№ 155
гр. София, 26.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Петър Стоицев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602828 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.341-345 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу определение от
разпоредително заседание на СРС, НО, 94 с-в от 05.07.21 г. по НОХД №1436/21 г., с което
съдът е прекратил съдебното производство на основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от
НПК поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила и е върнал делото на прокурора за отстраняване на нарушенията.
В частния протест се твърди, че атакуваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че
непосочването на крайна дата на периода, в който е било извършено твърдяното
престъпление по чл.206, ал.1 от НК, съставлява процесуално нарушение. Твърди се също, че
в обвинителния акт изрично е посочено по отношение на сумата от 190 лв., дадена от св. С.
на подс. В., че свидетелят впоследствие е възстановил със свои лични средства липсващата
сума в касата на етажната собственост, поради което той е акумулирал вредоносните
последици от престъплението единствено в своя патримониум. Направено е искане
определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да се върне на съда за
разглеждане в съдебно заседание.
Въззивният съд, като съобрази изложеното в протеста, материалите по делото,
както и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Съдът намира за правилен извода на първата инстанция, че начина на формулиране
на обвинението за престъплението по чл.206, ал.1 от НК /пункт 2-ри от обвинителния акт/
като „извършено на неустановена дата след 01.06.13 г.“, но без да се конкретизира крайна
дата на периода на извършване, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, което е ограничило процесуалните права на подсъдимия. Районният съд
1
изчерпателно е разяснил защо този начин на посочване на времето на извършване на
престъплението представлява съществено процесуално нарушение, като въззивният съд
изцяло се солидаризира с аргументите на първата инстанция в тази насока - неяснота на
обвинението и невъзможност за подсъдимия да научи за какво престъпление е привлечен
към наказателна отговорност, създаване на предпоставки за нарушаване на принципа non bis
in idem, невъзможност за изчисляване на давностните срокове в случай, че подсъдимият
бъде признат за виновен по обвинение, формулирано по този начин. Неоснователни са
съображенията в протеста, че при така формулирано обвинение следва да се приеме, че
крайната дата на периода на извършване на престъплението е датата на обвинителния акт.
Това би означавало, при постановяване на крайния съдебен акт, съдът да допълни по свой
почин обвинението, като уточни вместо прокурора периода на извършване на
престъплението, което е недопустимо, тъй като повдигането на обвинение е изключително
правомощие на прокуратурата; от друга страна, по отношение на подсъдимия, това би
означавало да се очаква последният да замести липсващата в обвинението конкретика
относно крайна дата на периода на извършване на престъплението, със свои предположения
и догадки.
Въззивният съд не споделя извода на районния съд относно допуснато съществено
процесуално нарушение, касаещо описанието на деянието по т.4 от обвинението за
престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Вярно е, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт, при описанието на въпросното деяние, се твърди, че на 05.06.13 г. св. С.
заплатил на подс. В. сумата от 190.00 лв., една част от които били негови средства, а друга
част били на касата на етажната собственост на кооперацията, на която С. бил
домоуправител, от друга страна в диспозитива на обвинителния акт се сочи, че имотна вреда
при извършването на това деяние е причинена единствено на С.. Въззивният съд обаче
констатира, че в обстоятелствената част на обвинителния акт, във връзка със същото деяние,
по-нататък се твърди, че през месец септември 2016 г. С. възстановил със свои лични
средства липсващата от касата на етажната собственост сума, като по този начин
акумулирал вредоносните последици единствено в рамките на своя патримониум. Горното
изложение на фактите дава достатъчно основание да се приеме, че пострадало лице от това
деяние се явява единствено С. /така както е отразено в диспозитива на обвинителния акт/, а
не всички лица от етажната собственост, чието участие в наказателното производство без
съмнение би създало много големи затруднения за неговото провеждане и приключване в
разумен срок; съответно въззивният съд не установява възприетото от първата инстанция
противоречие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт.
По изложените съображения и доколкото въззивната инстанция на свой ред
констатира допускане на част от съществените процесуални нарушения, които са дали
основание на районния съд да прекрати съдебното производство и да върне делото на
прокурора за отстраняването им, атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от разпоредително заседание на СРС, НО, 94 с-в от
05.07.21 г. по НОХД №1436/21 г., с което съдът е прекратил съдебното производство на
основание чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК поради допуснати на досъдебното
производство отстраними съществени нарушения на процесуални правила и е върнал делото
на прокурора за отстраняване на нарушенията.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3