Р Е Ш Е
Н И Е №
260414
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
въззивно отделение – девети състав, на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година,
след публично съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при участието на секретар Пенка
Георгиева, след като разгледа докладваното от председателя въззивно гр. дело № 2551 по описа за 2020 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство П.И.П., чрез процесуален представител адв. Е.К.,***, с която се обжалва решение № 260271 от 08.09.2020 г. на Районен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 2877/2020 г., VІІІ гр.с., с което изцяло са отхвърлени обективно съединени искове, по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Изложени са подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като се сочи, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита се, че в решението на първоинстанционния съд липсват мотиви и правни изводи на съда, което според жалбоподателя е основание за отмяна на съдебния акт като неправилен и необоснован. Заявява се, че липсата на фактически и правен анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност е съществен порок на обжалвания съдебен акт, в който липсвало изложение относно приетата за установена фактическа обстановка, преценката на доказателствата, доводите и възраженията на страните. В тази насока се излагат конкретни доводи и се развиват съображения по същество.
Неправилно първоинстанционният съд приемал, че ищецът не притежавал посочените качества в Заповедта за прекратяване на ТПО, като се излагат конкретни съображения във връзка с това оплакване.
Заявява се, че по делото бил представен индивидуалният план за подобряване на служителя, който бил подписан от прекия мениджър /А. Е./ и П., но оценка на същият този индивидуален план, подписана от двете страни, каквато съществувала, не била представена, въпреки че е била изисквана. От представените писмени документи от ответното дружество не ставало ясно какви били резултатите от отчетените постижения, като в този смисъл се сочи, че липсва конкретика в поставените показатели и постигнатите резултати. Отново се правят детайлизирани разсъждения по същество. Заявява се, че посоченото в заповедта противоречало на свидетелските показания на свидетелката Д., както и се заявява, че неправилно районният съд обсъждал свидетелските показания на свидетелката Д., като приел, че от нейните показания се установявало, че действително П. не е притежавал необходимите за ефективното изпълнение на работата му качества. Заявява се, че пред първоинстанционното производство не било установено по какъвто и да било начин липсата на качествата, описани в Заповедта за прекратяване на ТПО и длъжностната характеристика на П.П..
Установявало се, че на П. били възложени отговорности, които не само не фигурирали в длъжностната му характеристика, но и се изпълнявали от техниците, на които жалбоподателят не се явявал и пряк ръководител. Заявява се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че „ответникът е претърпял финансови загуби от неефективното изпълнение на работата на П.“. Сочи се, че в производството пред районния съд не били събрани доказателства в тази насока, а именно, че липсвал писмен акт, изхождащ от работодателя, доказващ този факт. В тази насока се правят доводи за това, че на П. не били изисквани и обяснения за нанесени щети на работодателя, не му били налагани парични санкции, липсвали и данни за направени удръжки от работната заплата за възстановяване на твърдените щети.
Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че се „установява също от писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите и заключението от 26.08.2020 г. на вещото лице по ССЕ М. М., получаваните от ищеца годишни бонуси да са били раздавани на останалите работници и служители в дружеството и се изплащат в зависимост от резултатите на дружеството, а не от резултата на всеки един от работниците или служителите“. Заявява се, че от изготвеното заключение на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експертиза се установявало, че не всички служители на ответното дружество са получили целеви награди, а първоинстанционният съд приема неправилно точно обратното, незнайно защо. В тази насока се завява, че изводите до които е достигнал съдът са неверни и неправилни, поради което и постановеният акт се явява неправилен и незаконосъобразен. В тази насока отново се сочи, че липсват мотиви в обжалваното решение. Счита се, че ако жалбоподателят П. не е притежавал необходимите качества за заеманата от него длъжност в „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, то е следвало работодателят да прекрати трудовото му правоотношение в шестмесечния изпитателен срок, предвиден в Кодекса на труда. В тази насока се заявява, че ищецът жалбоподател П. е работил в „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД 1 година, 7 месеца и 11дни.
Заявява се, че Районен съд не бил обсъдил представеното от ищеца писмено доказателство за наличие на тенденциозно дискриминационно отношение от страна на ръководството, като се сочи, че било видно от представената пред съда разпечатка от кореспонденция между ищеца П. и ръководителите му, че спрямо него били поставени нереалистични цели от работодателя, нарушаващи етичния кодекс на ответното дружество „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД.
Заявява се, че по делото липсвали данни за сравнителен анализ какви били резултатите от процесите, посочени в индивидуалния план за подобрение на жалбоподателя ищец П. към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Заявява се, че в Доклада на годишните оценки за 2019 г. била поставена цел „да се квалифицира пълнител“, което разрешение, се твърди в жалбата, зависело от клиента Фолксфаген и било предвидено за 2020 г., откъдето поставената цел пред П. ставала практически нереалистична, като в същото време оценката му се правила въз основа на тези показатели, което според жалбоподателя било недопустимо. Заявява се, че в индивидуалния план за подобрение, представен от „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД било посочено време за настройване на машините, което касаело дейността на техниците, обслужващи машините, като отново се заявява, че П. не отговарял по длъжностна характеристика нито за настройката на машините, нито за техниците, които ги настройват. В същото време, се заявява в жалбата, този процес бил възложен в негова отговорност, като за това обстоятелство работодателят приел, че ищецът жалбоподател не притежавал необходимите качества за длъжността процесен инженер.
С оглед подробно изложените оплаквания се моли решението да бъде отменено, като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и бъде постановен друг съдебен акт, с който да се отмени заповедта за с която е прекратено трудовото правоотношение на П.И.П.. Моли се да бъде възстановен ищецът жалбоподател П. на преди заеманата длъжност, както и да бъде осъдено ответното дружество „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, да заплати на П.И.П., сумата от 15 789,18 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 23.01.2020г. до 23.07.2020г. /за период от 6 месеца/, ведно със законната лихва за забава, начислена върху присъденото обезщетение, считано от депозирането исковата молба пред PC Пловдив, 20.02.2020г. до окончателното изплащане на паричното задължение.
Претендират се разноски за настоящото производство. Представят се пълномощно и Договор за правна защита и съдействие.Не са ангажирани нови доказателства по въззивното дело от страна на жалбоподателя.
С писмен отговор на въззивна жалба, от адв. В.Т., пълномощник на въззиваемото дружество „Сенсата Технолоджис България“ ЕООД, се заявяват доводи по конкретно изложените оплаквания във въззивната жалба, като се прави извод за нейната неоснователност. Развити са съображения по същество. Моли се да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендират се разноски. Прилага се договор за правна защита и съдействие, упълномощаване от 02.10.2020г.
В с.з. по въззивното производство от страна на адв. К. се поддържа въззивната жалба; оспорва се отговорът на въззивната жалба. От страна на адв. Т. се оспорва въззивната жалба; поддържа се отговорът и исканията в него, с посочените обстоятелства. В т.н., с Определение № 260377 от 26.10.2020 г., постановено в закрито заседание, в производство по чл. 267, ал.1 от ГПК по въззивното дело, с изложени подробни мотиви въззивният съд допуска един свидетел на въззиваемата страна, при режим на довеждане, за посочените обстоятелства-„по връчване на документи, искането за обучения, дадената оценка“.
Допълнително по въззивното дело са постъпили, съответно, на 24 февруари 2021г. писмена защита от адв.Е.К., процесуален представител на П.И.П., както и на 01март2021г. писмени бележки от адв. В.Т.,***, процесуален представител на въззиваемото дружество, с които са изложени, съответни съображения по същество.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна по делото-ищец, чрез пълномощник и процесуален представител, в законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, поради следното:
За да
постанови обжалваното решение, с което отхвърля предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.т.1,2 и 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ,
районният съд излага съображения: Приема, че от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Д. и А. С. се установява, че
действително П.И. не е притежавал необходимите за ефективното изпълнение на
работата му качества и тази липса действително се е отразила негативно на
изпълнението на трудовите му задължения по време на работата му при ответника,
като дори ответникът е претърпял финансови загуби от неефективното изпълнение
на работата на ищеца. Приема и, че от показанията на свидетелите и заключението
от 26.08.2020 г. на вещото лице по ССЕ М. М., се установява, че получаваните от
ищеца годишни бонуси /„целеви награди“/ са били раздавани и на останалите
работници и служители в дружеството и се изплащали в зависимост от резултатите
на дружеството, а не от индивидуалните резултати на всеки един работниците или
служителите. При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
че доколкото подробно в заповедта за уволнение са посочени липсващите качества
на ищеца и как липсата им се е отразила на изпълнението на работата му,че искът
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли, при което и с оглед неоснователността на този
иск и предвид акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да
се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Въззивният
съд не приема за правилен извода на районния съд, както и изложените от него
съображения. От своя страна, въззивният съд след като взе предвид изложените
оплаквания във въззивната жалба, съгласно правомощието си по чл. 269 изр. второ
от ГПК, становището на въззиваемата страна, както и след преценка съгласно чл.
235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК на приложените по делото и относими към предмета на
спора доказателства, приема за установено следното:
Не са спорни обстоятелствата, които и
се установяват от представените в тази насока писмени
доказателства, че действително ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника, последно като „***“, от 11.06.2018 г. до 22.01.2020г., вкл., като на 23.01.2020
г., считано от която дата с процесната Заповед № 23/22.01.2020г. на Управителя
на ответното дружество, /връчена на
ищеца на 22.01.2020г./, трудовото му правоотношение е било прекратено на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ –„ поради липса на качества на служителя за
ефективно изпълнение на работата“; /в т.н. приложени към искова молба - заверени
копия от Заповед №23 от 22.01.2020г. за прекратяване на трудов договор,заверено
копие от трудова книжка, заверено копие от ведомост за получено от П.П. трудово
възнаграждение през м.април 2019г.- лист 6-12 от делото; приложен към писмения
отговор на исковата молба-заверен в ксерокопие трудов договор №
9756/05.06.2018г./.
Видно
е от атакуваната Заповед, че в т.І. от същата са изложени като мотиви за
прекратяване на трудовия договор, задълженията, отговорностите и уменията на
служителя, съгласно длъжностната му характеристика, както и в т. ІІ от
Заповедта, са изложени липсата на качества у служителя, довела до неефективно и
неточно изпълнение на работата от страна на служителя; посочено е, че
неефективното и неточно изпълнение на работата е констатирано в доклади за
годишна оценка на служителя за 2018г. и 2019г.; както и че е съставен
Индивидуален план за подобрение на служителя за 08.11.-9.12.2019г., който не постигнал
необходимите резултати. Посочено е, че липсата на тези качества има за пряк
резултат „трайно неефективно изпълнение на работата“, водещо и до препятствия в
целия производствен процес в предприятието, създава пречки за ефективната
работа на отдела. Посочено е, че П. П. е получил препис от заповедта на дата
22.01.2020г срещу подпис, /лист 7 от делото/. Предвид изложените обстоятелства
следва да се приеме, че по форма заповедта за уволнение е мотивирана, както и
надлежно връчена на служителя, ищец, като искът е предявен на 20.02.2020г., в
допустимия от закона срок.
От
представени от ответното дружество писмени доказателства относно оценка на
работата на ищеца, се констатират от въззивния съд следните обстоятелства:
Видно
е от т.н. Преглед на края на годината на неръководна длъжност 2018г.,/лист 35-36 от делото/, е дадена
оценка на П.И.П. от мениджъра А. К. Е., от една страна-„***класифициране:“частично
постигната цел“, а от друга страна, оценка на
служителя-класифициране:“постигната цел“; като тези оценки са дадени след
постигане на 100% изпълнена цел, относно класифициране новата машина Marugo за производство на нова линия Flex; с краен срок:19 октомври
2018г., дата на изпълнение:12 октомври 2018г. Налице са и цялостна оценка от мениджър-
класифициране:частично постигната ефективност. Както и коментар:“Като цяло
добро обучение и разбиране. Необходимо е да се съсредоточи повече върху
техническите познания, като използва материалите и опита на членовете на екипа
и наблюдава изпълнението на процеса“; както и коментар:“Като нов служител е
много сложно да се научат основите на процесите, не съществува последователен
план за обучение. като цяло обучението за процеса и машините се извършва от
доставчици, но не се осигурява, наистина, задълбочено обучение, тъй като не е в
дневния им ред. Така, че всъщност, най-добрият начин на обучение е под формата
на самостоятелно обучение и наблюдение от някои членове на екипа.От друга
страна, при някои от членовете на екипа липсва уважение и време за постигане на
целите на екипа“. По отношение на посочените Компетенции, като работа в екип,
моделиране на начина, функционално превъзходство, стремеж към и постигане на
резултати,фокусиране на клиентите, оценката на служителя е класифициране:“демонстрирано“,
както и оценката на мениджъра е класифициране:“демонстрирано“. Като резюме на
раздела е посочено като Коментар към оценка на мениджъра, че се „Демонстрира
желание за обучение и подкрепа на всички нива за постигане на целите.Необходимо
е да се подобри сътрудничеството в екипа и да се получава по-бързо ноу-хау“
както и Коментар към оценката на служителя, че „Като нов служител не е съвсем
сигурен как трябва да се осъществи“.
Видно
е от т.н. Преглед на края на годината на неръководна длъжност 2019г., /лист 38-39 от делото/, е
дадена оценка на П.И.П. от мениджъра А. К. Е.. Посочена е цялостна оценка от
мениджър:класифициране:не е постигната ефективност, с коментар:“Все още
бройките на Marugo и DT не са напълно постоянни. Бройките
на СС не са постоянни.Заварчиците се нуждаят от по-добър план за поддръжка и
подобрения на процесите, като задават SPC материали като редовна доставка от SCZ, CT. Въпреки това се наблюдава подобряване на времето за смяна и изолирането на увредените
повърхности“. Посочена е и цялостна оценка на служителя,коментар, че
„Следващата година ще работи върху монтирането и квалификацията на новата
линия, както и за цялостното увеличаване на бройките и намаляване на времето на
неизправност“. Посочено е, че оценката е дадена при цели:запазват се 99.7%
бройки на СС, като е посочено работа с екипа, за да се поддържа стабилна
ефективност на работната с СС, посочено е, че при краен срок 31 декември
2019г., статусът е: 75% изпълнена цел; като оценката на мениджъра
е:класифициране“Целта не е постигната“, а оценката на служителя е
класифициране:“частично постигната цел“. Посочена е като цел и „квалифицирайте
нов автоматичен товарач на Маруго 2“ както и участвайте при монтажа и
квалифицирайте новия автоматичен товарач, монтиран на машина Marugo 2; посочен е краен срок и дата
на изпълнение: 1 ноември 2019г.; и статус:100% изпълнена цел; като е дадена
оценка на мениджъра-класифициране:постигната цел, и оценка на
служителя-класифициране: постигната цел. Посочена е като цел и „Определете
навия начин за подаване на гел към машина Asymtek чрез пълнител“. Посочено е, че
при краен срок 1 ноември 2019г. и дата на изпълнение 1 октомври 2019г.,
статусът е: 100% изпълнена цел; като е посочена оценка на мениджъра-класифициране:целта
не е постигната, и оценка на служителя-класифициране-постигната цел; Посочено е
като цел и „Задайте нови критерии за заварчиците, за да се избегнат проблеми с
проникването“, като е посочено, че е „осъществено.в контролния списък са
зададени нови критерии“. При посочен краен срок 1 май 2019г., е посочена дата
на изпълнение-16 април 2019г., както и статус:100% изпълнена цел. Посочена е
оценка на мениджъра-класифициране:частично постигната цел, както и оценка на
служителя: класифициране-постигната цел. Като резюме на раздела е посочена
оценка на мениджъра:частично постигната цел и коментар:“През ноември 2019г. е
демонстрирано необходимото старание за повишаване на нивото до целевото ниво на
ефективност. Необходимо е да се продължи по-нататък в тази посока. Пълнителят не е използван през 2019г. и не
може да бъде оценен като постигнат“. Посочена е и оценка на
служителя-класифициране: постигната цел, както и коментар „Следващата година,
когато получим разрешение от клиента, VW ще внедри пълнител и ще подобрим бройките при работа с
СС“. Като Компетенции- работа в екип, фокусиране върху клиентите, е посочена
оценка на мениджъра-квалифициране-„демонстрирано“, като такава е и оценката на
служителя. Относно Компетенции – моделиране на начина, функционално
превъзходство, стремеж към и постигане на резултати, е посочена оценка на
мениджъра-квалифициране:“не се демонстрира постоянно“, като оценката на
служителя е класифициране:демонстрирано. Като резюме на раздела, оценката на
мениджъра е класифициране:“не се демонстрира постоянно“, с коментар:“Трябва да
се създаде технически и логичен подход в по-голяма степен за устойчиво решаване
на проблеми и подобрения, за да се върви в правилната посока с необходимата
скорост.Усилията, които се фокусират върху техническия аспект, както и
инженерните инструменти, ще дадат необходимите резултати“. Като е посочена и
оценка на служителя-класифициране:демонстрирано и коментар:“Ще продължа да
работя за подобряване на процесите на СС и заваряване“.
Въззивният
съд констатира и приложена от ответното дружество /лист 42-45 от делото/, като
разменена кореспонденция/емейли/между „преки ръководители на ищеца“,
респективно, между А. С. и А. Е., /К. А., С. Б./; като две от тях са между А. С.
и П.П., /лист 44 от делото/; от които данни, обаче, липсват такива за
„несправянето с работата в резултат на личностни качества“, за доказването на
които тази кореспонденция е приложена към писмения отговор на исковата молба,
изготвен от страна на ответното дружество.
Приложено
е фиксирано съдържание на Плана за личностно развитие:Стъпка 1, спрямо П.И.П.
„за периода 8 ноември 2019г.-9 декември 2019г.“, изготвен от мениджър А. К. Е.,
/лист 47-48 от делото/. Посочена е Причина за начало на Плана за личностно
развитие:“За подобряване на техническата ефективност и логичния начин за
решаване на проблемите в процеса“ . Посочени са Проблемни области на
ефективността- Постигане и поддържане на необходимите цели при неизправност за един месец на притежаваните процеси.-LFF4 PTH 500 min,- LFF4 CC 100 min; -SFF Marugo
700 min; -SFF ENCAP 100 min; - FLEX Marugo 700 min;- FLEX ENCAP 100 min. В проблемни области на
ефективността е посочено и „Постигане и поддържане на необходимите цели за бройките на
притежаваните процеси“: LFF4 PTH 99.9%,- LFF4 CC 99.7%; -SFF Marugo 99.8%; -SFF ENCAP 99.9%; - FLEX Marugo 99.8;- FLEX ENCAP 99.9. Като проблемна област на
ефективността е посочено и „Постигане на структурен начин за управление и приоритизиране
на задачите- отговор на всички лични заявки с обратна връзка и краен срок,
предоставяне на гаранции разрешените проблеми да не възникват отново,
документиране на резултатите и проактивно допринасяне за обмена на знания. Посочено
е и изготвяне на изчерпателна документация за притежаваните процеси:-
ръководство за отстраняване на неизправности, функционално описание, настройка
+ наръчник за смените, шаблон за настройване на машините. Посочена е и точка
„Изисквания за подобрение на ефективността“ като такива на практика изисквания
не са посочени в плана за личностно развитие на П.И.П.. Посочено е като
резултат, какво съдържа успешен план за личностно развитие, както и какво
съдържа неуспешен план за личностно развитие. Посочено е и задължение на
мениджъра- подкрепа от екипа за ежедневните задачи, подкрепа за решаване на проблеми
с процеса, редовна обратна връзка.
Видно
е от приложени /лист 156/ в заверени копия от електронна кореспонденция от 04 и
от 05 ноември 2019г., че е бил налице и спор между П.П. и А. С. относно
реалистичността на поставените цели в плана за личностно развитие даден за
период от един месец-ноември-декември 2019г. на П.П., независимо, от
подписването му от страна на последния; като П. е считал,че поставените му цели
са леко нереалистични за да бъдат постигнати за 1 месец, „например, за Marugo 1 от Мис системата за ноември
времето за спиране е 1705 мин., а се иска това време да е 300 мин., което е
близо 6 пъти по-малко“.
Представена
е и Оценка на представянето на П.П.
като процесен инженер за периода
ноември-декември 2019г., изготвена от А.С., /ръководител звено „****“/,
посочен като пряк ръководител на ищеца, /лист 50-53 от делото/. От съдържанието
на оценката се констатира в:Общи
положения: Направена е обобщена оценка за представянето на П.П. за
процесния период, като е посочено,“ че той не се справя със задълженията си на необходимото
професионално ниво и това е комуникирано към него многократно неофициално. На
11.11.2019г. това мнение е комуникирано официално и е изготвен план за
подобрение на неговото представяне, като поставените му цели били още веднъж
определени в измерими величини и подписани от всички страни“. Посочено е още,
че „въпреки оказаната му помощ, към дадения момент оценката е същата и в
дадения времеви период, един от процесите, за които е отговорен той, довел до
финансова загуба в размер над 120 хиляди американски долара за завода, поради недостатъчно
добра квалификация за нови части на
машината, които заменили стари“. Вследствие на това се заключава, че „П. не
само не се справя със задачите си, но и неговата работа води до големи загуби
за целия екип на „Сенсата Пловдив“. Посочено е,
че „детайлите относно обосновката на това заключение са поместени в актуалния
документ“. В т.н. е посочено относно: Процес
лазерно заваряване /5машини PTH/ PTF/: - посочена е Цел за годно количество: 99.90%,-постигнато годно
количество за периода 01.11.2019г.-15.12.2019г.: 99.95%,- посочена е Цел за време,
в което машината не работи поради неизправност:500 минути, постигнато време, в
което машината не работи поради неизправност за периода
01.11.2019г.-15.12.2019г.: 3410 минути/като последното число минути е
представено в избледнял цвят-б.м./. Посочено е, че е „получена подкрепа от
екипа:ежедневна от техници и преки ръководители, както и от мениджъра на П.,
/без посочване на конкретно име на мениджъра-б.м./. Посочени са „Причини за оценка“несправяне със
задачите“:1. Процесът все още не е
изваден от предварителния, засилен контрол /довеждащ до ненужен брак/, въпреки
многократни напомняния-устно и писмено, на П. е възлагана задачата да извади
процеса от предварителния засилен контрол, н той не е показал никаква
инициатива да се свърже с екип качество и да работи в тази насока“. Сочи се, че
промяна нямало от октомври, като се
посочва прикачена комуникация, /на гърба на лист 50 от делото; като същата е с
микроскопичен формат и „не се чете“-б.м./. 2.
Постоянни проблеми с нараняване на уплътнителната повърхност на сензорите –
проблем възникнал преди много време, адресиран няколкократно към П.. Помолен е
от екип качество да изготви документация на проблема, както и ясни инструкции
за неговото превантивно предотвратяване,на което той отговарял лаконично:,/като
отново е прикачена комуникация- на гърба на лист 50 от делото, която е с
микроскопични букви, и „не се чете“-б.м/; посочено, че проблемът ескалирал пак
само след два дни, /като отново е таблица, с микроскопични букви, с текст, който
„не се чете“-б.м./. Посочено е, че в крайна сметка проблемът бил отстранен без
активна намеса на П., но работа по дългосрочно отстраняване и документация на
превантивни действия липсвала.3.Работа
по внедряване на робот за автоматично зареждане на заваръчна машина: Посочено
е, че като отговорник за процеса, П. би трябвало да познава всички детайли по машината
и да работи с външна фирма доставчик и механизация София, за да подготви
внедряването на робота и да осигури неговото качество. В тази роля П. не
показвал никакви инициатива и извършвал дейности само след изрична подкана от
неговия мениджър, а понякога дори и тогава не. /Отново, е посочена прикачена
комуникация-лист 51 от делото, която е с микроскопичен шрифт, неясен, и който
„не се чете“-б.м./. Посочено е в оценката и относно: Процес поставяне на гел LFF4/1 машина Conformal Coat/; посочена е цел за годно
количество:99.70%; посочено е, че е постигнато годно количество за периода
01.11.2019г.-15.12.2019г.; посочена е цел за време, в което машината не работи
поради неизправност:100 минути; както и е посочено постигнато време, в което
машината не работи поради неизправност в периода 01.11.2019г.-15.12.2019г.: 323
минути/като отново оцветяването е минимално относно последно посоченото
число-б.м./. Посочени са причини за оценка “несправяне със
задачите“:1.По темата за заменянето
на опаковката гел от“бака“ към „цилиндър“, промяната била временно внедрена в
Пловдив, като П. бил изрично попитан дали е квалифицирана тази промяна; като
той уверил екипа си, че всичко е наред, а в последствие се оказало, че не е
информирал отдел качество и е направил само инженерен рапорт, който не е достатъчен.
Посочено е, че вследствие от тези негови действия над 45 хиляди сензора
произведени през октомври 2019г. са поставени под карантина и не могат да бъдат
изпратени към клиенти; като пропуснатите ползи за завода от този период са над
175 хиляди американски долара. 2.Многократно
П. не е бил в състояние да преведе машината в изправен режим на работа, когато
е било необходимо да се пусне нов продукт. посочено е, че на 26.10.2019г. имало
случай, когато след няколко часови опити за стартиране на машината, П. изоставя
всичко и си тръгва, като прекратява своеволно задачите, проваля проекта и
оставя линията да работи с друг продукт. Сочи се, че доказателствата за това се
намирали във вътрешния чат на процесния екип и можели да бъдат приложени при нужда.
3. производство на продукти, които
са специфични:14-01 е продукт, който изисквал специфични настройки на машината.
П. не се е справил със стабилизирането на
този продукт от началото на линията през 2017 година. Посочено е, че
последният фрапантен случай е, когато след проблеми на 12.12.2019г. П. цял ден
работил по процеса на 13.12.2019г. и казал, че всичко е наред, а на
14.12.2019г. сутринта цялата линия била принудена да спре поради нестабилност в
неговия процес. Отново е посочена прикачена информация, /лист 51-гръб, от
делото, която е с текст, който „не се чете“-б.м./. Посочено е, че документация
на тези проблеми и начин за тяхното превантивно отстраняване също липсвала. 4. Посочено е, че като отговорник на
процеса, П. трябвало да подсигури внедряване на нова станция наименована „Conformal Coat
Inspect“, която да бъде
разработена от външен доставчик. той не поемал инициатива да уточни всички и да
комуникира активно с външния доставчик, така че проектът да върви напред.
Отново е приложена прикачена комуникация, /лист 52 от делото/,която е между П.П.
и А. С., но от същата не става ясно дали е липсвала надеждната комуникация
между П. и външен доставчик, /така както се твърди в оценката- б.м./. Посочено
е в оценката и относно: Процес за
заваряване SFF /2 машини Marugo/;
посочена е – цел за годно количество:99.80%,-посочено е, че е постигнато годно
количество за периода 01.11.2019г.-15.12.2019г.; - цел за време, в което
машината не работи поради неизправност: 1400 минути; като е посочено, че е
постигнато време, в което машината не работи поради неизправност за периода
01.11.2019г.-15.12.2019г.: 3472 минути, /отново числото на последно посочените
минути е слабо оцветено –б.м./. Посочено е,че е получена подкрепа от екипа
извън ежедневната подкрепа от техници и преки ръководители, техници многократно
вършат работа по настройка на машината и особено на роботите за автоматично
зареждане. Посочени са като причини за
оценка „несправяне със задачите“:1.Посочено
е, че „през календарна седмица 46 пристигат
21 броя нови палети за машината Marugo 1. Те са
били дълго чакани от П. с хипотеза, че старите са износени и новите ще оправят
множество проблеми по линията. палетите биват пуснати в експлоатация и на
23.11.2019г. в лабораторията за анализ на дефекти сензори от производството
постъпват 14 сензора с грешка Ref Volt Fall. При техния анализ се установявало, наличието на
нараняване по чиповете на сензорите, което впоследствие бива проследено до
новите палети, които се оказва, че са с по-голяма височина от очакваното. При
въвеждането в експлоатация на новите палети тази височина не е проверена и
нараняването на чиповете на сензорите не е установено, това довело до
47 905 сензора поставени под карантина, които трябвало да бъдат бракувани
и щели да доведат до загуба от над 120 хиляди американски долара. 2. Посочено е, че машината Marugo 2 не се представя по същия начин
като П. водил комуникация с колега от Япония по електронна поща над 3 месеца и
нямало никакъв резултат. Въпросът защо не е организиран конферентен разговор и
директна демонстрация на проблемите на машината все още е отворен. Посочено е в
оценката и относно: Процес поставяне
на гел SFF/2 машини ENCAP/:- посочена е цел за годно количество:99.90%;-както
и е посочено, че е постигнато годно количество за периода
01.11.2019г.-15.12.2019г.; посочена е цел за време, в което машината не работи
поради неизправност:200 минути; посочено е постигнато време, в което машината
не работи поради неизправност за периода 01.11.2019г.-15.12.2019г.:2161 минути,
/отново оцветяването на последно посоченото число минути е извънредно
слабо-б.м./. Посочено е – получена подкрепа от екипа:“Процесът е като цяло
стабилен“. Посочени са като Причини за
оценка „несправяне със задачите“-1.голямо време за престой поради
неизправности. Накрая на оценката е посочена „Проактивна комуникация“:-
Посочено е, че макар и заложено в плана за подобрение,П. бил пасивен в
контактите си към членове извън екипа и не показвал желание да довършва докрай
комплексни теми, изискващи съгласие от много различни екипи. Процесите на П. не
са добре документирани, както и знанието, натрупано покрай откриване и
разрешаване на проблеми не можело да бъде преизползвано. Посочено е, че
оценката е изготвена от А. С.,/Ръководител звено „****“/ ***, на дата
16.12.2019г., както и е подписана от него-А. С.. В т.н, се констатира от
въззивния съд, че няма данни, че с тази оценка е бил запознат П.П., ищецът по
делото.
Относно работата на ищеца в ответното дружество са разпитани в първоинстанционното производство по един свидетел на всяка от страните.
От показанията на свидетеля на ищеца, св. Т. И. Д., е видно, че същата познава П. от година и половина, тъй като са работили заедно в ответното дружество, като св. Д. е работила там от 4 години, на длъжност „*****“, в същия отдел „*****“, в който работил и П.. Същата заявява, че П. се е справял много добре с поставените му задачи, като свидетелката е чувала и похвали от ръководителите му; не е чувала, че той не се справя с работата. П. е бил назначен на6-месечен изпитателен срок. Заявява, че не всеки служител получава целеви награди; в зависимост от получените резултати, присъствието и по усмотрение на началника имало служители, които не са получавали награди, тези които не са се справяли с работата или имат отсъствие – изискват се писмени обяснения, след което се решава каква ще бъде санкцията на служителя, която не се справя с работата, такава е практиката на дружеството. Св. Д. е работила на позиции, за които П. отговарял и като е наблюдавала работата му той се е справял много добре, всичко обясняваше, ръководителите му били доволни от него. Нейните наблюдения за неполучаването на целеви награди от всички служители са от отдела, в който работи; имало хора в нейната смяна, които са имали глоба и трябвало да напишат писмен доклад за какво е била и след това се оценя от работодателя.
От показанията на свидетеля на ответното дружество, св. А. Н. С., е видно, че същият работи в ответното дружество от септември 2019г. на длъжност „****“, респективно, ръководител на всички инженерни въпроси и отговарящ за всички инженерни цели на производството. Заявява, че имал преки наблюдения върху работа на П., защото отговарял за всички цели, поставени на инженерите и техниците в завода. П. работел в отдел „Ем Ес Джи сензори за налягане фронт енд“ с тясно определени отговорности, /като имало две различни части на производството на сензори – и на сензори „бек енд“/, като още в стъпването си в длъжност св. С. имал задача да подобри представянето на целия отдел и трябвало да провери всеки един процесен инженер как се представя, всички цели. В това отношение наблюдавал работата на П.П. ежедневно, комуникация в група с други членове на екипа.. Първите му впечатления от работата му не били много положителни; П. демонстрирал много пъти несходство с дадените цели, не успявал да направи това, което се изисквало от него. Направил персонален план за подобрения, което е стандартно, когато мениджър види пропуски. Заявява, че знае, че П. бил оставен след изпитателния си срок, не заради невероятно добро представяне, а заради това, че е било необходимо да има служители, които да извършват дадени действия, да покриват нуждите на производството, и не е имало друг човек, който да заеме тази функция, като заявява, че може би подходът е бил по-скоро поощряващ. Когато свидетелят С. започнал работа в ответното дружество, П. бил минал изпитателния срок, и това което свидетелят е виждал е станало след този план за подобрение. Свидетелят споменава след плана за подобрение, че имало случай при процес „магуру“ лазерно заваряване на сензори, че дълго време имал проблеми, този процес не си свършил целите, като обяснението на П. било, че палетите, които използвали са стари и износени и окачвали да дойдат новите, но след като новите дошли, и след като били въведени в експлоатация три дни по-късно се установило, че тези палети водят до нараняване на микрочип, което означавало, че всяка една бройка минала през тази машина е брак. П. отговарял за машината, всичко свързано с нея и нейните резултати, отговарял за 45000 сензора. Свидетелят С. счита, че „би трябвало“ палетите да ги е поръчал П., но не е бил, когато са поръчани. П. отговарял за тяхната квалификация, той е трябвало да бъде там, да провери дали този палет е годен за нуждите на производството, но свидетелят заявява, че „не знае“ дали в конкретния случай е извършил тази проверка. Свидетелят С. заявява, че не си спомня дали П. е бил изготвил писмен доклад за евентуални проблеми с палетите, но устно го уверил, че всичко е наред и машината работела добре; щетата от това била три дни производство на 100% брак,около 40-50 000 сензора на стойност около 120 хиляди долара. Свидетелят сочи и за въвеждането на друго ново приспособление на машина за изпускане на гел, където се въвеждал цилиндър вместо бака и П. му казал, че е говорил с отдел „качество“ и може да се работи с цилиндър, но три дни по-късно се оказало, че отделът не знаел и цялата продукция минала през машината трябвало да бъде блокирана и не можело да бъде продадена клиента, около 15 хил.сензора, на стойност около 100 хил.долара. Относно поръчване гнезда за друга заваръчна машина попитал П. откъде ще ги поръча и дали това е най-добрата цена, като П. му казал, че ще ги поръча откъдето винаги ги поръчвали. Според свидетеля тази цена била 8 хил.долара, но той спрял сделката, тъй като видял, че има цена и 4 хил.долара, която не била избрана. Свидетелят потвърждава, че е изготвил план за подобрения на работата на П.. Свидетелят заявява, че в момента, в който е бил отпускан бонусът на П., свидетелят не е бил назначен на работа в ответното дружество; не помни дали във връзка с нанесени от П. щети са искани писмени обяснения; заявява, че в ответното дружество служителите нямат индивидуални планове за обучение; всеки трябвало да намери правилния начин с повереното му оборудване да се научи да търси специалисти от други държави, които да го обучат, като това било отговорност на самия служител. Свидетелят заявява, че той самият нямал нито едно обучение направено, всичко е негова инициатива, негово търсене на контакти.
Във въззивното производство е бил допуснат, съответно, разпитан още един свидетел на въззиваемото дружество, за обстоятелствата по връчване на документи, искане за обучения, дадената оценка на П.П.. Като от показанията на свидетеля А. К. Е., работещ в ответното дружество от 20 април 2015г., първоначално като процесен инженер, след това „*****“ на един от цеховете, а след това вече – ръководител поддръжка на двата цеха, периода 2018г. до 2020г.-началото, е видно, че същият познава П.П., който бил негов пряк подчинен, в периода, в който работел-някъде от средата на 2018г. до началото на2020г. П.П. бил на длъжност процесен инженер и отговарял за експлоатацията на два основни процеса--заваръчни машини и инкапсулация с гел на проводници. Свидетелят заявява, че той бил под средното ниво,работел,но не се справял добре. Свидетелят заявява, че имало два случая, първо имало проблем с инструмента на заваръчните машини, въз основа на който фирмата претърпяла финансови загуби- повече от 100 хил.долара. Произвеждали серуми, които са част от тиражната система на техните автомобили. Това било най-ясно изразеният проблем, с голямото количество стартирани продукти. Другият пример е с внедряване на нова система за енкапсулация с гелове, която също била отказана от клиента-за много дълго време, понеже не било гарантирано, че процесът е годен за работа. Според св. Е., задължението на процесния инженер е да разбира изправната работа на процеса, който включва хора,машини и материали, и да разпише квалификационния протокол, което означава, че машината е годна да произвежда продукция за автомобилостроенето. Квалификацията на оборудването е основна дейност на процесния инженер, като той не е обърнал внимание на проблем, с много части – реално той трябвало да квалифицира целия процес и да види параметрите, които е следил, за качество, и да гарантира, че ще излязат годни материали от тази машина. Свидетелят заявява, че П. е пропуснал проблема и това се констатирало на база на квалификационния протокол, като изглеждало, че всичко е наред с машината, но се оказвало, без да се вижда, че тя произвежда негодна продукция за автомобилостроенето. Негова отговорност е да издаде този протокол. Относно втория случай св. Е. заявява, че не си спомня много добре, като не си спомня точно дали е била квалифицирана друга система, като имали забрана от клиент да произвеждат и продават продукцията на тях, понеже не била направена както трябва, в резултат на което загубили пари от продукция, тъй като продукция била задържана при ответното дружество, доста дълго време, десетки хиляди долара; като свидетелят не знае точно колко, тъй като не получава справка; свидетелят не помни детайли по този протокол, но помни, че неговата квалификация не минала и продукцията останала задържана при ответното дружество. Според св. Е., П. не бил свръх натоварен,излизали на обяд,дори ходили извън града, тръгвал си е нормално, навреме, след края на работното време, като не го вижда като натоварен. Свидетелят счита,че целите които са поставили на П. били достижими и той се бил съгласил с тях, като лично били коментирали с него и на база данни от предходен период; като сравнението било на база негови колеги и лични данни на свидетеля Е., който бил заемал същата тази длъжност преди години. Св.Е. заявява, че е имало момент, в който П. не се е съгласил с целите, поставени с плана за подобрение; после целите били предоговорени и ги разпределили спрямо колегите различните процесни части и параметрите, след което той се съгласил и разпитали и документ /плана за подобрение-б.м./. Св. Е. заявява, че е дал оценка – демонстрирано /относно компетенциите/, за да се старае повече П.. Заявява, че потвърждава обстоятелствата изложени в доклада /план за личностно развитие-б.м./. Св. Е. заявява, че техниците от отдела, в който работел и П., са пряко подчинени на ръководителя на отдел поддръжка, какъвто бил Е., по времето, когато работел и П.; Е. е бил този ръководител; като графиците за работа на техниците се определяли от екипен лидер на техници, който също бил под негово ръководство-на Е.. Св.Е. заявява, че няма представа за установена процедура при нанесени щети от служители; това ставало с евентуална верижна организация, той също имал ръководител над него, имало отдел „Финанси“, отдел „Човешки ресурси“. Относно инженерните рапорти от квалификацията на новите машини и процеси, те се качват в системата от лично отговорния процесен инеженер- в случая П.П., или от някой от техниците, който също го качва в системата /уебвазиран софтуер, където се съхраняват/. Това е човекът, който удостоверява рапорта, но, именно, на база решението – на това на свидетеля Е. и на други хора, обичайно,в зависимост от естеството на самия квалификационен рапорт, всичко е специфично. На поставения въпрос, като се развалят машините кой ги ремонтира или в случай на авария, кой генерира и отчита така нареченото мъртво време за тях, св. Е. заявява, че относно генерирането на мъртво време, че не разбира този въпрос. като няма такава дефиниция, има време на престой; времето на престой се генерира от случайни повреди от машината и те влияели като я ремонтирали и възстановявали в режим на работа. На въпроса кой генерира това време – инженер или коя структура в ответното дружество, кой отчита това време, св. Е. заявява, че това време се отчита от оператор и техник, което време отива в системата за следене на времената на престой; операторът отчита времето на започване на повредата и съответно, техникът след приключване на ремонта отчита времето на приключване на повредата. На въпроса процесният инженер има ли отношение по това време на престой, той може ли да определи времето за престой, св. Е. заявява, че процесният инженер е пряко отговорен за времето за престой и качеството на продукта.На въпроса кой заявява поръчките за палети, свидетелят Е. заявява, че в системата си има процедура, която генерира съответната поръчка;веднъж инициирана от инженерния отдел тя преминавала през няколко звена докато стигне до тях; дава се от тях одобрение на сумата, която се инвестира в тази поръчка – за сумата, която ще се плати за съответните резервни части, но не – за частите, а за парите /за тях-б.м./. На въпроса какви отговорности са възложени на техниците във връзка с техните задължения, св. Е. заявява, че част от тях са да подпомагат инженерната дейност, като изпълняват инструкции и процедури написани от процесинте инженери и това е в тяхната длъжностна характеристика, те изпълняват процедура, свързана с оборудването, за което процесният инженер е отговорен, но те не са подчинени на него,а - на св. Е., /в случая, на който и П. е бил пряк подчинен-б.м./. Етичният кодекс на ответното дружество е стандартен документ, като във фирмата служителите минавали онлайн обучение по него, всяка година. На въпроса как се процедира, когато възникнат оплаквания на служители, за дискриминация на работното място, св. Е. заявява, че това не може да каже, че не се занимава с тези въпроси, а ако има нарушени на съответните правила се предприемали действия. Според св. Е., като ****, *** инженери отговаряли за целия процес, който включвал процес машина,части,хора и производствена дейност и за тази отговорност им се плаща повече пари от техниците; като отговорът е даден относно въпроса дали единствено П. е отговорен за удостоверяването на този рапорт, в резултат на който впоследствие започва машината да произвежда некачествена продукция.
От прието заключение на ССЕ с вещо лице М. М., се установява, че размерът на обезщетението с правно основание чл. 225 от КТ, съгласно изискванията на чл. 228 от КТ, възлиза за шест месеца от прекратяване на трудовото правоотношение между страните, в общ размер на сумата от 15 789.18 лева; при последно брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца – за м.декември 2019г.- 2 631.53 лв. Посочено е, че в екипа, в който е работил ищецът има структурни промени, считано от 01.02.2020г.; като от описаните 6 лица в разпечатка от електронната система на ответното дружество, която изхожда от „****“ – относно структурните промени в екип Процесни инженери и Поддръжка MSG първите две лица са с позиция „*****“, като тази на ищеца, а именно: А. Е. и Т.Р.. От приложени справки за размерите на получените годишни бонуси /целева сума/ от служителите в екипа MSG , където е работил П.П., е видно, че служителите в този отдел към 31март 2019г. са били 10; служителите в този отдел, които са отговаряли на изискването за получаване на годишен бонус /да са започнали работа преди 1 октомври предходната година, б.м.-вж. в т.н. и Справка от ответното дружество-лист 150 от делото/, са 7 служители, като това не е единственото изискване за получаване на годишен бонус; посочено е, че 6 служители са получили годишен бонус, като най-малкият получен бонус е 331.00 лв, брутна сума; Бонус 331.00 лева е бил даден на ищеца П.П., но има и служители, които не са получили бонуси. Справка от системата „***“ не се е представила на вещото лице от страна на ответното дружество, с мотив, че там се съдържали лични данни на всички служители на дружеството, които са получавали такъв бонус. Като от представено на вещото лице видео от системата „****“ е посочено, че е видно, че през периода през който П.П. е работил при ответника, същият не е получавал бонус „*****“.
От приети в заверени копия ведомости за заплати за периода месец април 2019г.- месец януари 2020г., получени от П.П., /лист 157-166 от делото/, е видно, че на П.П. не са правени удръжки от трудовото възнаграждение за нанесени вреди на ответното дружество, работодател.
Въззивният съд след преценка на приложените доказателства, съгласно чл. 235 ал. 2 и чл. 12 от ГПК, приема следните изводи от фактическа и правна страна:
П.П. е постъпил на работа в ответното дружество на 11.06.2018г. на длъжност инженер производство/инженер процеси в ответното дружество, по срочен трудов договор № 9756/05.06.2018гг. на основание чл. 67 ал. 1 т. 1 вр. чл. 70 ал. 1 от КТ. След изтичане на 11.12.2018г. на шестмесечния изпитателен срок, трудовият договор сключен в полза на работодателя, не е бил прекратен, а трудовото правоотношение на ищеца е продължило, при което е било приравнено на произтичащо от трудов договор, сключен за неопределено време. За периода от шест месеца – от 11.06.20118г.-11.12.2018г. няма данни ищецът П. да не се е справял с поставените му задачи, поради което и нормалното развитие на трудовото правоотношение е същото да не е било прекратено от страна на работодателя, при което и се е приравнило на такова, произтичащо от трудов договор, сключен за неопределено време. Поради което и въззивният съд намира за несериозно, недобросъвестно твърдение от страна на работодателя, че ищецът бил оставен на работа след 11.12.2018г., само, за да бъде поощрен, а не- че е имал качества на професионалист, които да го правят годен да изпълнява професионалните си задължения. В тази насока, неоснователно е твърдението от страна на работодателя, че и полученият през м.април 2019г. бонус от П., всъщност, бил само за поощрение, но не и защото последният бил добър служител; при това и от направената от страна на вещото лице справка се установява, че в отдела, в който П. е работил, не всички лица са получили бонус през м.април 2019г., /за работата си и за предходната 2018г./, независимо, че формално са отговаряли на изискваните за това условия. За добрата работа и комуникация в отдела от страна на П. е видно и от показанията на св. Д., която е работила в отдела на П. и на позиции, за които П. е отговарял, поради което и въззивният съд ги кредитира като конкретни, точни, дадени обективно, както и от лице, за което няма формални данни да е заинтересовано от изхода на делото, тъй като се явява само „*****“ и като такова не е на ръководна длъжност при ответника.
В т.н. от т.н. Преглед на края на годината на неръководна длъжност 2018г. -01януари 2018г.-31 декември 2018г., /лист 35-36 от делото/, е дадена оценка от прекия ръководител А. Е., която е посочена като частично постигната ефективност; като цяло добро обучение и разбиране, както и че като нов служител П. не е съвсем сигурен как трябва да се осъществи. Въззивният съд не констатира данни тази оценка да е била връчена на П., срещу подпис. При което въззивният съд намира, че и при достигнатата оценка за работата през 2018г. П. е притежавал необходимите качества за да продължи да работи в ответното дружество на заеманата от него длъжност.
В случая, след постъпване на работа в ответното дружество на св. А. Н. С., от м. септември 2019г. на длъжност „*****“, респ. ***** и отговарящ за всички инженерни цели на производството, който си е поставил задача да“подобри представянето на целия отдел“, е изготвена и оценката за работа на П., за периода 1 януари 2019г.-31 декември 2019г.,като оценката е дадена от прекия му ръководител св. А. Е., /лист 38-39 от делото/. Цялостната оценка е, че не е постигната ефективност, като е коментирано, че все още бройките на Marugo и DT не са напълно постоянни,бройките на СС не са постоянни. Въпреки това се наблюдава подобряване на времето за смяна и изолирането на увредените повърхности. В прегледа са посочени като Цели- Относно задаване нови критерии за заварчиците,за да се избегнат проблеми с проникването, която е със статус: 100 % изпълнена цел, с дата на изпълнение 16 април 2019г., което е и преди краен срок 1 май 2019г.; като не е ясно, защото при посоченото по-горе положение оценката на мениджъра е класифициране: „частично постигната цел“; тъй като е посочено и че е „осъществено:В контролния списък са зададени нови критерии“. В случая, въззивният съд намира, че не е налице обоснованост на посочената оценка на мениджъра като „частично постигната цел“, при посочен по-горе статус:100% изпълнена цел. Относно посочена в „прегледа на края на годината на неръководна длъжност 2019г.“ – Цел-Относно определяне новия начин за подаване на гел към машина Asymtek чрез пълнител, отново е посочен статус:100% изпълнена цел, като датата на изпълнение е 1 октомври 2019г., която дата е преди определения краен срок – 1 ноември 2019г.; като не е ясно защо при посоченото по-горе обстоятелство оценката на мениджъра е класифициране“целта не е постигната“. В случая, отново въззивният съд намира, че не е налице обоснованост на посочената оценка на мениджъра като „непостигната цел“. Относно посочена в прегледа Цел- Относно квалифициране на нов автоматичен товарач на Marugo 2; е посочен статус:100% изпълнена цел, дата на изпълнение – 1 ноември 2019г., което съвпада с краен срок 1 ноември 2019г.; като тази оценка, /отново немотивирана/ на мениджъра е, обаче, класифициране:“постигната цел“. Посочена е в прегледа и Цел- Относно запазване 99.70% бройки на СС; че при статус: 75% изпълнена цел, оценката на мениджъра е класифициране:“целта не е постигната“.
Предвид гореизложеното се констатира от съда, че от оценките за постигане на четири броя цели, посочени в прегледа, две от оценките на мениджъра като „целта не е постигната“ се явяват необосновани, немотивирани с оглед изложените по-горе обстоятелства; една от оценките е, че „целта е постигната“, а само една от оценките с оглед изложените обстоятелства може да се приеме за обоснована относно цел- запазване 99.70 % бройки на СС, при посочен статус:75% изпълнена цел, при което оценката на мениджъра е , че целта не е постигната. Като крайна оценка/в резюме на раздела/ отново е посочена оценка на мениджъра-класифициране:“частично постигната цел“, като е коментирано, че „През ноември 2019г. е демонстрирано необходимото старание за повишаване на нивото до целевото ниво на ефективност. посочено е, че е необходимо да се продължи по -нататък в тази посока“.
В случая, отново, въпреки крайната оценка за частично постигната цел, /макар и недостатъчно мотивирана, съгласно гореизложените съображения/, въззивният съд намира, че крайната оценка на мениджъра за работата на П. през цялата 2019 година е положителна. Посочен е като коментар и на служителя, че „следващата година, когато се получи разрешение от клиента, VW ще внедри пълнител и ще се подобрят бройките при работа с СС“.
От Фиксирано съдържание на Плана за личностно развитие:Стъпка 1, за период ноември 2019г.-9 декември 2019г., изготвен за П.П. от страна на мениджъра св.А. Е., пряк ръководител на П.,, /лист 47от делото/, се установяват посочени като „проблемни области на ефективността“, от една страна, като постигане и поддържане на необходими цели при неизправност за един месец на притежаваните процеси, /относно време на допустим престой-б.м./, както и относно постигане и поддържане на необходимите цели за бройките на притежаваните процеси. При сравняване на параметрите от съдържанието на Плана с параметрите, по които е посочено, че „целта не е постигната“ в Прегледа на края на годината на неръководна длъжност 2019г.,въззивният съд констатира несъответствие по отношение на вида и обема на целите, по отношение на които е посочено, че „Целта не е постигната“ с вида и обема на „проблемните области на ефективността“, посочени в плана за личностно развитие; като последните значително превъзхождат както по вид, така и по обем в сравнение с целите, по които е оценяван П., в прегледа на края на годината на неръководна длъжност 2019г. Предвид което и не се явява достатъчно обоснован изготвеният план за личностно развитие, като да е обусловен от конкретно изложените обстоятелства в дадената оценка за 2019г.В т.н. от страна на ищеца планът е подписан, въпреки, че П. не е бил съгласен с високите изисквания относно допустимия престой поради неизправност на машините за изследвания един месец. Видно е, че и опасенията на П. за тези високи изисквания са оправдани, като това е отразено и в дадената оценка на представянето на П. като процесен инженер за периода ноември-декември 2019г. от страна на св.А. С., /като отговарящ за всички процесни инженери/;като в същата е отразено, че целта за времето, в което машината не работи поради неизправност, всъщност, не се постига, тъй като постигнатото време за този един месец е в пъти повече от поставената цел за време - относно /5 машини PTH/PTF/, 1 машина Conformal Coat, 2 машини Marugo, 2 машини ENCAP. В същата оценка, обаче, като постигната цел за годно количество е отбелязана по отношение на всяка от посочените по-горе машини.. И тук, при сравнение с отразените като „проблемни области на ефективността“ в плана за личностно развитие, посочените в крайната оценка параметри са значително по-малко и не съдържат данни за всички посочени проблемни области, както и не се отнасят до всички посочени цели в т.н. Преглед на края на годината на неръководна длъжност 2019г. Посочено е в оценката от А. С., дадена на 16.12.2019г., че П. не показвал желание да довършва докрай комплексни теми, изискващи съгласие от много различни екипи, но в тази връзка задължение да осигурява такава комуникация не лежи само върху П., а и върху мениджъра,който е поел такова задължение и изрично във Фиксирано съдържание на Плана за личностно развитие, /лист 48 от делото/. В т.н. задължение на мениджъра е да осигури подкрепа от екипа за ежедневните задачи, подкрепа за решаване на проблеми с процеса, редовна обратна връзка, като въпреки твърденията на ответното дружество, работодател, не са налични доказателства за конкретно изпълнение на такива задължения на мениджъра при поставените задачи за изпълнение от страна на П.. От друга страна, при твърдение на дружеството, работодател, че при уникално и изключително технически сложно производство, поради което и „научаването на процесите е въпрос на дълъг практически опит, придобиван от личен опит на място в самото производство или евентуално предаван лично от по-опитни колеги“, както изрично е посочено и в писмения отговор на исковата молба, /лист 18 от делото/, то изцяло необосновано се явява очакването на работодателя, че само за един-два месеца-ноември, декември 2019г. с изготвяне на Плана за личностно развитие на П., /дори без конкретно специално обучаване въпреки някои неизцяло постигнати цели преди това/, П. ще има такива неимоверно високи резултати, каквито не би могъл да постигне служител като него, който е със стаж на длъжността от около 1 година и половина. Т.е. задавайки неимоверно високи изисквания в конкретния случай, които и не са адекватни на вида и обема на някои непостигнати докрай цели преди това, ответното дружество, работодател, в лицето на своите ръководители, респективно, преки такива спрямо П., няма как да са действали етично, добросъвестно; защото са заложили изисквания, които е следвало предварително да знаят, че не са възможно да бъдат постигнати в настоящия случай,съгласно гореизложени вече причини. В т.н., сочи и обстоятелството, че след освобождаването на П.П., неговите функции са били поделени между трима служители, което е доказателство за неговата свръхнатовареност. В т.н. е посочено и, че остава открит въпросът за прекомерния престой на машините, но и няма данни по делото за това състояние да са изключени причини, свързани с надлежната им доставка в качествено отношение, от страна на външния доставчик. Страните в гражданско- правните отношение, респективно, в трудово-правните такива следва да бъдат добросъвестни, като от страна на работодателя се очаква по-висока степен на компетентност, в лицето на ръководните му органи, както по отношение на възлагане на конкретните задачи, така и по отношение на помощта необходима за комуникация, както и за обучение, като последното в случая, явно, е оставено на „самотек“, видно и от показанията на разпитаните свидетели на ответника.
Неоснователно е и твърдението на ответника, че от работата на П. произтекли вреди за ответното дружество работодател, тъй като такива по надлежен начин и не се доказват по делото. От друга страна, въпреки конкретните задължения на П. процесите, в които същият участва като инженер, са резултат от екипна работа, вкл. на техници, за които, обаче, П. пряко не отговаря, както и работа на ръководителите на П., вкл. преки такива, мениджъри; поради което и ако такава щета би била налице, то и отговорността за евентуалното й възникване, едва ли, би могла да се отдели за конкретния служител, още повече, ако се произвеждат в продължение на дни негодни изделия.
Предвид изложените обстоятелства и при доказателствена тежест за ответника, работодател, въззивният съд намира, че по делото не са налице доказателства, от които съдът да направи несъмнен положителен извод, че ищецът П.П. няма качества, които да му пречат трайно да изпълнява ефективно възложената му работа, такива съобразени с длъжностната му характеристика и водещи до неизпълнение на конкретни трудови задължения. При което и съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 328 ал. 1т. 5 от КТ за прекратяване на трудово-правното отношение на ищеца с ответното дружество, като обжалваната заповед за прекратяване на ТПО се явява незаконосъобразна, при което следва да бъде отменена. Следва да бъдат уважени и предявените акцесорни искове за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението работа при ответното дружество, както и при доказани предпоставки – незаемане на работа по трудово правоотношение за период от шест месеца след уволнението и размер на последно получено брутно трудово възнаграждение преди уволнението, и искът за обезщетение по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 23.01.2020г.-23.07.2020г., в общ размер възлизащ на сумата от 15 789.18 лева, съгласно данни от прието и неоспорено от страните заключение на ССЕ.
Поради изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение на районния съд следва изцяло да бъде отменено като неправилно, като вместо него бъде постановено ново, съгласно гореизложеното, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, ведно със законните последици.
Поради основателност на предявения иск и съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има право на направени в първоинстанционното производство разноски в размер на 1500 лева, за заплатено договорено адвокатско възнаграждение; както и на направени по въззивното производство разноски в размер на сумата от 1500 лева, съгласно договор за правна помощ. Като с оглед фактическата сложност на делото, и активното участие на процесуалния представител на ищеца, жалбоподател, във въззивното производство, въззивният съд не намира да са налице предпоставки по чл. 78 ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение заплатени в негова полза, с оглед направено възражение от процесуалния представител на въззиваемото дружество. Въззиваемото дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Пловдив, сумата от 345.78 лв, за държавна такса по въззивната жалба, както и 691.57 лв, за държавна такса за предявените искове, или общо по двете съдебни производства -сума от 1037.35 лв.,съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло, постановеното на 08.09.2020г.Решение № 260271 на Пловдивски районен съд, VІІІ гр. състав, по гражданско дело № 2877 по описа на съда за 2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
за НЕЗАКОННО уволнението,извършено на основание чл. 328 ал.1 т. 5 от
Кодекса на труда, със Заповед № 23 от 22.01.2020г. за прекратяване на трудов
договор, издадена от името на управителя на
„СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която, считано от 23.01.2020г. е
прекратено трудовото правоотношение с П.И.П., ЕГН **********, , с адрес ***-ра
2, назначен на длъжност „***“, с код по НКПД 2141 6*** в „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1528,бул.“Искърско шосе“№7,сграда 1,България, и като такова го ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА П.И.П., ЕГН **********, на предишната работа, която е изпълнявал преди уволнението, като „*****“, в „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1528,бул.“Искърско шосе“№7,сграда 1,България.
ОСЪЖДА „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1528,бул.“Искърско шосе“№7,сграда 1,България, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.П., ЕГН **********, , с адрес ***-ра 2, СУМАТА от 15 789.18 лв, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, за периода от шест месеца - 23.01.2020г. до 23.07.2020г.,ведно със законната лихва за забава, върху сумата на обезщетението, считано от депозиране на исковата молба пред съда-20.02.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, направени в първоинстанционното производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, направени във въззивното производство разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „СЕНСАТА ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1528,бул.“Искърско шосе“№7,сграда 1,България, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, в общ размер сумата от 1037.35 лв /хиляда тридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща държавни такси в двете съдебни производство, от която 691.57 лв /шестстотин деветдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, дължима държавна такса за завеждане на исковете в първоинстанционното производство, както и 345.78 лв, /триста четиридесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки/, дължима държавна такса за подаване на въззивната жалба за образуване на въззивното производство.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/