Определение по дело №11283/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 21701
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 11 декември 2019 г.)
Съдия: Елица Йорданова Стоянова
Дело: 20191100511283
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

        , гр. София, 24.09.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА  АНДРЕЕВА

                                                                 РАДОСТ  БОШНАКОВА

             

Разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова в. ч. гр. д. № 11283 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 274  ал. 1 т. 2, вр. чл. 577 от ГПК, по частна жалба, вх. № 18-00-131/ 06.08.2019 г., подадена от В.В.И. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, срещу определение № 640/ 20.05.2019 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на отбелязване или заличаване на възбрана с вх. № 86567/ 18.12.2018 г. на ЧСИ М.Б.. Съобразно изложените в жалбата оплаквания, отказът на съдията по вписванията е незаконосъобразен и неправилен, тъй като жалбоподателката е придобила правото на собственост по изп. д. № 20187830400176 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.с район на действие СГС, с рег. № 925 на КЧСИ, което изпълнително производство и е било прехвърлено за продължаване от ЧСИ с рег. № 783, по силата на постановление за възлагане на недвижим имот – апартамент № 13, находящ се в гр. София, район „Красно село“, ул. „*****, състоящ се от две стаи, кухненски бокс, дневна – столова и сервизни помещения, с площ от 86.96  кв. м., заедно с мазе № 9 с площ от 5.47 кв. м., ведно с 5. 33 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – УПИ ХVІ – 430 А, 430 в кв. 288 по плана на гр. София, местността „Бул. България – Мотописта“, целия с площ от 1000 кв. м., вписано в СлВп гр. София с вх. Рег. № 6497/ 13.02.2019 г., акт № 143, т. ХІV, дело № 4435, имотна партида № 285986. Върху придобития от жалбоподателката недвижим имот имало вписана възбрана по изп. д. № 20188380406005 по описа на ЧСИ М. Б.преди постановлението за възлагане. Съгласно ТР от 10.06.2018 г. В.В.И. представлявала приобретател на имота, която разполагала с правен интерес да иска заличаване на вписаната възбрана, тъй като не и била противопоставима и не бранила чужди права. Настоява за отмяна на отказа, като въззивният съд разпореди вписване на възбраната от момента на депозиране на молбата пред съдията по вписванията.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдията по вписванията, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, предвид следното:

На 20.05.2019 г. В.В.И. е депозирала пред СлВп гр. София заявление за заличаване на възбрана върху недвижим имот с вх. рег. № 86567/ 18.12.2018 г., по изп. д. № 20188380406005 по описа на ЧСИ М. Б., позовавайки се на постановление за възлагане на недвижим имот от 23.01.2019 г., вписано в СлВп с вх. рег. № 6497/ 13.02.2019 г., издадено по изп. д. № 20187830400176 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.. Съдията по вписванията с поднадзорното определение отказал заличаването на възбраната поради липса на акт, подлежащ на вписване, както и предвид липсата на основание за заличаването и.

Според постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г. по тълк. дело № 1/2015 г. на ОСГТК на ВКС,  вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.

В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан също следва да бъде запазена, тъй като тя би имала своята, макар и по– ограничена по обхват, защитна функция дори в хипотеза, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, доколкото не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан.

         Наложената от ЧСИ М. Б.по изп. д. № 20188380406005 възбрана предхожда публичната продан на имота по изп. д. № № 20187830400176 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч., следователно е противопоставима на купувача по последната.

Освен това, жалбоподателката – купувач по публичната продан по изп. д. № 20187830400176 по описа на ЧСИ Р.Г.-Ч.претендира заличаване не на наложената възбрана не по изпълнителното производство, по което е насочено изпълнението върху процесния имот от него като конкуриращия взискател и проданта по което изпълнение е извършена, а по друго изпълнително производство, поради което жалбоподателката, макар и да се легитимира с влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот от публичната продан, не може да иска нейното заличаване. Възбраната брани правата на взискателя, по чието искане е наложена по конкретното изпълнително производство, поради което същата би следвало да бъде заличена по негово искане. Не е налице също така писмено нареждане на ЧСИ М. Б.за заличаване на вписването на възбраната, въз основа на което по арг. от чл. 31, ал. 1 и 2 от ПВп съдията по вписванията да може да извърши заличаване съгласно чл. 32 от ПВп. Необходимостта от тях в случая следва не само от посочената разпоредба, която е от императивен порядък, но и от задължителното за съдилищата разрешение, дадено в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което съдията по вписванията не разполага с правомощието да извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване, отбелязване или заличаване се иска.

При тези съображения се налага извода за неоснователност на жалбата.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. № 18-00-131/ 06.08.2019 г., подадена от В.В.И. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител, срещу определение № 640/ 20.05.2019 г. на съдия по вписванията при СРС, с което е отказано извършването на отбелязване или заличаване на възбрана с вх. № 86567/ 18.12.2018 г. на ЧСИ М.Б. по изп. д. № 20188380406005.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на въззивницата пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                              

                                                                          2.