Р Е Ш Е Н И Е
27.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
II
гр. отделение
Районен съд – Дупница състав
26.02. 2020
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1814 2019
дело № по описа за г.
„Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев " №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бончев, е
предявило срещу А.А.В.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 от ГПК. Искането е да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 589,
99 лв. – главница по договор за потребителски кредит № *********/09.01.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателно изплащане на задължението; 94, 42 лв. – възнаградителна /договорна/
лихва за периода 05.04.2017 г. – 07.03.2018 г.; 28, 19 лв. - такса за оценка на
кредитното досие; 143, 24 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у
дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 334, 32 лв. -
такса за използване на услуга „Кредит у дома" за събиране на дължимите
суми по местоживеене; 96, 36 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.04.2017
г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и
разноските по делото.
Ищецът
твърди, че на 09.01.2017 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и А.А.В.
e сключен договор за потребителски кредит № *********, съгласно който
кредиторът отпуснал сума в размер на 700 лв., а кредитополучателят се задължил
да я върне, ведно с уговорените лихви и такси. Съгласно чл.27 от договора с
подписването му кредитополучателят декларирал получаването на сумата, предмет
на кредита. Ответникът се задължил да върне на 60 седмични погасителни вноски
по 24, 51 лв. сумата 1470, 15 лв., които съставляват изплащане на главницата,
фиксирана договорна възнаградителна лихва в размер на 138, 08 лв., такса за
оценка на кредитното досие – 35 лв. и 417, 95 лв. - такса за използване на
услуга „Кредит у дома", съгласно уговореното в чл.25 от договора, която
представлява доставка на заемната сума в брой по местоживеене и домашно
посещение за събиране на дължимите суми.
Длъжникът е
заплатил общо 280 лв., с които са погасени: 35, 88 лв. - такса за използване на
услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по местоживеене;
83, 64 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома" за събиране на
дължимите й суми по местоживеене; 6, 81 лв. -
такса за оценка на кредитното досие; 43, 66 лв. - договорна
възнаградителна лихва; 110, 01 лв. – главница. Крайният срок за изпълнение на
договора настъпил на 07.03.2018 г., когато станал изискуем целият неизплатен
остатък от задължението - не е обявявана предсрочна изискуемост.
Ищецът
претендира и обезщетение за забава за периода от 06.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 96, 36 лв.
С договор за
цесия от 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД /цедент/ и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД последното е придобило вземанията по посочения
договор. Въз основа на Приложение 1 от 01.06.2018 г. към рамков договор за
цесия от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цедент/ и ищеца като
цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание
чл.99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което
следва да бъде направено с връчването на исковата молба.
Поради
неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал
заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД №
931/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да
се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя
са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
В постъпилия
писмен отговор се оспорва иска като неоснователен. Направено е възражение за
нищожност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10, т.11 и т.12 ЗПК.
Направено е възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна /договорна/
лихва, за услуга „Кредит у дома", за оценка на кредитното досие. Оспорва
се материално-правната легитимация на ищеца, предвид липсата на доказателства
за прехвърляне на вземането от „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Ищецът е представил договор за потребителски кредит № ********* от
09.01.2017 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и А.А.В., с размер на кредита
700 лв., с фиксирана годишна лихва 31, 82 %, възлизаща общо на 138, 08
лв. и ГПР 48, 10 %, на такса за оценка на досие – 35 лв. С отделно положен подпис ответникът е удостоверил съгласието си за
ползване на услуга „кредит у дома“ с дължима такса 597, 08 лв., с което общо
дължимата от него сума е посочена в размер на 1470, 16 лв., разделена на 60 седмични погасителни вноски по 24, 51 лв., с посочен ден от седмицата
за извършване на плащане и дата на първата дължима вноска.
В чл.27 от договора е посочено, че с
подписването му клиентът потвърждава получаването на сумата по кредита.
Представен е стандартен европейски формуляр за предоставяне на предварителна
информация, подписан от името на ответника.
Ищецът
е представил и рамков договор за цесия от 16.11.2010
г. и допълнително споразумение към него от 01.11.2017 г., сключени с „Изи Асет Мениджмънт" АД /цедент/
за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от
приложение 1 от 01.06.2018 г. към договора; пълномощно от цедента за
уведомяване на длъжниците за цесията и уведомление до ответника.
От „Изи Асет Мениджмънт" АД са изискани и
представени договор за цесия от 01.07.2017 г., сключен с „Провидент Файненшъл България" ООД /цедент/
за прехвърляне на вземания, включително по процесния договор, видно от приложеното
потвърждение.
Приложено е ч.гр.д. № 931/2019 г.
по описа на ДРС, по което са дадени указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК и
са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на
иска по чл.422 ГПК.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е установителен иск,
в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 931/2019 г. по описа
на РС – Дупница. Ищецът
следва да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор
- сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно
уговореното, както и поемането на задължение от ответника да върне заетата
сума, ведно с договорната лихва, таксата за услугата „Кредит у дома” и таксата
за оценка на кредитното досие; сключването на договора за цесия.
По делото не е спорно сключването на 09.01.2017 г. между „Провидент
Файненшъл България" ООД и А.А.В. на договор за потребителски кредит № *********. Съгласно чл.27 от договора, с подписването му кредитополучателят е
декларирал получаването на сумата, предмет на кредита. Поради това по делото е
установено и получаването на сумата по кредита от ответника.
Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника
за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на
плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради
което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на
иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на
исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно -
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването чрез особен представител е
равносилно на връчването лично на страната – чл.45, изр.2 ГПК. Уведомяването за настъпила предсрочна изискуемост, респ. - за
прехвърляне на вземането, може да се съобщи редовно и на назначения по делото
особен представител /решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I
т. о. на ВКС/. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.
Не е
обявявана предсрочна изискуемост на вземанията по договора.
Неоснователно
е възражението за липса на погасителен план по договора – в него изрично е
посочен фиксиран лихвен процент, брой и размер на вноските, дати на тяхната
дължимост, общият размер на дължимите суми.
Неоснователно
е възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, тъй като
годишният процент на разходите се равнява на 48, 10 % и не надвишава посочения
в чл.19, ал.4 от ЗПК - до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България.
Основателно е възражението за нищожност на клаузите за
услуга „кредит у дома" и за оценка на кредитното досие. В чл. 25 от договора е посочено, че услугата "кредит у дома"
се изразява в предоставяне на кредита в брой по местоживеене на клиента и
събиране на седмичните погасителни вноски отново по неговото местоживеене, като
за същата се дължи такса, 30 % от която е равна на разходите, свързани с
предоставяне на кредита, а останалата част - с разходите за събиране на
вноските по уговорения начин. Предвидено е, че тази такса е дължима от клиента
при подписване на договора, но е платима на равни вноски през периода на
кредита за негово улеснение. От анализа на тази клауза се установява, че тя се
състои от два компонента: разходи на кредитора, свързани с предоставянето на
заемната цена, и разходи за събиране на седмичните вноски в дома на клиента.
Съдът счита,
че в първата си част клаузата противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК, тъй като е
свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с
основното задължение на ответника по договора, да предостави заемната сума. По
отношение на втория компонент съдът счита, че клаузата също е нищожна, тъй като
по същество представлява печалба на кредитора. В договора е посочено, че общо
дължимата такса "Кредит у дома" е в размер на 597, 08 лв., като при
изчисляване на посочения общ годишен размер на разходите от 48, 10 % не е
включена тази такса. Посочената сума следва да бъде взета предвид при преценка
на действителния годишен процент на разходите по кредита, доколкото въпросната
такса е начислена като покупна цена на твърдяната услуга, респективно представлява
разход за потребителя. Следователно с нея се заобикаля императивното изискване
на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което е нищожна.
Уговорката за такса за оценка на
досието също е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10а, ал.4 от ЗПК - видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, да са ясно и точно определени в договора. Посочената
таксата е уговорена в чл.3 от договора като задължителна и се начислява за
оценка на досието на клиента, платима е при подписване на договора, но е
включена в седмичните вноски за улеснение на клиента. Посочената уговорка е
неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи. Доколкото
оценката на досието предхожда сключването на договора, то тази дейност касае
усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони, на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Клаузата противоречи и на чл.16 от ЗПК,
който предвижда задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя, преди да му предостави кредита. Клаузата, с която е уговорена
такса за оценка на досие, прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на кандидатстващите за кредит и води до неоправдано
допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
По отношение
на реда за погасяване на вземанията по договора приложение намира уговорената в
чл.9 поредност за погасяване на задълженията: законна лихва за забава,
възнаградителна лихва и главница.
По делото не
е спорно, че общо изплатените суми от ответника по клаузите за услуга „кредит у
дома" и за оценка на кредитното досие възлизат на 126, 33 лв., с които е
погасено вземането за лихва за забава и част от вземането за възнаградителна
лихва; остава дължима сумата 64, 45 лв. за възнаградителна лихва, както и
остатъкът от главницата - 589, 99 лв.
Предвид
изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по
отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 589, 99 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
*********/09.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на задължението; 64, 45 лв. – възнаградителна /договорна/ лихва за периода 05.04.2017 г. –
07.03.2018 г.
Искът за
признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за
сумите: 28, 19 лв. - такса за оценка на кредитното досие;
143, 24 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома" за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене; 334, 32 лв. - такса за
използване на услуга „Кредит у дома" за събиране на дължимите суми по
местоживеене; 96, 36 лв. - обезщетение за забава за периода от 06.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и за възнаградителна
/договорна/ лихва за разликата над уважения размер до претендирания от 94, 42 лв., следва да бъде отхвърлен.
На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по
водене на делото /за държавна такса – 224, 27 лв., юрисконсултско
възнаграждение – 100 лв., възнаграждение за особен представител – 320 лв./
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 328, 58 лв.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден
да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 931/2019 г. по описа на
ДнРС /в размер на 25, 73 лв. – държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 38, 62 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.В., ЕГН **********, че дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 589,
99 лв. –
главница по договор за потребителски кредит №
*********/09.01.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 07.05.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението; 64, 45 лв. – възнаградителна /договорна/ лихва за
периода 05.04.2017 г. – 07.03.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за установяване по отношение на
ответника съществуване на вземане на ищеца за сумите: 28,
19 лв. - такса за оценка на кредитното досие; 143, 24 лв. - такса за използване
на услуга „Кредит у дома" за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене; 334, 32 лв. - такса за използване на услуга „Кредит у дома"
за събиране на дължимите суми по местоживеене; 96, 36 лв. - обезщетение за
забава за периода от 06.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК,
както и за възнаградителна /договорна/ лихва за разликата над уважения
размер до претендирания от 94, 42 лв.
ОСЪЖДА А.А.В.,
ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, разноски по водене на делото в размер на 328, 58 лв. съразмерно с
уважената част от исковете, както и разноски по ч.гр.д. № 931/2019 г. по описа
на ДРС в размер на 38, 62 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: