Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 28.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и осми
януари 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №4520 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София (предишно име „МОБИЛТЕЛ” ЕАД) твърди в
исковата си молба, че между „А 1 България" ЕАД и М.М.С. били сключени
Договор № М4187428 от 06.08.2014 г. и Договор № М4574166 от 25.05.2015 г.,
които са с рамков характер и имат за предмет предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти. Отделните услуги и продукти по тях са
предоставяни въз основа на подписването на допълнителни индивидуални договори и
приложения към същите. Заявява, че
номерата на горепосочените договори - М4187428 и М4574166, представляват
индивидуални клиентски номера и реферират към услугите, които ползва абонатът.
Съгласно Общите условия на един клиентски номер може да се предоставят
множество услуги. По тези клиентски номера се издават месечните сметки/фактури.
Другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер (Account ID), с който
клиентът се въвежда в системата на оператора. Под този ID номер се завеждат
всички договори и приложения, сключени между доверителя ми и абоната. В
настоящия случай, абонатът М.М.С. фигурирал в системата на ищеца под
индивидуален абонатен номер (ID) *********. Във връзка с изложеното, към рамковия
Договор № ********* (М4187428) от 06.08.2014г. било подписано Приложение №1 от
06.08.2014 г., с което е избран тарифен план за телефонен номер **********, при
месечната абонаментна такса 39,99 лева (33,25 лева без ДДС). По отношение на
горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия
Ценоразпис на Оператора за процесния период, които са отразени в представените
фактури, като таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49
лева (1,24 лева без ДДС).
Към втория рамковия Договор № ********* (М4574166) от 25.05.2015 г. било
подписано Приложение №1 от 25.05.2015г., с което е избран тарифен план за
телефонен номер **********, при месечната абонаментна такса 15,00 лева (12,50
лева без ДДС), като е уговорена отстъпка в размер на 20% до изтичане на
договора. Срокът на ползване на услугата е 24 месеца и съгласно чл. 5.2.1 от
Приложение № 1 към посочения договор и изтича на 25.05.2017 г. По отношение на
горепосочения рамков договор били начислени и други такси, съгласно действащия
Ценоразпис на Оператора за процесния период, които са отразени в представените
фактури, като таксата за уведомяване за просрочено задължение в размер на 1,49
лева (1,24 лева без ДДС). Към посочения телефонен номер бил сключен и Договор
за продажба на изплащане от 25.05.2015 г. за срок от 23 месеца (чл. 11 от
Договора), като са уговорени една първоначална вноска и 23 месечни вноски,
всяка от които в размер на 8,00 лв. Първоначалната вноска била платима при
подписването на договора, а всяка следваща е описана в погасителния план в
Приложение № 2 към Договора за продажба на изплащане. Предмет на същия е Апарат
SAM Galaxy Core 2 Dual SIM Black MAT 15 23M.
За неуредените в индивидуалния договор въпроси, следвало да се прилагат
Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и
потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "Мобилтел" ЕАД
по стандарти GSM, UMTS и LTE (наричани накратко „Общите условия“), имащи
задължителна сила за абонатите. Това се удостоверявало чрез подписа им под
договора за услуги, съгласно т.6 от Общите условия. Съгласно т. 26.4 от Общите
условия и в изпълнение на задълженията си по посочените договори, ищецът
издавал ежемесечни фактури за предоставяните услуги и продукти на абоната. От
своя страна обаче, последният не изпълнявал своето задължение за заплащане на
услугите и месечните вноски за изплащане на продуктите. В настоящия случай били
налице незаплатени задължения по горепосочените договори в общ размер 350,56
лв., разпределени както следва:
1.По Договор № М4187428 от 06.08.2014 г. - по фактури за периода от
04.03.2016 г. до 03.08.2016г. – общо 92,83 лв., както следва:
По фактура №*********/04.03.2016г. с падеж 24.03.2016г. - 41,36 лв.
По фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. - 48,73 лв.
По фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. - 2,50 лв.
По фактура №*********/04.07.2016г. с падеж 24.07.2016г. - 0,18 лв.
По фактура №*********/03.08.2016г. с падеж 23.08.2016г. - 0,06 лв.
2. По Договор № М4574166 от 25.05.2015 г. - по фактури за периода от
01.04.2016 г. до 04.10.2016 г. – общо 257,73 лв., както следва:
По фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. – 62,87 лв.
По фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. – 8,00 лв.
По фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. – 53,36 лв.
По фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. – 8,00 лв.
По фактура №*********/01.06.2016г. с падеж 21.06.2016г. – 37,50 лв.
По фактура №*********/01.06.2016г. с падеж 21.06.2016г. – 8,00 лв.
По фактура №*********/04.07.2016г. с падеж 24.07.2016г. – 8,00 лв.
По фактура №*********/03.08.2016г. с падеж 23.08.2016г. – 8,00 лв.
По фактура №*********/02.09.2016г. с падеж 17.09.2016г. – 8,00 лв.
По фактура №*********/04.10.2016г. с падеж 19.10.2016г. – 56,00 лв.
Горепосочените задължения по издадените фактури станали изискуеми, тъй като
съгласно т. 26.5 от Общите условия, мобилният оператор предоставя на абоната
15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на посочената в нея
сума, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по
реда на ГПК.
Заявява, че издадените от ищеца фактури относно задълженията на потребителя
за процесния период, не били оспорени в дадения срок, съгласно т. 26.6 от
Общите условия, според която месечните сметки на Потребителя могат да бъдат
оспорени пред мобилния оператор в 6 (шест) месечен срок след датата на издаване
на фактурата, каквото оспорване в случая не е налице.
Ищецът счита, че е изпълнил задължението си по горепосочените договори,
поради което възникнало и задължението на потребителя за заплащане от негова
страна на получените услуги.
По отношение на договорите за продажба на изплащане заявява, че същите се
прекратяват при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски
от страна на купувача. В настоящия случай е налице тази хипотеза и всички суми,
дължими до края на сроковете на гореописаните договори за продажба на изплащане
стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми (в случая това
са Фактура № ********* от 19.10.2016г. за Договор за продажба на изплащане от
25.05.2015г.) и следва да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения
във фактурата срок - чл. 12.3. от съответните договори за продажба на изплащане.
Договорът се счита за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не
засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Поради неизпълнение в определения срок на задължението за заплащане на
предоставяните услуги, горепосочените договори за услуги били прекратени
едностранно от ищеца, съгласно т. 40.ж, във връзка с т. 54.1 от Общите условия.
В тази връзка била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на основание
чл. 92 от Закона за задълженията и договорите, както и чл. 5.3.1 от Приложение
№ 1 от 25.05.2015г. Размерът на неустойката се определял на база всички
стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки и без ДДС), дължими от
датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за неустойка)
до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Сочи, че начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за всяка от предоставяните услуги е в общ размер на 100,00лв.,
разпределена както следва: 100,00 лв. (4 оставащи месечни вноски х 25,00 лв.) -
за мобилни услуги за телефонен номер ********** по Приложение № 1 от 25.05.2015
г. по сметка № ********* от 16.09.2016 г.;
Ищецът претендира и обезщетение за забава под формата на законна лихва за
забава, считано от датата, следващата датата на настъпване на падежа на всяка
от фактурите до датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
29.10.2018г. в общ размер на 84,72 лева.
Ищецът твърди, че подал заявление по реда на чл.410 ГПК, образувано в
ч.гр.дело №6010/2018г. на СтРС, по което била издадена заповед за изпълнение,
връчена на длъжника по реда на чл.47 ал. 5 от ГПК и му било указано да предяви
иск относно вземането по чл.415 ал.1 от ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът М.М.С. дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на
парично задължение суми: сумата от 450,56 лева - главница; сумата от 84,72 лева
- лихва за забава, изчислена върху сумата от 350,56 лева за периода от
25.03.2016 г. до 26.10.2018 г.; законна лихва от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените по настоящото и
заповедното производства разноски.
Ответницата М.М.С. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който взема становище, че счита предявения
иск за допустим, но неоснователен. Заявява, че действително голяма част от
посочените задължения са станали изискуеми, но въпреки това операторът не е
предприел своевременно подходящи действия за заплащането им. Още по-вече, че
така начислените задължения от една страна са неясни, като начин на формиране,
а от друга страна будело въпрос защо операторът не е спрял предоставената
услуга, след като е имал право.
Счита за неясна методика за изчисляване на неустойката в размер на 100 лв.
- на база всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване, до изтичане на определения срок на ползване на услугата, дължими
от датата на прекратяване (датата на издаване на съответната сметка за
неустойка) до изтичане на определения срок на ползване на услугата. Счита и
всички акцесорни задължения за формирани в завишен размер.
Моли съда да постанови решение, е което да отхвърли претенциите като
неоснователни и недоказани както по размер, така и по основание.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №6010/2018г. по описа на СтРС, на основание
чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е
разпоредил длъжникът М.М.С. да заплати на кредитора „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София сумата
от 450,00 лв. главница, ведно със законна лихва от 29.10.2028г. до изплащане на вземането, сумата
от 84,72лв. лихва за забава върху главница от 350,56лв. за периода 25.03.3016г.
до 26.10.2018г., сумата 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че страните
са били в договорни отношения по:
1.Договор от 06.08.2014г., съгласно който ищецът, в качеството му на
оператор е предоставил на ответника - потребител електронни съобщителни услуги,
при условия на договора и Общите условия.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
и е предоставил договорените услуги, от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената на всички предоставени услуги в
сроковете съгласно Общите условия и сключения между страните договор. За
предоставените услуги ищецът е издал за периода от 04.03.2016г. до 03.08.2016г.
фактури на обща стойност 92,83 лв., както следва:
фактура №*********/04.03.2016г. с падеж 24.03.2016г. - 41,36 лв.
фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. - 48,73 лв.
фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. - 2,50 лв.
фактура №*********/04.07.2016г. с падеж 24.07.2016г. - 0,18 лв.
фактура №*********/03.08.2016г. с падеж 23.08.2016г. - 0,06 лв.
2.Договор от 25.05.2015г., съгласно който ищецът, в качеството му на оператор е предоставил на ответника -
потребител електронни
съобщителни услуги, при условия на договора и Общите условия е Договор за
продажба на изплащане от 25.05.2015г., съгласно който ищецът е прехвърлил на
ответника правото на собственост върху мобилен телефонен апарат за сумата от
192лв., платима на 24 равни месечни вноски от по 8 лв. За предоставените услуги
ищецът е издал за периода 01.04.2016г. до 04.10.2016г.
фактури на обща стойност 257,73 лв., както следва:
фактура №*********/01.04.2016г. с падеж 21.04.2016г. – за 62,87 лв.
-разговори, данни, съобщения, такси и 8,00 лв. – вноска за изплащане на стоки;
фактура №*********/04.05.2016г. с падеж 24.05.2016г. – за 53,36 лв. разговори, данни, съобщения, такси и 8,00 лв. – вноска за изплащане на
стоки;
фактура №*********/01.06.2016г. с падеж 21.06.2016г. – за 37,50 лв. разговори, данни, съобщения, такси и 8,00 лв. – вноска за изплащане на
стоки;
фактура №*********/04.07.2016г. с падеж 24.07.2016г. – за 8,00 лв. – вноска за изплащане на стоки;
фактура №*********/03.08.2016г. с падеж 23.08.2016г. – за 8,00 лв. - вноска
за изплащане на стоки;
фактура №*********/02.09.2016г. с падеж 17.09.2016г. – 8,00 лв. – вноска за изплащане на стоки;
фактура №*********/04.10.2016г. с падеж 19.10.2016г. – 56,00 лв. – вноски за изплащане на стоки.
Издадена била и сметка № ********** от 16.09.2016г. за сумата от 100,00лв., представляваща
неустойка.
По делото не е спорно, че поради неизпълнение от страна
на ответника на задължението за заплащане в договорения срок на цената на
предоставените услуги, в съответствие с уговореното
в договора и регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно същия.
С
неизпълнението в срок от страна на ответника на задълженията му по договора и
предсрочното му прекратяване ищецът обосновава начисляването на неустойка в
посочените по-горе размери.
Съдът счита обаче, че клаузата за неустойката, уредена в т.5.3.1
от Приложение 1 към договора от 25.05.2015г. е неравноправна и съответно
нищожна на основание чл.146 ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.143 т.5, т.9 и
т.14 от ЗЗП във връзка с чл.3 § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер
на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава
значителна неравнопоставеност между страните по договора. С оглед начина на
попълване на договорите и обстоятелството, че договорите се съставят предварително
и полетата се попълват от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, ответникът
не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за
неустойка, което налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза
между страните. Освен това, неустойката в размер
на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора,
договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г
ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Следва
да се отбележи, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД,
тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по
договора. В този смисъл трайната практика на ВКС - решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016г.
по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че начислената в сметка №**********
от 16.09.2016г. неустойка в размер на 100,00 лв. е недължима, поради нищожност на клаузата, с която е уговорена. Претенцията
в останалата част се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.
С оглед основателността и
доказаността на вземанията за главница, основателни се явява и обективно
съединените искове по чл.86 от ЗЗД за вземанията за лихва за забава в плащането
на главницата. Лихвата за забава в плащането на главницата по всяка от
фактурите за периода от падежа на всяка от фактурите до депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, служебно изчислена от съда
чрез лихвения калкулатор на НАП е в общ размер 84,72лв., както следва:
По фактура №*********/04.03.2016г.
за 41,36лв., за периода от 25.03.2016г. до 29.10.2018г. – лихва за забава 10,87лв.;
По фактура
№*********/01.04.2016г. за 48,73 лв., за периода 22.04.2016г. до 29.10.2018г. –
лихва за забава 12,43лв.;
По фактура
№*********/04.05.2016г. за 2,50 лв., за периода 25.05.2016г. до 29.10.2018г. –
лихва за забава 0,61лв.;
По фактура
№*********/04.07.2016г. за 0,18 лв., за периода 25.07.2016г. до 29.10.2018г. –
лихва за забава 0,04лв.;
По фактура
№*********/03.08.2016г. за 0,06 лв., за периода 24.08.2016г. до 29.10.2018г. –
лихва за забава 0,01лв.;
По фактура
№*********/01.04.2016г. за 70,87лв. за периода 22.04.2016г. до 29.01.2018г. –
лихва за забава 18,07лв.;
По фактура
№*********/04.05.2016г. за 61,36лв. за периода 25.05.2016г. до 29.01.2018г. –
лихва за забава 15,09лв.;
По фактура
№*********/01.06.2016г. за 45,50лв. за периода 22.06.2016г. до 29.01.2018г. –
лихва за забава 10,83лв.;
По фактура
№*********/04.07.2016г. за 8,00лв. за периода 22.07.2016г. до 29.01.2018г. –
лихва за забава 1,83лв.;
По фактура
№*********/03.08.2016г. за 8,00лв. за периода 23.08.2016г. до 29.01.2018г. –
лихва за забава 1,77лв.;
По фактура
№*********/02.09.2016г. за 8,00лв. за периода 18.09.2016г. до 29.01.2018г. –
лихва за забава 1,71лв.;
По фактура №*********/04.10.2016г.
за 56,00лв. за периода 20.10.2016г. до 29.01.2018г. – лихва за забава 11,47лв.
Предвид събраните по делото
доказателства, съдът намира, че този обективно съединен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения размер.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска, а именно в
размер на 60,99лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски /държавна такса и възнаграждение
за особен представител /съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер
на 306,73лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.С., ЕГН **********,***, че същата дължи на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Кукуш №1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски,
сумата от общо 350,56лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената на
предоставени мобилни услуги и мобилно устройство по договори от 06.08.2014г. и
25.05.2015г., за което са издадени 12 бр. фактури, законна лихва върху главницата от 29.10.2018г. до окончателното
плащане и сумата от общо 84,72лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на задълженията по фактурите от
падежа на всяка една от фактурите до 26.10.2018г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против
М.М.С., с п.а.
заповед №3430 от 30.11.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №6010/2018г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против М.М.С., с п.а. иск с правно основание чл.422 ГПК в частта
да се признае за установено по отношение на М.М.С., че същата дължи на „А 1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, сумата от 100 лв., представляваща неустойка
по договор от 25.05.2015г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против М.М.С., с п.а. заповед №3430 от 30.11.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №6010/2018г. по описа на СтРС.
ОСЪЖДА М.М.С., с п.а. да заплати на „А 1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. направените
по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 306,73лв., както и сумата 60,99лв. съразмерно разноски в заповедното
ч.гр.д. №6010/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: