РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 2534
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 181463 от 27.07.2017 г., постановено по
гр.дело № 41203/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в, е признато за установено
по предявения от ищеца Р.Р.С., ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ с рег. №
812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали иск с правно основание
чл. 422 ГПК, че ответникът „М.Г.“ ООД, ЕИК ******дължи в полза на ищеца сумата
от 6280,90 лева, представляваща общ размер на разноските, начислени по
изпълнително дело № 20128120402241 по описа на ЧСИ Р.Р.С., рег. № 812 в КЧСИ.
За горепосочената сума е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20122/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 66 състав
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
„М.Г.“ ООД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищеца Р.Р.С., ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ
с рег. № 812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали сумата от 525,62
лева – разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса в
първоинстанционното производство и сумата от 125,62 лева, представляваща
разноски за държавна такса в заповедното производство.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5124545/22.08.2017 г. от ответника „М.Г.“ ООД, ЕИК ******, в която
са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен
акт. В жалбата се излагат съображения, че в патримониума на частния съдебен
изпълнител не съществува материалното право да търси заплащането на простите
авансови такси от длъжника по изпълнителното дело, поради което жалбоподателят
счита, че ищецът не е легитимиран да води такъв иск, респективно че обжалваното
първоинстанционно решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. На
следващо място се поддържа, че първоинстанционното решение е и неправилно. В
тази връзка се сочи, че преди да възникне право на ЧСИ да претендира
заплащането на пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да има реално
извършени действия по изпълнението и събрана сума от дължимата от длъжника
такава. Поддържа се също, че изпълнителното делото е било образувано пред друг
съдебен изпълнител и на основание чл. 427, ал. 2 ГПК е изпратено на ищеца за
извършване на опис и продажба на вещи на длъжника, намиращи се в района му на
действие, като в тази връзка се сочи, че таксата, която е следвало да получи
ищеца е тази за извършеното от него действие, а именно публична продан на
недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Кърджали, но не и
такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Излагат се съображения, че процесуалната фигура
„длъжник“ възниква с образуването на изпълнително производство по молба до
частен или държавен съдебен изпълнител, към която е приложен изпълнителен
титул, както и че след придобиване на това качество длъжникът отговаря, на
основание чл. 79 ГПК, за сторените в изпълнителното производство разноски, но
тази отговорност съществува само докато правният субект е длъжник. В тази
връзка се сочи, че взискателят по процесното изпълнително дело е поискал
прекратяване на същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК, както и че с
факта на прекратяване на изпълнителното дело отпада и задължението на
ответника, в качеството му на длъжник, да заплати начислените в изпълнителното
производство такси.
Поддържа се, че за извършените от ищеца, в качеството му
на ЧСИ изпълнителни действия, последният е получил дължимата се сума, видно от
т. 2 на разпределението, находящо се на стр. 519 от изпълнителното дело. В тази
връзка се сочи, че след осребряването на имуществото на длъжника правомощията
на ЧСИ С. по процесното изпълнително дело са изчерпани.
Моли се за обезсилване на обжалваното първоинстанционно
решение, евентуално, в случай, че въззивният съдебен състав счете решението за
допустимо, се иска неговата отмяна и отхвърляне на исковата претенция в цялост.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна Р.Р.С., ЕГН **********, в качеството му на ЧСИ с рег. № 812
в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали не е депозирал отговор на
въззивната жалба.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание въззивникът „М.Г.“ ООД, ЕИК ******не се явява и не се представлява.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна – адв. К., оспорва
подадената въззивна жалба, моли за отхвърляне на въззивната жалба и за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран на 12.04.2016 г.
със заявление по чл. 410 ГПК от Р.Р.С., в качеството му на ЧСИ с рег. № 812 в
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали, с което е поискано да бъде
разпоредено от заповедния съд, длъжникът „М.Г.“ ООД, ЕИК ******да заплати на
заявителя сумата от 6280,90 лева, представляваща размера на такси, начислени по
изпълнително дело № 20128120402241 по описа ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ, чиято
стойност е отразена в сметка № 00000067809/07.09.2015 г. и начислена с фактура
№ **********/07.09.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от 6280,90
лева, считано от 12.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
На 18.04.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното въз основа на заявлението
ч.гр.д. № 20122/2016 г., по описа на СРС, 66 състав, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора Р.Р.С., в качеството му на ЧСИ с рег. № 812 в
КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали, посочената в заявлението сума,
както и разноските по делото.
Срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК е подадено възражение в срок от страна на длъжника „М.Г.“
ООД, ЕИК ******. Във връзка с горното на заявителя Р.Р.С., в качеството му на
ЧСИ с рег. № 812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Кърджали е указано,
че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземанията си. В указания срок
и по реда на чл. 422 ГПК кредиторът е предявил иск срещу „М.Г.“ ООД, ЕИК
******за претендираната в заявлението сума.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми. В тази връзка неоснователно се явява искането на
жалбоподателя за обезсилване на обжалваното решение, поради неговата
недопустимост, с мотив, че в патримониума на частния съдебен изпълнител не
съществува материалното право да търси заплащането на простите авансови такси
от длъжника по изпълнителното дело, поради което жалбоподателят счита, че
ищецът не е легитимиран да води такъв иск. Съществуването на претендираното от
ищеца с исковата молба материално право е въпрос по съществото на спора, т.е.
такъв по основателността на иска, а не по неговата допустимост. По този въпрос
съдът дължи произнасяне с окончателния си съдебен акт. Следва да бъде посочено
също, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна
претендира, но и правната сфера на другата страна, която затова отрича
претендираното право, защото то засяга определени нейни права. Всяка от двете
страни разполага с право на иск, за да може да защити това свое право, което
според нея се накърнява от правния спор. От това логично следва, че всеки,
който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може, като
упражни пръв правото си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна
по спора в ролята на ответник. Видно от изложеното в исковата молба, ищецът се
легитимира като кредитор на вземане, спрямо ответника. От страна на ищеца са
изложени факти относно вида и начина на формиране на претенцията както и
относно основанието, на което същата се претендира от ответника. Предвид
горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният
съд е бил сезиран с валидна и допустима искова молба, по която е дължал
произнасяне, респективно решението му е допустимо.
По съществото на спора, въззивният съд намира следното
от фактическа и правна страна:
От приобщените по делото писмени доказателства се
установява, че на 07.08.2012 г. „Централна кооперативна банка“ АД е подала
молба до ЧСИ Г.Д.с рег. № 781 КЧСИ, район на действие Софийски градски съд за
образуване на изпълнително дело против длъжника „М.Г.“ ООД, ЕИК ******. Към
молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 10.06.2012 г. по гр. д. № 26362/2012
г. по описа на Софийски районен съд, с който длъжникът е осъден да заплати в
полза на кредитора сумата от 119858,03 лева, представляваща главница по
извлечение от счетоводни книги по договор за предоставяне на овърдрафт от
05.02.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2012
г. до окончателното изплащане ѝ изплащане, сумата от 13 287,31 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 21.02.2012 – 09.05.2012 г., сумата
от 318,15 лева, представляваща разноски за нотариална покана и застраховка на
недвижим имот, както и сумата от 4453,27 лева разноски по делото.
В същия изпълнителен лист като длъжник е посочено
дружеството „М.Г.“ ООД, ЕИК ******. Във връзка с молбата е образувано
изпълнително дело № 20127810400780 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ с
район на действие Софийски градски съд.
С молба от 08.11.2012 г., взискателят по изпълнително
дело № 20127810400780 – „Централна кооперативна банка“ АД, на основание чл.
427, ал. 2 ГПК и предвид необходимостта от извършване на изпълнителни действия,
изразяващи се в извършване на опис и публична продан на възбранен по делото
недвижим имот, собственост на длъжника, находящ се в гр. Кърджали и опис и
публична продан на движимите вещи находящи се в същия недвижим имот, е поискал
изпълнителното дело да бъде прехвърлено в съдебен район на действие Окръжен съд
– Кърджали при ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ.
Във връзка с горната молба и на основание чл. 427, ал. 2 ГПК изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ и е
образувано под нов номер, а именно 20128120402241.
По горепосоченото изпълнително дело е извършен опис на
недвижим имот, собственост на длъжника „М.Г.“ ООД, ЕИК ******, находящ се в гр.
Кърджали, складова зона – Юг и представляващ дърводелски цех, състоящ се от
гатерен цех с площ 313,49 кв. м., монтажна работилница с площ 27,58 кв.м., офис
на началник производство с площ от 19,12 кв. м., както и складове за перлит /в
груб строеж/ с обща площ 220 кв. м., оформени като помещения по следния начин:
склад за перлит, производствена клетка – подготвителен, склад за перлит и
работилница за заточване на режещи инструменти, ведно със съответните идеални
части от правото на собственост върху УПИ –V в квартал 81 по плана на складова
зона – Юг, гр. Кърджали.
След извършения опис е насрочена публична продан на
описаното по-горе недвижимо имущество, която е проведена от 14.03.2014 г. до
17:00 часа на 14.04.2014 г. при начална цена, от която да започне наддаването в
размер на 56 000,76 лева. Във връзка с така разгласената публична продан
постъпило наддавателно предложение от Р.М.И., ЕГН **********, с което е
предложена цена в размер на 56 200 лева. С протокол за обявяване на
наддавателни предложения от 15.04.2014 г. по и.д. 20128120402241, ЧСИ Р.С.,
рег. № 812 в КЧСИ обявил за купувач на описаното по-горе недвижимо имущество
лицето Така обявената и проведена
публична продан е обявена за нестанала с Протокол от 22.02.2013 г. по и.д. № 20128120402241,
Р.М.И.,
ЕГН **********, за сумата от 56 200 лева.
На постъпилата
от проведената по изпълнителното дело сума е извършено разпределение от страна
на съдебния изпълнител, обективирано в протокол от 09.05.2014 г. Извършеното
разпределение е обжалвано, като с решение от 11.06.2014 г., постановено по
в.гр.д. № 174/2014 г. по описа на ОС-Кърджали, потвърдено с решение от
03.11.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1138/2014 г. по описа на Апелативен съд
– Пловдив, II граждански
състав, същото е било отменено и делото върнато на ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ
за извършване на ново разпределение.
В изпълнение на горепосочените съдебни решения е
извършено ново разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума,
обективирано в протокол за разпределение от 10.11.2014 г. Видно от протокола за
разпределение става ясно, че частният съдебен изпълнител не е разпределил сума
в полза на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД, тъй като не е останал
остатък за разпределение. Извършеното разпределение е обжалвано, като с решение от
10.03.2015 г., постановено по в.гр.д. № 24/2015 г. по описа на ОС-Кърджали,
потвърдено с решение от 29.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 240/2015 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив, жалбата е оставена без уважение, с което
извършеното разпределение е влязло в сила.
С молба от 03.08.2015 г. взискателят „Централна
кооперативна банка“ АД е уведомил ЧСИ, че общият дълг по изпълнително дело 20128120402241
с длъжник „М.Г.“ ООД, ЕИК ******е изцяло изплатен към взискателя, поради което
и на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК моли изпълнителното производство да
бъде прекратено.
Във връзка с горепосочената молба и протокол от
07.09.2015 г., ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ е прекратил производството по
изпълнително дело 20128120402241 и вдигнал служебно наложените възбрани и
запори.
За незаплатените от длъжника такси във връзка с
изпълнението ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ издал сметка № 00000067809/07.09.2015
г. и фактура № **********/07.09.2015 г., които предявил на длъжника за плащане,
с оглед на обстоятелството, че вземанията по изпълнителния лист, послужил за
образуване на и.д. 20128120402241 са изплатени от длъжника „М.Г.“ ООД, ЕИК ******директно
на взискателя „Централна кооперативна банка“ АД
При така очертаната фактическа обстановка, въззивният
съд намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява, че
длъжникът по изпълнително дело 20128120402241 по описа ЧСИ Р.С., рег. № 812 в
КЧСИ „М.Г.“ ООД, ЕИК ******е изпълнил задължението си по изпълнителен лист,
издаден на 10.06.2012 г. по гр. д. № 26362/2012 г. по описа на Софийски районен
съд, директно на взискателя по делото „Централна кооперативна банка“ АД след
образуване на изпълнителното дело. В тази връзка се налага извод, че плащанията
са извършени от длъжника – ищец след образуване на изпълнителното производство
и същия на общо основание дължи заплащането на такси и разноски в полза на
съдебния изпълнител във връзка с предприетото принудително изпълнение. Същото
се извежда на първо място от разпоредбата на чл. 79 ГПК, съгласно която
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, изброени
в ал. 1, т. 1-3 от същата разпоредба, какъвто не е настоящият. В този ред на
мисли е необходимо да бъде посочено, че отговорността на длъжника за разноски в
изпълнителното производство е различна в зависимост от това, дали
изпълнителният лист е предявен пред държавен или частен съдебен изпълнител.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, която предвижда, че върху сумата, която длъжникът е
погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира, е приложима
единствено по отношение на делата, образувани пред държавен съдебен изпълнител.
Този извод се извежда на първо място от систематично място на същата, която се
намира в раздел II от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, озаглавена Такси по съдебно изпълнение, събирани от
държавните съдебни изпълнители, и на второ място от факта, че относно таксите
по съдебно изпълнение, събирани от частните съдебни изпълнители е предвидена
специална уредба в ЗЧСИ и Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. В този
смисъл е и съдебната практика /Решение №
640/04.10.2010 г. на ІV-то ГО на ВКС по гр. дело №920/2010 г./, според която
такса по чл. 26 от Тарифата се дължи по всяко изпълнително дело за парични
притезания, независимо дали сумата в размер на вземането е платена от длъжника
директно на взискателя или е постъпилата по сметка на съдебен изпълнител, като
решението е категорично, че таксата се дължи от длъжника. Потвърждение на
горните изводи е и приетото с решение № 13014 от 02.12.2015 г., постановено по
административно дело № 4389/2015 г. Върховният административен съд на Република
България - петчленен състав - I колегия, с което е прието, че след като е
образувано изпълнително производство, независимо от способа и механизма на
погасяване (със или без участието на частен съдебен изпълнител, тоест
изпълнение пряко на взискателя или чрез постъпване на сумата по изпълнителното
дело), сумата се счита "събрана" от този съдебен изпълнител за
погасяване на задължението, като това е така, тъй като изпълнението на
паричното вземане следва по време започването на изпълнително производство по
смисъла на чл. 426, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като
длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист пред
съдебен изпълнител и в хода на това производство.
Видно от събраните по делото доказателства ЧСИ Р.С.,
рег. № 812 в КЧСИ е извършил действия по принудително изпълнение, изразяващи се
в извършване на опис, публична продан и разпределение на постъпила в резултат
на проведената публична продан сума, поради което неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателят, че такси в полза на ищеца – съдебен изпълнител
не се дължат, тъй като от последния не са извършени действия по изпълнението.
Неоснователно се явява и възражението, изложено с
въззивната жалба, че за извършените от ищеца, в качеството му на ЧСИ
изпълнителни действия, последният е получил дължимата се сума, видно от т. 2 на
разпределението, находящо се на стр. 519 от изпълнителното дело. В тази връзка
следва да бъде посочено следното: на първо място цитираното от жалбоподателят
разпределение от 09.05.2014 г. е отменено с влязъл в сила съдебен акт, като на
ЧСИ е разпоредено да извърши ново разпределение на постъпилата по
изпълнителното дело сума от публична продан. На следващо място следва да се
посочи, че от документите по делото се установява, че от страна на ЧСИ Р.С.,
рег. № 812 в КЧСИ е извършено ново разпределение на постъпилата по
изпълнителното дело сума, обективирано в протокол за разпределение от
10.11.2014 г., като видно от това разпределение в полза на взискателя „Централна
кооперативна банка“ АД са разпределени единствено разноски, сторени от същия по
изпълнителното дело, но не и суми по вземанията по послужилия за образуване на
делото изпълнителен лист, поради липса на остатък на сума за разпределение.
Действително в полза на ЧСИ Р.С., рег. № 812 в КЧСИ е разпределена сума по т.
26 ТТРЗЧСИ, представляваща пропорционална такса за събиране на парично вземане,
но същата е разпределена и събрана не за задължения към взискателя „Централна
кооперативна банка“ АД, а за събрани и разпределени суми по задължения на
длъжника към присъединените кредитори Община Кърджали и ТД на НАП – София.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че с
факта на прекратяване на изпълнителното дело отпада и задължението на
ответника, в качеството му на длъжник, да заплати начислените в изпълнителното
производство такси. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 79 ГПК
ясно разпорежда, че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен
в случаите, изброени в ал. 1, т. 1-3 от същата разпоредба, какъвто не е
настоящият. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
каквато именно е хипотезата в процесния случай, от което следва извод, че
доколкото длъжникът – ответник е заплатил задълженията си към взискателя „Централна
кооперативна банка“ АД след започване на изпълнителното производство, то на
общо основание за негова сметка следва да останат неплатените разноски по
изпълнението.
За установяване размера на претендираните вземания по
делото са приобщени писмени доказателства, а именно сметка № 00000067809/07.09.2015
г. и фактура № **********/07.09.2015 г., от които се установява и именно за
какви такси по изпълнителното дело е останал задължен длъжникът след неговото
прекратяване.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен
състав намира, че претенцията на ищеца, предявена с исковата молба е
основателна и правилно е уважена от първоинстанционния съд.
Предвид горното въззивната жалба се явява неоснователна,
а решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата
страна, която е поискала присъждането на такива до приключване на последното
заседание пред настоящата съдебна инстанция и е представила доказателства за
извършени такива.
В тази връзка въззивникът „М.Г.“ ООД, ЕИК ******следва
да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемата страна Р.Р.С., ЕГН **********,
в качеството му на ЧСИ с рег. № 812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд –
Кърджали сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 181463 от 27.07.2017
г., постановено по гр.дело № 41203/2016 г. по описа на СРС, ГО, 66 с-в.
ОСЪЖДА „М.Г.“ ООД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на Р.Р.С., ЕГН **********,
в качеството му на ЧСИ с рег. № 812 в КЧСИ с район на действие Окръжен съд –
Кърджали сумата от 400,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.