Решение по дело №900/2023 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Бул Чикън“ ООД, [ЕИК], представлявано от С. П.- управител, срещу АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №АУЗД ********** - 1 от 29.11.2022година, издаден от Ж. П. - гл. специалист в отдел „МДТ“ и потвърден изцяло с Решение № **********/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия.

С оспорения АУЗ на жалбоподателя е установено задължение за ТБО за 2022г. по отношение на притежавани от същия недвижими имоти, находящи се в село Равна, община Провадия, за които е депозирана декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ **********/04.01.21г. за имоти с партиден №5311F26273 с адрес с.Равна, в общ размер на 2598.17 лева, вкл. главница в размер на 2545.54лева и лихва в размер на 51,63 лева, изчислена към 29.11.2022г.

В жалбата се твърди, че АУЗД е незаконосъобразен, немотивиран и необоснован, като при издаването му са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, същият противоречи на материалноправни разпоредби и като цяло не съответства на целта на закона. Развити са доводи, че ТБО е определена неправилно, на база данъчната оценка равна на отчетната стойност на имотите, решението на Общински съвет – Провадия за определяне основата за изчисляване на ТБО противоречи на чл. 67 от ЗМДТ и Наредбата на Община Провадия; несъответствие с целта на закона – размерът на определена такса за битови отпадъци надхвърля многократно разходите по предоставената услуга, а целта на закона е за определяне размера на таксата според размера на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. АУЗ противоречи на разпоредбата на чл.62, ал.2 ЗМДТ; чл.67 ал.1; чл.68, ал.2 и чл.71, ал.1 т.3 и ал.2 от посочения закон.

Моли да бъде отменен обжалвания АУЗ. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания. Претендира разноски по делото.

Ответникът по жалбата- Началник отдел „Местни данъци и такси“ към община Провадия в отговор поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №АУЗД ********** - 1 от 29.11.2022година, издаден от Ж. П. - гл. специалист в отдел „МДТ“, оправомощена със заповед № 1591/19.06.2017г. и потвърден изцяло с Решение № **********/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, с който на жалбоподателя са установени задължения за такса битови отпадъци за 2022г. в общ размер на 2598,17лв. от които главница – 2545,54лв. и лихви- 51,63лв.

В обжалвания АУЗ е посочено, че задълженията за ТБО са определени въз основа на декларация с вх.№ **********/04.01.21г. по чл.14 от ЗМДТ. В хода на извършената проверка от органа по приходи е установено, че дружеството е собственик на имот, находящ се в с.Равна, сграда, с партида 5311F26273, за който задълженията за процесния период не са погасени.

Дружеството е придобило процесния имот /три обекта/ с нотариален акт №63, т.7, д.621 от 17.11.2020г., заверен от И. К. - нотариус с район на действие Районен съд гр.Провадия. Четвъртият обект е придобит с нотариален акт №54ГГ- Н/94/21.03.2022г.

Данъчната основа за определяне на данъка върху недвижимите имоти е данъчната оценка /чл.19, ал.1 от ЗМДТ/, която за нежилищните имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на ЗМДТ /чл.21, ал.1/. Данъчната основа за определяне таксата за битови отпадъци на нежилищни имоти на предприятията се определя ежегодно с решения на общински съвет Провадия и е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на ЗМДТ.

Със Заповед №3295/29.10.2021г. кметът на общината е определил районите и предлаганите услуги за 2022г., като с.Равна попада в първи район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Общински съвет Провадия няма взето решение за определяне ТБО за 2022г. и в съответствие със закона таксата е в размера на предходната. С Решение №16-258/29.12.2020г. общинският съвет е определил размер на таксата за битови отпадъци както следва: за нежилищни имоти на предприятия - 12,69 на хиляда, която включва за събирането на битови отпадъци и траспротирането им до депо за ТБО за обезвреждане - 3,55 на хиляда, за проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депо за обезвреждане на ТБО - 8,00 на хиляда и за почистване на улици и други територии за обществено ползване - 1,14 на хиляда, като основа за изчисляване на таксата е по-високата от данъчната оценка.

По делото са приети следните писмени документи: Решение № 16-258/29.12.2020г. на Общински съвет – Провадия; решение № 16-257/29.12.2020г. на Общински съвет – Провадия; договор за извършване на услуга от 19.07.2022г.; договор за извършване на услуга от 19.07.2021г.; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том VII, рег. № 4622, дело № 621 от 17.11.2020г.; декларация с вх. № **********/13.10.2021г.; решение № 27-447/29.12.2021г. на Общински съвет – Провадия; решение № 27-448/29.12.2021г. на Общински съвет – Провадия;

По делото е приобщена Заповед за компетентност № 1591/19.06.2017г., издадена на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА на служителите от отдел „Местни данъци и такси“ към дирекция „Специализирана администрация“ към О. П..

В хода на делото са приети: Заповед № 3295/29.10.2021г.; схема за разположение на съдовата база в с. Равна, О. П.; констативни протоколи за извършените дейност по сметосъбиране в населените места на Община Провадия, с. Равна за 2022 г.-12 бр.; графици за обслужване на съдовете за смет за 2022г., съобразени със заповед № 3295/29.10.2021г.-12 бр.; приемо-предавателни протоколи, ведно с отчетни документи за изпълнение задълженията съгласно договор ОП-147/31.12.2019г.-12 бр.; договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-147/31.12.2019г. с възложител Община Провадия и изпълнител „Технокар“ ЕООД; докладна-записка относно одобряване на план за сметка за разходите за дейност „Чистота“ и определяне размера на такса битови отпадъци за 2022г.; Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Провадия; данъчна декларация от 04.01.2021 г. по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси за облагане с данък върху недвижимите имоти и коригираща данъчна декларация от 21.04.2022г.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза. В.л. прави изчисления за определяне на разходите за сметосъбиране и сметоизвозване; за транспортиране на битовите отпадъци до инсталации и съоръжения за третирането им; разходи за обезвреждане на отпадъка, съдържащ се в една кофа с обем от 0,240куб.м. в депа. Въз основа на посочените изчисления, в.л. определя стойността на извършените от Община Провадия услуги във връзка с битовите отпадъци, генерирани в обекта на жалбоподателя в с.Равна за 2022г. В.л. изчислява, че разходите за битови отпадъци за една кофа с вместимост 0,240куб.м. са в размер на 38,03лв. с ДДС. Разходите по третия компонент в ТБО- разходи за поддръжка на чистотата на териториите са 10,51лв. с ДДС. В.л. обобщава, че общият размер на такса битови отпадъци, произведени в обекта на жалбоподателя за 2022г. за една кофа с вместимост 0,240ккуб.м. е 48,54лв. с ДДС.

В с.з., проведено на 16.01.24г., в.л. сочи, че е посетила лично обекта в с. Равна, където е констатирала само една кофа с обем 0,240 куб. м, т.к. други кофи няма в цялата Община Провадия. Тази кофа е поставена в имота, до самия вход, така че да има достъп до нея. Жалбоподателят изхвърля отпадъци само в тази кофа с обем 0,240 куб. м. Няма контейнер тип „бобър“ наблизо до имота.

Търговската дейност, която развива жалбоподателя, е отглеждане и продажба на пилета. От пилетата се генерират отпадъци в следствие на хранене - пилешка тор, който дружеството събира и го използва обратно като пелети, т.е. има затворен цикъл и не се изхвърлят отпадъци. От изложените факти, в.л. прави заключение, че действително е възможно, дружеството да генерира отпадък, вместим само в една кофа.

При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата на „Бул Чикън“ ООД за допустима и частично основателна при следните правни изводи:

АУЗ е обжалван по административен ред като е потвърден с Решение № **********/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия.

По законосъобразността на обжалвания АУЗ.

Оспореният АУЗ е издаден от компетентен орган, определен като такъв с издадената от кмета на община Провадия със заповед № 1591/19.06.2017г., приложена по делото. Същата предоставя за издателя на АУЗД Ж. П. правомощия по чл. 9б вр. чл. 4, ал. 3 и 4 от ЗМДТ.

Съдът констатира съществено процесуално нарушение, относно съдържанието на връчения АУЗ. Изискването за съдържание е правно регламентирано в текста на чл, 107, ал. 2 от ДОПК, който задължава издателя да изготви справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Видно от съдържанието на процесния АУЗ, не е посочен начина на определяне на задължението, в частност липсва отбелязване на каква основа е определена главницата на същото. Обективирано е общо изброяване на допустимите източници на информация: „посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и организации за характеристиките им. На тази база са изчислени и данъчните задължения“. Изложеното сочи, че органът по приходите не е изпълнил задълженията си по издаване на АУЗ, допускайки съществено процесуално нарушение, опорочаващо съдържанието му.

Съдът приема, че оспореният АУЗ е издаден в противоречие с изискването по чл. 62 изр, 2 от ЗМДТ, тъй като размерът на дължимата такса не е определен за всяка услуга поотделно, респ. не е посочен в АУЗ. Отбелязан е само общ размер на главницата - 2546.54 лева, без индивидуализация на стойностите, дължими за отделните дейности - събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

На следващо място, анализът на събраните писмени доказателства, както и приетото по дело заключение на извършената ССчЕ сочат с необходимата за производството категоричност, че освен визираните процесуални нарушения, при издаване на процесния АУЗ са допуснати съществени нарушения на материалния закон.

Процесният акт противоречи на разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ. Разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ, които регламентират способите за определяне размера на ТБО, като не се прилагат алтернативно, а последователно при условията на евентуалност. В Решение № 6201/25.05.2021 година по адм.дело №1391/21г. по описа на ВАС, постановено по идентичен казус, е прието, че „без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно“. Задължение на администрацията е да определи коректно задължението на ползвателя. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на същото информационни източници се намират именно в администрацията, което категорично се установява от представените по делото от О. П. писмени доказателства - Схема за разполагане на съдова база в [населено място] за 2022г., с изрично указване от ответника къде е поставен съдът за отпадъци на доверителя ни и неговия вид, отчети за извършени дейности, справки, приемо - предавателни протоколи, констативни протоколи и Договори, сключени с Технокар ЕООД и с „ЕКОИНВЕСТ АСЕТС“ АД и др. и заключението на вещото лице по приетата ССчЕ. Конкретизирана е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ е приета план-сметка или е приложена разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗМДТ и е определен годишният размер на таксата от ОбС Провадия, издадена е заповед от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с която са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването.

Таксата за битови отпадъци е една от местните такси, които се събират от общините по чл. 6. ал. Е б. „а" от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗМДТ - за услуга, при която дейностите могат да се разграничат една от друга, се определя отделна такса за всяка от дейностите. Предвид обстоятелството, че при таксата за битови отпадъци отделните дейности могат да се разграничат една от друга съобразно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - за услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; поддържане на чистотата па териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Според чл. 66, ал. 1 от Закопа за местните данъци и такси дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им. както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение па разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците - за услугата но чл. 62, т. 1 (по т. 1). третиране на битови отпадъци, необхвапати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг палената за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци - за услугата по чл. 62. т. 2 (по т. 2), поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване - за услугата по чл. 62. т. 3 (по т. 3). Анализът на текста на чл. 62 от Закона за местните данъци и такси с оглед и на използваната терминология, че таксата се заплаща за посочените услуги изисква събирането и дължимостта на таксата за битови отпадъци при наличие то на реално извършени услуги по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата па териториите за обществено ползване в населените места. Аргумент в насоката, че таксата за битови отпадъци се дължи в размер на разходите за извършването й е и текста на чл. 7, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съобразно който местите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и чл. 8, ал. 1, т, 1 от Закона за местните данъци и такси, определящ един от основните принципи при определяне на размера на таксите, а именно принципа на възстановяване на пълните разходи на общината но предоставяне на услугата, който по начина, по който е определен несъмнено предполага дължима такса при наличието на предоставена услуга. В посочения смисъл е и чл. 8. ал. 3 от Закона за местните данъци и такси, който въвежда принципа, че размерът на таксата би следвало да възстановява пълните разходи па общината по предоставянето на определена услуга, като отклонение от този принцип е възможно да бъде осъществено с решение на общинския съвет и за защита на обществения интерес. Следва изводът, че във всички случаи плащането и дължимостта на таксата за битови отпадъци предполага направени разходи от страна на общината по предоставената услуга, както и че Законът за местните данъци и такси (чл. 8. ал. 4) обвързва размера, респективно дължимостта на таксата с реално извършените разходи по предоставянето на услугата. От посоченото е видно, че законодателят е вменил задължение компетентният орган, издал АУЗД, да спази изискването на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, респ. да изясни причините за неприлагането му, определяйки размера на ТБО въз основа на показатели, различни от количеството отпадъци, а именно - данъчна оценка или отчетна стойност, (в този смисъл са решения на ВАС - адм. дела№ 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № 903/2016 г„ № 2521/2015 г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 г),

Следва да се отбележи и обстоятелството, че с Решение № 1724/21.12.2021г, постановено по административно дело № 157/2021г. по описа на АС Варна, е отменено Решение № 16 -271/29.12.2020г. на Общински съвет Провадия на 29.12.2020г, с което се изменя текста на чл.17, ал.4 от Наредба №8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на О. П.. В посоченото решение на Общински съвет Провадия се предвиждаше следното: 1. В ПРЗ на Наредба №8 се създава нов: §14 със следния текст: „Данъчнозадължените лица, подали декларация по реда на чл.17, ал.4 до 30 ноември 2020г, могат да подадат коригираща декларация, а неподалите да подадат декларация Приложение №2 с оглед определяне на количеството отпадъци на база брой стандартен съд - контейнер тип бобър или да заявят желанието си да бъдат обложени по реда на чл.17, ал.1 от Наредбата на база данъчната оценка на имота или отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятията в срок до 31.01.2021 г. за данъчната 2021г.“. 2. Изменя се текста на чл. 17, ал.4 от Наредбата, както следва: „Когато размерът на таксата се определя на база декларирани обстоятелства от данъчно задълженото лице за количество отпадъци за брой на база стандартен съд тип “Бобър” с вместимост 1,1 куб.м., размерът на таксата се определя според декларацията, подадена до 30 ноември на предходната година. При придобиване на имот през годината, декларацията се подава в сроковете по чл,14 от Закона за местните данъци и такси“. 3. Създава се нова ал.5 на чл.17 от Наредба №8 със следния текст: В декларацията се посочва броя на съдовете за изхвърляне на битовете отпадъци - стандартни съдове тип “Бобър“1 с вместимост 1,1 куб.м., които ще се използват през годината от декларатора, като не се допуска използването на част от стандартен съд тип “Бобър” с вместимост 1,1 куб.м. Когато декларацията не е подадена в срок, декларирани са части от стандартен съд за битови отпадъци тип “Бобър”, декларирани са по-малко от необходимия брой стандартни съдове за битови отпадъци тип “Бобър”, или не се изхвърлят битовите отпадъци в определените за целта съдове, годишната такса се заплаща върху по-високата от данъчната оценка по Приложение №2 от ЗМДТ и отчетната стойност на недвижимите имоти на предприятията. Образецът на декларация се утвърждава от Общински съвет Провадия.“ Визираното сочи, че посочените разпоредби не са приложими за уреждане на процесните правоотношения, т.е релевантна за казуса е разпоредбата на чл, 17 ал. 1 от Наредба № 8 на Общински съвет Провадия, според който Размерът на таксата за битови отпадъци за имоти се определя на база количество отпадъци и само когато определянето на количеството не е възможно, база за определяне на таксата е данъчната оценка или отчетна стойност на имота, което съответства на цитираните по - горе разпоредби на ЗМДТ.

Следователно анализът на приложимите правни разпоредби несъмнено сочи, че таксата за битови отпадъци като вид финансово вземане на общината се заплаща само за реално предоставени услуги и съобразно разходите на административния орган за реализирането ми. Когато определянето на количеството не е възможно, база за определяне на таксата е данъчната оценка по смисъла на чл.20 и чл.21 от ЗМДТ. Правният регламент на процесното задължение е ясен и конкретен: член 67 от Закона за местните данъци и такси предвижда определена последователност при определяне на възможните начини за определяне на таксата битови отпадъци. Според общия принцип, регламентиран в чл. 67, ал. 1 вр. с ал. 4 от ЗМДТ, размерът на таксата следва да бъде определен при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като количеството битови отпадъци е водеща основа за определяне на размера на таксата. Това е правилото, а изключението е по ал. 2 на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси, като съобразно посоченият текст, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка па недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Ответната страна е следвало да направи преценката за неприложимостта на чл. 67, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси. Подобна неприложимост на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е данъци и такси не е обоснована от административния орган.

Нормата на чл. 67, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси е приложима само след обосноваване на неприложимостта на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, а именно, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1. Изложените в заключението на ССчЕ, приета по делото, изчисления, сочещи реално осъществените от Община Провадия разходи за реализиране на услугите, включени в ТБО досежно имота на жалбоподателя, не са опровергани. Те са установени въз основа на документи, представени от ответника — сключени договори, графици за обслужване на съдовете за отпадъци, план за разполагане не съдовете за отпадъци на територията на [населено място], в частност до имота на жалбоподателя, вид и вместимост на съответния съд, фактури за заплащане на услугите по почистване на битовите отпадъци за [населено място] през 2022г. В този смисъл е и заключението на вещото лице, което определя, че количеството на битовите отпадъци в конкретния случай може да бъде установено (в този смисъл Решение от 11.01.2019 г. по адм.дело №10984/2017 г. ВАС, Решение №3987/19.03.2019 г. по адм.д. №14206/ 2018 г. ВАС).

След като органът, издал АУЗ, не е посочил поради каква причина ТБО не може да се определи по количество, следователно незаконосъобразно е определил размера на дължимите ТБО съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 17, ал. 1, пр. 2 от Наредба № 8 на Общински съвет Провадия. В този смисъл са решения на ВАС - адм. дела № 6016/2018 г., № 7798/2018 г., № 903/2016 г., № 2521/2015г., № 7483/2014 г., № 1650/2014 и др. Предвид заключението на вещото лице и представените от нея документи, въз основа на които е изготвила възложената й експертиза, както и от изявлението на процесуалния представител на ответника в проведеното на 15.09.2023г. съдебно заседание по делото, се установява, че за дружеството-жалбоподател е бил предвиден и предоставен определен съд, а именно кофа с обем 0.240 куб.м, разположена до входа на обекта е възможност за обслужване. Изложеното до тук сочи, че количеството на битовите отпадъци, генерирани от обекта на жалбоподателя, може да бъде определено, включително може да се определи и размерът на необходимите средства за осъществяване на трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ.

В този смисъл безспорно се установява, че при определяне на конкретния размер на ТБО не е спазен приложимият материален закон, поради което и определеният размер на таксата, дължима от „Бул Чикън“ ООД, [ЕИК] за 2022г., е незаконосъобразен, тъй като ответната страна е допуснала нарушение на материалния закон, като е определила размера на таксата върху основа, различна от количеството генериран отпадък, без да провери и посочи, защо е невъзможно прилагането на първата предвидена от законодателя база за определяне на таксата, а именно количество на отпадъците.

От изложеното следва, че дължимата от дружеството-жалбоподател ТБО за 2022г. е в размер на 48.54 лв. с ДДС. От представените доказателства, както и от изложеното в съдебно заседание от вещото лице, се установява безспорно и че процесният имот се използва по начин, който минимализира генерирането на битови отпадъци. Цикълът на производство на пилета е автоматизиран и затворен, както сочи в.л., поради което няма работници, които евентуално биха били източници на такива отпадъци, а биологичните отпадъци се използват обратно при наторяване на почвата.

От горното следва, че дължимата от жалбоподателя ТБО за 2022г. е в размер на 48,54лв. Съответната лихва за забава, изчислени с лихвен калкулатор https://inetdec.nra.bg/, считано от датите, към които същата е дължима /чл. 17, ал. 1 от Наредбата вр. чл.28 ал.1 от ЗМДТ/, до датата на издаване на АУЗД – 29.11.2022г. е в размер на 1,20 лв.

Предвид гореизложеното, съдът намира оспореният АУЗ за незаконосъобразен в частта, в която на жалбоподателя за процесния период са определени задължения за ТБО, както следва: над 48,54лв до 2546,54лв. и лихва в размер над 1,20лв. до 51,63лв.

В останалата част жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Съобразно изхода на спора на страните следва да се присъдят разноски по съразмерност. Разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. На осн. чл.7 ал.2 т.2 от НМРАВ съдът определя възнаграждение само за един адвокат в размер на 560лв. Неоснователна е претенцията за заплащане на разноски за двама адвокати по делото. Според решение на СЕС С-438/22г, ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, поради което съдът може служебно да намали претенцията за разноски според правната сложност на делото.

Ответната страна следва да заплати и възнаграждението на в.л. в размер на 600лв., както и д.т. за завеждане на делото или общо 1210лв. Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не се дължат.

Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на Варненски административен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №АУЗД ********** - 1 от 29.11.2022година, издаден от Ж.П. - гл. специалист в отдел „МДТ“ и потвърден изцяло с Решение № **********/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, в частта в която на „Бул Чикън“ ООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от С.ПV управител, за периода 2022г. са определени задължения за такса битови отпадъци, както следва - за разликата над 48,54лв до 2545,54лв. и лихва в размер над 1,20лв. до 51,63лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бул Чикън“ ООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от С.П. управител срещу АУЗ по чл. 107, ал.3 от ДОПК №АУЗД ********** - 1 от 29.11.2022година, издаден от Ж.П. - гл. специалист в отдел „МДТ“ и потвърден изцяло с Решение № **********/16.03.2023г. на Началник отдел „Местни данъци и такси“ в Община Провадия, за период за 2022г. в останалата част, както следва ТБО в размер на 48,54лв и лихва - 1,20лв.

ОСЪЖДА Община Провадия да заплати на „Бул Чикън“ ООД, [ЕИК], [населено място], представлявано от С.П. управител разноски по делото в размер [рег. номер]. /хиляда двеста и десет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.