняване до 3.5 мм и притискане на миелона; Линеарна фрактура
на десния транзверзален израстък на Л3. След клинично обсъждане и
консултативни прегледи е взето решение за оперативно лечение. Така на
26.08.2020 год. под анестезия е извършена операция с голям обем и сложност.
Ищецът е бил изписан на 08.09.2020 год., като са му били дадени препоръки и
назначения за щадящи в лумбалната област движения. За проведеното
лечение и диагностични процедури ищецът извършил разходи в размер на 6
091 лева за средна транспедикуларна стабилизация, за открита хирургична
техника, включваща осем траколумбални титаниеви
мултиаксиални/моноаксиални фенестрирани винта с нископрофилна глава с
5.5 мм отвор, диаметър на винта от 4.0 до 8.5 мм, през 0.5 мм дължина. Към
момента на настъпване на ПТП, виновният водач, управлявал лек автомобил
марка и модел *** с рег.№ ***, имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответното
дружество. На 08.09.2021 г. е била отправена молба до застрахователя за
отговорния за ПТП водач, с искане да бъде определено и изплатено
застрахователно обезщетение, по което нямало произнасяне.
Ищецът отправя искане ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД –
гр.София да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 50 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществените вреди за претърпените
болки и страдания в резултат на причинените му телесни увреждания при
ПТП, станало на 25.08.2020 год., ведно със законната лихва за забава върху
претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото на 25.08.2020 год., ПТП с молба – претенция от 08.09.2021 год.
до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Отправя се искане и за осъждане на ответника да заплати обезщетение в
размер на 6 091 лева за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в
разходи във връзка с изследвания и лечение по повод получените телесни
увреждания при ПТП от 25.08.2020 год., ведно със законната лихва за забава
върху претендираната главница от датата на депозирането на исковата молба
в съда до окончателното изплащане на обезщетението за имуществени вреди.
Моли да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
От ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр.София е постъпил отговор
на исковата молба, в който се излагат доводи за неоснователност на исковите
претенции. Ответникът счита, че водачът И. не е нарушил правилата за
движение по пътищата и няма вина за настъпилото ПТП, тъй като не е имал
техническа възможност да предотврати настъпването му, поради причини,
2
които не могат да му се вменят. Счита, че процесният инцидент е настъпил
поради съС.ието на пътя, липса на маркировка, без поставени надлежни пътни
знаци, които да указват и предупреждават водачите за спецификата на пътния
участък, както и липсата на знак предупреждаващ, че има стръмен наклон.
Поддържа, че ПТП е настъпило поради недоброто съС.ие на пътя, изразяващо
се в неравности, нагъвания, пропадания и разрушаване на пътната настилка,
имащи за резултат настъпване на нестабилност в движението на автомобила и
трудности при управлението и контролиране на движението му. Излагат се
доводи за това, че собственикът на пътя не е обозначил със съответните
предупредителни знаци, че пътният участък е в лошо съС.ие и водачите
следва да са по-внимателни. Счита, че причина за настъпването на
процесното ПТП е неотговарящо на изискванията за сцепление и безопасно
движение асфалтово покритие на пътния участък, на който е настъпило ПТП.
Поддържа, че инцидентът се дължи на непредвидена повреда в управлявания
от И. К. автомобил, както и че загубата на контрол се дължи на внезапно и
непредвидено влошаване на здравословното съС.ие на водача. Заявява
възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца, поради
допуснато от него нарушение на чл. 137а, ал. 1 на ЗДвП, която разпоредба
задължава пътниците в МПС да използват обезопасителни колани. С
допълнителна молба вх. № 8498/14.11.2022 год. ответникът въвежда
допълнително възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца,
изразяващо се в това, че след ПТП не е останал на мястото на инцидента
неподвижен и в това си положение да изчака екип на Спешна медицинска
помощ или други лекари да установят съС.ието му или да го фиксират в
неподвижно съС.ие, да му окажат цялостна медицинска помощ, а е напуснал
мястото на пътния инцидент. Отправя се искане за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 71 от
25.08.2020 год. е установено, че на същата дата в 17.45 часа на път 8007
между град Хасково и село Узунджово при 3 км е реализирано ПТП с
участието на лек автомобил *** рег. № ***, собственост на водача И.К.И., за
който има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „Бул Инс“
АД. Установено е още, че лекият автомобил поради движение с несъобразена
скорост с релефа на пътя след десет завой на стръмен наклон при спускане
губи контрол над автомобила и излиза вдясно по посока на движението извън
пътя, като се удря в крайпътно дърво, и това, че при пътния инцидент е
пострадал Я. Р. К. като пътник на предна дясна седалка.
Съгласно представена справка от публичния регистър при
Гаранционен фонд, към датата на осъществяване на ПТП за превозното
средство *** с рег. № *** е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със застраховател ЗД „Бул Инс“ АД.
В периода от 25.08.2020 г. до 08.09.2020 г. ищецът е бил
хоспитализиран в УМБАД „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив, Клиника по
3
неврохирургия, за което е издадена Епикриза ИЗ № 48501/2020 год., приета
като писмено доказателство. Видно от същата, на ищеца е поставена диагноза
S32.00 Fractura vertebrae L3, с неврологичен статус – Вертебрален поясен
синдром, хипералергичен, ограничаващ движенията в областта, като не се
установява двигателен и сетивен дефицит. Резултатите от образно-
диагностично изследване, проведено от Отделението по образна диагностика,
показват компресионна фрактура на Л3; фрактурирани лява задна дъга, ляв
долен артикулиращ израстък и десен трансверзален израстък на същия
прешлен; травматична стеноза на спиналния канал. На 26.08.2020 год. е
извършена операция, при която са имплантирани винтове в Л1, Л2, Л4 и Л5
прешлени, като са наложени и две паравертебрални пръчки, фиксирани към
главите на съответните винтове. Предписана е медикаментозна терапия.
Ищецът е изписан с прогноза за подобрение.
На 08.09.2021 год. ответника е получил отправена от ищеца
застрахователна претенция с искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, по която застрахователят не се е произнесъл в
предвидения тримесечен срок.
Наказателното производство срещу водача на превозното
средство И.К.И. е приключило с решение от 28.09.2022 год. по АНД №
778/2022 год., с което същият е освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
Съгласно приетото по делото заключение на експертиза,
изготвена от вещото лице д-р В. П., неврохирург при МБАЛ - Хасково,
получената от ищеца травма задължително е изисквала оперативно лечение,
което е проведено адекватно и в изискуемите срокове, т.е. по спешност.
Лечението е преминало през различни етапи, с два болнични престоя в
Клиниката по неврохирургия в Пловдив – от 25.08.2020 год. до 08.09.2020
год. и 12.07.2021 год. до 21.07.2021 год. За вещото лице тези данни сочат, че
ищецът е имал оплаквания, които са лекувани както болнично, така и
амбулаторно. Дадени са разяснения и по извършената операция. Фрактурата
на прешлена изисквала оперативно лечение, поради риск от парализа, ако то
не бъде проведено. Един от компонентите на оперативното лечение се
явявало стабилизация на прешлените, които се намират около фрактурирания
прешлен и именно това е било извършено в УМБАЛ „Свети Георги“ –
Пловдив. За имплантите е отбелязано, че същите се явяват чуждо тяло, което
се възприемало по различен начин от различните пациенти. Дори и при
коректно провеждане на оперативната интервенция, не можело да има
сравнение със съС.ието преди травмата. Вещото лице посочва, че към
момента на извършване на прегледа ищецът е без неврологичен дефицит,
съобщава за болки при натоварване на мястото на оперативната интервенция.
Категоричен е извода, че травмата, получена от процесното ПТП, е в пряка
причинно-следствена връзка с последващите оплаквания. Добавя се, че
лечението на подобни травми изисквало оперативно лечение и при същото се
използвали консумативи, които можели да не бъдат заплатени изцяло от
здравната каса. В този случай към медицинската документация се попълвала
декларация, указваща на това, че стойността се поемала от пациента. След
4
заплащане на консумативите (индивидуални както по вид, така и по цена за
различните случаи) се издавала фактура.
В съдебно заседание вещото лице д-р В. П. разяснява
отговорите на въпросите относно медицинското естество на причинените
травматични увреждания. По отношение на фрактурата на прешлен L3 е
посочено, че счупването е многофрагментно и това е наложило оперативна
интервенция, но практиката на лечение е същата, както и при обикновена
фрактура. Уточнява се, че прешленът не е разместен, а са разместени
парчетата на този прешлен, които са проникнали в спиналния канал, където
се намира гръбначния мозък и трябва да бъдат освободени. Според вещото
лице, в случая има притискане на миелома и ако не е оперативната
интервенция за освобождаването му, биха могли да останат трайни увреди
като парализа, пареза и др. Във връзка с втората операция е изяснено, че тя е
била необходима за намаляване на болките и неудобствата от поставената с
първата операция плака за укрепване на винтовете. По отношение на
значението на обезопасителния колан вещото лице заявява, че липсата на
такъв колан евентуално би усложнило травмата, а поставянето му би довело
поне до ограничаване на фрактурата. Според него скоростта на движение на
автомобила има голямо значение за вида и естеството на травмата.
Прието е заключението по съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Т. Х.. Експертът е изследвал отделните
параметри на пътното произшествие – пътни условия, движение на
превозното средство, механизъм на произшествието. Приложена е мащабна
скица на произшествието с посочване на ориентири, базова линия, мерна
линия, масов център и разположение на автомобила в отделните етапи от
инцидента. Посочва се, че пътното платно е с широчина 7.20 м, разделено на
две срещуположни ленти за движение с широчина по 3.60 м от добре видима
единична бяла непрекъсната линия. Пътната настилка е от износен
дребнозърнест асфалт с множество кръпки и напуквания, като в процесния
участък е измерен надлъжен низходящ на пътя от 4 градуса по посоката на
огледа (посока към град Хасково) и напречен наклон от 1 градус в посока към
базовата линия. Вдясно от асфалта е установен затревен банкет на нивото на
пътното платно с широчина 1.20 м, а вдясно от банкета – затревена канавка с
широчина 1.20 и дълбочина 0.5 м. Вещото лице е изчислило, че скоростта на
лекия автомобил *** в момента на удара е равна на 70.63 км/ч, като скоростта
преди удара е била по-висока от тази в момента на удара, но данните по
делото не позволяват да бъде определена аналитично. Преди удара лекият
автомобил се е движел в посока от село Узунджово към град Хасково, т.е.
посока запад. След удара автомобилът се е придвижил още в същата посока,
но със задната си част напред и до спирането му в покой. В участъка на
процесното ПТП няма поставени пътни знаци, както и няма данни за наличие
на защитни, пътно – ограничителни и обезопасителни системи тип
„мантинела“ (установено и от писмо, получено от Областно пътно
управление – Хасково). Допълнително е уточнено, че на конкретния пътен
участък не е имало поставени пътни знаци, предупреждаващи водачите за
неговите специфики като пътни знаци А5 „Стръмен наклон при спускане“,
5
А15 „Опасност от хлъзгане“, Б26 „Ограничение на скоростта“ и др. Според
вещото лице, наличието на мантинели в процесния пътен участък би
предотвратило излизането на лекия автомобил извън пътното платно, не би се
получил челен удар в крайпътното дърво, деформациите по дясната страна
биха били само приплъзващи и в по-малка степен, предното дясно колело не
би се откачило, нямало е да се получи и въртене на автомобила с обръщане на
посоката му, а по отношение на пострадалия ищец на предната дясна седалка
се посочва, че уврежданията биха били по-малки.
По отношение спецификите на удара е констатирано, че ударът
е реализиран с предна дясна част на лекия автомобил, като деформацията
продължава по дясната част на предния капак, десния калник и по предна
дясна врата. Вещото лице описва удара като челно-страничен, приплъзгващ.
Вследствие удара с тези характеристики автомобилът е получил деформации
в областта на предна дясна част и дясна странична част. Предната броня е
отделена от основата, счупена е предната декоративна решетка, деформиран
воден радиатор, деформиран преден капак в дясната му част. Предното дясно
колело е откъснато от предния мост, има деформации по предното окачване
вдясно, предните фарове липсват. Допълнително са установени деформации
на преден десен калник и предна дясна врата, счупено външно огледало за
обратно виждане, охлузвания по задна дясна врата и липсваща лайсна на
същата, предната лява врата е усукана, предно панорамно стъкло е счупено с
множество пукнатини в дясната му част, покривът на автомобила над предна
дясна седалка е с вдлъбнатина, има и съпътстващо увреждане спукана задна
дясна гума.
След удара лекият автомобил *** се е установил така, че
предната част на автомобила е насочена на изток, в посока обратна на
движението му преди удара, предно лява колело е на затревения банкет и
отстои на 3.00 м. западно от ориентир 2 и на 0.4 м. вдясно от базова линия
(края на пътното платно), задно ляво колело е на затревения банкет и отстои
на 5.70 м. западно от ориентир 2 и на 0.7 м. вдясно от базова линия, а задно
дясно колело е на асфалта в десния край на пътното платно.
По отношение на пътните условия вещото лице отбелязва, че
произшествието е инициирано в светлата част на денонощието при много
добра видимост и водачът И. И. е имал техническа възможност да
предотврати същото, ако се е движел със скорост, съобразена с конкретната
пътна обстановка. Следвало е да се съобрази движението в участък след
десен завой, по мокър асфалт, по пътен участък с низходящ наклон, износен
асфалт с неравности и пукнатини. Несъобразяването с тези пътни условия е
посочено като технически причини за произшествието. Според вещото лице
няма данни за наличие на технически неизправности по автомобила с
изключение на разхерметизирана задна дясна гума, но същото не е посочено
сред техническите причини за инцидента. Като се позовава на данните от
фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествието от 26.08.2020
год. в процесния пътен участък има пукнатини, неравности и пропадания по
пътната настилка. С прибавянето на несъобразена скорост преди удара около
80-90 км./ч. в конкретните метеорологични и пътни условия (низходящ
6
наклон и мокър асфалт), тези неравности и пропадания допълнително са
намалили стабилността и устойчивостта на автомобила и именно
пропаданията са посочени като най-вероятна причина за разхерметизирането
на безкамерната задна гума, което е спомогнало за завИ.ето надясно и
загубата на контрол върху управлението на автомобила. Като продължение на
този въпрос в експертизата е отбелязано, че характеристиките на пътния
участък са се отразили негативно върху възможността на водача да
контролира напълно управлението на автомобила. От друга страна, се
подчертава, че в процесния пътен участък има надлъжно положена ясно
видима бяла непрекъсната линия М1 за разделяне на двете ленти за
двупосочно движение и водачът на автомобила не е бил затруднен при
движението му в тази насока.
От механизма на произшествието вещото лице установява, че
челно - приплъзващият удар в дясната страна е откъснал предна дясна врата
от колоната, деформирал я в посока назад и тя се отворила навън. При тази
деформация вграденият механизъм за отваряне на вратата отвътре се
деформира към интериора на купето заедно със затварящата врата. При удара
дръжката на механизма навлиза в пространството на купето заедно със
затварящата кора от дясната страна на седналия пътник на предна дясна
седалка малко над нивото на кръста му. При отговора на въпрос А10 от
експертизата вещото лице допълва, че в съчетание с придвижването на
пътника на предна дясна седалка в посока към предна дясна врата от
центробежната сила при завъртането на лекия автомобил, ищецът е получил
телесни увреждания.
Вещото лице е дало отговор и на въпроса за наличието на
обезопасителни колани – от материалите по досъдебното производство е
установено, че със сигурност е имало обезопасителен колан на предната лява
седалка, където е мястото на водача, но вътрешната част на деформираната
предна дясна врата пречи да се установи, че наличието на такъв колан и на
мястото до водача. Вещото лице ползва аналогия и приема, че при наличието
на колан на предна лява седалка би следвало да има със сигурност фабрично
монтиран триточков колан и на предна дясна седалка.
Съгласно писмо вх. № 9698/22.12.2022 год. на Областно пътно
управление – Хасково, Агенция „Пътна инфраструктура“, към датата на
настъпване на пътното произшествие на пътен участък път III – 8007, 3-ти км
между град Хасково и село Узунджово не е имало поставени пътни знаци,
както и не е имало поставени пътно – обезопасителни системи, а е имало
положена само хоризонтална пътна маркировка.
По делото са разпитани свидетелите Р.С., Р. К. и З. К.а, а
ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК.
При така установената по делото от фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация на исковете се съдържа в нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ – иска се присъждане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претендирани пряко от застрахователя, с когото
7
собственикът и водачът на МПС е имал сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Срокът на действие на застрахователната полица
е с начална дата 15.07.2020 год. и крайна дата 14.07.2021 год., а
произшествието е инициирано на 25.08.2020 год. Това обстоятелство се
установява от представената справка от публичния регистър на Гаранционен
фонд, от която е видно, че към датата на произшествието е налице валидна
застрахователна полица серия GA, номер 82985284, издадена от ответното
застрахователно дружество.
От страна на ищеца е спазена процедурата по чл. 380 КЗ, като е
отправена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение, но в
срока по чл. 496 КЗ застрахователят не се е произнесъл – обстоятелство,
обуславящо допустимостта на иска.
В тежест на ищеца е да установи факта на застрахователното
събитие, настъпило по време на действие на договора за застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен между ответното застрахователно
дружество и собственика на МПС; вида и характера на претърпените от него
имуществени и неимуществени вреди, както и причинната връзка между тях.
Вината като елемент от състава на непозволеното увреждане, се предполага
до доказване на противното, съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта
да обори законовата презумпция се възлага на ответника. Освен това в тежест
на ответника е да установи заявените в отговора на исковата молба и в молба
вх. № 8498/14.11.2022 год. възражения за съпричиняване, допуснати от
страна на ищеца, както и на твърденията, че ПТП е настъпило в резултат на
недоброто съС.ие на пътя и на обстоятелства, стоящи извън поведението на
водача на застрахованото МПС.
Безспорно е и това, че отговорността на виновния водач е
ангажирана с влязло в сила решение № 266 от 28.09.2022 год., постановено
по НАХД № 778 / 2022 год. по описа на Районен съд - Хасково, което има за
гражданския съд същата задължителна сила като влязлата в сила присъда,
предвид задължителните в тази насока указания, дадени в т.15 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.д. № 6/2012
год., ОСГТК, според които с решението по чл.78 а от НК, наказателният съд
се произнася по същия кръг въпроси, по които с присъдата – за дееца,
деянието, противоправността му и за вината, като деянието и в този случай си
остава престъпление, а не административно нарушение и решението по чл.78
а от НК, с което е наложено административно наказание е приравнено на
влязла в сила присъда. С присъдата и с решението по чл.78 а от НК,
фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и
постановеното от наказателния съд и в двата случая, има обвързващата сила
по чл.300 от ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца, предвидени като предпоставки от фактическия състав
на основанието по чл.45 от ЗЗД, които по изложените по-горе доводи съдът
приема за установени.
С договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
8
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане на
обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, както и
лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното
плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице
субективното право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, управлявал
застрахованото МПС, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента и той
отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно по делото се установява, че на 25.08.2020 год. около
17.45 часа на междуселищен път 8007 между град Хасково и село Узунджово,
в участъка около 3 км., И.К.И. като водач на лек автомобил марка ***, с рег.
№ *** е управлявал превозното средство по пътна настилка, която е била
мокра и хлъзгава от падналия дъжд. При извършване на десен завой на
посоченото по-горе място водачът И. е загубил контрол над управляваното от
него МПС, при което задната част на колата се е завъртяла по посока на
часовниковата стрелка, отклонила се е надясно по посоката на движение, като
е навлязла в десния банкет и в наблизо разположената канавка с предната си
дясна част именно от към страната, където се е намирал пътуващият като
пасажер ищец Я. К., в резултат на което автомобилът се е ударил в крайпътно
дърво. След удара колата се е завъртяла в кръг и отново се е върнала на
пътното платно, като предницата й е сочела в посока към Узунджово.
Досежно механизма на станалото ПТП, съдът цени заключението на вещото
лице Х., от което се установява, че причина за настъпването му е
несъобразяването от водача И. на пътните условия, при които е управлявал
превозното средство – движение в участък след десен завой, по мокър асфалт,
по пътен участък с низходящ наклон, износен асфалт с неравности и
пукнатини. С решението, постановено по НАХД № 778/2022 год. по описа на
Районен съд – Хасково, съдът е приел, че с тези действия е нарушена
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно
средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобрази с
атмосферните условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в съС.ие да спре
пред всяко предвидимо препятствие. Вещото лице описва удара като челно-
страничен, приплъзгващ и като се има предвид посоката на движение
резултатът е, че автомобилът е получил деформации най-вече в областта на
предна дясна част и дясна странична част, т.е. именно в мястото, където се е
намирал пътуващият до водача ищец Я. К.. Това обстоятелство до голяма
степен обуславя и механизма за причиняване на травматичните увреждания.
9
В тази насока са и обясненията на ищеца Я. К., дадени по реда
на чл. 176 ГПК, които съдът кредитира в тази тяхна част като еднопосочни и
безпротиворечиви при съпоставката им с констатациите на автотехническата
експертиза. Описаното от него със собствени думи за рязко завъртане на
колата, мокрия асфалт, наличието на неравности и грапавини по пътя,
последвалия удар и установяването на автомобила в неподвижно положение
на пътното платно в посока към село Узунджово кореспондират изцяло с
приетото от вещото лице, приети от него като обективни предпоставки за
настъпване на ПТП.
Изложените по-горе обстоятелства съдът приема като такива,
установяващи наличието на първата от кумулативно дадените предпоставки
от фактическия състав на основанието, на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди – противоправно деяние, извършено от страна на
водача И., а презумпцията за неговата вина не е опровергана от ответника.
Като безспорно, ценейки заключението на вещото лице д-р В.
П. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът приема и това, че
ПТП се намира в пряка и непосредствена връзка с травматичните увреждания,
причинени на ищеца от пътния инцидент, а именно - Вертебрален поясен
синдром, хипералергичен, ограничаващ движенията в областта, като не се
установява двигателен и сетивен дефицит. Налице е компресионна фрактура
на прешлен Л3; фрактурирани лява задна дъга, ляв долен артикулиращ
израстък и десен трансверзален израстък на същия прешлен; травматична
стеноза на спиналния канал. На 26.08.2020 год. е извършена операция, при
която са имплантирани винтове в Л1, Л2, Л4 и Л5 прешлени, като са
наложени и две паравертебрални пръчки, фиксирани към главите на
съответните винтове.
Освен описаните травматични увреждания, съдът приема и
това, че вследствие на същите ищецът е преживял болки и страдания в
завишена степен, съпроводени с ясно изразен дискомфорт, причинени от
получените физически увреждания и следоперативния възстановителен
период. В подкрепа на тези изводи са и събраните по делото гласни
доказателства, чрез показанията на свидетелите Р.С., Р. К. и З. К.а. Първите
двама са родители на ищеца и имат преки впечатления от периода
непосредствено след инцидента и отражението му върху здравословното
съС.ие на пострадалия. Когато са уведомени от водача И. И. за случилото се,
заварили ищеца в неподвижно съС.ие на асфалта до колата. Изпитвал силни
болки в областта на кръста и заявил, че не може да си мърда краката. Както
след операцията, така и след изписването от лечебното заведение ищецът се
оплаквал от силни болки в кръста и поС.но изпращал свидетелката С. да му
купува болкоуспокоителни. По нейни думи, дори и до настоящия момент при
настъпване на по-силни болки той продължава да пие хапчета за болки. След
завръщането си у дома силно затруднено е било и собственото обслужване на
ищеца – за обличане на дрехи, до баня, до тоалетна и др., като поС.но
свидетелката С. му помагала за улеснение. Получената травма се отразила
сериозно и на трудовите възможности на пострадалия. Преди произшествието
той се прехранвал с физически труд – селскостопанска и къщна работа (берял
10
бамя, товарел слама и др.), но след операцията включително и до сега не
можел да извършва подобни дейности поради болките в кръста. Продължавал
да не работи никъде. Това се отразило и върху доходите му, като разчитал на
финансова помощ от родителите си. Паричните проблеми се обострили още
повече, когато няколко месеца след инцидента сключил брак и вече имал дете
със съпругата си, но нямал възможност да им осигури самостоятелна
финансова обезпеченост поради намалената си работоспособност. Рядко
ползвал кола, тъй като не му било удобно да шофира. Свидетелката С.
отбелязва и за промени в поведението – след инцидента станал по-избухлив и
нервен, за разлика от преди.
Показанията на свидетелката З. К.а (леля на ищеца) допълват
гореизложеното. Тя посещавала често дома на сестра си и също е сред
първите научили за катастрофата. Впоследствие при периодичните си
посещения тя има преки впечатления за здравословното съС.ие на нейния
племенник по време на възстановителния следоперативен период.
Свидетелката К.а описва силните болки на пострадалия и трудностите в
постепенното раздвижване, както и поС.ните грижи на родителите му, в
частност на неговата майка. К.а отбелязва промените в поведението, като
допълва, че е имал смущения в съня и апетита, отново поради силните болки.
В съвкупност, свидетелските показания са еднопосочни,
логични и безпротиворечиви, а ответното дружество не е представило
доказателства, които да ги опровергават, поради което съдът ги кредитира
изцяло, включително и при отчитане на чл. 172 ГПК.
По отношение размера на претендираното обезщетение, съдът
намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените
болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва
да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки,
страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и
непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
съС.ие от страна на пострадалото лице. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС 4/1968 год., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства". Досежно степента и интензитета на
търпените от ищеца страдания, съдът цени показанията на свидетелите, които
са единопосочни и от които се установява, че пострадалият и понастоящем
изпитвал в отделни периоди болки и дискомфорт в кръсто-поясната област,
като дори понякога се налагало да взема и лекарства за болките. Вещото лице
д-р П. в устния си доклад отбелязва, че от травмата няма да има по-
нататъшни усложнения, по-конкретно тя няма да доведе до парализа (респ.,
пареза), но е напълно възможно изпитваната болка да го ограничава при
изпълнение на определени видове трудова дейност. В резултат на
причиненото му увреждане се е наложило ищецът да бъде хоспитализиран в
болнично заведение, с последваща оперативна интервенция. Нейното
естество с поставянето на винтове и плаки (паравертебрални пръчки) само по
себе си е съпроводено със значителен дискомфорт и неприятни болкови
11
дразнения в областта на оперираното място. Заключението на медицинската
експертиза е категорично по отношение на причинно – следствената връзка
между произшествието и причинените травматични увреждания, последица
от които са и понесените болки и страдания от ищеца. Свидетелските
показания относно промените в поведението и частични смущения в съня и
храненето са достатъчни, без да е необходимо изследване от специалист, за да
се попълни картината на преживяното от ищеца.
Отчитайки вида и характера на уврежданията, осъществяващи
признаците на средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на снагата, дължащо се на счупване на трети поясен прешлен –
Вертебрален поясен синдром, хипералергичен, ограничаващ движенията в
областта; компресионна фрактура на прешлен Л3; фрактурирани лява задна
дъга, ляв долен артикулиращ израстък и десен трансверзален израстък на
същия прешлен; травматична стеноза на спиналния канал – и като взема
предвид установените факти относно начина, по който увреждането се е
отразило върху здравословното съС.ие на ищеца и неговите трудови функции,
съдът намира, че претърпените от пътния инцидент неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, следва да бъдат овъзмездени в размер на
35 000 лева. При определяне размера на обезщетението от една страна съдът
отчита и това, че се е наложило извършване на втора оперативна интервенция
през месец юли 2021 год., при която е била намалена поставената при първата
операция плака, както и останалия след операциите загрозяващия белег на
гърба на ищеца. В тази насока съдът отчита и обстоятелството, че ищецът е
млад човек, който наред с причиненото травматично увреждания
непосредствено след катастрофата е станал и баща, а затрудненията
ефективно да изпълнява трудовите си функции са се отразили и върху
възможността му да се грижи пълноценно за семейство си. Искът в
останалата част до пълния предявен размер на 50 000 лева като
неоснователен следва да се отхвърли, предвид липсата на доказателства,
обуславящи определянето на по-висок размер на обезщета. В тази връзка
съдът цени и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
медицинска експертиза и дадения от вещото лице устен доклад в съдебно
заседание, от които се установява, че към настоящия момент ищецът е годен
да извършва физически труд, както и това, че не е налице неврологичен
дефицит. Съдът отчита и това, че възстановяването на ищеца е настъпило още
след първата операция. В тази връзка съдът цени заключението на вещото
лице П. и дадения от него устен доклад, от които се установява, че
възстановителния процес относно механика и решаване на евентуални
неврологични дефицити е приключен с първата операция. Необходимостта от
извършване на втората операция е свързана с намаляване на неудобството, в
резултат на дължината на плаката, поставена при първата операция, чрез
намаляването й. В тази връзка вещото лице пояснява, че при подобни травми
след извършване на операцията по фиксиране на прешлените, спортисти са се
явявали на състезания.
По отношение на претендираната от ищцата законна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на
12
уведомяването на застрахователя за настъпилото на 25.08.2020 год. ПТП с
извънсъдебната молба – претенция от 08.09.2021 год. до окончателното
изплащане на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отбележи
следното:
Процесното ПТП е станало на 25.08.2020 год. Ищецът е заявил
писмена претенция пред застрахователя, получена от последния на 08.09.2021
год. За периода от датата на деликта до предявяване на претенцията пред
застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължи от деликвента на
основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение,
дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На
основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава
от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от
08.09.2021 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за
присъждане на законна лихва, считано от посочената дата, като основателно
следва да бъде уважено така, както е предявено.
По отношение на исковата претенция за имуществени вреди,
съдът намира, че същата се явява основателна и доказана в пълен размер.
Представените като писмени доказателства фактура и фискален бон от
26.08.2020 год. установяват плащането на сумата. В подкрепа на същата са и
показанията на свидетелите Р.С. и Р. К. (на л. 204, том 2 ), от които е видно,
че паричната сума е следвало да бъде събрана с помощта на роднини и
познати, защото без нейното заплащане е било невъзможно да се пристъпи
към операция в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив. В този смисъл,
претенцията за имуществени вреди следва да бъде уважена изцяло до
предявения размер от 6 091 лева, като следва да се уважи и претенцията за
законната лихва върху претендираната главница от датата на депозирането на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на обезщетението за
имуществени вреди.
Едно от основните възражения на ответното дружество е за
съпричиняване, което съдът намира за недоказано. Твърди се, че ищецът е
допуснал нарушение на чл. 137а, ал. 1 на ЗДвП, която разпоредба задължава
пътниците в МПС да използват обезопасителни колани. С допълнителна
молба вх. № 8498/14.11.2022 г. ответникът въвежда допълнително възражение
за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца, изразяващо се в това, че
след ПТП не е останал на мястото на инцидента неподвижен и в това си
положение да изчака екип на Спешна медицинска помощ или други лекари да
установят съС.ието му или да го фиксират в неподвижно съС.ие, да му окажат
цялостна медицинска помощ, а е напуснал мястото на пътния инцидент. В
тази насока съдът приема, че неизползването на обезопасителен колан не е
категорично доказано по делото. Подобни изводи не могат да бъдат
направени от заключенията на медицинския експерт, който в експертизата си
не приема за безспорно установено, че ищецът не е ползвал колан.
Отговорите в съдебно заседание на зададените въпроси относно ползването на
колана имат не толкова фактически, колкото хипотетичен характер, тъй като
13
те се основават единствено на теоретичните обяснения по какъв начин
евентуално би се отразило поставянето на колан. От друга страна, не могат да
бъдат направени категорични изводи относно ползването или неползването
на обезопасителния колан и от събраните в наказателното производство. От
приложения към първоначалния оглед на местопроизшествието фотоалбум (л.
43 – 46, том 1 ДП), е видно, че снимките са направени нощно време, при това
от такъв ъгъл, че на тях не се установява какво е положението на колана и
къде се намира същият. Това не е отразено дори и на снимки № 5 и № 6, на
които е снимана вратата на предната дясна седалка. Фотоалбумът към огледа
на веществените доказателства (л. 57 – 62, том 1 ДП) е изготвен близо една
седмица след инцидента, когато колата вече е била премествана и не е
възможно с категоричност да се приеме, че всичко по нея е запазено в
първоначалния му вид и не е имало разместване на отделни детайли.
Единствено на снимка № 9 се вижда част от обезопасителния колан, който е
прибран в първоначалното му положение към механизма за закрепване,
монтиран на десния страничен панел от каросерията на автомобила, но от
тази снимка не може да се направи безспорен извод, че именно такова е било
положението на колана в момента на удара. От снимката единствено може да
се даде категоричен отговор на въпроса дали от към страната на пасажера има
монтиран обезопасителен колан – въпрос, изследван от вещото лице Х. (на
стр. 21 от експертизата), който обаче само извежда предположение по
аналогия, че след като има обезопасителен колан на мястото на водача, такъв
би следвало да има и на предната дясна седалка. По въпроса за
съпричиняването не без значение е и отбелязването на вещото лице П., че
дори и при поставен колан би могло да се получи същото увреждане. При
липса на достатъчно доказателства, които да потвърдят или отхвърлят тезата
за ползването на обезопасителния колан, такъв извод не би могъл да
направен. Доколкото възражението за съпричиняване е направено от
ответното дружество, то носи и доказателствената тежест за неговото
доказване така, както това е указано в доклада по делото в съдебно заседание
от 14.11.2022 год. В тази връзка като правно релевантно съдът отчита и
обстоятелството, че ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила,
където именно се е намирал и ищеца – обстоятелство, явяващо се в подкрепа
на изложените по-горе доводи за това, че дори и условно да приемем, че
ищецът се е возил без предпазен колан, то това нарушение не би могло да
обоснове извод за съпричиняване, предвид липсата на доказателства,
установяващи по безспорен и несъмнен начин наличието на причинна връзка
между непоставянето на обезопасителен колан и причиненото увреждане.
Съпричиняване не се установява и по отношение на второто възражение,
касаещо действията на ищеца след удара и това, че не е останал на мястото на
инцидента неподвижен и в това си положение да изчака екип на Спешна
медицинска помощ или други лекари да установят съС.ието му или да го
фиксират в неподвижно съС.ие, а е напуснал мястото на пътния инцидент. Не
се доказа и че излизането от колата на ищеца се е отразило по някакъв начин
на получената травма. В съдебно-медицинската експертиза също не е
отбелязано, че действията по излизане извън колата са довели до влошаване
14
на физическото съС.ие на ищеца. Напротив, в устния си доклад вещото лице
П. изрично посочва, че фактът, че ищецът не е останал неподвижен след
станалото ПТП, не се е отразило на последващото съС.ие на травмата, нито до
усложнение на счупването на прешлена. Все в тази насока следва да се
посочи и това, че от страна на ищеца е било проведено адекватно лечение,
при което той е спазвал стриктно препоръките на лекуващите лекари.
По отношение на твърденията на ответника, че водачът И. не е
нарушил правилата за движение по пътищата и няма вина за настъпилото
ПТП, тъй като не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
му, както и че процесният инцидент е настъпил поради съС.ието на пътя, без
поставени надлежни пътни знаци, се установява, че в действителност са
констатирани недостатъци по поддържането на пътното платно. Също така
вещото лице Х. е констатирал и разхерметизиране на задната дясна гума. Но
въпреки тези констатации заключението му гласи, че основната причина за
ПТП е несъобразяването на водача с пътните условия - движение в участък
след десен завой, по мокър асфалт, по пътен участък с низходящ наклон,
износен асфалт с неравности и пукнатини. Следователно, лошите пътни
условия не са причина за ПТП, а са обстоятелство, с което водачът е следвало
да се съобрази и дори в още-голяма степен да заостри вниманието си, за да се
изключи възможността от произшествие. Същите факти са установени и в
наказателното производство, като е прието, че с поведението си водачът И. И.
е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което задължава водачът да се
съобрази именно с атмосферните условия, с релефа на местността, със
съС.ието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да
може да спре. В този смисъл, не може да се приеме, че водачът И. И. няма
вина за настъпването на произшествието, след като е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за което е ангажирана и наказателната му отговорност.
По отношение на направеното с исковата молба искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за неоснователно, предвид
липсата на доказателства за реалното им извършване. По делото е приложено
само пълномощно, но и договор за правна защита и съдействие.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1 034.93
лева, съразмерно на отхвърлената част от иска от общо направените и
претендирани такива от 3 870 лева, съгласно представен по делото списък а
разноските по чл. 80 ГПК, включващи възнаграждение за адвокат и за вещи
лица.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер на 1
643.64 лева – държавна такса за образуване на делото и сумата в размер на
366.29 лева - възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от
исковете, заплатени от бюджетните средства на съда в общ размер на 500
лева.
Мотивиран така, съдът
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. **** да заплати на Я. Р. К., ЕГН ********** от с.
****, сумата в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 25.08.2020 год. на път 8007, 3-ти км. между
гр. Хасково и с. Узунджово, по вина на И.К.И. като водач на лек автомобил
марка ***, с рег. № ***, застраховано по договор „Гражданска отговорност“,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001945460, със срок на
покритие от 15.07.2020 год. до 14.07.2021 год., ведно със законната лихва,
считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ
в останалата част - за разликата до предявения размер от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр. **** да заплати на Я. Р. К., ЕГН ********** от с.
****, сумата в размер на 6 091 /шест хиляди деветдесет и един/ лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 25.08.2020 год. на път 8007, 3-ти км.
между гр. Хасково и с. Узунджово, по вина на И.К.И. като водач на лек
автомобил марка ***, с рег. № ***, застраховано по договор „Гражданска
отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001945460,
със срок на покритие от 15.07.2020 год. до 14.07.2021 год., ведно със
законната лихва, законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Я. Р. К., ЕГН ********** от с. **** да заплати на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
****, сумата в размер на 1 034.93 /хиляда тридесет и четири лева и
деветдесет и три стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД , ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление – гр.**** да заплати в полза на бюджета на Съдебната
власт, по сметка на Окръжен съд – Хасково сумата в размер на 1 643.64
/хиляда шестотин четиридесет и три лева и шестдесет и четири стотинки/
лева – държавна такса и сумата в размер на 366.29 /триста шестдесет и шест
лева и двадесет и девет стотинки/ лева - възнаграждения за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
16
17