РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Перник , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500738 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба от К. Г. З. и „К. – В“ ЕООД чрез
пълномощникът им адв. В.К. против Решение № 260099 от 14.09.2020 г., постановено
по гр.д. № 4591 по описа на Районен съд – Перник за 2019 г., с което са уважени
предявените от „Брадърс гараж“ ЕООД установителни искове по чл.415 от ГПК, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.365 от ЗЗД и чл.141 от ЗЗД и предмет
незаплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги в периода м. април – м.
май 2018 г., дължими съгласно споразумение от *** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.06.2019
г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № ***
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3716/2019 г. по
описа на ПРС, като са осъдени за заплащане на деловодни разноски и разноски по
заповедното производство.
В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд относно липсата на нищожност на споразумението от *** г.,
тъй като нямало договор за поръчителство. Сочи се, че необосновано било прието за
установена липса на основание за подписване на процесното споразумение, като
поддържа, че не било доказано ищецът да е извършвал превоз за сметка на
жалбоподателите, за който твърди, че бил извършван от „К. – В“ ЕООД. Излага доводи,
че всяко взаимоотношение между търговци по повод и във връзка с осъществявана от
тях търговска дейност, можело да бъде установено само с издаването на фактура,
каквато не била издадена. Излагат се и доводи за недопустимост на
първоинстанционното решение, поради различна правна квалификация на претенцията
по заповедното и исковото производство.
1
С жалбата се моли решението да бъде отменено, като недопустимо, неправилно
и необосновано, и се постанови ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени,
като им се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Брадърс гараж“ ЕООД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
подала отговор на жалбата, в който е заявила становище за правилност и
законосъобразност на оспореното решение, като по изложени в отговора съображения
се иска от въззивната инстанция, първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като им се присъдят направените по делото разноски.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, не се
установяват недостатъци, които да водят до нищожност или недопустимост на
постановения съдебен акт, поради което и атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е
валидно. Атакуваното решение е постановено при наличие на всички процесуални
предпоставки и при липсата на процесуални пречки за възникването и упражняването
на правото на иск, поради което е и допустимо и следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи.
Пред районния съд са разгледани установителни искове по чл.415 от ГПК, с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.365 от ЗЗД вр. с чл.288 от ТЗ и чл.141 от
ЗЗД предявени от „Брадърс гараж“ ЕООД, с които е поискал от съда да признае за
установено, че съществува изискуемо солидарно вземане срещу „К. – В“ ЕООД и К. Г.
З. за сумата от 4242.00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
извършени транспортни услуги в периода м. април – м. май 2018 г., дължима съгласно
Споразумение от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.06.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № *** г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3716/2019 г. по описа на ПРС.
Ответното дружество „К. – В“ ЕООД е поддържало неоснователност на
предявения срещу тях иск, като е твърдяло липса на изискуеми реквизити в издадения
запис на заповед, като основание за неговата нищожност и е поддържал становище за
нищожност на представеното споразумение поради липса на основание. Твърдяло е, че
ищцовото дружество не било регистрирано като превозвач, не е извършвало никакви
превози от името и за сметка на „К. – В“ ЕООД и не е разполагало с ресурс за това.
Поискал е от съда исковата претенция срещу тях да бъде отхвърлена, като
неоснователна и им се присъдят направените разноски.
Ответницата К.З. е изразила идентично становище за неоснователност на
предявените искове, като е навела съображения за нищожност на записа на заповед и
на представеното споразумение. Поддържала е становище, че Търговският закон не
включвал поръчителството на физическо лице, което не е търговец, като способ за
обезпечаване на търговски сделки и е твърдяла липса на основание на договора за
поръчителство. По изложените в отговора на исковата молба доводи и съображения е
поискала предявените искове да бъдат отхвърлени и и се присъдят разноски.
Пернишкият окръжен съд като обсъди оплакванията и исканията в жалбата,
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
От представеното пред районният съд Споразумение от *** г. се установява, че
2
страните са постигнали споразумение, по силата на което ответника „К. – В“ ЕООД е
признал съществуващо в полза на ищеца вземане от 4242.00 лева във връзка с
извършен от „Брадърс Гараж“ ЕООД автомобилен превоз на товари. За обезпечаване
на паричното си задължение „К. – В“ ЕООД се е задължило да издаде запис на заповед,
както и осигури поръчител К. Г. З., управител и едноличен собственик на капитала на
ответното дружество. На същата дата първият ответник е издал и запис на заповед,
приложена по делото. Представеното споразумение е подписано и от ответницата К. Г.
З., като поръчител за обезпечаване на задължението на първия ответник.
Между страните не е имало спор, че до предявяване на исковете, не е изплатена
каквато и да е част от така посочената в споразумението сума.
Основният спорен въпрос, който е предмет на разрешаване и в настоящото
производство е свързан с подържаното и във въззивната жалба на ответниците
твърдение за нищожност на това споразумение поради липса на основание.
Ищецът основава своята претенция на сключено с ответника Споразумение от
*** г. Твърди, че първия ответник е неизправна страна по него, тъй като не му е
заплатил в уговорения срок сумата от 4242.00 лева, представляваща стойността на
извършен автомобилен превоз на товари, а втората ответница, съгласно
споразумението има качеството на поръчител досежно неизпълненото задължение.
Ищецът основава своята претенция на сключено с първия ответник на *** г.
споразумение, което представлява договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. Съгласно
чл.365, ал.1 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор като си правят взаимни отстъпки. В този
смисъл спогодбата е двустранен договор и следва да е постигнато съгласие между
страните по въпросите, които урежда, волята на страните да е ясно изразена и да
обхваща съответните претенции по ясен и категоричен начин, като се констатира, че
чрез взаимни отстъпки страните са целели окончателното уреждане на възникналите
между тях спорни правоотношения.
Съгласно сключеното между страните Споразумение първия ответник е признал,
че към *** г. има задължение към ищеца в размер на 4242.00 лева, в следствие на
извършен от „Брадърс Гараж“ ЕООД автомобилен превоз на товари и се е съгласил да
ги заплати в срок до *** г., като за обезпечаване на задължението е подписал и запис
на заповед, както и е обезпечил вземането предмет на споразумението с поръчителство
от К. Г. З..
По своята правна същност това споразумение има силата на спогодба по
смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД, която изразява волята на подписалите я страни да
уредят имуществените си отношения по начина, посочен в него, поради което като
всеки друг договор и тя съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД има силата на закон за страните.
Вследствие декларативния ефект на извънсъдебната спогодба правоотношенията
между страните са такива, каквито същата ги прогласява и предвид, че спогодбата има
значението на юридически факт, релевантен за спорното право, съдът е длъжен да се
съобрази като зачете нейния материално правен ефект. Както правилно е посочил и
първоинстанционният съд с договора за спогодба страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.
Със спогодбата се цели да се избегне правен спор във връзка с предходни отношения
между страните, като спорещите се съгласяват да считат по между си, че
действителното правно положение е било и е такова, каквото го прогласява
спогодбата.
3
Предвид, че с предявените от ищеца искове се претендира признаване на
солидарна дължимост на поето от първия ответник задължение по силата на договора
за спогодба, то и споразумението от *** г. установява само признанието на първия
ответник за дължимата от него сума по извършен автомобилен превоз на товари, а
втората ответница обезпечава вземането с поръчителство. В тази връзка и като се
съобрази с установената непротиворечива съдебна практика въззивният съд приема, че
спогодбата води до погасяване на съществуващите преди нея правоотношения и до
възникване на нови, поети със самата спогодба като при иск основан на спогодбата е
ирелавантно какви са били предходните правоотношения между страните. Ето защо,
изложените във въззивната жалба доводи на ответниците, за липса на основание за
подписване на споразумението също са неоснователни.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че сключената между страните
спогодба е валидна и предявеният от ищеца въз основа на нея установителен иск е
основателен, поради което и правилно този иск е уважен от първоинстанционния съд.
Що се касае до изложените във въззивната жалба доводи за недопустимост на
оспореното решение, поради различната правна квалификация на претенцията по
заповедното и исковото производство, то същите са неоснователни. Видно от
приложеното към първоинстанционното производство ч.гр.д. № 03716/2019 г. по описа
на ПРС, в депозираното пред районният съд заявление от „Брадърс гараж“ ЕООД с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в т.12 от същото,
ищецът изрично е посочил, че вземането произтича от извършен автомобилен превоз
на товари, възложен от „К. – В“ ЕООД и споразумение от *** г., което е и приложено
към заявлението. В действителност в издадената в полза на ищеца заповед № *** г.,
заповедният съд е посочил, че вземането предмет на издадената заповед произтича от
извършен от „Брадърс Гараж“ ЕООД автомобилен превоз на товари, възложен от „К. –
В“ ЕООД, но този пропуск на заповедния съд не може да бъде вменен във вина на
ищеца, който изрично в заявлението е посочил, че вземането предмет на заявлението
произтича от извършен автомобилен превоз на товари, възложен от „К. – В“ ЕООД и
споразумение от *** г., поради което настоящият въззивен състав намира, че е налице
идентичност между заповедното и исковото производство и предявеният иск е
допустим.
По останалите наведени във въззивната жалба оплаквания настоящата
инстанция намира, че по силата на чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на
обжалваното решение, тъй като не намира основание да приеме друга фактическа
обстановка, въз основа на която да достигне до различни правни изводи.
Предвид изложеното и като установява, че изводите за основателност и
доказаност на ищцовите претенции съответстват на изводите на въззивния съд,
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят и направените от него разноски за въззивната инстанция, представляващи
заплатено от него адвокатско възнаграждение в размер на 520.00 лева.
С оглед цената на иска въззивното решение по процесното търговското дело –
арг. чл.286 от ТЗ и чл.365, т.2 от ГПК не подлежи на касационно обжалване по
правилата на чл.280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260099 от 14.09.2020 г., постановено по гр.д. № 4591 по
описа на Районен съд – Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „К. – В“ ЕООД, ЕИК ********* и К.
Г. З., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „БРАДЪРС ГАРАЖ“ ЕООД, с ЕИК
********* сумата от 520.00 /петстотин и двадесет/ лева, представляваща направени
разноски във въззивна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5