Решение по дело №1385/2021 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 445
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20211320101385
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. В., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320101385
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, чрез
адв. В.Г., САК, против Г. Я. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ № 3, вх. А, ап.
14, установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с
чл. 92 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца че по повод договор за мобилни услуги от дата 10.05.2018 г.,
сключен с ищеца /мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД/, ответникът е абонат на дружеството -
ищец и титуляр по мобилен номер +359********* с избрана абонаментна програма Интернет
20,99 със срок на действие 24 месеца до 10.05.2020 г. Абонатът се е възползвал от
предоставената му възможност и е сключил и Договор за лизинг от същата дата 10.05.2018
г., по силата на който е взел мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G
Grey за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8.99
лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Видно от точка 7, раздел
2 от Договора е, че стандартната цена на устройството без абонамент е 459.90 лв., а тази с
избрания абонамент е 215.76 лв. - отстъпката, която абонатът е получил възлиза на сума в
размер на 244.14 лева.
Сочи се, че съгласно втори договор за мобилни услуги от дата 17.11.2018 г., сключен
с мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД, ответникът е абонат на дружеството-ищец и титуляр по
мобилен номер +359********* с избрана абонаментна програма Тотал 26,99 със срок на
действие 24 месеца до 17.11.2020 г. Абонатът се е възползвал от предоставената му
възможност и е сключил и Договор за лизинг от същата дата 17.11.2018 г., по силата на
1
който е взел мобилно устройство HUAWEI Y6 2018 Dual Blue за период от 23 месеца срещу
заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 8.99 лв., съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор. Видно от точка 7, раздел 2 от Договора е, че
стандартната цена на устройството без абонамент е 399.90 лв., а тази с избрания абонамент е
215.76 лв. - отстъпката, която абонатът е получил възлиза на сума в размер на 184.14 лева.
Излага се, че за отчетния период на потребление 05.02.2019 г. – 04.04.2019 г.
абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на Т.Б. дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 305.88 лв. по издадените Фактури -
№ **********/05.03.2019 г.; **********/05.04.2019 г.
Поддържа се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 305.88 лв., е ангажирало договорната
отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл. 75, вр.
с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал крайна фактура
№ **********/05.06.2019 г. с начислена неустойка в размер на 667.10 лв., от които 356.33
лв. са предмет на установителния иск.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди ответникът не е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца сумите за месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги, така както са фактурирани. При наличието на неплатени
месечни задължения на абоната, Операторът го уведомява по реда на чл. 31а от Общите
условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура.
При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смс-
известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
Сочи се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 30.05.2019 г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Посочено е в исковата молба, че ответникът е в неизпълнение на договорите си, като
същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва: Интернет 20,99
за мобилен номер +359********* до 10.05.2020 г., съгласно Договора от дата 10.05.2018 г. и
Тотал 26,99 за мобилен номер +359********* до 17.11.2020 г., съгласно Договора от дата
17.11.2018 г.
Излага се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния
оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
2
съдържаща се и в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в
крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.
Предвид влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на
потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно
прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 356.33
лв. е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т. 11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги.
Поддържа се, че претендираната неустойка в размер на 356.33 лв., представляваща
стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван
номер съгласно т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, съответно в т. III-3 от
Допълнителното споразумение, в случай на прекратяване на подписан договор преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на
задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него, същият е длъжен
да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване (1) неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора
до изтичане на уговорения срок, като сумата не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в случай, че е предоставяна
отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи и възстановяване на част от
стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора. (3) В
случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на оставащия срок на
договора. Сочи се, че уговорената клауза е в унисон с предписанията на Комисия за защита
на потребителите и с уговореното в постигнатата спогодба.
Посочен е начинът на формиране на претендираната неустойка в размер на 356.33
лева, а именно:
За абонаментен план Интернет 20,99 към мобилен номер +359********* се дължи
неустойка в размер на 62.44 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.81 лв. х 3 = 62.44
лв. Към абонаментния план е начислена и неустойка за ползване на устройство TABLET
HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G Grey в размер на 106.18 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора;
За абонаментен план Тотал 26.99 към мобилен номер +359********* се дължи
неустойка в размер на 67.47 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
3
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 22.49 лв. х 3 = 67.47
лв. Към абонаментния план е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y6
2018 Dual Blue в размер на 120.24 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз
основа на което е образувано ч. гр. д. № 2496/2020 г. по описа на ВдРС, и по което е
издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер 356.33 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
187.71 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер +359*********;
168.62 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер +359*********.
Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан. Твърди се в отговора на исковата молба, че в индивидуалния
договор в чл. 11 няма заложена такава клауза за три месечни вноски неустойка при
предсрочно прекратяване на кредита, доколкото в индивидуалния договор не е фиксиран чл.
11, а чл. 11 фигурира в приложението – ценова листа за абонаментни планове за частни и
корпоративни клиенти към договора. Сочи се, че не е видно как е определен размера на иска
и от какво произтича вземането на дружеството. Излага се, че в исковата молба /в
обстоятелствената част/ било посочено, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу лицето Марин Киров Николов
и било образувано гр. д. № 1983/2020 г. по описа на РС – Габрово, но не ставало ясно каква
е връзката на това лице с ответника, както и какво е отношението на това дело към
настоящото производство. Поддържа се в отговора, че при сключване на договора е била
налице неравноправна клауза, която е поставила в неравноправно положение ответника,
като тази клауза била свързана с промяна в дължимите стойности не предоставените на
лизинг продукти, които след прекратяване на договора вече са остойностени по други
стойности.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 2496/2020 г. по
описа на РС – В..
С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:
От представените в заповедното производство заверени копия на договори за
4
мобилни услуги и договори за лизинг е видно, че ответникът е сключил два броя договори с
ищеца Т.Б. ЕАД от дата 10.05.2018 г. и 17.11.2018 г. за ползване на мобилни номера
+359********* и +359********* по избрани абонаментни програми Интернет 20.99 и Тотал
26.99, с месечни абонаментни такси в размер на по 20.99 лева с ДДС и 26.99 лева с ДДС за
срок от по 24 месеца.
Представени са два броя фактури за неплатени далекосъобщителни услуги и
лизингови вноски, както и издадена крайна фактура № ********** от 05.06.2019 г., в която
като основание за дължимост на сумата от 667.10 лева е посочено – неустойки предсрочно
прекратяване на договори за услуги, с краен срок за плащане 20.06.2019 г. Ищецът е
посочил в исковата молба, че от горната сума има интерес да претендира неустойка в размер
на 356.33 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Ищцовото дружество претендира плащане на начислена неустойка поради
предсрочно прекратяване на договори. Предмет на предявения иск е вземане, произтичащо
от договори за мобилни услуги и договори за лизинг от дата 10.05.2018 г. и 17.11.2018 г. за
ползване на мобилни номера +359********* и +359********* по избрани абонаментни
програми Интернет 20.99 и Тотал 26.99, с месечни абонаментни такси в размер на по 20.99
лева с ДДС и 26.99 лева с ДДС. Сроковете на договорите са за 24 месеца – до 10.05.2020 г. и
17.11.2020 г.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонни номера и мобилни устройства на
лизинг, при съответни месечни такси и условия и срок на действие на договорите, срещу
задължението за заплащане на уговорените цени на услугите - абонаментни такси и цени на
услуги извън включените в съответния тарифен план, също така и лизингови вноски за
закупените мобилни устройства. В договорите се съдържа описание на тарифният план,
ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
В договорите за мобилни услуги /стр. 2 от договорите/ е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в раздела на договора по вина
или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или
други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният
дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по
предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
5
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Договорите по своето съдържание отговарят на законовите изисквания за договори,
сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет,
срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната в
самите договори, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с
тях.
Видно от договорите за лизинг, сключени на 10.05.2018 г. и 17.11.2018 г., ищецът, в
качеството си на лизингодател предоставил на ответника – лизингополучател мобилни
устройства на стойност 215.76 лв. и 215.76 лв. с ДДС, които следвало да бъде платени на 23
месечни вноски. С подписване на договора, лизингополучателят декларирал, че
лизингодателят му е предал устройството, предмет на договора. В чл.12, ал. 2 от Общите
условия на договора за лизинг е уговорено, че месечните вноски и другите дължими
възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/
договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги сключени от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания.
В Общите условия на „Т.Б.” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги е предвидено, че когато потребител, с вече сключен и
действащ индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от
него услуги преминават на обща сметка и се заплащат по една фактура – т. 18. Съответно т.
23, б. „б” и „в” от Общите условия предвиждат абонатите да заплащат месечния абонамент,
който се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от
потребителя абонаментен план/програма/пакет, и месечна цена за ползвани услуги,
представляваща сумата от стойността на всички услуги, ползвани от потребителя през
дадения месец. В т. 26 и т. 27 от Общите условия е предвидено при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги да се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител – страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. Плащането
на посочената във фактурата сума се извършва в срока, указан в нея, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. В случай, че сумата по фактурата не е заплатена в срок,
Теленор има право да ограничи и/или спре достъпа на потребителя до услуга/услугите, с
изключение на достъпа до услугите за спешни повиквания, до заплащане на дължимите
суми. Съгласно чл. 19б, б. „в” от Общите условия Теленор има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е
6
платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор,
съответно съгласно Общите условия.
От страна на ответника не са представени доказателства за изпълнение на
договорените и отразени във фактурите парични задължения по договорите за абонаментни
такси, поради което съдът приема, че същият не е изпълнил поетите с договорите
задължения.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката.
Съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в
указания във фактурата срок задължението си към ищеца. Съгласно посоченото в
договорите, ако договорът бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане
на дължими суми, абонатът дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на
месечните такси.
В настоящият случай, абонатът - длъжник е сключил Договор за мобилни услуги с
ОПЕРАТОРА, като се е съгласил 24 месеца да заплаща месечна абонаментна такса срещу
задължението на последния да му предоставя достъп до мобилната мрежа. Абонатът е
подписал договор с конкретен ОПЕРАТОР, при условията уговорени в договора. При
сключване на договора, на абонатът са предоставени преференциални условия, за да получи
мобилно устройство, като същият е получил възможността да вземе мобилно устройство на
цена, по-ниска от пазарната, от която възможност длъжникът се е възползвал. Предвид
сключените 24-месечени абонаменти, абонатът е получил мобилните устройства на цена,
която е много по-ниска от пазарната, но с оглед задължение на потребителя да запази
облигацията за 2 години.
Следва да се има предвид още, че абонатът е имал свободата да сключи безсрочен
абонамент, както и да вземе предплатена СИМ карта, щом като не е искал да се обвърже с
договор за 24 месеца, но тогава не би получил отстъпките и условията, който следват от
срочния абонамент. Устройствата са предоставени по повод и поради това, че ответницата е
избрала „Т.Б.“ ЕАД за свой доставчик на мобилни услуги. При положение, обаче, че
абонатът е променил решението си и е преустановил изпълнението на задълженията си по
договорите, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за
закупуване на устройства на специални, по- ниски цени. Ето защо тази клауза от договора
не води до заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а
възстановява баланса в отношенията.
В конкретния случай, ответницата е получила повече от това, което е престирала по
договора. Най-малкото тя е придобила собствеността на мобилното устройство, като не е
заплатил цената, която се дължи.
Неоснователно е възражението на ответницата, че не е видно как е определен
размера на иска. Видно от неустоечните клаузи в договорите, начинът на формиране на
7
претендираната неустойка в размер на 356.33 лева е следният:
За абонаментен план Интернет 20,99 към мобилен номер +359********* се дължи
неустойка в размер на 62.44 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 20.81 лв. х 3 = 62.44
лв. Към абонаментния план е начислена и неустойка за ползване на устройство TABLET
HUAWEI MediaPad ТЗ 10 4G Grey в размер на 106.18 лв., представляваща такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора;
За абонаментен план Тотал 26.99 към мобилен номер +359********* се дължи
неустойка в размер на 67.47 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 22.49 лв. х 3 = 67.47
лв. Към абонаментния план е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y6
2018 Dual Blue в размер на 120.24 лв., представляваща такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия
срок на договора.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в общ
размер на 356.33 лева, представляваща неустойка по договори, сключени между ответника и
ищеца.
Съдът намира, че не се претендират суми основани на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Неустойката не се формира от стандартните за договора месечни
абонаментни такси за всяка СИМ карта до края на договора. Точно обратното- ищецът
претендира стойността на 3-месечни абонаментни такси без ДДС (3 х 20.81 лева, 3 х 22.49
лева), както и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора
за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. Чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП е
насочен към избягване понасянето на прекомерни тежести върху икономически по-слабата
страна. Заключение за несъразмерност на дължимото обезщетение, договорено като
неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведено по правилата на житейската
логика. Видно е, че процесните договори са сключени на дата 10.05.2018 и 17.11.2018 г. и са
със срок на действие 24 месеца до 10.05.2020 г. и 17.11.2020 г. Неизпълнението на абоната
започва считано от месец 02/2019 г., т. е същият не е заплатил месечните абонаментни такси
дори за половината от срока на договорите. Вследствие на това търговецът е прекратил
предсрочно процесния абонамент. Съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът
ще се лиши от съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
8
мобилни услуги за период от приблизително две години. Именно така уговорената сума за
неустойка цели постигане на основните функции на неустойката - превантивна - да
стимулира страната да изпълни задължението си, обезпечителна - да осигури точното
изпълнение на договора и обезщетителна - да компенсира вредите, възникващи за кредитора
от неизпълнението на договора. При положение, че на търговеца не е заплатена нито една
месечна абонаментна такса и доколкото неговото първоначално очакване е да получи 24
такива (колкото месеца е срокът на договора), то заплащането на обезщетение в размер на 3-
месечни абонаментни такси не може да бъде прекомерно и необосновано високо. На
следващо място, видно от т. 7 от договора е, че процесното устройство е предоставено на
абоната на обща лизингова цена с абонаментния план в размер на 215.76 лв. към мобилен
номер +359*********, докато стандартната цена на устройството е 459.90 лв. и на цена от
215.76 лв. към мобилен номер +359*********, докато стандартната цена на устройството е
399.90 лв. Т. е. търговецът е направил отстъпка на абоната в размер на 244.14 лв., съответно
184.14 лв., само и доколкото последният е сключил абонамент за 24 месеца. При положение,
че абонатът е преустановил заплащането на дължимите от него суми, не е обосновано
същият да се ползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на
устройства на специални, по-ниски цени.
Неустойката е индивидуално договорена в сключените договори, като ясно е посочен
начина на формирането й - същата представлява трикратния размер на месечната такса.
Отделно в договорите изрично е уговорена следната клауза: „(б) в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща
на оставащия срок на договора.“ Така определена, неустойката не противоречи на добрите
нрави, нито поставя потребителя в неравноправно положение. Същата служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неоснователно е и възражението на ответницата относно посоченото в
обстоятелствената част на исковата молба, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу лицето Марин Киров Николов
и било образувано гр. д. № 1983/2020 г. по описа на РС – Габрово, но не ставало ясно каква
е връзката на това лице с ответника, както и какво е отношението на това дело към
настоящото производство. Видно от адресната част и петитума на исковата молба е, че
ответник по делото е Г. Я. Т., това е видно също и от приложеното по делото ч.гр.д. №
2496/2020 г. по описа на РС – В., както и от представените по заповедното производство
договори и фактури. Посоченото по-горе в обстоятелствената част на исковата молба име на
друго лице и номер на дело по описа на РС – Габрово, съдът счита за техническа грешка, но
въпреки същата за настоящия състав не съществува съмнение относно имената на ответника
по настоящото дело, нито пък съществува съмнение относно заповедното производство,
9
продължение на което е настоящото такова.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че ответницата дължи претендираната
неустойка, поради което предявеният иск ще следва да бъде уважен за сумата от 356.33 лева.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на направените
разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото
ответницата следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева за внесена държавна
такса, 180.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен
представител/. Ответницата следва да заплати направените в заповедното производство
разноски, съразмерно с уважената част от иска, които разноски възлизат на сумата в общ
размер от 205.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и 180.00 лева - адвокатско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Я. Т. с ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. „П.“ № 3, вх. А, ап. 14, че дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. 4“, Б.п. С., сграда 6, сумата от 356.33 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които:
187.71 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер +359*********;
168.62 лв. за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
мобилен номер +359*********.
ОСЪЖДА Г. Я. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ № 3, вх. А, ап. 14 да
заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„М. 4“, Б.п. С., сграда 6, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д №
2496/2020 г. по описа на РС - В. в размер на 205.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и
180.00 лева - адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Г. Я. Т. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „П.“ № 3, вх. А, ап. 14 да
заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.
„М. 4“, Б.п. С., сграда 6, сумата в общ размер от 505.00 лева /25.00 лева за внесена държавна
такса, 180.00 лева адвокатско възнаграждение и 300.00 лева разноски за особен
представител/ - направени разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от връчването
10
му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 2496/2020
г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11